№ 7
гр. Враца, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500469 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 11796/11.08.2022 г. на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, гр.***, чрез юрисконсулт Н. М., против
Решение № 430/18.07.2022 г. по гр.д.№ 4288/2021 г. по описа на Районен съд-
Враца в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените
искове с правно основание чл.422 ГПК, както следва: за главница – разликата
над уважения размер от 2 983,98 лв. до пълния предявен размер от 6 391,42
лв.; за възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. в
размер на 423,22 лв. и за мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до
16.06.2021 г. в размер на 721,91 лв.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен по
смисъла на чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, поради
несъответствие с императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 и чл.10,
ал.1 ЗПК.
Навеждат се доводи, че в чл.3 от договора са посочени допусканията,
че началната дата на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни,
че договорът е валиден за целия срок и че страните изпълняват точно
задълженията си по него. Посочва се, че както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на ГПР, а те са нормативно определени
1
в чл.19, ал.1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК, поради което не е налице
неяснота по отношение формирането му. В тази насока се извършва
позоваване на практика на окръжни съдилища в страната.
По отношение приложението на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК се твърди, че
погасителният план по договора съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Развиват се
съображения, че изискване за отделно посочване на главницата и лихвата в
рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК, касаеща ситуация, в която потребителят погаси предсрочно
главницата по срочен договор и при която за него се поражда право да получи
нов погасителен план. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗПК,
според която когато се прилага чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, кредиторът предоставя
на потребителя при поискване и безвъзмездно и във всеки един момент
извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Прави се извод, че хипотезата на чл.11, ал.1, т.12
ЗПК не трябва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е приложима в
настоящия случай и която не предвижда такова завишено изискване към
погасителния план. Цитира се практика на СЕС и на окръжни съдилища в
страната в този смисъл.
Въззивникът счита, че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК в частта й
относно изискването всички елементи на договора да се представят в еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, не е в съответствие с
Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да се прилага. Навежда
подробни доводи, че с чл.10, ал.1 ЗПК българският законодател е въвел
допълнително изискване към договора за потребителския кредит, което не се
съдържа в директивата, но чието неспазване води до значителни санкции за
кредитодателя. В тази насока излага и подробни доводи, почерпени от
практика на СЕС.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
друго, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 14090/29.09.2022
г. от адв.Б. Н., в качеството й на особен представител на ответника Л. И. А., в
който оспорва въззивната жалба. Изразява несъгласие с изложените в жалбата
твърдения, че районният съд е направил неправилна преценка на
доказателствата по делото, съответно и неправилни правни изводи. Особеният
представител изразява становище за правилност и законосъобразност на
съдебния акт в обжалваната му част и моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Възивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
2
България, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК против Л. И. А. от гр.Враца за следните парични вземания: главница в
размер на 6 391,42 лева, възнаградителна лихва в размер на 423,22 лева за
периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г.; мораторна лихва в размер на 721,91
лева за периода от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г., както и законната лихва от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за
покупка на стоки или услуги № CREX-17008676/10.05.2019 г., по силата на
който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало паричен заем в
размер на 7 900,00 лева, който заемополучателят Л. И. А. се е задължил да
върне на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 425,92 лв., според
уговорен погасителен план. Посочва се, че кредитополучателят е заплатил 8
броя погасителни вноски, след което е преустановил плащанията, поради
което съгласно Общите условия към договора вземането на кредитора е
станало предсрочно изискуемо в целия му размер на 20.03.2020 г – датата на
втората пропусната месечна вноска. От този момент вземането на кредитора е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, поради което на 07.12.2020
г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2458/2021 г. по описа
на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 414/30.06.2021 г., с която заявлението е
уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане от 03.11.2021 г. заповедният съд на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви искове за
установяване съществуване на претендираните вземания. Заявителят е
уведомен на 18.11.2021 и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 03.12.2021 г. е
предявил иск през ВРС, за което е уведомил заповедния съд.
В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в
заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено по
отношение на Л. И. А., че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 414/30.06.2021 г.. по ч.гр.д.№ 2458/2021 г. по описа на ВРС.
В условията на евентуалност - при отхвърляне на установителния иск
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ищецът предявява и искове за осъждането на ответника А. да заплати същите
суми.
В срока по чл.131 ГПК от назначения от съда особен представител на
ответника – адв.Б. Н. е постъпил отговор, в който се оспорва основателността
на предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба фактически
обстоятелства относно наличието на облигационна връзка между страните,
реалното предаване на сумата 7 900 лв. чрез превеждането е по сметка на
упълномощения търговски партньор, закупуването с тази сума на 100
бр.трапезни столове и реалното им получаване от ответника, както и
твърденията за надлежно уведомяване на ответника за предсрочната
3
изискуемост на кредита. Правят се възражения за недействителност на
договора, поради противоречието му с изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11,
ал.1, т.9-т.12 ЗПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен състав
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
10.05.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-17008676, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България е предоставило на Л. И. А. от гр.Враца кредит в размер от 7
900,00 лв., с който е финансирано закупуването на 100 бр. трапезни столове
"Десита" масив бук. Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на
24 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 425,92 лева. В договора е
обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Крайният падеж по договора настъпва на 20.05.2021 г. Приложени са
условията по договора за кредит и извлечение от сметката на Л. А..
В заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд
съдебно-икономическа експертиза е отразено, че кредитът по договор №
CREX-17008676/17.05.2019 г. е усвоен от ответника чрез извършен на
21.05.2019 г. превод на заетата сума от 7 900 лв. по сметка на търговския
партньор. Вещото лице е посочило, че по договора са извършени 8 бр.
погасителни вноски от Л. И. А. в общ размер от 3 407,44 лв., от които 1 508,58
лв. – плащания по главницата и 1 898,68 лв. – плащания по договорната лихва.
Заключението на експерта е, че остава непогасена главница в размер на 6
391,42 лв., неплатена договорна лихва за периода 20.02.2020 г.-20.05.2021 г. в
размер на 423,22 лв., както и че дължимата лихва за забава за периода
20.03.2020 г. – 10.06.2022 г. възлиза на 1 443,40 лева.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр.
чл.9 ЗП и чл.422 вр. чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи
изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за
заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума
от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството му на
заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума в
претендираните размери; уговорено заплащане на възнаградителна лихва и
нейния размер; настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията за
главница и възнаградителна лихва; наличието на забава в изпълнението,
пораждаща право на обезщетение за забава.
При извършено оспорване на предявените искове в тежест на
ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или
4
отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или
докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на
10.05.2019 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-17008676, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" е
предоставило на Л. И. А. от гр.Враца кредит в общ размер от 7 900,00 лв., с
който е финансирано закупуването на стоки – 100 бр.трапезни столове, като
тази сума е усвоена чрез превод на сумата по сметка на търговския партньор.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Отпуснатият заем на Л. А., в качеството му на физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на
чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи от процесуалния представител на ответника,
въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1
ЗПК писмена форма на хартиен носител, а съдържанието му договора
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-12 и т.20 ЗПК.
Районният съд е приел, че договорът е недействителен, тъй като не
5
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК - в договора е
посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, без да се
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в приложение № 1 начин, и без да е конкретизирано как е
формиран ГПР, което води до неяснота относно включените компоненти.
Настоящият съдебен състав намира изводът на първоинстанционния
съд за незаконосъобразен и необоснован. В договора се съдържа погасителен
план и раздел "Параметри и условия", в който е посочен размер на кредита от
7900 лв., брой погасителни вноски – 24, размер на месечна погасителна
вноска – 425,92 лв., обща стойност на плащанията – 10222,08 лв., ГПР –
28.49% и ГЛП – 25.33%. В т.2 от Условията по договора е посочено, че
месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, както и че началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и договорът е валиден за
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него, т.е.
посочени са допусканията при изчисляването на ГПР, съгласно изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В т.11 от договора е предвидено право на
потребителя да изпълни задълженията си предсрочно, условията, както и
задължението на кредитора да уведоми кредитополучателя в писмена форма
за конкретните параметри на предсрочното погасяване. Предвидено е и
подписване на споразумение за предсрочно погасяване. В същата клауза е
предвидено и право на потребителя от отказ от договора при конкретно
посочени условия, от които е видно, че договорът е сключен при фиксиран, а
не при променлив лихвен процент. Потребителят е получил още при
сключване на договора погасителен план, който не се променя, а в случай на
предсрочно погасяване на главницата кредиторът е поел задължение писмено
да информира кредитополучателя за конкретните параметри. Съдът намира,
че с тези договорки са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.12 и т.20 ЗПК.
Що се касае до това дали договорът трябва да съдържа конкретните
компоненти, включени в ГПР, следва да бъде отбелязано, че според
формираната практика на ВКС (вж. Определение № 531 от 10.06.2022 г. по
гр.д.№ 2589/2021 г., ІІІ г.о., ГК) договорът трябва да съдържа вярно и
конкретно посочване, а то ще е вярно и конкретно, ако съответства на
параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя,
неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. В случая е посочен
ГПР по кредита, допусканията при изчисляването му и общата сума, дължима
от потребителя, изчислена към момента на сключването на договора за
кредит, като е предвидено и право на отказ на потребителя от договора при
конкретно посочени условия, поради което договорът за потребителски
кредит не е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В този смисъл – вж
Решение № 106 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 3253/2021 г., ІІІ г.о., ГК .
Съгласно заключението на СИЕ, след извършените частични
плащания, ответникът остава задължен със следните суми: главница в размер
на 6 391,42 лв. и договорна лихва за периода 20.02.2020 г.-20.05.2021 г. в
размер на 423,22 лв.
При изложените съображения, обжалваното решение на РС-Враца
следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове и да бъдат уважени исковите претенции за признаване
6
за установена дължимостта на следните суми: за главница над уважения
размер от 2 983,98 лв. до пълния претендиран размер от 6 391,42 лв., за
възнаградителна лихва в размер на 423,22 лв. за периода 20.02.2020 г.-
20.05.2021 г., както и за мораторна лихва в размер на 721,91 лв. за периода от
20.03.2020 г. до 16.06.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора и уважаване на предявените искове изцяло,
ищецът има право да му бъдат присъдени всички направени разноски в
заповедното и исковото производство, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. В рамките на
заповедното производство са направени разноски в общ размер от 200,73 лв.,
от които: 150,73 лв. – внесена държавна такса и 50,00 лв. – присъдено
юрисконсултско възнаграждение. От тази сума с обжалваното решение са
присъдени 79,48 лв., поради което с настоящия съдебен акт следва да бъдат
присъдени допълнително разноски за заповедното производство в размер на
121,25 лв. В рамките на първоинстанционното исково производство ищецът е
направил разноски в общ размер от 958,34 лв., от които: 150,73 лв. и 54,20 лв.
– внесена държавна такса, 353,41 лв. – внесен депозит за възнаграждение на
особения представител, 300,00 лв. – внесен депозит за експертиза и 100,00 лв.
– определено от районния съд юрисконсултско възнаграждение. От тази сума
с обжалваното решение са присъдени 439,12 лв., поради което с настоящия
съдебен акт следва да бъдат присъдени допълнително разноски за
първоинстанционното исково производство в размер на 519,22 лв. На
въззивника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски в общ размер от 571,56 лв., от които: 118,15 лв. –
внесена държавна такса, 353,41 лв. – внесен депозит за възнаграждение на
особения представител и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
НЗПП.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 430/18.07.2022 г. по гр.д.№ 4288/2021 г. на
Районен съд-Враца в обжалваната част, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България,
гр.***, искове за признаване за установено по отношение на Л. И. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, дължимостта на парични вземания, както следва:
за главница – за разликата над уважения размер от 2 983,98 лв. до пълния
предявен размер от 6 391,42 лв.; за възнаградителна лихва за периода от
20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. в размер на 423,22 лв. и за мораторна лихва за
периода от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г. в размер на 721,91 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.422 вр. чл.86 ЗЗД, че Л. И. А., ЕГН **********,
с адрес: гр.***, дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.***,
допълнително главница в размер на 3407,44 лв., представляваща разликата
7
над уважения с първоинстанционното решение размер от 2 983,98 лв. до
пълния предявен размер от 6 391,42 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 25.06.2021 г. до окончателното й изплащане;
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. в размер на
423,22 лв. и мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 16.06.2021 г. в
размер на 721,91 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 414/30.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 2458/2021
г. по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Л. И. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, гр.***, сумата 121,25 лв., представляваща разликата между
направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2458/2021 г. по описа на
ВРС разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер от 200,73 лв. и присъдените от първоистанционния съд разноски в
размер на 79,48 лв.; сумата 519,22 лв., представляваща разликата между
направените в първоинстанционното исково производство разноски за
държавна такса, особен представител и експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 958,34 лв. и присъдените от
първоистанционния съд разноски в размер на 439,12 лв., и сумата 571,56 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски за
държавна такса, особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едносесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8