Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
260002, 14 януари 2022г, град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
град КОТЕЛ, граждански състав, на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание,
в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар Йордан
Кръстев, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 428 по описа за 2020 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищец в производството е И.И.О., а ответник – Прокуратурата
на Република
България. Ищецът твърди, че с присъда № 2/11.04.2018г, постановена по НОХД №
102/2017г на РС Малко Търново, бил признат за невиновен, затова че на
14.07.2015г в землището на село Евренозово, община Малко Търново, бил извършил
грабеж на чужди движими вещи на обща стойност 560.13 лева от владението три
лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил заплаха с оръжие
и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено по чл.198, ал.1 от НК
престъпление.
Твърди, че в резултат на незаконните действия на прокуратурата
бил претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Имуществените вреди били в размер на 400.00 лева,
представляващи заплатен по наказателното дело адвокатски хонорар.
Неимуществените вреди се изразявали в ограничаване на
гражданските му права, неблагоприятно влияние върху личния му и социален живот,
психиката му, семейството му и близките му, засегнато било доброто му име в
обществото – пред колеги, приятели и познати, преживял бил огромен стрес,
възникнали различни проблеми в адаптацията му. Изпитвал срам, безпокойство и
потиснатост от повдигнатото му обвинение и притеснение, че може да бъде осъден.
Затворил се в себе си, проявявал раздразнителност, получил главоболие и
безсъние. Изпълнявал професионалните си ангажименти със занижено старание. Затворил
се в себе си, тъй като изпаднал в ситуация да не може да отговаря на въпросите
във връзка с воденото срещу него дело. Изпитвал чувство на обида, унижение, бил
с накърнено достойнство. Размерът на доходите му значително намалял. Явяването
пред полицията и съда му причинило допълнителни притеснения. По време на
разпитите изпитвал силен страх и несигурност, бил нестабилен психически,
срамувал се и се притеснявал за крайния изход на делото. Вкъщи се чувствал
безполезен като съпруг и баща и дори в тежест на семейството си.
Претендира присъждане на обезщетение в размер на 400.00 лева
за претърпени имуществени вреди и 5000.00 лева за претърпени неимуществени
вреди, заедно със законната лихва от 21.10.2016г до окончателното изпълнение на
задължението. Заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Правното основание на иска за имуществени вреди е по чл.2,
ал.1, т.3, предл.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
Правното основание на иска за неимуществени вреди е по чл.2,
ал.1, т.3, предл.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ вр. чл.52 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от
прокурор от РП Сливен, е подал отговор срещу исковата молба, в която се твърди
недопустимост на предявените искове и
за нередовност на исковата молба.
Предявените искове се оспорват по същество с твърдения за
недоказаност.
Не били представени доказателства кога оправдателната
присъда била влязла в сила.
Срещу ищеца било водено и друго наказателно производство, по
което бил признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342,
ал.1 от НК с решение № 35/26.03.2019г на РС Карнобат, в сила от 04.06.2019г, и се възразява, че не биха
могли да бъдат разграничени неприятните усещания и изживявания по едното и по
другото дело.
Нямало твърдения и доказателства данни за воденото
наказателно дело да са станали обществено достояние.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като несъобразен с критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че адекватното обезщетение е под
500.00 лева.
Нямало данни уговореното адвокатско възнаграждение по
наказателното дело да е платено.
Не било ясно защо законната лихва се претендира от
посочената дата.
Не бил представен списък с разноските, направени по
настоящото дело.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адвокат М.Р. ***, която поддържа предявените искове. С молба от
14.12.2021г, имаща характер на списък, се прави искане за присъждане на
платената държавна такса и платения адвокатски хонорар.
За
Прокуратурата на РБ, конституирана като ответник по делото, се явява прокурор Х.Б.
- Къчева, която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.
Подробни съображения са развити в допълнително представеното писмено становище.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
На
14.07.2015г в РУ на МВР Малко Търново било образувано ДП № 299-113/2015г за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, затова че на 12/13.07.2015г в съучастие
помежду си, като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, в
землището на град Малко Търново в местността „Сукси“, отнели чужди движими вещи
– мобилни телефони, пари, накити, дрехи, обувки, храна и други вещи на
неуточнена стойност, от владението на бежанци, търсещи убежище в страната ни –
две лица, граждани на Афганистан, и едно
лице, гражданин на Пакистан, с намерение да присвоят отнетото, като употребили
сила и заплашване.
Със
заповед от 14.07.2015г на Йордан Русков – младши полицейски инспектор при РУ на
МВР Котел, ищецът бил задържан по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в 20:30 часа за срок
от 24 часа.
На 20.07.2015г и 08.08.2015г ищецът бил разпитан като
свидетел в град Малко Търново.
С
постановление от 17.08.2015г на И.д. Административен ръководител – окръжен
прокурор на ОП Бургас разследването било възложено на следовател от Окръжна
следствена служба при ОП Бургас. Следственото дело е образувано под № 66/2015г.
С
постановление от 14.10.2016г ищецът бил привлечен като обвиняем, затова че на
14.07.2015г в съучастие като съизвършител с лицата Х. Г.Х., А. Н. А., А. М. О.,
И. А. О., Х. Д. Д. и Д. А. О., в землището на град Малко Търново, област
Бургас, в местността „Сукси“, отнел чужди движими вещи (описани в 47 пункта) на
обща стойност 560.13 лева от владението на лицата Е. Д. ., роден на ***г в
Афганистан, С. Х. К., роден на ***г в Пакистан и М. Х., роден на ***г в
Афганистан, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Постановлението било предявено на същата дата
на обвиняемия и на упълномощения от него защитник адвокат С. Д. от АК Бургас.
Спрямо
обвиняемия била взета мярка за неотклонение подписка с указания какви са
задълженията, произтичащи от нея, и съответно последиците от неизпълнението
ù.
Непосредствено
след като ищецът бил привлечен като обвиняем, бил разпитан, за което
следователят оформил протокол за разпит. Заявил, че е наясно с правата и
задълженията си, че се признава за виновен за престъплението, за което е
привлечен като обвиняем, и че желае да сключи споразумение.
Към следственото дело е приложен лист с фабричен сериен №
В, № **********, съдържащ едновременно и договора за правна помощ, и
пълномощното. По договора настоящият ищец, обвиняем по следственото дело, и
адвокат Д. са се договорили адвокат Дучев да окаже на ищеца правна помощ по
следственото дело. Договорът и пълномощното са от 14.10.2016г. В договора е
посочено, че договорената сума на адвокатското възнаграждение е 200.00 лева.
На
28.11.2016г следственото дело било изпратено на РП Малко Търново с мнение за
предаване на съд на привлечените към наказателна отговорност лица, вкл. и
ищеца.
На 15.12.2016г прокурор от РП Малко Търново внесъл в РС
Малко Търново обвинителен акт, с който срещу седем лица, в т.ч. и ищеца, било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.198, ла.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
затова че на 14.07.2015г в местността „Сукси“ в землището на село Евренозово,
община Малко Търново, всички заедно, действащи като съизвършители, отнели чужди
вещи на обща стойност 560.13 лева от владението на техните собственици с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплаха
с оръжие – газов пистолет, с което осъществили от обективна и субективна страна
престъпления състав на чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
По обвинителния акт било образувано НОХД № 257/2016г на
РС Малко Търново.
С разпореждане № 569 от 22.12.2016г на съдията-докладчик
съдебното производство било прекратено на основание чл.249, ал.1 (ДВ, бр.86
от 28.10.2005г, в сила от 29.04.2006г)
вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК (ДВ, бр. 42 от 2015 г), поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и делото върнато на РП Малко Търново за отстраняването им.
Разпореждането било протестирано от прокурор от РП Малко
Търново и с определение № 9 от 30.01.2017г, постановено по ВЧНД № 26/2017г на
ОС Бургас, обжалваното разпореждане било потвърдено.
На
24.10.2017г повторно бил внесен обвинителен акт, въз основа на който било
образувано НОХД № 1220/2017г на РС Малко Търново. Само срещу настоящия ищец
било повдигнато обвинение по чл.198, ал.1 от НК, затова че на 14.07.2015г около
10:00 часа в местността „Сукси“ в землището на село Евренозово, община Малко
Търново, отнел чужди движими вещи на обща стойност 560.13 лева от владението на
техните собственици Алишах, Кюреши и Харон с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това заплаха с оръжие – изстрел от газов пистолет.
С
разпореждане № 246/24.10.2017г ищецът О. бил предаден на съд и делото било
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.11.2017г. Съдът е
разпоредил предварително изслушване на подсъдимия с оглед провеждане на
съкратено съдебно следствие, поради което за заседанието е разпоредено да се
призоват само РП Малко Търново и подсъдимият.
В
съденото заседание ищецът, като подсъдим, се явил лично и заедно с двама
защитници – адвокат С. Д. от АК Бургас и адвокат Н.Н. от АК Сливен. Ход на
делото не е бил даден, тъй като подсъдимият и защитниците му са направили
искане за разглеждане на делото по общия ред.
Пред
съда са представени договори за правна помощ, сключени между подсъдимият с
всеки от двамата адвокати. В договора, сключен с адвокат Д., не е посочена сума
на възнаграждението. В договора, сключен с адвокат Н., е посочено, че
договореното възнаграждение е 400.00 лева. И двата договора са от 15.11.2017г.
В
следващото насрочено за 13.12.2017г съдебно заседание ищецът се явил с двамата
защитници. Съдът дал ход на делото и разпитал явилите се петима свидетели.
Ищецът отказал да дава обяснения. Делото било отложено на 23.01.2018г за разпит
на неявилите се свидетели.
В
съдебно заседание, проведено на 13.02.2018г, съдът не дал ход на делото, като
съобразил измененията на НПК, ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила
от 5.11.2017г, предвиждащи задължение за
провеждане на разпоредително заседание по дела, по които не е започнало
съдебното следствие към влизане в сила на изменението на закона, поради което
отменил определенията си от съдебно заседание, проведено на 13.12.2017г, с
което дал ход на делото и на съдебното следствие. Насрочил е провеждане на
разпоредителното заседание за 14.03.2018г.
В
съдебно заседание, проведено на 14.03.2018г, ищецът се явил заедно с двамата си
защитници. Съдът дал ход на разпоредителното заседание и след изслушване на
страните, се произнесъл по въпросите по чл.248 от НПК, като разпоредил да се
проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НП. Делото било
отложено за разпит на тримата пострадали.
В съдебно заседание, проведено на 11.04.2018г,
ищецът се явил заедно с двамата си защитници. Съдът дал ход на делото, прочел
на основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК протоколите за разпит на свидетели,
както и писмените доказателства, дал ход на устните състезания и обявил
присъдата си, с която признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото
обвинение. На основание чл.309 от НПК съдът отменил мярката за неотклонение
подписка. Тъй като присъдата не била обжалвана и протестирана, влязла в сила на
27.04.2018г. В мотивите към присъдата съдът е посочил, че обвинението не било
доказано по категоричен и несъмнен начин.
Ищецът е осъждан както следва :
С решение № 213/29.09.2009г, постановено по АНД №
371/2009г на РС Елхово, в сила от 15.10.2009г, е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева, затова че на 17.03.2009г е извършил
престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.
С решение № 35/26.03.2019г, постановено по АНД № 39/2019г
на РС Карнобат, изменено с решение № 78/04.06.2019г, постановено по ВАНД №
383/2019г на ОС Бургас, ищецът е освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца,
затова, че на 22.11.2017г при управление на МПС в посока от град Сунгурларе за
село Градец, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и
ал.2 вр. чл.21, ал.1 вр. чл.77 от ЗДП, по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Георги Христов, като след деянието направил всичко, зависещо
от него, за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1,
б.“а“, предл. второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1 от НК.
За периода от 13.06.2016г до 04.12.2017г ищецът работил
по трудово правоотношение с ***, със седалище в град Ямбол. Заявеният
осигурителен доход от работодателя за периода от 01.10.2016г до 30.04.2017г бил
в размер общо 3779.27 лева. За периода 2016-2017г за подбора на персонала в
дружеството – работодател отговаряли около двадесет служители, без яснота кой
от тях бил участвал в подбора конкретно на ищеца и кой е осъществявал
организационен контрол върху работата на ищеца. От показанията на управителя Д.Т.
се установява, че предмет на дейността на дружеството е финансово кредитиране,
без свидетелят да може да си спомни дали през 2016-2017г дружеството е имало
офис в село Градец. Управителят заяви, че не познава лично ищеца. От
свидетелските показания стана ясно, че фирмата предоставя т.нар. „бързи
кредити“, а задълженията на ищеца са включвали намиране на неизрядни длъжници и
събиране на неплатените от тях вноски по отпуснатите им кредити.
Ищецът и съпругата му Х.О. живеят постоянно в село
Градец. Родители са на три непълнолетни деца – съответно на 7, 15 и 16 години.
Собственици били на хубава къща в центъра на селото, която купили в парите от
застрахователното обезщетение, което било изплатено на ищеца след ПТП, по което
той бил пострадал. И ищецът, и съпругата му били грижовни родители. Ищецът бил
добър и възпитан човек.
Когато започнало делото в Малко Търново, ищецът станал
много раздразнителен, изпокарал се с близките си, затворил се в себе си,
изпитвал срам от съселяните си, че е обвинен в такова сериозно престъпление,
което не бил извършил, странял дори от децата си. Всички жители на селото
разбрали за повдигнатото му обвинение, което било голям срам за семейството.
Децата му също се срамували, тъй като случаят се обсъждал и в местното училище,
в което те учели. Започнал да взема антидепресанти, появили се проблеми със
съня.
Според свидетелката О., причината ищецът да напусне
работа било неговото нежелание да ходи по селата да издирва длъжници, тъй като
именно тези му трудови задължения станали повод да се образува наказателното
дело.
И двамата свидетели отричат ищецът да е изпитал неприятни
усещания след ПТП, случило се на 22.11.2017г, за което бил осъден по АНД №
39/2019г на РС Карнобат, тъй като пострадалият бил този, който бил съпричинил
резултата – бил пиян и се движел през нощта по пътя с тъмни дрехи. Ищецът не се
чувствал виновен за престъплението, за което бил признат за виновен, а и знаел,
че за престъплението се предвиждало да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Един от
ангажираните от ищеца защитници по наказателното дело – адвокат Н., който беше
разпитан като свидетел по настоящото дело, заяви, че от образуването до
приключването на делото се наложило да ходят до Малко Търново поне 15 пъти и
при всяко пътуване ищецът бил изключително притеснен от неизвестността какво ще
се случи. Съпругата му всеки път пътувала с тях и му давала кураж.
Горната фактическа съдът прие за
установена след съвкупната преценка и анализ на събрания по делото
доказателствен материал. Писмените доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията и на тримата разпитани
по делото свидетел, тъй като техните показания са непротиворечиви както помежду
си, така и с останалите събрани доказателства. Показанията на свидетелката Х.О.
съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.136 от ГПК и прецени степента на
заинтересоваността ù от евентуален позитивен за ищеца изход от делото.
Нейните показания кореспондират и се допълват от останалите доказателства. Именно
човек от най – близкото обкръжение на ищеца би могъл да изнесе пред съда
преките си и непосредствени впечатления от състоянието му по времето, докато се
е водело наказателното производство.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Срещу
Прокуратурата на РБ са предявени два иска – за причинени имуществени и
неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато срещу ищеца обвинение,
по което той е оправдан с влязла в сила присъда.
По иска
на неимуществени вреди :
Разгледан
по същество, искът е частично основателен. За да възникне отговорност за
ответника, е необходимо да се установят елементите от сложния фактически състав
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - дейност (действие или бездействие), авторство на
правозащитен орган, противоправност, изведена от някоя от конкретните хипотези,
вреда и причинна връзка. Специалният, предвиден в този закон, ред не изисква
установяване виновно поведение на длъжностни лица от състава на отговорното
лице. Ответникът отговаря обективно за причинените вреди от незаконните им
действия, но само в контекста на уредените от ЗОДОВ хипотези.
Всички
посочени предпоставки са безспорно установени по делото. Налице е действие,
осъществено от органите на Прокуратурата на РБ, изразяващо се в повдигане на
обвинение против ищеца за извършено от него конкретно посочено престъпление.
Действието е противоправно, тъй като впоследствие ищецът бил признат за
невиновен по обвинението в присъда, влязла в сила на 27.04.2018г.
Ищецът претърпял
неимуществени вреди в резултат на противоправните действия на лицата, действащи
от името на ответника. Тези вреди се изразяват в неприятните усещания, довели
до преживяване на емоционални страдания, което се установи от показанията на
свидетелите Н. и О.. През цялото времетраене на наказателното производство,
започнало на 14.07.2015г с първото действие по разследване, ищецът изпитвал
несигурност и притеснение какъв ще е изход за него по делото, още повече че на
14.07.2015г бил задържан за 24 часа и бил един от основните заподозрени. Наказателното
производство продължило почти три години, през което време ищецът активно
участвал в предприеманите процесуални действия – бил разпитват като свидетел,
участвал в действия по разпознаване, привличан бил като обвиняем, а в съдебната
фаза се явявал в РС Малко Търново на четири открити съдебни заседания. От
образуване на делото до приключването му у ищеца са се създавали страхове и
притеснения, че може да бъде осъден и да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода, тъй като за престъплението, в извършването на което е бил обвинен, се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години лишаване от
свобода. В случай на евентуална осъдителна присъда, е била голяма вероятността
на ищеца да бъде наложено ефективно наказание, доколкото единствено и само при
определяне на минимума от три години би било допустимо изпълнението на
наложеното наказание да се отложи по реда на чл.66 от НК.
Безспорно е, че продължилото три години наказателно
производство е повлияло негативно върху психиката на ищеца, отразило се е на
самоуважението му, засегнало е самочувствието му и личното му достойнство и
затова е обяснимо твърдяното от свидетелите емоционално състояние в различни му
проявления като най – типични при такъв тип причина : затваряне в себе се,
изпитване на чувство на срам, раздразнителност. Свидетелката О. сочи, че това
била голяма „срамотия“ за тях, за която бързо се разчуло из селото и е обяснимо
в малка затворена общност тази новина да фокусира общественото мнение и ищецът
да стане обект на коментари за един некратък период от време.
Не се
установи обаче по делото твърдението на ищеца, че в резултат на образуваното
наказателно производство се била занижена работоспособността му, която довела
до невъзможност да си изпълнява трудовите задължения и като краен резултат
ищецът напуснал работа. Писмените данни сочат на друго : Трудовият договор с ***
бил сключен на 13.06.2016г, към който момент вече било образувано наказателното
производство. Вярно е, че чл.214, ал.3 от НПК изрично разпорежда в акта за
образуване да не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е
извършило престъплението, което правило е спазено от разследващите органи, но
ищецът твърди, че още с образуването на производството започнал да търпи
неприятните усещания, вкл. и в трудовоправната му сфера. Следователно се явяват
лишени от основание твърденията на ищеца, подробно изложени по – горе, щом на
посочената дата – 13.06.2016г, близо една година след образуване на
наказателното производство, сключил трудов договор, работил година и половина,
след като договорът бил прекратен по взаимно съгласие на 04.12.2017г.
Съдът приема за установено, че преживените от ищеца болки
и страдания са пряка и непосредствена последица от предприетите срещу него
незаконни действия, с което е установен
и последният елемент от фактическия състав, а именно причинната връзка. Тя трябва да се търси между деянието и
настъпването на неблагоприятните последици в сферата на пострадалия – вредите,
в случая неимуществените. Тази връзка е от значение за определяне на
подлежащите на обезщетяване вреди, тя е критерий за обема на отговорността с
оглед нормата на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията,
неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от увреждането. За да
обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да
изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Спрямо този критерий
в конкретния случай, настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните
изживявания на ищеца от незаконното повдигане на обвинение като обстоятелство,
ограничаващо както възможността на ищеца да води обичайния си начин живот, така
и въздействащо негативно емоционално във връзка с отрицателното отношение на
обществото към него и в този смисъл, водещо до неимуществена вреда. Всички тези
съображения мотивираха съда да определи обезщетение в размер на 4000.00 лева,
като иска за разликата до пълния му предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва
следва да се присъди с начален момент влизане на оправдателната присъда в сила,
а именно 27.04.2018г - така ТР № 3 от 22.04.2005г на ВКС по тълкувателно дело № 3/2004 г., ОСГК, т.4. Следователно претенцията за лихва за периода от
21.10.2016г до 26.04.2018г подлежи на отхвърляне.
Искът за имуществени вреди е изцяло неоснователен, тъй
като не се установи ищецът да е платил на защитниците адвокатско възнаграждение
и да е претърпял имуществени вреди. Следователно този иска подлежи на
отхвърляне, вкл. и претенцията за лихва с начален момент 22.10.2016г.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноските по процеса. В негова полза следва да се
присъди платената държавна такса в размер на 10.00 лева. Представено е
адвокатско пълномощно, в което е посочено, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 640.00 лева било платено изцяло, без да има
разграничение по кой иск какво възнаграждение е уговорено, нито пък този такава
диференциация е направена в списъка на разноските. Ето защо съдът приема, че по
всеки от двата иска е платено по равно, т.е. по 320.00 лева – така определение
№ 14 от 28.01.2021г на ВКС по частно гражд. дело № 4132/2020г, Іг.о. и
цитираните в него други актове на ВКС по този въпрос. Тъй като искът за
имуществени вреди беше изцяло отхвърлен, следва да се отхвърли и претенцията за
разноски в размер на 320.00 лева. В обобщение, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер 330.00 лева.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.І вр. чл.4
от ЗОДОВ вр. чл.52 от ЗЗД Прокуратурата на РБ да заплати на И.И.О., ЕГН **********,***
Димитрий 10, сумата от 4000.00 (четири хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконно обвинение за
извършено по чл.198, ал.1 от НК престъпление, за което е признат за невиновен и
оправдан с присъда № 2 от 11.04.2018г, постановена по НОХД № 102/2017г на РС
Малко Търново, в сила от 27.04.2018г, заедно със законната лихва от 27.04.2018г
до окончателното изпълнение на задължението, като отхвърля иска за разликата по
пълния му предявен размер 5000.00 лева, както и иска за лихва за периода от
21.10.2016г до 26.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.І вр. чл.4 от ЗОДОВ, предявен от
И.И.О., с посочени данни, срещу Прокуратурата на Република България за сумата
400.00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат от незаконно обвинение за извършено по чл.198, ал.1 от НК
престъпление, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда № 2 от 11.04.2018г,
постановена по НОХД № 102/2017г на РС Малко Търново, в сила от 27.04.2018г,
заедно със законната лихва от 21.10.2016г до окончателното изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Прокуратурата на РБ да заплати на И.И.О., с
посочени данни, сумата от 330.00 лева (триста и тридесет лева), представляващи
направени по делото разноски, като претенцията за разноски до пълния ù
размер 650.00 лева отхвърля.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
С Ъ Д И Я :