Р Е Ш Е Н И Е
№………/………
Гр. София, 29.03.2022г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Ирена
А. като разгледа т.д.№ 270
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.74 от ТЗ.
Ищецът И.К.Д. поддържа, че е съдружник в „Е.Т.Б.” ООД, ЕИК ******, като
притежава 8 501 (осем хиляди петстотин и един) дяла с номинална стойност от 1
(един) лев всеки в капитала на дружеството. Твърди, че на 29.01.2021 г. се
провело Общо събрание на съдружниците, свикано от управителя с писмена покана,
с описания дневен ред. Твърди, че по т. 1 от горепосочения Дневен ред на
събранието било взето следното решение: „съдружниците
да внесат допълнителни парични вноски в общ размер от 700 000 (седемстотин
хиляди) лева, като всеки
съдружник да внесе допълнителна парична вноска, съразмерна на неговия дял в
капитала на Дружеството, както следва: И.К.Д. да внесе допълнителна
парична вноска в размер на 116680,39 (сто и шестнадесет хиляди шестстотин и
осемдесет лева и 39 стотинки) лева/, като дружеството дължи пазарна лихва върху допълнителните парични вноски, а
вноските да се внесат в срок до 10 дни от датата на провеждането на това
общо събрание по описаната банкова сметка. ***, че още на проведеното ОС е
изложил конкретни съображения против горепосоченото решение по т. 1 от Дневния
ред и основания за неговата незаконосъобразност и противоречието му с
приложимите разпоредби на Търговския закон, но въпреки това то било прието с
обикновено мнозинство от гласовете на останалите съдружници в Дружеството, а
именно от “А.-90” ЕООД, притежаващо 4 250 (четири хиляди двеста и петдесет)
дружествени дяла и “Л.” С.А., притежаващо 38 249 (тридесет и осем хиляди двеста
четиридесет и девет) дружествени дяла. Ищецът поддържа, че не е налице нито
една от горепосочените предпоставки за взимане на решение за допълнителни
парични вноски по чл. 134, ал. 1 от ТЗ, тъй като към датата на Общото събрание
няма нито отчетени от Дружеството загуби, нито е налице временна необходимост
от парични средства. Ищецът твърди, че нито преди провеждането, нито в хода на
процесното Общо събрание от 29.01.2021 г., не са били представени никакви
документи, от които да се установяват реализирани загуби за конкретен отчетен
период от страна на Дружеството към датата на Общото събрание (29.01.2021 г.),
нито управителят на дружеството е предоставил на Общото събрание никаква
конкретна информация и документи относно размера на твърдяните загуби и
отчетния период. Ищецът поддържа, че не са били предоставени никакви съображения,
информация и документи, доказващи наличието на временна необходимост от парични
средства в дружеството и счита, че такава не е налице, което е видно и от срока
за връщане на процесните парични вноски, който е 2 годишен, т.е. дори да е
налице такава нужда от парични средства, то тя няма временен характер и не
представлява „временна необходимост“ по смисъла на чл. 134, ал. 1 от ТЗ. Наред
с горното ищецът поддържа, че решението по т. 1 от Дневния ред на проведеното
Общо събрание от 29.01.2021 г. е незаконосъобразно и защото мажоритарният
съдружник „Л.“ С.А. е бил представляван от лице без представителна власт, тъй
като на събранието не било представено пълномощно от пълномощника на „Л.“ С.А.,
каквото е изискването на чл. 137, ал. 6 от ТЗ. Предвид горното претендира
отмяна на въпросното решение по т.1 от Дневния ред на процесното ОС и
присъждане на разноски. В хода на производството поддържа иска си чрез
процесуалния си представител адв. К. и претендира уважаването му по
съображения, подробно изложени в писмени бележки.
Ответникът „Е.Т.Б.” ООД, ЕИК ******,
призован чрез залепване на уведомление, е подал отговор на 26.05.2021г., в
двуседмичния срок след връчването чрез залепване и допълнителен отговор от
05.08.2021г. като оспорва иска като недоказан и неоснователен. Твърди, че са
неоснователни възраженията на ищеца, че
на общото събрание съдружникът „Л.“ С.А. не е бил редовно представляван,
въпреки негово изрично искане „г-н З.
не е представил пълномощно“. Твърди, че ищецът е присъствал на общото
събрание и е подписал протокола от същото, в което не са отразени подобни
обстоятелства и се домогва да опровергава съдържанието на подписан от него
документ, което е недопустимо. Поддържа, че са неоснователни и доводите на
ищеца за пълномощното, с което „Л.“ С.А. е упълномощило представител за общото
събрание. Ищецът оспорва представителната власт на г-н Н.С., който като главен
изпълнителен директор и член на съвета на директорите на „Л.“ С.А. е
упълномощил г-н В.З.да представлява „Л.“ С.А. на общото събрание на „Е.Т.Б.“
ООД на 29.01.2021 г., но според ответника Г-н Н.С. има (и е имал) право да
представлява самостоятелно „Л.“ С.А., което е видно от удостоверение за
актуално състояние на „Л.“ С.А. към 14.09.2020 г. и към 09.04.2021 г., тъй като
са налице данни, че не са вписвани никакви промени по отношение на „Л.“ С.А. в
Търговския регистър в Швейцария от 09.07.2020 г. Твърденията за антидатиране на пълномощното също счита за
напълно неоснователни. Наред с горното ответникът поддържа, че предпоставките
за вземане на решение за извършване на допълнителни парични вноски, предвидени
в чл. 134, ал. 1 ТЗ са алтернативни, а не кумулативни. Оспорва твърденията, че
дружеството не е имало загуба, нито необходимост от парични средства. Към
31.01.2021 г. дружеството е било на загуба от 261 хил. лв., а към 31.03.2021 г.
загубата е била в размер на 1534 хил. лв., като сочи, че видно от оперативния
разчет на „Е.Т.Б.“ ООД прогнозите за 2021г. са дружеството да завърши
финансовата година на загуба от 730,5 хил. лв., както и да завърши следващата
финансова година (2022 г.) на печалба от 1538,5 хил. лв. При това „Е.Т.Б.“ ООД
е реализирало загуби през 2021 г., които са били предвидени с оглед началото на
извършване на дейност от дружеството. С оглед горното твърди, че е била налице необходимост от парични средства, която е временна,
видно от оперативния разчет, както и е обвързана със срока за връщане на
допълнителните парични вноски - до две години. Ответникът твърди, че в началото на 2020 г. са водени
преговори между „Л.“ С.А. и И.Д. за закупуване от „Л.“ С.А. на всички дялове от
капитала на „Е.“ ЕООД (еднолична собственост на И.Д.). И.Д. водил преговорите,
без реално намерение да продаде дяловете, с което единствено целял забавяне
бизнес плановете на „Л.“ С.А. След няколко месечни преговори И.Д. отказва да
бъде направен правен и финансов дю дилиджънс на „Е.“ ЕООД, с което прави
невъзможно закупуването на дяловете от „Л.“ С.А. При това „Л.“ С.А., макар и с
няколко месеца забава поради действията на И.Д., предприема действия по
реализирането на бизнес плановете си, като има намерение да създаде ново
дружество чрез което да осъществява дейност. При това И.Д. предлага на „Л.“
С.А. да му прехвърли новоучредено свое дружество, което междувременно е създал
в процеса на преговорите с „Л.“ С.А. (без да уведоми „Л.“ С.А. за създаването
му). Договорено е той да прехвърли на „Л.“ С.А. 75 % от дяловете от новото
дружество („Е.Т.Б.“ ООД), а останалите 25 % да прехвърли на „А.-90“ ЕООД, като И.Д.
да остане единствено управител на „Е.Т.Б.“ ООД. И.Д. също така поема ангажимент
да преустанови извършването на дейност от „Е.“ ЕООД, доколкото като управител
на новото дружество няма да може да осъществява конкурентна дейност. И.Д. обаче
не спазва тези договорки. Видно от последващите действия на ищеца цялостното му
поведение в преговорите с „Л.“ С.А. е насочено единствено към забавяне на
бизнес плановете на „Л.“ С.А. и създаване на затруднения на дружеството за
започване на дейност на пазара на природен газ в България. Ответникът твърди,
че самото дружество „Е.Т.Б.“ ООД е създадено като ЕООД е
едноличен собственик на капитала И.Д. в процеса на преговорите с „Л.“ С.А. за
закупуване на дяловете на „Е.“ ЕООД. Въпреки че е трябвало веднага да
прехвърли на „Л.“ С.А. 75 % от дяловете, едва на 25.09.2020 г. И.Д. продава на
„Л.“ С.А. 38 249 дружествени дяла от капитала на „Е.Т.Б.“ ЕООД. При това
капиталът на дружеството е разделен - 38 249 дяла (74.99% от капитала на
дружеството) се притежават от „Л.“ С.А., а 12 751 дяла (25,01%) се притежават
от И.Д.. С решение на едноличния собственик на капитала И.Д. от 25.09.2020 г. е
одобрено да бъде приет за съдружник „Л.“ С.А. Съдружниците (И.Д. и „Л.“ С.А.)
приемат нов дружествен договор с единодушие. Ответникът поддържа, че на
18.11.2020 г. И.Д. продава на „А.-90“ ЕООД дялове, но не договорените, а само 4
250 дяла от капитала на „Е. Т.Б.“ ООД. При това И.Д. въпреки предварителната
договорка запазва за себе си част от дяловете от капитала на „Е.Т.Б.“ ООД. След продажбата на
дружествените дялове разпределението на същите е както следва - 38 249 дяла (74.99% от капитала на дружеството) се притежават от „Л.“ С.А., 8 501 дяла (16.67 %) се притежават
от И.Д. и 4 250 дяла (8,34 %) се притежават от „А.-90“ ЕООД. Според ответника след като продава на „Л.“ С.А. и „А.-90“ ЕООД общо 83,33% от дяловете в
дружеството И.Д. подава и молба да бъде сменен като управител, с което нарушава
и договореността да остане управител на дружеството. Твърди, че на 26.11.2020 г. е проведено общо събрание на „Е.Т.Б.“ ООД като съдружниците
уважават молбата на И.Д. за освобождаването му като управител и решението за
това е взето единодушно (по т. 1). На 21.12.2020 г. е проведено ново
общо събрание на „Е.Т.Б.“ ООД, като е променен адресът на управление на
дружеството и е приет нов дружествен договор, съобразен с промяната. Поддържа, че И.Д. гласува против
избора на нов управител и препятства дейността, тъй като дружеството е било
регистрирано на неговия домашен адрес. Ответникът твърди, че след получаване на поканата за общото събрание на 29.01.2021г. ищецът изобщо
не е посещавал офиса на дружеството и не е отправял искания да му бъде
предоставена каквато и да е информация и документи относно общото събрание. Твърди, че в протокола за общото събрание (подписан от ищеца) той не е направил
подобни възражения, а същите се правят едва с исковата молба, като с
тях ищецът се опитва да обоснове защо не е упражнявал правата си и не е
изпълнявал задълженията си като съдружник. Според ответника след като
ищецът е освободен като управител по неговото лично искане той се е
дезинтерсирал от дейността на дружеството и не е искал каквато и да е
информация или документи относно дейността на „Е.Т.Б.“ ООД. Ответникът твърди, че съдружникът в ООД има право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела
и да преглежда книжата на дружеството, и съгласно чл. 37 ЗЗК му се забранява
узнаването и използването на търговска тайна в противоречие с добросъвестната
търговска практика. Според него съдружникът в ООД има право да узнае търговските
тайни на дружеството (според чл. 123 ТЗ), но същевременно няма право да узнава
същите ако извършва конкурентна дейност (чл. 37 ЗЗК). Твърди, че Забраната за съдружниците в ООД да извършват конкурента дейност на
дружеството чрез друго свое дружество е имплицитно заложена и произтича от
съответните разпоредби, регламентиращи правата и задълженията на съдружниците в
ООД (ТЗ и дружествения договор),
както и регламентиращи правата и задълженията на участниците на
съответния пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК (ДФЕС и ЗЗК, а в случая сочи, че ищецът е управител и едноличен собственик на „Е.“ ЕООД,
ЕИК ******, „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, „Е. и.“ ЕООД (чрез „Е.“ ЕООД).
Твърди, че „Е.Т.Б.“ ООД и „Е.“ ЕООД,
ЕИК ****** осъществяват дейността си на един същи продуктов и географски пазар и са конкуренти по смисъла на ЗЗК.
Ответникът твърди, че са Неоснователни са твърденията на
ищеца за липсата на предпоставки за извършване на допълнителни парични вноски.
Паричните средства са необходими на дружеството и невнасянето им не само не е в
интерес на дружеството, но и уврежда същото, доколкото няма да могат да бъдат
покрити временните загуби и да бъдат изпълнени задълженията на дружеството. В
хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалните си представител
адв. Петрова и адв. Н. и претендира отхвърляне на иска, включително по доводи,
подробно изложени в писмена защита.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори и се установява от справка по публичния ТР, че ищецът И.Д., е съдружник в „Е.Т.Б.”
ООД, ЕИК ******, като притежава 8 501 (осем хиляди петстотин и един) дяла с
номинална стойност от 1 (един) лев всеки в капитала на дружеството, като другите съдружници са „Л.“ С.А., дружество,
регистрирано в Швейцария и „А. -90“ ЕООД съгласно дружествения договор от
21.12.2020г., представен и с исковата молба. Целият регистриран капитал на
дружеството е 51 000 лв. В чл.19 от дружествения договор е посочена
компетентността на ОС, включително като е посочено, че въпросите от
изключителна компетентност на ОС няма да могат да се делегират на други органи.
В чл.20, т.6 като е определено, че ОС взима решение за намаляване и увеличаване
на капитала, както с парични вноски, така и с допълнителни вноски и капиталови
резерви, а по т.11 – е компетентност за вземане на решения за допълнителни
парични вноски. В чл-. 21, т.2 е предвидено, че решенията по т.6 – за капитала
се приемат единодушно, а по т. 1,2,3 и 11 с мнозинство повече от ¾ от
капитала. В чл. 18 е предвидено, че ОС се свиква с писмена покана до всеки
съдружник най-малко 14 дни преди определената дата, като ОС може да взема
решения неприсъствено, когато всички съдружници са декларирали писмено
съгласието си за това.
Не се спори и се установява от представения
протокол от ОС на „Е.Т.Б.” ООД от 29.01.2021г., който е с нотариална заверка от същата дата от нотариус Б.Б.,
че е проведено събрание по обявен дневен ред по т.1 – Приемане на решение за
допълнителни парични вноски и по т.2 – Промяна на фирмата на дружеството. В
протокола е отразено, че са присъствали лично ищеца, за „Л.“ С.А. е посочено,
че е представляван от пълномощника си В.В.З., а за „А. -90“ ЕООД от управителя В.Ф..
Видно от отразеното в протокола след разисквания, включващи изказани от
съдружника И.Д. съображения против, а именно, че не са налице предпоставките за
допълнителни парични вноски, управителят не представя документи за реализирана
и осчетоводена загуба за конкретен отчетен период и счита, че необходимостта от
парични средства не е временна, а трайна поради начина на управление на
дружеството, са гласували против по т.1 И.Д. с 8501 дружествени дяла, и „за“ „Л.“
С.А.- с 38249 др.дяла и „за“ - „А. -90“ ЕООД с 4250др. дяла, т.е. против са
били 16,67%, а за – 83,33%, поради което е прието следното решение: съдружниците да внесат допълнителни парични
вноски в общ размер от 700 000 (седемстотин хиляди) лева, като всеки съдружник да внесе допълнителна
парична вноска, съразмерна на неговия дял в капитала на Дружеството, както
следва: И.К.Д. да внесе допълнителна парична вноска в размер на
116680,39 (сто и шестнадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева и 39 стотинки)
лева/, „Л.“ С.А.- 524 986,27 лв. и „А. -90“ ЕООД -58 333,33 лв.,като дружеството дължи пазарна лихва върху
допълнителните парични вноски, а вноските да се внесат в срок до 10 дни
от датата на провеждането на това общо събрание по описаната банкова сметка, ***и
в срок до две години. По т.2 е решено единодушно към момента да не се обсъжда
промяна на фирмата на дружеството.
С отговора е представен счетоводен баланс на
ответното дружество към 31.12.2019г., видно от който дружеството има КМА в общ
размер на 2256 хил.лв., от които 832 хил.лв. парични средства, като
задълженията с падеж до 1г. са общо 632 хил.лв. Представен е доклад на
независим одитор Р.Т.от 25.09.2020г., както и междинни финансови отчети към
31.01.2021г. и 31.03.2021г., като счетоводните документи са подробно разгледани
в заключението на ССЕ.
На
стр. 133-134 е представено специално пълномощно от „Л. СА за В.В.З., с което
последният е упълномощен да го представлява на ОС, насрочено за 29.01.2021г. по
описания начин, включително и как да гласува.
С
допълнителната искова молба на стр. 161 от том 1 на делото е представен
протокол от ОС на дружеството от 21.12.2020г., с който е приет нов дружествен
договор и е променен адреса на управление, както и протокол от извънредно ОС на
съдружниците от 31.05.2021г., съгласно който за извършвани действия против интересите
на дружеството, подробно дискутирани по т.1 от дневния ред, е взето решение за
изключване на И.Д., след което по т. 3 е избран одитор на дружеството – КПМГ, а
по т.4 е взето решение за допълнителни парични вноски в размер на 700 000
лв. за покриване на оперативни загуби. Ответникът с допълнителния отговор е
представил на стр.185 и следващите поканата чрез нотариус М.до И.Д. с
предупреждение за изключване и за свикване на извънредното ОС. На стр.190и
следващите са представени доказателствата за правосубектност на съдружника Л.
СА, учредителен акт на „Е.т.Б.“ ЕООД от 16.04.2020г., към който момент
едноличен собственик на капитала му е бил ищеца И.Д., решение на същия за
продажба на дялове на „Л. СА и протокол от ОС от 25.09.2020г., с който е приет
нов дружествен договор , както и договора от 25.09.2020г. / стр.214 и
следващите/. Представен е договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
18.11.2020г., с който И.Д. продава 4250 дяла на „А. -90“ ЕООД, ведно с решение
за приемането му като съдружник от същата дата на ОС и за приемане на нов
дружествен договор, представен на стр. 225 и следващите, който е с нотариална
заверка на подписите от 18.11.2020г. от нотариус Бъчварова. Представен е
протокол от ОС от 26.11.2020г. за освобождаване на досегашния управител на
дружеството – И.Д., назначаване на нов управител – В.З..
Допълнително
е представено съобщение на страницата на КВЕР, съгласно което на 14.07.2021г. е
свикано провеждане на открито заседание за обсъждане на доклад относно
описаното заявление от ответното дружество за издаване на лицензия за търговия
с природен газ. На стр. 275 и следващите е представено решение на КВЕР №
Л-549/20.09.2021г., с което по подробно описаните мотиви е издадено разрешение
на „Е.“ ЕООД за търговия с природен газ за срок от десет години. От ищеца е
представено и решение на КВЕР №Л.540/29.07.2021г., с което е издадено
разрешение на „Е.Т.Б.“ ООД за търговия с природен газ за срок от десет години,
при одобрени правила, приложение към т.1, както и решение № БП-13 от
29.07.2021г., с което е одобрен бизнес плана на дружеството за тази дейност за
периода 2021-2023г. Допълнително с молба от 10.11.2021г. на стр. 407 и
следващите ищецът е представил процесните издадени лицензии, извлеченията от
протоколите от заседанията на КВЕР, докладите, т.е. цялата документация в
процедурата пред КВЕР.
На
стр. 305 и следващите е представен доклад на независимия одитор „КПМГ Одит“ ООД
от 30.09.2021г. до съдружниците в „Е.Т.Б.“ ООД, както и писмена кореспонденция.
На
стр. 337 и следващите от ответника са представени заявка за участие в търг от
18.01.2021г. и потвърждение за спечелен търг, фактура № 1504/05.02.2021г., по
която доставчика „Б.“ е начислил за плащане на ответното дружество като
получател сумата от 383 234,04 лв. с ДДС за предоставяне на твърд месечен
продукт по НГПМ, със срок за плащане пет работни дни, разпечатка от интернет
страницата на „Б.“ ЕАД, междинни отчети на ответното дружество за януари,
февруари и март 2021г. и заявен за обявяване в ТР ГФО за 2020г., ведно със
съставните му части. На стр. 369 и следващите с молба от 25.10.2021г.
ответникът е представил преводи на част от документите, като и заявка за
участие в търг за закупуване на капацитет, потвърждение и разпечатка.
На
стр. 553 и следващите от том 2 на делото е представен в превод и на английски
език писмо от 09.12.2021г. от адвокати Б.и съдружници във връзка със сключване
на договори за револвираща кредитна линия, както и на стр.и следващите самият
договор, сключен на 21.01.2021г., съгласно който „Л. СА“ като заемодател е поел
задължение да предостави обща сума под формата на множествени плащания в размер
на 10 000 000 евро, за да се финансира дейността на заемателя – „Е.Т.Б.“
ООД.
На
стр. 565 и следващите е представен договор А20200560 за доставка на природен
газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена от
07.10.2020г., по силата на който „Е.Т.Б.“ ООД е доставчик, а „Л.Н.Б.“ АД –
получател, като договорът е представен допълнително в цялост от третото
неучастващо лице в изпълнение на разпореждане по чл. 192 от ГПК като приложение
към молба от 31.01.2022г., стр.665 и следващите от делото, ведно с описаните
фактури и извадки от модул доставки и анекс към договора №1 от 30.12.2020г.
По делото е изслушано основно и
допълнително заключение на ССЕ, изготвена от вещото лице П.Д., което се
кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Експертът сочи,
че е извършена при изготвяне на заключението справка в счетоводството на
ответника и са проверени: Годишен финансов отчет към 31.12.2020г., междинен
отчет за финансовото състояние към
31.01.2021г., 28.02.2021г. и 31.03.2021г.; Оборотни ведомости по всички
счетоводни сметки към 31.12.2020г., 31.01.2021г., 28.02.2021г. и 31.03.2021г.; извлечения
(разбивки по пера) за краткосрочни задължения, дългосрочни задължения,
краткосрочни вземания към 31.12.2020г., 31.01.2021г., 28.02.2021г. и
31.03.2021г.; информация за параметрите, заложени в Оперативен разчет. От
същите данните са представени в табличен вид и е видно, че дружеството има
дълготрайни материални и нематериални активи, които към 31.12.2020г. са с балансова стойност 1882 хил.лв., към
31.01.2021г. - с балансова стойност 1850
хил.лв., а към 31.03.2021г. са с
балансова стойност 1843 хил.лв. Според вещото лице от актива на Балансите е видно,
че дружеството има краткосрочни вземания, които към 31.12.2020г. са в размер
39хил.лв., към 31.01.2021г. са в размер 6842хил.лв., а към 31.03.2021г. са в
размер 7611хил.лв. Детайлното проучване на вземанията показва, че многократно
са се увеличили търговските вземания на дружеството (към 31.12.2020г. – няма такива, т.к.
дружеството все още не е осъществявало търговска дейност, към 31.01.2021г. са
6724 хил.лв., а към 31.03.2021г. са 7554 хил.лв. по издадени фактури за
продажба на ресурс.
Краткосрочни вземания към
31.12.2020г. в размер 39 хил.лв. във връзка с предоставени аванси, като
са представени в таблицата по т.2.1 от заключението. Краткосрочните вземания
към 31.01.2021г. са в общ
размер 6842хил.лв. и представляват основно търговски вземания 6724
хил.лв. ( както и данъци за възстановяване са 70 хил.лв. и предоставени аванси
48 хил.лв.), представени в таблицата по задача 2.2. Според вещото лице краткосрочните
вземания към 31.03.2021г. са в общ
размер 7611 хил.лв. и представляват основно търговски вземания 7554
хил.лв. ( както и предоставени аванси 57 хил.лв.), представени в таблица по
задача 2.3. Според заключението от актива на балансите е видно, че дружеството
има парични средства, които към 31.12.2020г. са в размер 579 215,50лв., към 31.01.2021г.
са в размер 256 909,20лв., а към
31.03.2021г. са в размер 523 205,70лв., като от изискани оборотни ведомости
към горепосочените дати вещото лице е установило,
че средствата са налични основно по банковите сметки на дружеството, така както
са представени в таблицата на задача 3. Вещото лице сочи, че от пасива на балансите е видно, че дружеството
има дългосрочни задължения, които към
31.12.2020г., към 31.01.2021г. и към 31.03.2021г. са в непроменен размер от 2117 хил.лв., представени в таблицата по
задача 4 на стр.7, като от тях задължения по получени заеми от свързаните лица „Л. С.А“ и „А. 90“ в размер
583 хил.лв. и задължения за наем на офис
към „С.– ЕГ“ в размер 1534 хил.лв. Според вещото лице дружеството
има краткосрочни задължения, които към
31.12.2020г. са в размер 400 хил.лв., към 31.01.2021г. са в размер 7117 хил.лв., а към 31.03.2021г. са в размер 9 428
хил.лв. В т.5.1 са представени краткосрочните задължения към 31.12.2020г. в
размер 400 хил.лв., като основната част са задължения за нает актив - 336
хил.лв., а задълженията към доставчици
са само 42 хил.лв. (налични са и задължения към персонала 18 хил.лв. и
задължения за данъци 4 хил.лв.). Краткосрочните задължения към 31.01.2021г.
в размер 7117 хил.лв., като основната част са задължения към доставчици
6689 хил.лв., задълженията за нает актив са 293 хил.лв. , налични са и
задължения към персонала 53 хил.лв.,
задължения за данъци 46 хил.лв., задължения към осигурители 5 хил.лв. и
други задължения (неустойка) 31 хил.лв.
и са представени в таблицата по задача 5.2 на стр. 8 и 9 от заключението, а краткосрочните
задължения към 31.03.2021г. в размер 9428 хил.лв., като основната част са
задължения към доставчици 7601 хил.лв., задълженията за нает актив са
238 хил.лв. , налични са и задължения към персонала 50 хил.лв., задължения за данъци 1004 хил.лв., задължения
към осигурители 7 хил.лв. и задължения
към свързани лица (краткосрочен заем) в размер 528 хил.лв., са в таблицата на
стр.10-11. От анализа на краткосрочните задължения вещото лице сочи, че е
видно, че многократно са се увеличили задълженията към доставчици ( към
31.12.2020г. са 400 хил.лв., към 31.01.2021г.
са 6689 хил.лв., а към
31.03.2021г. са 7601 хил.лв.). Увеличили
са се задълженията за данъци (към
31.12.2020г. са 4 хил.лв.,
към 31.01.2021г. са 46 хил.лв., а към 31.03.2021г. са 1004 хил.лв. - основно ДДС за внасяне). През 03.2021г. е
получен краткосрочен заем от свързаното лице „Л. С.А.“ в размер 528
хил.лв. Според експертното заключение в резултат на горепосочените стопански операции,
финансовият резултат на дружеството към 31.12.2020г. е загуба в размер 68 хил.лева
, а към 31.01.2021г. текущата загуба е
245 хил.лв. (313 хил.загуба с натрупване),
а към 31.03.2021г. текущата загуба е 1518 хил.лв. (1586 хил.загуба с натрупване),
като са следните:
|
Баланс |
хиляди лева |
|||
|
|
31.12.2020 |
31.1.2021 |
|
31.3.2021 |
|
Непокрити загуби |
|
-68 |
|
-68 |
|
Печалби и загуби
(текущо) |
-68 |
-245 |
|
-1518 |
|
Финансов резултат |
-68 |
-313 |
|
-1586 |
Според вещото лице счетоводното отчитане на стопанските
операции, водещи до изменения на финансовия резултат, финансовото състояние,
паричните потоци и собствения капитал на дружеството са извършени в
хронологичен ред на основата на документална обоснованост и са в съответствие
със Закона за счетоводството и Международните стандарти за финансова отчетност.
Експертът сочи, че счетоводните резултати за всеки месец се формират след
получаване на съответните фактури, което се осъществява в периода от 01 – во до 10 – то число на месеца, следващ
отчетния ( в случая за месец 01.2021г.
се получават до 10.02.2021г.) и поради тази причина документите за целия месец
се осчетоводяват с дата 31.01.2021г. и не съществуват счетоводни данни за
финансовия резултат на дружеството към 14.01.2021г. и 29.01.2021г. Вещото лице
сочи, че в представения на л.132 от
делото Оперативен разчет за дейността на предприятието в периода 2021г.
– 2022г. са заложени следните показатели: 1/ Прогнозният
обем на продажби на природен газ през 2021 г (2,510,160 MWh/год) е формиран от
следните изходни параметри: Максимално възможен обем за закупуване от основния
доставчик и последваща продажба от страна на Дружеството – 2,332,000 MWh/год; Планиран
обем за закупуване от алтернативни доставчици и последваща продажба от страна
на Дружеството – 178,160 MWh/год; 2.Прогнозната средно претеглена продажна цена
на природен газ за 2021 (32,23 лв/MWh) е изчислена от следните изходни
параметри: Фактическа средно-претеглена продажна цена в продуктовия микс на
Дружеството за м. януари 2021 г - 27,25
лв/MWh; Прогнозен ръст на средната продажна цена в продуктовия микс на
Дружеството в рамките на 2021 г – 18%; 3.Прогнозният обем на покупки на
природен газ през 2021 г (2,510,160 MWh/год) е формиран от следните изходни
параметри: Максимално възможен обем за закупуване от основния доставчик –
2,332,000 MWh/год; Планиран обем за закупуване от алтернативни доставчици –
178,160 MWh/год; 4.Прогнозната средно претеглена закупна цена на природен газ
за 2021 (32,19 лв/MWh) е изчислена от следните изходни параметри: Фактическа
средно-претеглена закупна цена в продуктовия микс на Дружеството за м. януари
2021 г - 29,20 лв/MWh; Прогнозен ръст на
средната закупна цена в продуктовия микс на Дружеството в рамките на 2021 г –
10%; 5.Прогнозната закупна стойност на услугата по предоставяне на капацитетен
продукт през 2021 г (6,543 хил.лв.) е изчислена чрез следните изходни
параметри: Стойност на входящ капацитетен годишен продукт съгласно ценоразписа
на Б. ЕАД – 421.1599 лв/MWh/д/г / 365 = 1.1539 лв/MWh; Максимално възможен обем
за закупуване от основния доставчик – 2,332,000 MWh/год; Прогнозна закупна
стойност на входящия капацитет = 2,332,000*1.1539/1000 = 2,691 хил.лв; Среднопретеглена стойност на входящ
капацитетен месечен продукт и входящ капацитетен дневен продукт съгласно
ценоразписа на Б. ЕАД – 1.5316 лв/MWh;
Планиран обем за закупуване от алтернативни доставчици – 178,160 MWh/год;
Прогнозна закупна стойност на входящия капацитет = 178,160*1.5316/1000 = 273
хил.лв; Среднопретеглена стойност на изходящ капацитетен месечен продукт и
изходящ капацитетен дневен продукт съгласно ценоразписа на Б. ЕАД – 1.4260 лв/MWh; Планиран обем за закупуване
на изходна точка - 2,510,160 MWh/год; Прогнозна закупна стойност на изходящия
капацитет = 2,510,160 *1.4260 /1000 = 3,579 хил.лв; 6.Прогнозната продажна
стойност на услугата по предоставяне на капацитетен продукт през 2021 г (7,492
хил.лв.) е изчислена чрез следните изходни параметри: Средна стойност на входящ
капацитетен месечен продукт съгласно ценоразписа на Б. ЕАД – 1.6132 лв/MWh;
Максимално възможен обем за закупуване от основния доставчик с последваща
продажба – 2,332,000 MWh/год; Прогнозна продажна стойност на входящия капацитет
= 2,332,000*1.6132/1000 = 3,762 хил.лв; Средна стойност на входящ капацитетен
дневен продукт съгласно ценоразписа на Б. ЕАД
– 2.3077 лв/MWh; Планиран обем за закупуване от алтернативни доставчици
с последваща продажба – 178,160 MWh/год ; Прогнозна продажна стойност на входящия
капацитет = 178,160*2.3077/1000 = 411 хил.лв; Среднопретеглена стойност на
изходящ капацитетен месечен продукт и изходящ капацитетен дневен продукт
съгласно ценоразписа на Б. ЕАД – 1.3220
лв/MWh; Планиран обем за закупуване с последваща продажба на изходна точка -
2,510,160 MWh/год; Прогнозна продажна стойност на изходящия капацитет =
2,510,160 *1.3220 /1000 = 3,319 хил.лв; 7.Прогнозната стойност на
операционните и финансови разходи за 2021 г е формирана на база на сключени със
съответните доставчици на стоки / услуги договори, както и с отчет на
известните към момента на изготвянето на прогнозата операционни разходи. 8.Прогнозният
обем на покупки и продажби на природен газ през 2022 г е формиран на база на
очаквания ръст от 1,644,840.00 MWh/год (66%) на закупените / продадени количества ресурс за указания
период.9.Прогнозната средно претеглена продажна цена на природен газ за 2022
(33,10 лв/MWh) е формирана чрез индексиране на прогнозната такава за предишния
период (2021 г) с очакван размер от 3%.10.Прогнозната средно претеглена закупна
цена на природен газ за 2022 (32,65 лв/MWh) е формирана чрез индексиране на
прогнозната такава за предишния период (2021 г) с очакван размер от 1%.11.Прогнозните
закупни и продажни стойности за 2022 г на услугата по предоставяне на
капацитетен продукт е увеличена пропорционално с очаквания ръст от 1,644,840.00
MWh/год (66%) на закупените / продадени количества ресурс за указания
период.12.Прогнозната стойност на операционните и финансови разходи за 2022 г е
формирана чрез индексиране на съответните прогнозни параметри за 2021 г с 2%.Изводът
на експерта е, че оперативният разчет за 2021г. и 2022г. е изготвен в
съответствие с известните към момента на неговото оформяне изходни параметри.
Това включва не само основните договорни характеристики с клиенти, доставчици и
други контрагенти и актуалните към тогавашния момент оперативни данни за
дейността, но също така отразява и тогавашната визия на ръководството, относно
динамиката и посоката на развитие на операционната дейност на дружеството,
както и тази на пазара на природен газ.
За
изготвяне на допълнителното заключение вещото лице П.Д. сочи, че е извършена справка
в счетоводството на ответника и бяха проверени копия на доставни фактури с
издател „Г.Е.“ и „Е.Д.П.“ЕАД, както и копия на продажни фактури с издател „Е.Т.Б.“ООД
и получател Л.Н.Б.“АД, като се е запознало със счетоводните записвания в Междинен баланси към 28.02.2021г. Експертът установява от актива на
горепосочения междинен баланс, че дружеството има дълготрайни материални и
нематериални активи, които към 28.02.2021г. с балансова стойност 1847хил.лв., като има краткосрочни вземания, които към
28.02.2021г. са в размер 6844хил.лв.
Детайлното проучване на вземанията показва, че многократно са се увеличили
търговските вземания на дружеството (към
31.12.2020г. – няма такива, т.к. дружеството все още не е осъществявало
търговска дейност, а към 28.02.2021г. са 6787 хил.лв. по издадени фактури за
продажба на ресурс). От актива на
Балансите е видно, че дружеството има парични средства, които към 28.02.2021г.
са в размер 750 656,84лв., като
средствата са налични основно по банковите сметки на дружеството, така
както са отразени в таблицата по задача 3. От пасива на Междинен баланс към 28.02.2021г.
е видно, че дружеството има дългосрочни
задължения в размер от 2117
хил.лв, както следва: Задължения по получени заеми от свързаните лица „Л. С.А“ и „А. 90“ в размер
583 хил.лв. Задължения за наем на офис
към „С.– ЕГ“ в размер 1534 хил.лв. Според експертизата от пасива на
горепосочения Междинен баланс е видно, че дружеството има краткосрочни задължения, които към
28.02.2021г. са в размер 8323 хил.лв., като основната част от краткосрочните задължения са задължения към доставчици
7079 хил.лв., задълженията за
данъци - 924 хил.лв., налични са
задължения за нает актив 265 хил.лв.,
както и задължения към персонала 47 хил.лв. и към осигурителни предприятия 7
хил.лв. В резултат на горепосочените стопански операции, финансовият резултат
на дружеството към 28.02.2021г. е
текущата загуба е 960 хил.лв. (1028 хил.загуба с натрупване). Съгласно
поставената задача да се установи разликата между: а)сбора от наличните парични средства и от краткосрочните вземания на „Е.Т.Б.“ООД и
б)краткосрочните задължения на дружеството, към
всяка една от трите дати 31.01.2021г., 28.02.2021г. и 31.03.2021г.,
експертизата извършва следните изчисления, от които е видно, че към 31.01.2021г. краткосрочните задължения са с
18 хил.лв. повече от сбора на паричните средства и краткосрочните
вземания към същата дата; Към 28.02.2021г.
краткосрочните задължения са с 728 хил.лв. повече от сбора
на паричните средства и краткосрочните вземания към същата дата; Към 31.03.2021г. краткосрочните
задължения са с 1294 хил.лв. повече
от сбора
на паричните средства и краткосрочните вземания към същата дата. В допълнителното заключение е
направена месечна съпоставка на единичните цени, по които „Е.Т.Б.“ ООД е
закупило газ от основните си доставчици „Г.Е.“ и „Е.Д.П.“ ЕАД с единичната
цена, по която „Е.Т.Б.“ООД е продало газ на основния си клиент „Л.Н.Б.“АД, като
се установява следното: през януари 2021г. „Е.Т.Б.“ООД
е закупило газ от „Е.Д.П.“ ЕАД при
единична цена 26,43 BGN/MWh; и „Е.Т.Б.“ООД
е закупило газ от „Г.Е.“ при единична цена 29,79 BGN/MWh;
или средна аритметична доставна цена за 01.2021г. е 29,181
BGN/MWh, като през 01.2021г. „Е.Т.Б.“ООД е продало газ на основния си купувач „Л.Н.Б.“АД при единична цена 26,91 BGN/MWh. Според
експерта през 02.2021г. „Е.Т.Б.“ООД е закупило газ от „Е.Д.П.“ ЕАД при единична цена 29,89 BGN/MWh; и от „Г.Е.“ при единична цена 35,47 BGN/MWh или средна
аритметична доставна цена за 02.2021г. е
34,414 BGN/MWh, като през 02.2021г. „Е.Т.Б.“ ООД е продало газ на
основния си купувач „Л.Н.Б.“АД при
единична цена 30,37 BGN/MWh. През
03.2021г. „Е.Т.Б.“ООД е закупило газ от
„Е.Д.П.“ ЕАД при единична цена 28,14 BGN/MWh и от „Г.Е.“
при единична цена 31,39 BGN/MWh; като средна аритметична доставна цена за 03.2021г. - 30,961 BGN/MWh, като през 03.2021г. „Е.Т.Б.“ООД е продало газ на
основния си купувач „Л.Н.Б.“АД при
единична цена 28,62 BGN/MWh. Видно от горепосоченото, че
за 01.2021г., за 02.2021г. и за 03.2021г. покупната единична цена, по която „Е.Т.Б.“ООД
е закупило газ от основните си доставчици „Г.Е.“ и „Е.Д.П.“ ЕАД е по-висока
от продажната единична цена, по която Е.Т.Б.“ООД
е продало газ на основния си клиент „Л.Н.Б.“АД. Вещото лице сочи, че за 01.2021г., за 02.2021г. и за 03.2021г. приходите, които „Е.Т.Б.“ООД е
получило от основния си клиент „Л.Н.Б.“АД
са с 1 871 460,99лв. по-ниски
от разходите, които
„Е.Т.Б.“ООД е направило за закупуване на газ от основните си доставчици
„Г.Е.“ и „Е.Д.П.“ ЕАД, които са както следва: за месец 01.2021г. са
закупени 210 587,457 MWh газ на стойност 6 145 128,69лв. (разход на
дружеството), а са продадени 197 540,736 MWh газ на
стойност 5 315 821,21лв. (приход на дружеството), като приходът е с
829 307,49лв. по -малък от разхода; За 02.2021г. са закупени 189 520,164 MWh газ на
стойност 6 522 122,84лв. (разход на дружеството), а са продадени
189 189,65 MWh газ на стойност 5 745 689,67лв. (приход на дружеството).
Видно, че приходът е с 776 433,17лв. по -малък от
разхода; За 03.2021г. са
закупени 223 410,984 MWh газ на стойност 6 917 041,01лв. (разход на
дружеството), а са продадени 232 401,142 MWh газ на
стойност 6 651 320,68лв. (приход на дружеството), като е видно, че
приходът е с 265 720,33лв. по -малък от
разхода. Вещото лице сочи, че Представеният оперативен разчет на „Е.Т.Б.“ ООД
за 2021 г. и 2022 г. е изготвен на базата на известните към месец януари 2021г.
данни, като основните му изходни базови параметри са в съответствие със
сключените от Дружеството договори, както и с първичните счетоводни документи,
отнасящи се за месец януари 2021 г. Разчетът отразява и тогавашната визия на ръководството относно
пазара на природен газ, но се оказва, че основните изходни базови ценови
параметри в горепосочения разчет не
съответстват на пазарната конюнктура, актуална към края на месец ноември 2021г.,
поради фактически настъпилия екстремен ръст на цената на природен газ на
международните борси.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор,
съответно на устава на дружеството. Правото на съдружника е
потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск,
който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на
събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на Общото събрание. В конкретния случай видно от
протокола ОС е от
29.01.2021 г., ищецът е присъствал, а исковата молба е предявена на
12.02.2021г., т.е. в законоустановения срок, поради което искът е процесуално
допустим. По делото е безспорно, че към датата на процесното ОС ищецът е
съдружник в ответното търговско дружество и следователно е активно легитимиран
да предяви процесния иск. Тук следва да се отбележи за пълнота, че са изцяло
ирелевантни към спора изтъкнатите от ответника доводи, свързани с наличие на
основания за изключване на ищеца като съдружник, което е по последващо решение
на ОС на дружеството. Още повече, че се установява, че взетото на ОС на
дружеството на 31.05.2021 г. е оспорено по т.д. № 947/2021 по описа на CFC за 2021 г.
Търговско отделение, V1-22 състав, като делото е висящо, т.е. не е налице и
последващо отпадане на качеството на съдружник. Преценката за легитимацията е
относно факта дали към момента на взетото от ОС решение ищецът е съдружник, а
дали впоследствие е изключен и дали това е законосъобразно, е без значение. Ето
поради това няма да бъдат обсъждани като изцяло неотносими доводите на
ответника дали ищецът е извършвал конкурентна дейност посредством дружествата,
чийто управител и едноличен
собственик на капитал е,
както са посочени в отговорите, а именно „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, „Е. и.“ ЕООД (чрез „Е.“
ЕООД), респ. дали част от
дружествата осъществяват дейността си на
един същи продуктов и географски пазар и са конкуренти по смисъла на ЗЗК и пр. По същите съображения изцяло са неотносими
към спора доводите на ответника относно това дали ищецът И.Д. е изпълнил точно
и съгласно договореното в предварителните преговори задължение да прехвърли
дружествените си дялове на „Л.“ СА и дали по този начин бил саботирал бизнес
плановете му, както и дали се е съгласил да бъде освободен като управител на
дружеството и дали се е дезинтересирал от дейността му. За разглеждане на
настоящия иск има значение само дали към датата на взетото решение ищецът е бил
съдружник в ответното дружество и дали са спазени изискванията на закона и
Устава за процесното решение.
Първият изтъкнат от ищеца довод
относно незаконосъобразност на проведеното ОС е, че съдружникът „Л.“ С.А. бил
представляван от пълномощник – В.В.З., но въпреки настояването му, не било
представено пълномощно, подписано от законен представител на съдружника. От
данните по делото се установи, че такова изрично пълномощно от „Л. СА за В.В.З.,
с което последният е упълномощен да го представлява на ОС, насрочено за
29.01.2021г. по описания начин, включително и как да гласува, е налице. Същото
е представено на стр. 133-134 от делото и е издадено от Н.С., в качеството му
на изпълнителен директор и член на СД на дружеството. От представените на стр.
190 и следващите от том 1 на делото, извлечение от ТР Женева, в превод и с
апостил от 18.09.2020г. и второ такова извлечение с апостил от 23.04.2021г. се
установява правосубектността на това дружество –съдружник, както и че управител
и директор, който го представлява с индивидуален подпис е С.Н., което е и
лицето, издало пълномощното в полза на представителя на ОС – З.. Предвид
горното съдът намира, че тези възражения са неоснователни и недоказани. Това,
че според твърденията на ищеца такова пълномощно не му е представено на самото
ОС е неоснователен довод, тъй като видно от протокола г-н З. е описан и посочен
като пълномощник, а липсват отразени възражения относно ненадлежно
представляване.
Вторият изтъкнат и поддържан от
ищеца довод за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС е, че не са
налице предпоставките за вземане на решение за допълнителни парични вноски от
съдружниците. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал.1 от ТЗ по решение на общото събрание за
покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства
съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски
за определен срок, като допълнителните вноски са
съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. По своя
характер допълнителната парична вноска представлява кредитиране на дружеството
от членовете му, по решение за това на общото събрание, в което следва да бъде
определен размерът на паричната вноска и срокът, в който трябва да се внесе от
съдружника и върне от дружеството, като при неизпълнение задължението за
внасяне съдружникът отговаря пред дружеството за внасянето на дяловата вноска и
може да бъде изключен при невнасянето й, след като му се даде допълнителен срок
за издължаване. Законът предоставя
свобода на съдружниците да решат кога, в какъв размер и при какви конкретни
условия да се направят вноските, но не позволява подобно решение да бъде взето
при отсъствие на предпоставките, изрично визирани в чл. 134, ал. 1 ТЗ, в който смисъл има и съдебна практика,
обективирава в решение №
26 от 2.04.09 г. по т.д. № 533/08 г. на II ТО на ВКС, което е постановено по
чл. 290 от ГПК, като в
същия смисъл е и решение № 342/12.12.2018г. по т.д.№152/2018г. на 2 т.о. и др. Както
се приема в горецитираната практика при решение по чл. 134, ал. 1 от ТЗ за допълнителни парични вноски,
преценката дали има необходимост от извършването им, представлява преценка за
материална законосъобразност на решението, и оттук преценка на
законосъобразност. В чл. 134, ал. 1 от ТЗ е уредено в кои хипотези се допуска
внасянето на допълнителни парични вноски, т.е. законът е посочил изрично в
кои случаи има необходимост от допълнителни вноски и проверката на тези случаи
попада в обхвата на т.нар. материална законосъобразност на
взетото решение от Общото събрание. В разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ТЗ е посочено, че по решение на общото събрание, за покриване на загуби и при временна
необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да
направят допълнителни парични вноски за определен срок. Анализът на тази
разпоредба води до извод, че решението за направа на такава вноска задължително
следва да е обусловено от необходимост (покриване
на загуби или нужда от пари) и да определя срок, за който същата се прави т.е. времето,
след което тя подлежи на връщане от страна на дружеството. Спорът по делото се концентрира именно върху
това дали са налице предпоставките за решение на ОС на дружеството за
допълнителни парични вноски към момента на самото решение и съобразно финансовото
състояние на дружеството. Според изслушаното заключение на ССЕ, което се
кредитира от съда и въз основа на данните по балансите към посочените дати, е
видно, че дружеството има парични средства, които към 31.12.2020г. са в
размер 579 215,50лв., към 31.01.2021г. са в размер 256
909,20лв., а към 31.03.2021г. са в размер
523 205,70лв., като от изискани оборотни ведомости към горепосочените дати вещото лице е установило,
че средствата са налични основно по банковите сметки на дружеството.
Според вещото лице
дружеството има краткосрочни задължения,
които към 31.12.2020г. са в размер 400 хил.лв., към 31.01.2021г. са в
размер 7117 хил.лв., а към 31.03.2021г. са в размер 9 428
хил.лв. Според експертното
заключение финансовият резултат на дружеството към 31.12.2020г. е загуба в размер
68 хил.лева, а към 31.01.2021г. текущата загуба е 245 хил.лв. (313 хил.загуба с
натрупване), като през март 2021г. дружеството е взело заем от 538 хил.лв. Експертът
сочи, че счетоводните резултати за всеки месец се формират след получаване на
съответните фактури, което се осъществява в периода от 01 – во до 10 – то число на месеца, следващ
отчетния ( в случая за месец 01.2021г.
се получават до 10.02.2021г.) и поради тази причина документите за целия месец
се осчетоводяват с дата 31.01.2021г. и не съществуват счетоводни данни за
финансовия резултат на дружеството към 14.01.2021г. и 29.01.2021г. В извод
експертът сочи, че към 31.01.2021г.
краткосрочните задължения на дружеството са с 18 хил.лв. повече от сбора
на паричните средства и краткосрочните вземания към същата дата,т.е. ако
към края на януари е налице необходимост от парични средства, то тя възлиза на
горепосочената сума от 18 000 лв. Следва да се отбележи, че законът не
изисква знание у съдружника за наличието на предпоставките по чл. 134 от ТЗ,
т.е. субективното отношение е ирелевантно, същите следва да са налице
обективно. Предвид горното поддържаните от ответника доводи, че още на самото
ОС ищецът оспорвал само, че няма документи за претърпяна загуба, но не и нуждата
от средства, каквато му била известна, тъй като е бил управител на дружеството
до 03.12.2020г. е ирелевантна за спора и тези твърдения са изцяло неотносими.
По отношение на твърденията на ответника, че необходимостта от парични средства
в дружеството, е свързано с предстоящи плащания към „Б.“, съдът намира, че по
делото се установи, че Дружеството е участвало на търг за закупуване на изходящ
капацитет за м. февруари 2021 г. на 18.01.2021г., на която дата вече му е
известен размерът на паричното задължение (383 234,04 лева), което ще падежира
в началото на м. февруари 2021 г., защото цените на Б. за различните видове
капацитетни продукти за периода октомври 2020 - септември 2021г. са били
определени и публикувани на интернет страницата му и съгласно точка „б“ от
Удостоверение с изх. № БТГ-24-00-2552- (1)/22.11.2021г., прието в о.с.з. на
25.01.2022 г., а заплащането на капацитета е регулирано от Общите условия към
договор за достъп и пренос на природен газ по газопреносните мрежи на „Б.“ ЕАД.
Факт е, че дружеството е следвало през февруари да има готовност да заплати
сумата от 383 234,04 лева, с падеж най-късно до 12.02.2021г.. Съдът намира, че
с оглед представените от третото неучастващо лице - Л.Н.Б., доказателства,
постъпили с молба с вх. № 265141/31.01.2022 г., се потвърждава механизма за
резервиране и плащане на капацитетни продукти за пренос на газ, а именно по чл.
11 от представения от третото лице договор № А202000560 за доставка на природен
газ на стр.685 и следващите от делото. Съгласно този механизъм на резервиране и
плащане на капацитетни продукти клиентът (в случая Л.Н.Б.) възлага на
доставчика-ответник „Е.Т.Б.“ ООД да заяви на оператора „Б.“ ЕАД съответния
капацитетен продукт за пренос на газ, като
разходите за капацитетните продукти са за сметка на клиента Л.Н.Б.. Следователно
видно от клаузата на 11.1 от договор № А202000560, където е посочено, че
ответникът заявява капацитетните продукти за пренос на природен газ „от свое
име и за сметка на Клиента“, не е налице необходимост от допълнителни парични
средства за заплащане на капацитетни продукти по сочената фактура от „Б.“ ЕАД,
защото съгласно представения договор № А202000560 цената на тези продукти се
поема изцяло от клиента Лукойл Нефтофим Бургас. Съгласно предоставените
документи от третото неучастващо лице Л.Н.Б., съответните заявки и потвърждения
за резервиране на капацитетен продукт по договор № А202000560 за м. януари и м.
февруари 2021 г. са съответно 6000 MWh и 7000 MWh на ден, като търгът за закупуване на капацитета
за м. януари е бил на 21.12.2020г., а за м. февруари е бил на 18.01.2021 г. Съответно
от документите е видно, че ответникът е издал от своя страна междувременно
фактура от 05.02.2021 г., стр.682 от том втори на делото, с падеж – 12.05.2021г. на обща стойност 1 059
722.36 лв. без ДДС, а с ДДС на стойност 1 271 666,83 лв., като част
от тази сума е за осигурен месечен продукт - а именно сума в размер на 795
112.80 лв. без ДДС. Тази сума в размер на 795 112.80 лева, без ДДС
представлява цена на месечния капацитет за пренос на природен газ, която
клиентът на ответника - Л.Н.Б. е заплатил за своя сметка. Следователно дължимата
от ответника на „Б.“ ЕАД цена на капацитетни продукти за м. февруари 2021 г. по
сочената фактура от 05.02.2021г. реално е дължима и би следвало да бъде заплатена
изцяло от клиента, получател на природния газ Л.Н.Б.. При съобразяване на
възникващите изискуеми задължения следва да се съобразят и очакваните вземания
от клиенти, поради което не може да се приеме, че е имало такава необходимост
от финансиране на дължимата към „Б.“ ЕАД цена за пренос на природен газ в размер
на сочената от ответника сума. Следва да се отчете, че съгласно представения Анекс №1 от 30.12.2020 г. към договор № А202000560 за доставка на природен
газ стойността на издадените от
ответника към Л.Н.Б. фактури се заплаща до 12-то число на месеца вместо
първоначално договорения срок от 20 дни след последния ден от месеца на
доставка, т.е. ответникът и Л.Н.Б. са уговорили такива срокове за плащане,
които са в пълно съответствие със сроковете за заплащане на резервираните
капацитетни продукти към „Б.“ ЕАД съгласно изискванията на „Б.“ ЕАД. Следователно
с въпросния Анекс №1 от 30.12.2020 г. към договор № А202000560 ответното
дружество се е подсигурило напълно, че винаги в рамките на един и същи срок
всеки месец ще получава цената на природния газ, вкл. цената за пренос от
клиента, от „Л.Н.Б.“ и с част от тази цена ще може да се разплати към „Б.“ ЕАД
по фактурите за пренос на природен газ. Предвид горното изтъкваните от ответника
доводи, че предстоящата фактура за издаване от „Б.“ ЕАД в началото на февруари
на очаквана сума от 383 234,04 лева е обусловила необходимостта от допълнителни
парични вноски в такъв размер, не може да бъде споделена. Да, действително от
заключението на вещото лице се установи, че към
31.01.2021г. краткосрочните задължения на дружеството са с 18 хил.лв.
повече от сбора на паричните средства и краткосрочните
вземания към същата дата,т.е. ако към края на януари е налице необходимост от парични
средства, то тя възлиза на горепосочената сума от 18 000 лв., но същата по
никакъв начин не кореспондира с взетото решение на ОС за допълнителни вноски в
размер на 700 000лв., която сума многократно надвишава горната. Преценката
относно необходимостта следва да е обвързана и с размера на вноската, която се
иска от съдружниците, а в случая такава съразмерност не е налице, което
обуславя незаконосъобразност на взетото решение. С оглед горното съдът намира,
че не се установиха безспорно предпоставките на чл. 134 от ТЗ, тъй като не се
установи нужда от парични средства в такъв размер, за който е взето решение на
ОС на дружеството, респ. наличие на загуби в такъв размер към датата на
процесното ОС. Съдът споделя доводите на ищеца, че всички счетоводни документи,
както и заключението на вещото лице относно икономическото състояние и данни за
периода след датата на ОС, са ирелевантни и неотносими към предмета на делото и
не следва да бъдат взимани предвид. Загуби и временна необходимост от парични
средства по чл. 134, ал. 1 от ТЗ трябва задължително да са осчетоводени и
доказани към датата на свикване на ОС, т.е. 14.01.2021г., респ. към датата на
събранието, а не впоследствие. Независимо от горното, доколкото е част от
спорния въпрос по делото, съдът следва да обсъди и доводите на страните относно
представения договор за револвираща кредитна линия без ангажимент. Между
страните е налице спор относно това дали по същия е налице задължение за
заемодателя да отпусне парични средства по този договор, като ответникът по
подробно изложените доводи и позовайки се на договора, че към него е приложимо
съгласно клауза 15.1 щвейцарското право, счита, че следва да се въприеме
становищета на адвокат Урс Саал, че този тип договор не съдържа безусловно
право на заемателя да получи заем и на заемодателя да му предостави такъв.
Следва да се отбележи, че установяването на приложимото чуждо право става чрез
установяване на съответните приложими разпоредби на закон, а не чрез експертни
становища, които тълкуват същия. Независимо от горното, дори и да се приеме, че
така сключения договор не създава безусловно задължение за отпускане на заем,
то е налице такава възможност и няма пречка да се приеме, че това е допустим
вариант на кредитиране. Нещо повече, именно въз основа на този договор
ответното дружество е обосновало, както се установи от приложените
доказателства, пред КЕВР своята финансова обезпеченост за целите на получаване
на лиценз за търговия с природен газ по Закона за енергетиката (ЗЕ). Ако се
приеме, че по въпросния договор за кредитна линия кредиторът Л. С.А. няма
никакво правно задължение за отпускане на заем, излиза, че са подадени неверни
данни пред КЕВР. Следва да се отбележи, че видно от чл. 2, чл. 3.1 и чл. 4.1.1 от
клаузите на договора, заемодателят се задължава да предоставя на заемателя
поисканата от него сума до максимален общ размер 10 000 000 евро при спазване
на чл. 3.1 и на база документите по чл. 3.1.3 от договора, а в случая не се
установи да е отправено такова искане и представени документи и да е последвал
отказ от Л. С.А., за да се приеме, че ответното дружество няма вариант за
кредитиране чрез заем по въпросния договор. Ответното дружество вече е ползвало
заеми от кредитора Л. С.А. съгласно посоченото на стр. 6 и стр. 7 от основното
заключение на ССЕ) и не са представи никакви доказателства за отказ или
невъзможност да бъде усвоен заем по договора за револвираща кредитна линия от
21.01.2021 г. с Л. С.А. Следва да се отбележи, че кредитирането на дружеството
от съдружниците не следва да е основна цел на търговското дружество, което
следва да покрива своите текущи задължения чрез приходите от своята дейност,
поради което решението за внасяне на допълнителни парични вноски от
съдружниците следва да е краен вариант на финансиране при липса на други
възможности и предпоставки. В случая горното не се установява от данните по
делото. Независимо от това дали договорът съдържа безусловено задължение за
заемодателя да отпусне кредит или не, то такъв е сключен и липсват
доказателства и твърдения и данни, че ответникът се е възползвал от
възможността да поиска предоставяне на уговорения заем, преди вземането на
решение за допълнителни парични вноски в посочения размер. Независимо от гореизложените доводи, съдът
намира, че по делото
безспорно се установи от изслушаната ССЕ, че текущият финансов резултат на
ответното дружество към януари 2021г. по никакъв начин не оправдава нужда от
допълнителни парични вноски в приетия с Решението на ОС размер от 700 000 лева.
Видно от стр. 8 от заключението на допълнителната ССЕ
по делото, дори към най-близката възможна дата до датата на процесното ОС -
31.01.2021 г. - задълженията на ответника са само с 18 000 лева повече от
неговите парични средства и вземания и следователно няма необходимост да бъдат изисквани парични вноски от съдружниците в над
38 пъти по-голям размер от 700 000 лева. Горното обуславя извода, че не са
налице кумулативните и обективни предпоставки по чл. 134 от ТЗ, поради което
атакуваното от ищеца решение на ОС следва да бъде отменено.
С оглед
изхода на спора разноски не се следват на ответника, а на ищеца. Същият е
представил списък / стр.644/ и разноските възлизат общо на сумата от 1740 лв.,
включващи държавна такса, депозит и възнаграждение за адвокат в размер на 1560
лв. с начислен ДДС по приложения договор от 13.09.2021г., фактура №3 и е
представено преводно нареждане за заплащането му. Ответникът е възразил за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, независимо че по списъка
за разноските от негова страна, се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 6000 лв. Съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
чл. 7, ал.1 т.10, за производства по Търговския закон по иск на
съдружник или акционер срещу дружеството,
минималната сума 800 лв., което с ДДС възлиза на 960 лв. В случая, обаче, съдът
намира, че делото е с фактическа и правна сложност, същото е в два тома,
събрани са много писмени и гласни доказателства, налице е усложнение и от
фактическа , и от правна страна, още повече, че макар да са атакува решение на
ОС, прекият имуществен интерес на ищеца е дали ще дължи заплащане на процесната
допълнителна вноска в размер на 116 680,39 лв., т.е. налице е спор относно
задължение в голям размер. Предвид горното съдът намира, че не може да се
приеме, че делото не е с фактическа или правна сложност и възражението за
намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца, което не надхвърля
значително минималното такова, а именно дори няма превишение и един път, да
бъде намалено. Следва да се отчете, че ако е счел, че делото не е с такава
сложност, не е логично ответникът да е заплатил адвокатско възнаграждение от
6000 лв., спрямо заплатено от ищеца такова в размер на 1560 лв. С оглед горното
не следва да се намалява и следва да бъдат присъдени разноски на ищеца в пълен
размер от 1740 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от И.К.Д., ЕГН **********,*** 1000, р-н Оборище, ул. „******, чрез адв. П.С.К.,
срещу „Е.Т.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
и със съдебен адрес *** – адв. Д.П.и И.Н., решенията на ОС на съдружниците на „Е.Т.Б.“
ООД, ЕИК ******, от 29.01.2021 г. и в частност по т. 1 от горепосочения Дневен
ред на събранието за взето решение: „съдружниците
да внесат допълнителни парични вноски в общ размер от 700 000 (седемстотин
хиляди) лева, като всеки
съдружник да внесе допълнителна парична вноска, съразмерна на неговия дял в
капитала на Дружеството, както следва: И.К.Д. да внесе допълнителна
парична вноска в размер на 116680,39 (сто и шестнадесет хиляди шестстотин и
осемдесет лева и 39 стотинки) лева/, като дружеството дължи пазарна лихва върху допълнителните парични вноски, а
вноските да се внесат в срок до 10 дни от датата на провеждането на това
общо събрание по описаната банкова сметка.
***. 78 от ГПК „Е.Т.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** и със съдебен адрес *** – адв. Д.П.и И.Н., да заплати на И.К.Д.,
ЕГН **********,*** 1000, р-н Оборище, ул. „******, чрез адв. П.С.К., сумата от 1740
лв. / хиляда седемстотин и четиридесет лева/ - съдебно-деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: