Решение по дело №2589/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.107 във връзка с чл.144 и чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на П. Х. П., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. И. З. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2313-1/24.11.2020г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства и такса за битови отпадъци за период от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. в общ размер на 3920,79 лева - главница, както и лихва за просрочие в общ размер на 291,44 лева, изчислени до 24.11.2024г.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочените в акта суми като главница и лихви са неправилно начислени и претендирани за недължими. Посочва, че оспореният акт никога не му е бил връчван, нито е бил правен опит за връчването му, поради което същият не е породил за оспорващия правни последици. Направено е искане за отмяната на обжалвания акт, респ. обявяването му за нищожен, поради липса на фактическо основание за издаването му. Формулирано е искане съдът да обяви за нищожен оспореният административен акт, а в условията на евентуалност да го отмени като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. Х., оспорва жалбата. Счита издаденият АУЗД за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на жалбата е акт за установяване на публично общинско вземане, издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК.

В случая с Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал.3 от ДОПК, № МД-АУ-2313-1/24.11.2020г., издаден от М. К., главен инспектор „КРД“ при Дирекция “Местни данъци” към Община гр. Варна, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ), такса за битови отпадъци (ТБО) и данък върху превозните средства (ДПС) на жалбоподателя за д.п. 2019г.-2020г. в общ размер на 4212,23 лева, от които ДНИ, ДПС и ТБО в размер на 3920,79 лева и лихва за просрочие в размер на 291,44 лева.

Оспореният акт е издаден от компетентно длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата се писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. С оглед на това съдът намира противно на наведените формални възражения в жалбата, че обжалваният административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Според чл.107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по искане на лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В настоящия случай са налице предпоставките за служебно издаване на акт, поради това, че жалбоподателят П. П. не е заплатил задълженията си за ДНИ, ТБО и ДПС за периода 2019г. – 2020г. за притежаваните/декларирани недвижими имоти на територията на Община Варна и притежаваните превозни средства.

За да издаде обжалвания акт, административният орган е констатирал следното:

Процесните задължения са за следните имоти по имотни партиди:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/27.10.2016 г. /партиден № 5305Н193692/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот, находящ се с в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, м. ,,Зеленика“ № 186, представляващ земя и сграда: - Земя с [идентификатор] с площ 1000.00 кв.м. и застроена площ 138.80 кв.м за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик; -Жилище с година на построяване 1992 г. с конструкция М3 – масивни монолитни и с РЗП общо 392.00 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 230.00 кв.м., РЗП на мазе 47.00 кв.м., РЗП на таван 115.00 кв.м за притежаваната 1/1 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик; - Гараж с година на построяване 1992 г. с конструкция М3 – масивни монолитни, РЗП общо 24.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 24.00 кв.м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик; - Жилище с [идентификатор] с година на построяване 1969 г. с конструкция M2 – панелна с РЗП общо 39.80 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 39.80 кв.м за притежаваната 5/6 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/26.05.1998г. /партиден №5806101085001/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Одесос“, [улица], ет. 5, aп. 5, представляващ сгради: - Жилище с година на построяване 1978 г. с конструкция M1 – масивна с РЗП общо 87.34 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 74.89 кв.м., РЗП на мазе 12.45 кв.м., за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик и - гараж с година на построяване 1978 г. с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 19.87 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 19.87 кв.м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето като собственик.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/26.05.1998г. /партиден № 5806101085004/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Одесос“, [улица], ет. 7, aп. 18, представляващ Земя и сграда: - Земя с площ 20.52 кв.м. и застроена площ 20.52 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в качеството му на собственик и - Жилище с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 182.53 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 172.78 кв.м., РЗП на мазе 9,75 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №07131836/26.05.1998 г. /партиден № 5806101085005/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Одесос“, [улица], ет. 1, ап.1, представляващ Земя и сграда: - Земя с площ 5.65 кв.м. и застроена площ 5.65 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в качеството му на собственик и - Търговски обект с година на построяване 1997 г., с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 48.34 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 42.63 кв.м, РЗП на мазе 5.71 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№07131836/26.05.1998г. /партиден № 5806101085006/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Одесос“, [улица], ет.1, представляващ Земя и сграда: - Земя с площ 9.10 кв.м. и застроена площ 9.10 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик и - Търговски обект с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 масивна с РЗП общо 76.82 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 71.14 кв.м, РЗП на мазе 5.68 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/26.05.1998 г. /партиден № 5806101085007/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Одесос“, [улица], ет.1, представляващ Земя и сграда: - Земя с площ 13.29 кв.м. и застроена площ 13.29 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик и - Търговски обект с година на построяване 1996 г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 51.75 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 51.75 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. № 07131836/26.05.1998 г. /партиден № 5806101085008/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н Одесос, [улица], ет. 6, ап. 12, представляващ Земя и сграда: - Земя с площ 27,60 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик и - Жилище с година ни построяване 1996 г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 138.89 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 129.76 кв.м., РЗП на мазе 9.13 кв.м. за притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/26.05.1998 г. /партиден № 5806101085009/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Одесос“, [улица], ет. 1, представляващ земя и сграда: - Земя с площ 4.93 кв. м за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик и - Гараж с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 – масивна РЗП общо 38.83 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 38.83 кв.м, за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №21203855/11.06.1998 г. /партиден №5806101085010/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Аспарухово“, м. „Зеленика“ № 1, представляващ Земя и сгради: - Земя с площ 1000.00 кв.м и застроена площ 12.00 кв.м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик и - Второстепенна постройка с година на построяване 1966 г. с конструкция ПМ, РЗП на обекта 12.00 кв.м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 10–07–1649/26.02.1999 г. /партиден №5806101085011/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Одесос“, [улица], ет. 6, aп. 17, представляващ земя и сграда: - Земя с площ 12.00 кв.м и застроена площ 12.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик и - Жилище с година на построяване 1997г. с конструкция M3 - масивни монолитни с РЗП общо 95.46 кв.м, в т.ч. РЗП на обекта 90.39 кв.м, РЗП на мазе 5.07 кв.м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 55303003/05.02.2002 г. /партиден №5806101085013/ жалбоподателят декларира собственост върху недвижим имот с адрес на имота гр. Варна, р-н „Аспарухово“, м. „Зеленика“ № 186, представляващ: - Земя с площ 1000.00 кв.м за притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

С декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 1 от 22.05.2006 г. /партиден №[рег. номер]/ жалбоподателят декларира собственост върху пътно превозно средство - товарно ремарке (за лек автомобил) с рег. № [рег. номер], рама № 14789, модел – туристическо.

С декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № **********/17.08.2018г. /партиден №5305Т295920/ жалбоподателят декларира собственост върху пътно превозно средство-лек автомобил марка ВАЗ, модел 21214, с рег. № [рег. номер], двигател №212148524608, рама №ХТА21214061830434, Еко категория Евро 4, мощност 60.00 kW, година на производство 2006г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбоподателят неоснователно твърди, че оспорения акт никога не му е бил връчван, поради което същият не би могъл да породи правно задължение. От доказателствата по делото е безспорно, че органът по приходите е извършил връчване при условията на чл. 32 от ДОПК (връчване чрез прилагане към досието), като преди това е правил опити за връчване по реда на чл. 29, ал. 3 от ДОПК. Връчването по чл. 29, ал. 3 от ДОПК обаче е нередовно, тъй като пратките са върнати с отбелязване преместен и непотърсен, а съгласно чл. 30, ал. 3 от ДОПК съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8. Тоест законът държи на реалното връчване на пощенската пратка, с което съобщението е изпратено, било на адресата, било на негов представител или пълномощник, пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде, или пък по месторабота – лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде. В случая безспорно такова връчване не е осъществено. При осъщественото неуспешно връчване и на двата известни адреса общинската администрация е преминала към установения в ДОПК друг способ за връчване - този по чл. 32 от ДОПК, което обаче само по себе си е незаконосъобразно. С нормата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена "Връчване чрез прилагане към досието", са регламентирани особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага само в случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване. Съобразно предвиждането на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. По делото не се твърди изобщо такива две посещения да са правени на някой от двата адреса, още по-малко през 7 дни. Съдържащите се доказателства в преписката не установяват спазване на процедурата по чл. 32 от ДОПК и по – специално тези, предвидени съответно в ал. 1 до ал. 5 на цитираната разпоредба.

Независимо от горното съдът намира, че жалбата е допустима, като е спазено изискването за задължително обжалване на акта по административен ред. Процесният АУЗД е бил обжалван пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна с жалба от 26.11.2021г., който не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, поради което съобразно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, в настоящия случай – на обжалвания АУЗД. Съгласно правилото на чл. 156, ал. 5 от ДОПК, в случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Видно от горното срокът по чл. 155, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 26.01.2022г., като в 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК – на 14.02.2022г. е подадена жалба до съда.

В заключение съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано да обжалва административния акт лице.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на процесния акт с оглед представената Заповед №2888/15.07.2019г. Видно от съдържанието й към дата 24.11.2020 г., когато е издаден оспорения административен акт, главен инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ каквато е М. Н. К. е сред лицата, които са определени да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, т.е. актът е издаден от компетентен орган.

Предвид изложеното се налага извод, че не е налице основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване нищожността на оспорения в настоящото съдебно производство АУЗД.

Доколкото специалният закон ЗМДТ, не поставя специални изисквания към съдържанието на АУЗД, настоящият състав намира, че същият съответства на изискванията за форма и съдържание, доколкото в него по партиди са посочени имотите, за които са установени задълженията за ДНИ, ДПС и ТБО – главница и лихви, както и пътните превозни средства с индивидуализиращите ги белези, посочени са данъчните периоди, за които се отнасят установените публични задължения, посочен е органът по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, издал акта, както и лицето, което е негов адресат.

По приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

В частта за Данък върху превозните средства.

Разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ определя като обект на облагане с данък върху превозните средства - превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а чл. 53 от с.з. определя като задължени за данъка лица -собствениците на превозните средства. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 от Наредбата на ОбС Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна /НОСВОРМДТОВ/. По аргумент от чл. 55, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 40, ал.2 от цитираната общинска наредба, същите разпоредби са относими и за собствениците на ремаркета. Чл. 60 от ЗМДТ определя, че данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината по регистрация на превозното средство. В разглеждания казус жалбоподателят оспорва дължимостта на данъка върху превозните средства с оглед регистрацията на МПС-тата в Община Дългопол. Видно от чл. 60 от ЗМДТ единствено в хипотезата на чл. 54, ал. 5 в случай, че собственика на превозното средство няма постоянен адрес на територията на страната, когато декларация се подава пред общината по регистрация на превозното средство, данъкът се внася в приход на общината по регистрация на превозното средство. Видно от представено писмо с.д. 3727/14.03.2024г. на ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ с приложена справка за превозно средство с рег. №[рег. номер] и [рег. номер], и двете ППС са регистрирани на името на жалбоподателя до датата на изготвяне на писмото. От същото писмо е видно, че след справка в АИС – „БДС-Е“ е установено, че П. Х. П. е с постоянен адрес в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, [улица]от 28.05.2020г. По делото липсват данни, а и не се твърди регистрацията на ППС-та да е прекратена, като не се установява същите да попадат в която и да е от хипотезите, изключващи задължението за заплащане на данък върху превозните средства. От друга страна е видно, че жалбоподателя има постоянен адрес в с. Цонево, общ. Дългопол от 28.05.2020г., следователно същите са облагаеми в общината по постоянния адрес на жалбоподателя от м.06.2020г. От изложеното следва извода, че процесните ППС-та подлежат на облагане по реда на ЗМДТ и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна по чл. 55, ал. 2 от същия закон до дата 31.05.2020г. Видно от представените писмени обяснения на гл.инспектор М. К. (л.34-36 от делото) т.12 и 13 ДПС за 2020г. е определен за 5 месеца до датата на закриване на партидата на 31.05.2020г. Видно от чл. 40, ал. 2 от Наредбата в относимата редакция за 2019г. и 2020г., за процесните периоди данъкът за товарни ремаркета с техническа допустима максимална маса не повече от 3,5 т. е 10 лв., както е посочено и в оспорения АУЗД. От разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.1, б. „б“, КГП над 10 до 15 години и т. 2 категория Евро 4 е видно, че ДПС за МПС – ВАЗ за 2020г. е определен по формулата ГДПС=ИмК х ЕК за 5 календарни месеца до датата на закриване на партидата на 31.05.2020г. Предвид правилното установяване размера на главницата на публичното задължение, следва извод за правилно установен размер на акцесорното задължение, каквото се явяват лихвите.

По изложените съображения настоящият състав на Административен съд – Варна намира, че жалбата на П. Х. П. е неоснователна в частта за установените с АУЗД задължения за Данък върху превозните средства, поради което следва да се отхвърли.

В частта за Данък върху недвижимите имоти.

Задълженията за ДНИ възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Жалбоподателят е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ за процесните години, в качеството му на собственик на имоти, за което са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ определя, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

В изпълнение на горното с НОРМДТОВ Общински съвет Варна определя облагането в чл.6 до чл.20. Съгласно чл.14 размерът за Община Варна е 2 на хиляда. Съгласно чл.10, ал.1 ДНИ се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31 октомври, на годината, за която е дължим. Съгласно чл.18, ал.1 за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

Жалбоподателят не оспорва факта, че същият е собственик на посочените имоти или на идеални части от тях така, както са посочени от ответната страна. Това обстоятелство се установява и от доказателствата, представени ведно с административната преписка, както и от тези, събрани в хода на съдебното дирене – декларации по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверения за наследници, справка от Службата по вписванията, нотариални актове и др. Независимо от указаната му доказателствена тежест с Разпореждане №23 от 02.01.2024г. и възможност да ангажира експертиза при твърдение за незаконосъобразно формиране на установените данъчни задължения, жалбоподателят не оспори с конкретни възражения размера на данъчната основа, нито размера на установените задължения за ДНИ, поради което съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна.

В частта за установените задължения за ТБО.

Аналогични са разпоредбите при определяне на ТБО. Облагането с ТБО е регламентирано от чл.62 до чл.71в от ЗМДТ, съответно от чл.14 до чл.22 от НОАМТЦУТОВ. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ в приложимата редакция (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Според чл. 64 от ЗМДТ задължени за заплащане на таксата по чл. 62 са лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. По арг. от чл. 9 от ЗМДТ, Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Съгласно чл. 18, ал.1, т.2 от НОАМТЦУТОВ за жилищни и нежилищни имоти на граждани ТБО се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота по Приложение №2 към ЗМДТ. Съгласно чл.18 от Приложение №1 към НОАМЦУТОВ (в сила от 01.01.2014 г.), размерът на таксата се определя, както следва:

Общински съвет - Варна определя такса за битови отпадъци, за жилищни имоти на граждани и предприятия в размер на 0,98 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка за имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги таксата е както следва:

• За сметосъбиране и сметоизвозване - 0,35 на хиляда;
• За обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,35 на хиляда;
• За почистване на териториите за обществено ползване - 0,28 на хиляда.

Съгласно чл.18 от Приложение №1 към НОАМЦУТОВ (в сила от 01.01.2015 г.), размерът на таксата се определя, както следва:

Общински съвет - Варна определя такса за битови отпадъци, за нежилищни имоти на физически лица в размер на 3,7 на хиляда пропорционално върху данъчната оценка за имотите, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По видове услуги таксата е както следва:

• За сметосъбиране и сметоизвозване - 2,00 на хиляда;
• За обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,55 на хиляда;
• За почистване на териториите за обществено ползване - 1,15 на хиляда.

Съгласно чл.15, ал.2 за имоти, намиращи се извън границите на районите с предлагани услуги съгласно заповед на кмета по чл.15, ал.1, се дължи само такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл.20 от НОАМЦУТОВ, ТБО се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на ДНИ.

В случая размерът на ТБО за съответния период е изчислен съобразно размера на таксата, определен от Общински съвет – Варна за всяка година, като са отчетени и трите компонента – 1/ за сметосъбиране и сметоизвозване; 2/ за обезвреждане на битови отпадъци и депо; 3/ за почистване на територии за обществено ползване. Страните не спорят, че услугите, за които се дължи ТБО, са предоставяни от общината за релевантните данъчни периоди, като представените в последно съдебно заседание доказателства за извършване на услугата ТБО в трите й компонента в определените граници, в които се намират имотите на жалбоподателя, формират извод, че през процесните данъчни периоди услугите по трите компонента, визирани в чл. 62 от ЗМДТ са действително предоставени, поради което жалбоподателят дължи заплащането на пълния размер на ТБО.

Жалбоподателят не твърди, а и не се установява, така определените публични задължения за ДНИ, ДПС и ТБО да са платени от него, както към 24.11.2020 г. – датата на издаване на процесния АУЗД, така и към датата на приключване на устните състезания по делото, поради което същите се явяват дължими.

От изложеното следва извода, че обжалваният Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2313-1/24.11.2020г., с който на П. Х. П. са установени задължения за данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства и такса за битови отпадъци за период от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. в общ размер на 3920,79 лева - главница, както и лихви за просрочие към тях в общ размер на 291,44 лева, изчислени до 24.11.2024г., е законосъобразен, а депозираната срещу него жалба – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 721,22 /седемстотин двадесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Х. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.6, ап.17, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2313-1/24.11.2020г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства и такса за битови отпадъци за период от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. в общ размер на 3920,79 лева - главница, както и лихва за просрочие в общ размер на 291,44 лева, изчислени до 24.11.2024г.

ОСЪЖДА П. Х. П., [ЕГН], от гр.Варна, да заплати на Община Варна сумата в размер на 721,22 /седемстотин двадесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.