РЕШЕНИЕ
№ 832/06.12.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание
на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска .………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Цвета Пазаитова ............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 826 по описа за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ЛЕНОКС-61“
ЕООД – гр.Д., подадена чрез пълномощник, против Решение №86/26.04.2022г.,
постановено по АНД №410/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните
правила. Счита се, че районния съд не констатирал и не е отчел пропуски в
съдържанието на АУАН и НП, както и липсата на осъществен от дружеството състав
на административно нарушение. Разпоредбите на чл.7, ал.2 във вр. с чл.3 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите и чл.118, ал.1 от ЗДДС
били състави на две съвършено различни и самостоятелни нарушения, които нямало
как да се извършат едновременно, тъй като взаимно се изключвали. Предвид това, АНО изписал и словесно посочил
правните норми на два състава, като по този начин издал незаконосъобразно НП,
тъй като не било ясно за кое от установените нарушения било санкционирано
дружеството – за това, че извършвало продажби на стоки без функциониращо ФУ, че
при покупка на стоката не издало фискален бон от налично в обекта ФУ, че регистрираното за обекта ФУ не работило или за
това, че търговският обект работил без касов апарат. На следващо място, счита
се, че нарушението следвало да бъде санкционирано по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а не
по чл.185, ал.2 от същия закон. С последната се санкционирали случаи на нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, т.е. лица, извършили
или допуснали извършването на нарушение по чл.118 от ДДС или на нормативен акт
по неговото прилагане. В случая, ако
се приемело, че санкционната норма била правилно посочена, то нито от АУАН,
нито от НП можело да се разбере за какво нарушение било санкционирано дружеството,
за това, че е извършило или затова, че допуснало извършването на нарушение по
чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по прилагането му. На последно място,
нарушението било недоказано, тъй като
към датата на проверката жалбоподателят имал сключен договор с „ЕЛТЕХ“ за
регистрираното за обекта ФУ.
По изложените съображения се иска обжалваното
решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно
постановление.
С писмено становище се прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирано от ответника възнаграждение за
юрисконсулт или адвокатски хонорар.
Ответникът по делото, отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си в писмен отговор, навежда доводи
за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение
е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт и моли, в случай на уважаване на жалбата на касатора да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
потвърдил Наказателно постановление №581605-F608314
от 09.06.2021г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на „ЛЕНОКС-61“ ЕООД, гр.Д.,
за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000 лв.
За да постанови решението си, районният съд приел,
че от страна на издателите на акта за установяване на административно нарушение
и наказателно постановление, били изпълнени задълженията по ЗАНН. Нарушението
било правилно квалифицирано и описано, правилно бил съобразен и текста от
закона, предвиждащ наказание за извършеното. АУАН и НП били издадени без допускане на съществени процесуални нарушения.
За установено и доказано приел, че от страна на контролните органи на
28.03.2021г. от обекта на дружеството бил закупени чифт дамски обувки, като за
извършената продажба не бил издаден фискален бон. Отбелязал, че проверяващите
служители констатирали наличие на парични средства в касата на обекта в размер
над платените за контролната покупка 20 лева. В търговския обект било открито
фискално устройство (касов апарат), който обаче не функционирал, поради изтичане
на 06.02.2021г. на срока на договора за техническо обслужване, сключен с „ЕЛТЕХ“
ЕООД. Правилно за извършеното нарушение бил наложен минимален размер на
санкцията. Правилно АНО не приел, че случаят е маловажен доколкото били налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно установени били повече средства в касата
на търговския обект – индиция за осъществени и други продажби без да била
издавана касова бележка.
Касационната инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които
то е било извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на
дружеството нарушение, а именно извършване на продажба на стоки без
функциониращо в търговския обект фискално устройство, съответно не е нарушено
по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение.
Безспорно е установено, че при извършена на 28.03.2021г.
проверка на търговски обект на касатора, представляващ павилион, находящ се в
гр.Д., ул.***, е било констатирано, че дружеството в качеството
си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е извършило
продажба на стока без фискално устройство, съгласно изискванията на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ. Нарушението е констатирано при извършване на продажба на проверяващия
екип на стойност 20.00 лв. За нарушението е бил съставен АУАН, връчен на
нарушителя. Въз основа на този акт е било издадено обжалваното НП за описаното
нарушение, като са налице данни и доказателства за изтичане на 06.02.2021г. на срока на договора за
техническо обслужване на ФУ в обекта, сключен с „ЕЛТЕХ“ ЕООД.
В разпоредбата на
чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е предвидено задължение
за лицата по чл.3 да не извършват продажба на стоки и услуги без функциониращи
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. В случая, посочената
забрана е била нарушена от касатора, поради което правилно му е било наложено
административно наказание по силата на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв., когато се касае до
неотразяване на приходи, както е случая. Ето настоящият състав споделя извода
на районния съд, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на
дружеството.
Не се споделят оплакванията относно приложението
на материалноправната и санкционната разпоредби в случая. Описаното в НП нарушение
правилно е квалифицирано като нарушение по хипотеза на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ и правилно същото е санкционирано с налагане на наказание по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Обжалваното решение е постановено при правилно
приложение на материалния закон. В хода на производството пред РС не са
допуснати нарушения на материалния закон или съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, обосноваващия отмяна на решението. Не се
констатират и нарушения, водещи до невалидност или недопустимост на оспорения
съдебен акт.
Ето защо, касационните оплаквания не намират опора
в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение, като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на ответника за разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Предвид възражението за прекомерност на дружеството касатор и
ниската фактическа и правна сложност на делото, такова следва да бъде присъдено
в размер на 80 лв., съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр.с чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №86/26.04.2022г.,
постановено по АНД №410/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА „ЛЕНОКС-61“ ЕООД – гр.Д.,
ЕИК *********, да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.