Р Е Ш Е Н И Е
№440/10.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на дведесет и шести юни, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при
секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по
адм. дело № 217 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във
връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Д.П.К. с ЕГН **********,***.
***“ № ** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от общо 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 31.05.2012 до 20.02.2017 г., ведно със законната лихва от 13.02.2020
г. до крайното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че при
престоя му в Затвора - Пазарджик и Затвора - Пловдив, ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение, държан е в пренаселени килии, където са
разполагали с под 3 кв. м. чиста жилищна площ на човек, не му е осигурен
санитарен възел и течаща топла и студена вода, килиите са мръсни, с дървеници,
гризачи и хлебарки в тях. От тавана имало течове, по стените мухъл. През лятото
било много топло, а през зимата много студено. Работа ищецът имал като
дърводелец, само за няколко месеца. От лошите условия в затворите, ищецът през
2015 г. получил инфаркт. С горното са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт и т.н. Тези вреди са оценени на сумата от 50 000 лева за периода от 31.05.2012
до 20.02.2017 г. Моли се да бъде призован и след като докаже верността на
изложеното, да бъде осъден ответникът да му изплати посочената сума, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Не се претендират направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява
и на се представлява се явява Депозирана е молба от неговия процесуален
представител, адв. В.С., в която моли да бъде даден ход на делото в негово
отсъствие. Моли се да се уважи изцяло предявения иск. Счита се, че твърдените
от страна на ищеца обстоятелства са се доказали от представените по делото
писмени и гласни доказателства и размерът, който се претендира, е съобразен с
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗДД, както и практиката на ЕСПЧ.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на
наказанията” гр. София, редовно уведомена, не се представлява. По делото е
приложен и писмен отговор от пълномощника на ответника старши юрисконсулт Т. Ч.,
който по изложени съображения моли съда да приеме, че няма нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС, съответно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Моли се да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по
размер, поради което моли да бъде отхвърлен.
Административен съд гр. Пазарджик като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно представена по делото справка
от Затвора гр. Пазарджик с вх. № 1744/28.02.2020 /лист 35/ лишеният от свобода Д.П.К.
за периода от 10.12.2014 г. до 20.02.2017 г. е изтърпявал присъда в Затвора гр.
Пазарджик като превод от Затвора Пловдив като в
периода 15.06.2016- 20.02.2017 г. е изтърпявал наказание в ЗООТ
Пазарджик в спално помещение № 3, с площ 16,4 кв. м.
От 15.06.2016 г. до края на м.06 е
пребивавал в спалното помещение с още двама, през м.07.2016 г. е пребивавал с
още един осъден; от 01.08.2016 до 11.08.2016 е бил осъден още един осъден; от
11.08.2016 до 15.08.2016 г., ищецът е била сам; от 15.08.2016 до 17.08.2016 е
бил с още двама; от 18.08.2016 до 30.09.2016 г. е бил сам сполното помещение;
от 01.10.2016 до 20.01.2017 г. е бил настанен заедно с още трима осъдени; от
20.01.2017 до 20.02.2017 г. е бил настанен с още тима осъдени в спално
помещение № 3.
В самото спално помещение № 3 е нямало
тоалетна и течаща вода. Настанените в това спално помещение са ползвали баня с
тоалтна, намиращи се в съседство с нетна площ 3,6 кв. м., като достъпът до нея
е постоянен. Освен санитарния възел, в коридора на спалното помещение се намира
мивка с течаща топла и студена вода и достъпът до нея е бил постоянен
Лишеният от свобода Ковечев е бил
настаняван в наказателна килия, както следва: на 30.09.2016-01.10.2016 г.- 126
спално помещение с нетна площ 6,7 кв. м., заедно с още един осъден; на 07 и 08.10.2016 г. в 127 спално помещение с нетна площ 6,7
кв. м. сам; на 14.10.2016 г. в спално помещение № 102 с нетна площ 6,7 кв. м. с
още един осъден; на 21-22.10.2016 г в същото спално помещение, сам; на
29-30.10.2016 г. в 103 спално помещение
с нетна площ 6,7 кв. м., сам.
В спалните помещения, в които е
изтъпявано наказание „изолиране в наказателна килия“ не е имало санитаен възел
с баня и тоалетна. Настаняваните там са ползвали общ санитарен възел, включващ
баня и мивки 6,2 кв.м. и тоалетни от 6,2 кв.м. Настаняваните не са имали пряк
достъп до санитарния възел, но са могли да го ползват по всяко време при
поисканее от постовия полицай, отговарящ за разположения в отделението пост.
В спалните помещения, в които е бил
настаняван ищеца е имало минимум обзавеждане. Всеки лишен от свобода е
разполагал с отделно легло и половин шкафче, а в спално помещение № 3 е имало и
една маса и два стола.
В ТП- Пазарджик, в посочения период има
сключен доовор с фирма „ДИ Ен Ес Гарант“ ЕООД и ежемесечно са извършвани
мероприятия във връзка с
обезпаразитяване/дезинфекция и дератизация/. От постъпването му в Затвора гр.
Пазарджик ищецът не е подавал каквито и
да е оплаквания относно наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в
помощенията, в които е бил настаняван.
Установи се от представена по делото
справка от Затвора - Пловдив с вх. № 1975/09.03.2020, че лишеният от свобода Д.П.К.
е пребивавал в затвора за периода от 11.02.2013 г. – 10.12.2014 г., когато е
преведен в Затвора Пазарджик. Посочено
е, че в системата на ГД“ИН“ няма официален документ, който да води отчетност за
броя на л.св. по спални помещения. Единственият меродавен документ са списъците
за вечерна проверка, които са месечни, но не се съхраняват. В посочения период
всички помещения са разполагали със санитерен възел и течаща вода. Дограмите са
сменени с ПВЦ за целия затвор и е нямало счупени стъклопакети. Всеки лишен от
свбода е разполагал с легло и половин
шкафче. През 2014 г. процентът на трудово заетите в Затвора Пловдив е надвишавал 50%.За 2013 г.
дезинфекцията, дезинсекция и дератизация са се извършвали по заявка, а през
2014 г. има сключен договор с фирма „Биоцид“, която извършва обработка преа
определен период.
Приложен е здравния картон на ищеца,
както и медицинска документация /епикризи, амбулаторен лист, решение на ТЕЛК и
др/.
По искане на ищеца, съдът допусна
изготвянето на съдебно- медицинса експертиза. Съгласно нейното заключение,
ищецът е понесъл два миокардни инфаркти- един по време на престоя му в Затвора
Пазарджик, на 30.04.2015 и още един след освобождаването му- на 24.05.2020 г.
Не може да се твърди за наличие на определяща заболяването миокарден инфаркт директна причинно- следствена възка между
миокардните инфаркти, претърпени от ищеца и условията в Затвора гр. Пазарджик,
тъй като стресът е второстепенен рисков фактор за миокарден инфарк, а в случая
са налице още няколко рискови фактора, два от които основни- тютюнопушене и
артериална хипертония.
Съдът кредитира така депозираното
експертно заключение като компетентно изготвено от лице, притежаващо специални
знания в областта на медицината и неоспорено от страните.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета
основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните
предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца.
Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената
оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на
иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови
условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в обида, огорчение,
чувство на малоценност, стрес, притеснения, психологически дискомфорт.
Така предявения иск съдът счита за
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко
отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Неоснователен и недоказан е искът за пренаселеност при пребиваването на
ищеца в Затвора – Пловдив. От
представената по делото справка се установи, че същия изобщо не е пребивавал в
Затвора Пловдив в периода от
31.05.2012-11.02.2013 г. и за този период претенцията му е неоснователна. За
останалия процесен период не може да се извърши проверка в кои помещения на
Затвора Пловдив е пребивавал ищеца, но в този период всички помещения са разполагали
със санитерен възел и достъп до течаща вода. Дограмата е била сменена за всички
помещения за целия затвор. Спалните помещения за обзаведени стандартно с легла,
метални шкафчета /разделени на две за ползване от двама лишени/ и столове. Редовно са били провеждани
мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Те. недоказани са твърденията на ищеца, че в
Затвора Пловдив не са му осигурени подходящи битово- хигиенни условия.
За периода за престоя на ищеца в
Затвора Пазарджик 10.12.2014- 15.06.2016 г. липсват данни по отношение на
ищеца, тъй като е изминал тригодишния срок, определен в номенклатурата на
делата на ГДИН за съхранение на сведенията за вечерна проверка и архивът не е
наличен. За периода 15.06.2016- 20.02.2017 г., когато ищеца е пребивавал в
ЗООТ Пазарджик се
установява, че са спазени изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ
/4 кв. м/, регламентирани в чл.
43, ал. 3 от ЗИНЗС
и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Ищецът е бил настанен спално
помещение № 3, което е с площ от 16.4 кв. м. и в един съвсем малък период от
време е живял на 4,01 кв. м площ /която е напълно допустима съгласно приожимите
европейски стандарти/, когато е бил настанен с още трима осъдени. В останалите
периоди от време, когато ищецът е бил настанен
още двама лишени от свобода или сам, същият е пребивавал дори на
значително по- голяма жилищна площ и може аргументирано да се твърди, че в това
отношение е бил поставен в привилегировано положение спрямо не малка част от
останалите лишени от свобода, за които такива условия в Затвора Пазарджик не са
били налице. В посоченото спално помещение, ищецът е имал постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Редовно
са извършвани мероприятия по обезпаразитяване, а ищецът не е подавал оплаквания
за наличие на хлебарки и гризачи. Количеството, качеството и калорийния състав
на предоставената храна е била изготвяна от главния готвач със съответния
калориен състав на ден.
От доказателствата п делото се
установява, че само за три дена
/30.09-01.10.2016 и на 14.10.2016 г./, ищецът е бил настанен на жизнено
постранство под 4 кв. м., когато е пребивавал в наказателна килия с още един
осъден. И тогава обаче жизненото пространство е било 3,35 кв. м. /при 6,7 кв.м.
килия/, което е близка граница до утвърдения стандарт и не може да се счита, че
ищецът е бил засегнат до степен, водеща до извод, че спрямо него е проявено
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
С оглед изключително краткия период, в
който се констатира нарушаване на изискването за осигуряване на минимална
жизнена площ от 4 кв. м. по отношение на ищеца, съдът счита, че не е нарушен
чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС. Тук следва да се съобрази и § 167 от
Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори
"Нешков и други против България" на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице
трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да
има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В този смисъл, жилищна площ
под 3 кв. м. не се констатират в нито
един момент от престоя на ищеца на територията на Затвора Пазарджик.
В дните, в които е пребивавал в
наказателна килия, ищецът е нямал пряк достъп до санитарния възел. Тези дни, в които
може да се твърди, че ищецът е би лишен
от постоянен достъп до санитерен възел също са малко /общо девет/, като тук
следва да се съобрази също, че ищецът е могъл да ползва по всяко време общия
санитарен възел, при поискване от дежурния постови полицай. Ето защо тук,
според съда, тук също не е налице нарушение на чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС. През
останалото време, ищецът е имал постоянен достъп до течаща топла и студена вода
/мивка в коридора/, както и до санитарен възел с нетна площ 3,6 кв.м. в съседство. Тук следва да се отбележи, че ищецът е
изтърпявал наказанието си в затворническо общежитие от открит тип, а съгласно чл. 22 ал.3 от ППЗИНЗС/ в
приложимата редакция/, ползването на санитарен възел и течаща вода се осигурява
в спалните помещения, само за заведенията от закрит тип.
Неоснователно е оплакването, че ищецът
е имал работа само няколко месеца и такава се дава по неясни критерии, с което
е поставен в по- неблагоприятни условия. Съгласно чл. 77 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на
наказанието, лишените от свобода имат право на работа, което се удовлетворява
по възможност. Това право не е скрепено с безусловно
задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от свобода по
време на престоя им в пенитециарните
заведения / В този смисъл и Решение № 7074 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д.
9200/2012 г. III о./. Още по- малко може да се твърди в случая
нарушение на чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС, след като не е налице задължение за
затворническата адмиистрация да осигури на лишения от свобода работа. А и
такава му е била осигурена, макар и за няколко месеца, съгласно твърденията в
исковата молба.
Ищецът не можа да се справи и с
възложената му доказателствената тежест да установи твърдяната от него причинно-
следствена връзка между лошите условия в затворите и претърпните от него два
броя миокарни инфаркта. Вещото лице е
категорично, че такава причинно- следствена връзка в случая при ищеца не може да се твърди, тъй като за
заболяването са налице още няколко
рискови фактора, два от които основни- тютюнопушене и артериална хипертония.
От дотук обсъденото и изведено въз основа на установената
фактическа обстановка по делото, съдът достигна до извода, че не се установява незаконосъобразно действие или
бездействие, които да са причинили неимуществени вреди на ищеца. Не се доказа причинно следствена връзка
между влошеното здравословно състояние на ищеца и условията в затворите. Не се доказаха причинени
неимуществени вреди, тъй като презупцията по чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС
е при условие, че се установи незаконосъобразни бездействия/действия на
администрацията.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 286 ал.2 от ЗИНЗС, когато
съдът отхвърли иска, осъжда ищецът да заплати разноските по делото. Такива се
констатират в размер на 275 лв. за изготвена съдебно- медицинска експертиза,
които са изплатени от бюджета на съда и следва да бъдат присъдени в полза на
Административен съд Пазарджик. Ответникът също претендира юрисконсултско
възнаграждение и такова му се дължи в минимален размер от 100 лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за правната
помощ
С оглед на изложеното, на основание чл.
284 от ЗИНЗС, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.К. с ЕГН **********,***. „***“ № * иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от общо 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
за периода от 31.05.2012 до 20.02.2017, ведно със законната лихва от 13.02.2020
г. до крайното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Д.П.К. да заплати на Административен съд Пазарджик сумата от 275 лева
направени разноски за съдебно- медицинска експертиза.
ОСЪЖДА Д.П.К. да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/