Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Разград,
10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – РАЗГРАД в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия Юлияна Цонева
КАНД № 9 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)-гр.София, БУЛСТАТ *********, представлявана от Председател на Управителния съвет -
инж. В. А., действащ чрез пълномощник Д.
К.-И. – юрисконсулт в
сектор „Контрол и правоприлагане“-Русе, отдел „Контрол и правоприлагане“ на
Национално тол управление, съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“Отец Паисий“ № 5, против Решение № 242 от 12.12.2022г.,
постановено по АНД № 628/2022г. по описа на Районен съд-Разград в производство
по чл.59 и сл. ЗАНН, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** на АПИ към МРРБ за наложена на „МБАЛ
„Св.Иван Рилски“-Разград“ АД, ЕИК *********, със
законен представител Г. В. Ж., имуществена
санкция в размер на 300.00 (триста) лева, на основание чл.179, ал.3 във
вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и за
нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102, ал.2 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени аргументирани доводи в оспорване изводите на районния съд за допуснати
множество нарушения на процесуалните правила при издаване на Електронния фиш.
Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде
потвърден Електронния фиш, като правилен и законосъобразен. Алтернативно се
предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд. Заявена е претенция за заплащане на направените деловодни разноски. В
съдебно заседание процесуалният представител на страната поддържа същите
съображения, като доразвива доводи във връзка с правилното приложение на
материалния закон от наказващия орган и в частност с оглед категорията на
процесното ППС, което макар и да е специален медицински автомобил не попадал в
обхвата на освободените от заплащане на такси за преминаване по платената
пътната мрежа ППС със специален режим на движение, съгласно чл.10, ал.9 от
Закона за пътищата във вр. с чл.91, ал.3 от ЗДвП.
Ответникът
по касационната жалба „МБАЛ „Св.Иван Рилски“-Разград“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград,
ул. “Коста Петров“ № 2, чрез процесуалния си представител представя
писмен отговор, поддържан и в съдебно заседание, като оспорва жалбата. Счита за
несъстоятелни изложените в нея възражения и твърдения, и моли обжалваният
съдебен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Поддържа
същите съображения, заявени с въззивната жалба за наличие на формален порок на
Електронния фиш поради липса на посочена дата на издаване и несъблюдаване на
преклузивните срокове за образуване на административнонаказателното
производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Разград дава заключение, че касационната жалба е
основателна, а решението на въззивния съд – неправилно. Счита, че при
установяване на нарушението и провеждането на специалната
административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения, безспорно са установени нарушението и
авторът му, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а
Електронният фиш да бъде потвърден.
Административен
съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на
страните и доказателствата по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от
надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН
въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени
в НПК (чл.348), като касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл.218, ал.1 и
ал.2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл.220 АПК).
Установените
от въззивния съд факти са следните:
На
30.06.2020г., в 10:40 часа, специален автомобил "Ситроен Джъмпер", с
рег.№ ********, с обща техническа допустима максимална маса 3300, брой
оси 2, категория ППС: ЕВРО 4, е засечен при движение на територията на община Разград, по път І-2, км 76+664, в посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на превозното средство.
Нарушението
е установено и заснето с устройство № 10231, което е елемент от Електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.
Въз
основа на горните данни е издаден оспореният ЕФ № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) към МРРБ, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП
на собственика на автомобила „МБАЛ „Св.Иван Рилски“-Разград“ АД, ЕИК *********, със законен представител Г.
В. Ж., е наложена
имуществена санкция в размер на 300.00 (триста) лева, на основание чл.179, ал.3 във
вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от цитирания закон.
С
решението си въззивният съд е отменил ЕФ като приел, че е издаден при множество
нарушения на процесуалните правила. Констатирал е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсвало описание на нарушението – дали се
изразява в активно действие или бездействие, пренесено и в цифровата му
квалификация по чл.139, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, доколкото първата разпоредба
изисквала активно поведение от водачите на ППС, преди използването на платената
пътна мрежа, а свързаната разпоредба сочи на бездействие, с което се
осъществява допустителство на административното нарушение. Респ. неправилно
била посочена и санкционната правна норма, от която не ставало ясно кое е
санкционираното лице – физическото лице, посочено с три имена и ЕГН или ЮЛ МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ АД-Разград.
Решението
на РС-Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт,
който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл.59, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл.189ж, ал.5 от ЗДвП) и
произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.
Въпреки
това решението следва да бъде отменено, като постановено при неправилно
прилагане на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Касационната
инстанция не споделя извода в обжалваното решение за допуснато процесуално
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съдебната практика многократно е отбелязвано и трайно
прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за съдържание, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими. Оспореният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" и съдържа всички реквизити, посочени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно от фактическа страна.
Посочени са обективните признаци на деянието, изразяващо се в движение на ППС –
специален автомобил, с конкретен
регистрационен номер, данни за маса, брой оси, екологична категория,
които дават възможност за идентификация на автомобила и определяне на неговата
категория, собственост на юридическо лице, движещ се по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа в община Разград (посочени
дата, час и място на нарушението), като за същото
ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Посочени са и съответните правни основания за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Цитираната разпоредба на чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП съдържа в себе си както задължението, така и санкцията при неговото
неизпълнение, без каквото и да било съмнение какво точно е нарушението -
управление на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без да е платена дължимата пътна такса. Субектът
на нарушението, респ. на отговорността, е недвусмислено определен в
разпоредбата на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според която при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в ал.2 на същата
разпоредба императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо
лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП,
съответната имуществена санкция се налага на собственика-ЮЛ, в случая по т.1 -
в размер на 300 лева, каквато е била наложена с процесния ЕФ.
Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа
този извод намира и в съдебната практика, която константно, при идентично
съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие
на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и
изследва правилното приложение на материалния закон.
Същевременно,
в обжалваното решение РС-Разград не е изложил никакви мотиви по съществото на
нарушението, като липсва преценка за съставомерност на конкретното деяние по
приложимия материален закон във връзка с изискванията на ЗДвП и специфичните
условия на ЗП относно задълженията за установяване на размера и заплащане на
съответните такси за движението на ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа. Съдът не е анализирал приложените по делото доказателства,
относими към констатираното нарушение, не са посочени релевантните фактически
установявания и липсват правни изводи относно наличието или липсата на
предпоставки за ангажиране на отговорността на нарушителя. При това положение и
с оглед забраната на чл.220 от АПК касационната инстанция е възпрепятствана в
преценката си за правилното прилагане на материалния закон, тъй като въззивният
съд по същество не се е произнесъл кои са установените факти, относими към
санкционираното нарушение, в т.ч. установена ли е собствеността на конкретното
ППС, целта на предприетото управление на процесния специален медицински
автомобил, респ. дължимостта на конкретната пътната такса за съответната
категория ППС и съобразно режима му на движение.
Като
незаконосъобразно, обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато на
друг състав на същия съд, който, след анализ на приобщените по делото
доказателства и посочване на възприетите фактически установявания, да даде
отговор на въпроса има ли извършено нарушение на правилата, свързани с
установяване на размера и заплащане на дължимите такси за движението на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и наличието
на предпоставки за ангажиране на отговорността на нарушителя, вкл. и при
обсъждане на изложените в жалбата възражения против
издадения ЕФ, по които също липсва произнасяне в провереното въззивно решение.
Претенцията
за разноски на касатора е своевременно заявена, но с оглед изхода на делото,
предвид връщането му за ново разглеждане и съобразно разпоредбата на чл.226,
ал.3 от АПК, РС-Разград следва да се произнесе по разноските за водене на
делото пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, Разградският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
242 от 12.12.2022г., постановено по АНД № 628/2022г. по описа на Районен съд-Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
Районен съд-Разград, при съобразяване с указанията в мотивите към решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/