№ 53
гр. Враца, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200538 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по
жалба на В. ПЛ. П. от гр.Враца против НП№ 21-1795-000042/08.04.2021 г. на
Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания:
глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание
се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
допуснати нарушения на материалния закон. Отправя се искане за неговата
отмяна.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:
1
На 06.12.2020 г., около 00.50 ч. в гр.Враца, ул.”Демокрация” до №14,
полицейски служители към РУ-Враца спрели за проверка управляван от
настоящия жалбоподател л.а.”Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег.№**********, като
при проверката е констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП от 24.09.20 г., т.е. не е регистриран по
надлежния ред. На място срещу жалбоподателя е съставен АУАН
№188/06.12.20 г. за две нарушения по чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1
ЗДвП /неносене на контролен талон към СУМПС/. Последвало е прекратяване
на административно-наказателното производство в частта на нарушението по
чл.140, ал.1 ЗДвП с резолюция на наказващият орган от 29.12.20 г. на
основание чл.33, ал.2 ЗАНН, а преписката в тази й част е била изпратена по
компетентност на ВРП с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 НК.
Едновременно с това и въз основа на горепосочения АУАН, е било издадено
НП№20-1795-000163/29.12.20 г., в което са описани и двете нарушения, но
първото- по чл.140, ал.1 ЗДвП не е санкционирано /в НП е посочено „чл.345,
ал.2 НК-глоба в размер на 0 лв.”/. Санкционирано е само второто нарушение
по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
10.00лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.
Междувременно въз основа на останалите изпратените материали от
РУ-Враца, е образувана пр.преписка №2393/21 г. по описа на ВРП и е
извършена допълнителна полицейска проверка, в рамките на която е
установено, че процесния автомобил е собственост на трето лице- К.К., която
не е изпълнила задължението си да го регистрира в законовия срок след
закупуването му. Автомобилът бил предоставен инцидентно на
жалбоподателя от горепосоченото лице /живуща на семейни начала с него/,
като жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация. Пр.преписка е
приключила с постановление на ВРП от 24.02.21 г. с отказ за образуване на
досъдебно производство. Според мотивите на постановлението извършеното
от жалбоподателя деяние покрива само формално признаците на
престъпление по чл.345, ал.2 НК, но същото е незначително откъм
обществена опасност съгласно чл.9, ал.2 НК, поради което и преписката
следва да се прекрати, без това да изключва търсенето на административно-
наказателна отговорност.
По повод изявленията и твърденията на жалбоподателя в рамките на
2
проверката, в постановлението прокурорът е отбелязал, че по повод
констатирано на 28.09.20 г. управление на същия автомобил от
собственичката му К.К. при служебно прекратена регистрация, на
производство в РП-Враца е имало друга пр.преписка №1917/20 г. по чл.345,
ал.2 НК, която също е приключила с отказ за образуване на досъдебно
производство. Видно от материалите по тази преписка, въпросното лице не е
било уведомявано за протичането й, не е издирвано, не са му били снемани
сведения, не му е връчван препис от постановлението за отказ за образуване
на ДП от 12.11.20 г. Срещу лицето е било издадено НП№20-0967-
002588/11.12.20 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП извършено на 28.09.20
г., отново без данни за последващото му връчване на санкционираното лице.
След връщане на материалите по пр.преписка №2393/20 г. на ВРП на
РУ-Враца и въз основа на горепосоченото постановление от 24.02.21 г. е
последвало и издаването на обжалваното НП, с което за извършеното
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП, на
жалбоподателят П. са наложени наказания глоба 200.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
приобщените като доказателства прокурорски преписки, съдържаща
цитираните АУАН, сведения на полицейските служители извършили
проверката на жалбоподателя и собствените му обяснения, справки за
регистрацията и дерегистрацията на процесния автомобил, справка за
нарушител.
Изложените в НП фактически констатации относно обективната страна
на констатираното нарушение, принципно не се оспорват и от страна на
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В административно-наказателното производство започнало по реда на
чл.36, ал.2 ЗАНН и завършило с обжалваното наказателно постановление не
са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и
представляващи основание за отмяна на НП. Атакуваното постановление
съдържа всички задължителни реквизити по чл.57 ЗАНН, в това число време
и място на извършване на нарушението, точно и ясно описание на
3
нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.
Въз основа на фактическите констатации в НП, потвърдени изцяло и от
горецитираните писмени материали от прокурорската преписка, в случая
безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят
е управлявавал нерегистриран по надлежния ред лек автомобил, поради
което и са налице всички елементи от обективна страна на състава на
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Съдът обаче счита за основателни
възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. От
събраните по делото доказателства по делото не се установява, че
жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация, обстоятелство
изключващо умисъла му. Доколкото обаче на административно наказване
подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното
деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова. За
да е налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо
деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата
се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките
на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни
случаи. Като лице, ползващо определено МПС, жалбоподателят е бил длъжен
да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да
започне да го управлява, но в конкретната ситуация не е могъл да предвиди
неправомерния резултат-управление на нерегистрирано МПС. В случая
жалбоподателят е само водач на МПС-то, а не негов собственик и за него
няма задължение да го регистрира и да знае за това задължение. Няма
представени и никакви категорични доказателства жалбоподателят да е знаел
по друг начин за прекратената регистрация, а от съставения при проверката
АУАН и в рамките на прокурорската проверка няма данни същият да не е
носил другите изискуеми се при управлението документи, в т.ч. и СРМПС. В
тази насока следва да се посочи, че живеенето на съпружески начала с
лицето-собственик на автомобила може да индицира на такова знание, но сам
по себе си и при липса на други доказателства този факт не е достатъчен да
обоснове субективната страна на деянието. Още повече, че въпросното лице,
както се посочи по-горе, също няма данни и доказателства да е било в
течение на протеклите спрямо самото него процедури по чл.140 ЗДвП и 345,
ал.2 НК, и то преди да предостави автомобила на жалбоподателя за
4
управление на инкриминираната дата -06.12.20 г.
При така изложените съображения, съдът приема, че процесното деяние
не е осъществено от субективна страна, поради което и издаденото за него
НП се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Водим от горното и основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№21-1795-000042/08.04.2021 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на В. ПЛ. П. от гр.Враца с
ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5