№ 1252
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501100 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260917 от 29.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 1675/2019 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 3-ти състав, Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” е осъдено на правно основание чл.515, ал.1 от КЗ да заплати
на А. А. К. сумата от 80 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.11.2016 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2017 год. до окончателното изплащане,
като са разпределени и разноските между страните, а искът е отхърлен до пълния размер от
140 000 лева.
С решение № 260206 от 12.01.2021 год., постановено по делото, имащо характер на
определение в частта в която е развито производство по чл.248 от ГПК, съдът е изменил
постановеното решение, като е осъдил ответника да заплати на адв. Ч. на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв възнаграждение в размер на 3 039 лева, както и е осъден ищеца да заплати на
ответника депозити за вещи лица в размер на 214 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1 223 лева.
Решението е обжалвано от ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” в осъдителната част, като излагат доводи за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен с оглед
получените телесни увреди, като не е отчетено, че ищеца е възстановен. Отделно от това се
1
твърди, че присъденото обезщетение не съответства на минималната заплата, към момента
на произшествието в страната и съдебната практика по сходни случаи. Поддържа, че вече
изплатеното обезщетение преди предявяване на иска в размер на 40 000 лева адекватно
обезщетява причинените на ищеца вреди. Молят съда да отмени решението в обжалваната
част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде отхвърлен
изцяло. Претендират се разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца А. А. К. в отхвърлителната част за сумата от 80 000 лева
до 100 000 лева, като отново се излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като определеният размер е занижен, не съответства на причинените болки и страдания,
вследствие получените тежки увреди и не е съобразен с лимитите на отговорност,
установени към момента на произшествието. Счита, че дължимото обезщетение възлиза на
сумата от 140 000 лева, но тъй като ответника е изплатив вече 40 000 лева, то моли съда да
отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за неимуществените
вреди бъде уважен до размер от 100 000 лева. Претендира разноски.
Подадена е и частна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи” срещу решението на съда, имащ характер на определение, постановено в
производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че размерът на дължимото
възнаграждение следва да бъде определен на 3 085.92 лева.
Въззиваемият по частната жалба оспорва същата.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищеца А. А. К. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
23.11.2016 год. и причинено виновно от водача М. Е. Н., която е управлявала лек автомобил
„Ауди” с рег.№ 34ZS4276. Ответникът е компенсаторен орган и на основание чл.511, ал.1,
т.1 от КЗ дължи обезвреда за вредите настъпило застрахователно събитие на делинквент,
реализирал ПТП на територията на страната и управляващ МПС, което е застраховано при
друг застраховател при действието на системата „Зелена карта”. Механизмът на
произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил, телесните
увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са установени
от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
2
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищеца вследствие на произшествието е получил фрактура осис пубис синистри /счупване
на срамната кост в ляво/, което е реализирало медикобиологичния признак трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни;
фрактура ацетабуле синистри /счупване на главулечната ямка - вдлъбнатина на тазовата
кост, в която влиза главата на бедрената кост/ което е
реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за повече от 30 дни, както и
фрактура бималеоларис крурис синистри /двуглезенно счупване на лявта
подбедрица/глезенна става/ което е реализиро медикобиологичния признак трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни. На ищеца е било
проведено оперативно лечение на 24.11.2016 г., като е извършена кръвна
репозиция на бималеоларното счупване на лявата подбедрица и поставена метална
остеосинтеза, а на 11.10.2017 г. е опериран отново, като след въвеждане в анестезия е
извършена екстракция на металната остеосинтеза. Установява се, че описаните счупвания са
зараснали и движенията в лявата тазобедрена и глезенна стави са възстановени в пълен
обем. Както при всяка една фрактура е възможно наличието на болева симптоматика при
претоварване на крайника, както и при промяна на времето, а понякога и немотивирано.
Установява също така, че счупването на тазобедрената ямка може да провокира за в бъдеще
възникването на артроза на ставата.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А. П., колега на пострадалия се
установява, че след произшествието ищецът бил отслабнал, накуцвал видимо, имал болки в
крака и кръста. Тези травми и болките от тях пречели на работата му и се налжило да бъде
придружаван от товарач. През цялата 2017 г. докато е бил на работа ходел на
рехабилитация, дори не могъл да изкара сезона до края. Свидетелят не знае какво лечение е
било предприето спрямо него. В дома на ищеца имало градина, но сега не може да я
обработва, а това прави жена му. От стопанството, в което е отглеждал животни, се е
отказал по същата причина.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - ноември 2016 год., лимитите на
отговорност към този момент, възрастта на пострадалия, както и съдебната практика за
подобни случаи, намира, че сумата от 80 000 лева адекватно ще обезщети причинените на
ищеца неимуществени вреди. От тази следва да бъде приспадната платената от ответната
страна преди предявяване на иска сума в размер на 40 000 лева и следователно исковата
претенция е основателна за сумата от 40 000 лева и като такава следва да бъде уважена.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
3
решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 40 000
лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
80 000 лева и приетото действително дължимо обезщетение от 40 000 лева, като вместо това
исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
По отговорноста за разноски:
При този изход на делото следва да се определят дължимите на страните разноски пред
първоинстанционният съд, съабразно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 14 лева, а на правно основание чл.38, ал.2 от Задв. на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение в размер на 1 484.40 лева с ДДС. На ответника му
се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 3 450 лева, като
съдът намира направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар за основателно, с оглед правната и фактическа сложност на делото и го редуцира на
сумата от 4 330 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.5 по Наредба № 1/2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Следва да се редуцира и дължимата от ответника сума по
сметка на СГС до размер на 1 600 лева.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 4 545 лева, като съдът намира релевираното от
ищеца възражение за прекомерност на заплатения хонорар за основателно с оглед правната
и фактическа сложност на делото пред въззивния съд и извършените процесуални действия
и го редуцира до сумата от 2 930 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора пред настоящия съд и преизчисляване на разноските, дължими
включително пред първоинстанционният съд, то е безпредметно произнасянето по частната
жалба на ответника против решение № 260206 от 12.01.2021 год., имащо характер на
определение в производството по чл.248 от ГПК и същото следва да се отмени изцяло.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260917 от 29.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 1675/2019 год. по
описа на Софийски градски съд, ГО, 3-ти състав в частта, в която Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено на правно основание чл.515,
ал.1 от КЗ да заплати на А. А. К. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на
23.11.2016 г., над сумата от 40 000 лева до 80 000 лева, както и в частта в която Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 1 600 лева, представляващи разликата между
сумата 3 200 лева и дължимата сума 1 600 лева, както и в частта за разноските, разпределени
между страните, И ПОСТАНОВЯВА:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. А. К. против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” иск с правно основание чл. 515, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.11.2016 г., в размер на 40
000 лева, представляващи разликата над 40 000 лева до 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260917 от 29.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 1675/2019
год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 3-ти състав, в останалата част.
ОТМЕНЯ решение № 260206 от 12.01.2021 год., постановено по делото, имащо характер на
определение в частта в която е развито производство по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” да
заплати на А. А. К. на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 14 лева за
първоинстанционното производство, а на АД „Ч., П. и И.” да заплати на правно основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 1 484.40 лева.
ОСЪЖДА А. А. К. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на
3 450 лева за първоинстанционното производство и 4 545 лева за въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5