№ 919
гр. Варна, 20.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110202307 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Я. ДЖ. ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 21- 0819-001654/ 12.05.2021г. на Началник
група в сектор ПП-ОД на МВР-Варна, с което на жалбоподателя е наложено
наказание: "Глоба" в размер на 200 лв. на осн. чл. 179, ал.2вр.чл.179 ал.1т.5
от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б. Р.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител
поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в
хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП, излага аргументи,
че от описанието на нарушението от фактическа страна и посочената като
нарушена норма се създава неяснота относно приетото за извършено
нарушение, акцентира се върху фактът, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил със специален режим на движение, респективно поведението
1
му е регламентирано от нормата на чл.92 от ЗДвП, но тази норма изобщо не е
визирана и липсват факти водачът да е управлявал автомобила небезопасно,
като моли и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител,
депозирано е писмено становище за законосъобразност и обоснованост на
НП, доказаност на извършеното нарушение, правилно приложение на
материалния закон и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице с правен интерес , поради което като допустима е приета
от съда за разглеждане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 26.04.2021г. в Център за спешна медицинска помощ в гр.Варна бил
получен сигнал за „ бърз адрес“, а именно за лице в тежко състояние със
задух и съмнение за заболяване от Ковит.
Този сигнал бил подаден на екип на центъра за спешна помощ, в който
участвали въззивникът, като водач на линейка и св.Р.- лекар в центъра за
спешна медицинска помощ, с изрично уведомление, че адресът следва да
бъде посетен бързо.Предвид горното въззивникът, с управлявания от него
специален автомобил / линейка/ „Данжел Джъмпър“ с рег.№ СВ 3349РХ,
собственост на Министерството на здравеопазването, потеглил към посочения
адрес, като в линейката пътувала и св.Р..Светлинният и звуковият сигнал на
специалният автомобил били включени, като автомобилът се движил по
ул.“Г. Бенковски“ в посока ул.“Кракра“.Преди кръстовището с ул.“Кракра“
всички автомобили осигурили възможност на линейката да премине през
кръстовището, поради което въззивникът с управлявания от него автомобил
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, като
предварително намалил скоростта на движение на автомобила, а в началото
на кръстовището спрял, за да се огледа.В този момент, друг неустановен лек
автомобил ,движещ се в посока ул.“Тодор Влайков“, с висока скорост
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, в следствие
на което настъпило ПТП, като неустановеният автомобил напуснал
местопроизшествието без да спре, след като блъснал линейката в предната
2
дясна част.
Местопроизшествието било посетено от екип на сектор ПП-ОД на
МВР-Варна,изготвен бил протокол за ПТП, като на същата дата П.М.-
служител в ПП, съставил АУАН срещу жалбоподателя, като приел, че същият
е извършил нарушение на чл.6т.1пр.2 от ЗДвП, несъобразявайки се със
светлинните сигнали.
Срещу АУАН не били депозирани възражения в законоустановения
срок,поради което въз основа на АУАН на 12.05.2021г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка, в което изцяло възпроизвел
констатациите на актосъставителя и наложил наказание:"Глоба" в размер на
200 лв. на осн. чл. 179, ал.2вр.чл.179 ал.1т.5 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Р., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя и поради
липса на необходимост от събиране на допълнителни гласни доказателства
съдът заличи неявилият се в с.з. свидетел-М..
Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН и по чл. 57, ал.1 ЗАНН.
Задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
3
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описанието
на нарушението от фактическа и правна страна и посочената като нарушена
норма.
В конкретния случай НП е издадено и АУАН е съставен от
компетентни лица, при спазване на визираните в ЗАНН прекрузивни
срокове.Срещу АУАН не е било депозирано възражение, но в конкретния
случай АНО не е изпълнил задължението си в пълнота да прецени съставения
АУАН и визирана в него правна квалификация на нарушението, като е
възпроизвел в НП изцяло съдържанието на акта.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, спор по делото няма, че
въззивникът е управлявал специален автомобил с включена звукова и
светлинна сигнализация, като се събраха и доказателства, че е бил подаден
сигнал за лице в тежко здравословно състояние, със задух и съмнение за
заболяване от Ковит.
При тези факти, както актосъставителят, така и АНО са приели, че
въззивникът, навлизайки на червен сигнал в кръстовище, е нарушил чл.6т.1 от
ЗДвП, която норма в действителност задължава участниците в движението да
съобразяват поведението си със светлинните сигнали..
Конкретните факти по делото, обаче, не са били съобразено с нормата
на чл.92 от ЗДвП.
Съгласно чл. 92 ал.1 от ЗДвП Водачът на моторно превозно средство
със специален режим на движение може: 1. да преминава при забраняващ
сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен
знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за
да извърши това безопасно, като изрично в ал.2 на същата норма е посочено,
че разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни
средства със специален режим на движение, както и водачите на
съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по
безопасен начин." В този смисъл законодателят е визирал възможности за
несъобразяване на водач на специален автомобил/ в това число и линейка/ с
4
принципно забранени положения за останалите водачи на други МПС-та т.е
дава се възможност при определени условия да се игнорират конкретни
забрани / в това число и преминаване при забраняващ сигнал на
светофар/,като тази "свобода" е ограничена единствено от изискването
несъобразяването да се извършва "по безопасен начин".
Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДвП моторни превозни
средства със специален режим на движение са автомобилите и
мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен
сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков
сигнал. В чл. 91, ал. 3 от ЗДвП е са визирани моторните превозни средства,
които могат да ползват специален режим на движение , като на първо място
са визирани автомобилите на Центровете за спешна медицинска
помощ,какъвто автомобил е управлявал жалбоподателя към момента на
произшествието.
Съгласно нормативната уредба, специалният режим на движение на
моторните превозни средства се използва само при служебна необходимост и
във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от спецификата на
дейността, като безспорно от гласните доказателства по делото е видно, че е
била налице такава служебна необходимост във връзка със застрашен
човешки живот.
Предвид горното съдът намира, че въззивникът с управлявания от него
автомобил е имал право да ползва специалният режим на движение, поради
което не е нарушил умишлено нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Съдът напълно споделя становището на защитата, че би следвало да се
обсъжда евентуално нарушение на специалната норма, а именно на чл.92 от
ЗДвП, но тази норма на първо място изобщо не фигурира в АУАН и НП и на
второ място, за да е била нарушена тази норма, то е следвало водачът на
специалния автомобил да се е движил по небезопасен начин, но такива факти
изобщо липсват в АУАН и НП.
Въпреки, че е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението да се установяват едва в с.з., то следва да се отбележи, че въз
основа на събраните гласни доказателства се установи, че жалбоподателят е
намалил скоростта на управлявания от него автомобил преди навлизане в
кръстовището, след като му е било осигурено предимство от другите
5
автомобили в непосредствена близост, а в самото кръстовище е спрял, за да
се огледа и след спирането на автомобила е настъпило ПТП в следствие на
удар от друг неустановен автомобил, който се е движил с висока скорост,
поради което и в с.з. не се събраха безспорни и категорични доказателства, че
ПТП е настъпило в следствие на управление на линейката по небезопасен
начин.
Предвид горното съдът намира, че неправилно е била установена
фактическата обстановка във връзка с настъпилото ПТП, неправилно е била
посочена нарушената норма, което обуславя отмяна на издаденото НП.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че при този изход на делото същото е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед
изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че
следва да се присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в
размер на 300 (триста) лева.
Поради наличието на основания за отмяна на НП искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Пи така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая НП се явява неправилно и незаконосъобразно и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 0819-001654/
12.05.2021г. на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР-Варна, с което на Т.
Я. ДЖ. ЕГН **********, е наложено наказание: "Глоба" в размер на 200 лв.
на осн. чл. 179, ал.2вр.чл.179 ал.1т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.
6
6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Т. Я. ДЖ. ЕГН
**********сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7