Решение по дело №3130/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба предявена от Директор на Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив чрез юрисконсулт К. – И., срещу Решение № 1816 от 06.11.2023 г., постановено по а.н.д № 5223 по описа за 2023 г., на Районен съд – Пловдив, XXIV-ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 722183-F709370/29.08.2023 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което на „ВЕРНАС 2604“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 30, представлявано от А.А.е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран за две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на чл. 125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размера на разноските на другата страна.

Ответникът по касационната жалба – „ВЕРНАС 2604“ ЕООД, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 1 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на производството пред ПРС е било Наказателно постановление № 722183-F709370/29.08.2023 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което на „Вернас 2604“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F709370 от 05.06.2023 г., съставен от М.К.Б.– на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 15.03.2023 г. било установено, че „Вернас 2604“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.02.2023 г. - 28.02.2023 г. до 14.03.2023 г. включително, с което била нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Нарушението е извършено за първи път. Констатирано е, че СД по ЗДДС не е подадена към момента на съставяне на АУАН – нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може при условията на чл. 18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на справка-декларация е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения - неподаване на справка–декларация и, отделно, на отчетни регистри води до непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя. Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, районният съд е формирал извод за липса на основания за прилагане на чл. 18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне административнонаказателната отговорност поради това, че за едно и също административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни административни наказания. Затова съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС /в действаща редакция към 29.08.2023 г. преди изм. с ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект – търговец, следва извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179, ал. 1 ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл. 125, ал. 1 ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС /по чл. 125, ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДДС, която отграничава две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка - декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС, съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата на чл. 125, ал. 3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които, съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Поради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. В тази вр. и санкциониране на нарушителя за всяка от посочените в разпоредбата на чл. 179 ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН. Изменението на чл. 179, ал. 1 ЗДДС потвърждава тезата за прилагане на действащ закон, тъй като ако не бе предвидена отделна имуществена санкция за неподаване на отчетните регистри, същата не би била премахната с изменението - ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.

Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“, като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила.

Следва да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите-членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие.

В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е повече от пет месеца. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността.

Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път, както и срокът, в който е било отстранено. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло като съответно наказателното постановление се потвърди.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80 лева за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХIII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1816 от 06.11.2023 г., постановено по АНД № 5223/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIV н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 722183-F709370/29.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „ВЕРНАС 2604“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 30, представлявано от А.А.е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА на „ВЕРНАС 2604“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 30, представлявано от А. А., да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52 сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: