О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № …

 

гр. София, 17.08.2020 год.

 

 

         Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

   Председател : Ирина Славчева

 Членове : Ивайло Георгиев

 Ваня Иванова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 483 по описа на съда за 2020 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

        

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

 

 

 

 

Образувано е по частна жалба, подадена от „А.Т.“ ЕООД, срещу разпореждане № 1913 от 28.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 544/2020 година на Ботевградския районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.Т.С. за сумите 83,55лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 48,75лв. – административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

Жалбоподателят счита, че, в тази му част, обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че длъжникът сам е избрал при кандидатстването си за кредит, да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора чрез поръчителство на трето одобрено от кредитора юридическо лице, срещу определено възнаграждение. Твърди, че, в качеството си на поръчител, се е съгласил да поръчителства за задълженията на длъжника, носейки солидарна отговорност за всички негови задължения, възникнали по договора му за потребителски кредит с „К.“ АД, както и за последиците от неизпълнението. Изтъква, че в настоящото производство не претендира пълния размер на възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство, а само част от него. Счита за ирелевантно, че дружеството- кредитодател е собственик на дружеството- поръчител, както и че този факт не прави договора за поръчителство част от договора за кредит, нито обуславя негова недействителност. Подчертава, че „К.“ АД  и „А.Т.“ ЕООД са отделни юридически лица със собствена правосубектност. Описва хронологията на отношенията между страните и подчертава, че в случая е налице индивидуално договаряне, като кредитополучателят е имал възможност да избира свободно между различни възможности, а предоставянето на поръчителство не е необходимо условие за отпускането на кредит. Оспорва извода на БРС за противоречие с чл. 16 от ЗПК и обсъжда функциите на обезпечението. Оспорва и извода му, че клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство е неравноправна. Описва начина на формиране на административните разноски. Позовава се на практика на Видинския районен съд. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за сумите 83,55лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 48,75лв. – административни разноски. Претендира разноски.

Съдът намира, че ч   

 

астната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:  

 

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е образувано по заявление, подадено до РС- Ботевград от „А.Т.“ ЕООД срещу Н.Т.С. за парично вземане в размер на 600 лв. – главница по договор за кредит, както и сумата 85,23 лв. – договорна лихва за периода 04.01.2018 год. – 10.08.2018 год., а също и 168,47 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендира се също така и сумата 48,75 лв., съставляваща административни разноски за събиране на вземането, както и сумата 83,55 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

    Със заявлението е представен договор за потребителски кредит № 1004741/04.01.2018 год., по силата на който „К.“ АД  е предоставило на Н.С. потребителски кредит в размер на 600 лв., който следва да бъде погасен на седем равни анюитетни погасителни вноски от по 97,89лв. в срок до 10.08.2018 год. Към договора са приложени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и копие от общите условия на кредитодателя за предоставяне на кредити.

На 04.01.2018г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД и Н.С., по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ АД, за да отговаря пред кредитодателя солидарно с длъжника за изпълнението на всички задължения на последния по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 51,66 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит.

    В изпълнение на този договор, на същата дата е сключен и договор за поръчителство между „А.Т.“ ЕООД и „К.“ АД, по силата на който „А.Т.“ ЕООД се е съгласило да отговаря  солидарно с длъжника С. за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит между „К.“ АД и Н.С..

    Заявителят твърди, че длъжникът не бил заплатил нито една погасителна вноска, а на 10.08.2018г. цялото му задължение е падежирало. Поради това, на 09.03.2020 год. заявителят, в качеството си на поръчител, заплатил на заемодателя всички дължими суми от длъжника, съгласно отправено до него искане за плащане, като на уведомил длъжника за така извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора.

   При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

    Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът има задължение да извърши проверка, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави.

Според настоящия съдебен състав, първото процесно вземане (възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 83,55 лв.) произтича от неравноправна клауза, нарушаваща императивни норми на ЗПК и ЗЗП, т.е. в тази си част договорът е недействителен по отношение на длъжника. Обстоятелството, че договорът за поръчителство е сключен с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което е свързано с него (дори притежавано от него), сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респ. че въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.

По принцип, поръчителството е вид лично обезпечение, чиято цел е да обезщети кредитора за вредите от неплатежоспособност на длъжника.

В случая, обаче, начинът и степента на свързаността между кредитор и поръчител налагат извод, че, при неплатежоспособност на длъжника и извършено плащане от поръчителя, кредиторът не се обезщетява за настъпилата вреда от неплащането на длъжника, тъй като погасява задължението му със свое собствено имущество, обособено като капитал на дружеството – поръчител. Или, казано по друг начин, при това съотношение между страните, поръчителството не изпълнява присъщите си функции, тъй като на практика се свежда до погасяване на задължение към кредитора с негови собствени средства. Следователно, кредиторът няма интерес от сключване и изпълнение на такъв договор, тъй като такова поръчителство реално не обезпечава изпълнение на задължението на длъжника към него, а само прехвърля средства от една част от неговия патримониум в друга. Същевременно, обаче, той има интерес от договора за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД  и длъжника, тъй като по него длъжникът заплаща възнаграждение в размер на над 60% от размера на кредита, което постъпва в патримониуа на „А.Т.“ ЕООД, представляващ част от патримониума на кредитора, доколкото последният е едноличен собственик на това дружество. Така договорът за предоставяне на поръчителство води до значително (и излишно) оскъпяване на ползвания заем, като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на месечно възнаграждение от 51,66 лв. в продължение на седем месеца увеличава с над 60% размера на задължението на длъжника – от 600лв. на 961,62лв. Също така, обвързването на възможността за отпускане на кредит със сключване на възмезден договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху длъжника финансовата тежест за изпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което не му се дължат такси по силата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че претендираното вземане се основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а като такава, по нея не се дължи изпълнение. Поради това, и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, заявлението подлежи на отхвърляне.

Що се отнася до административните разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 48,75лв., настоящият съдебен състав намира, че претендирането им противоречи на чл. 10а от ЗПК. Ал. 2 от този нормативен текст предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая, претендираните разходи и такси са свързани именно с управлението на кредита, доколкото събирането му е част от неговото управление, а и се начисляват само в резултат от факта на изпадане на длъжника в забава (т.е. неплащане на падежа), без срещу тях се дължи насрещна услуга в полза на длъжника или определено поведение от страна на кредитодателя. Поради това съдът намира, че уговарянето им по този начин в договора противоречи на императивна правна норма и е нищожно. Следователно, същите неоснователно се претендират въз основа на нищожна договорна клауза, а първоинстанционният съд правилно е отказал да уважи заявлението и в тази му част.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.  

Така мотивиран, съдът  

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1913 от 28.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 544/2020 година на Ботевградския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението на „А.Т.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.Т.С. за сумите 83,55лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 48,75лв. – административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                2.