№ 635
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Николай Св. Стоянов
Антония Якимова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500767 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20912/07.03.2025г. по регистратурата на ВРС
на Х. К. П., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител срещу Решение №
431/08.02.2025г. постановено по гр.д. № 8963/2024г. по описа на ВРС, 20-ти състав В
ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ искът на жалбоподателката с правно основание чл.50
от ЗЗД за осъждане на ответника Ю. В. Я., да и заплати сумата представляваща разлика над
присъдените 2125 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01.01.2021г. до 16.07.2024г. в
резултат на вдигане на шум - денонощно силно лаене на куче порода „Чихуахуа“,
собственост на ответника, намиращо се и под негов надзор, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за
сумата представляваща разлика над присъдените 467,97 лева до пълния претендиран размер
от 2013,26 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.01.2021г. до 15.07.2024г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивникът Х. П., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваните му
части, поради неоснователно занижените размери на претендираните обезщетения. Счита,
че доказано претърпените неимуществени вреди от ищцата от увреждащото поведение на
1
кучето на ответника за процесния период от почти 4 години са определени несправедливо,
като не е отчетено, че непрестанният лай вече произтича от две, а не от едно куче. Възразява
срещу използвания от първоинстанционния съд метод за определяне на обезщетението, чрез
изчисления на база на средната брутна месечна работна заплата, като счита че той е
несъвместим с остойностяването на неимуществени, морални вреди. Излага, че избраният
математически подход не държи сметка за личните изживявания, чувства и преживявания на
ищеца и субективният начин по който той е преживял увреждането. Счита, че всички
твърдяни неимуществени вреди за ищцата са установени от ангажираните по делото гласни
доказателства, поради което справедливият размер на претенцията за обезвреда е в
претендирания размер от 5000 лева. Моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло, като бъдат присъдени сторените в
производството съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Ю. В. Я.. Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна,
поради това че въведените с нея аргументи не са нови и са били обсъдени от
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Излага, че кучето,
което отглежда е съвсем малко и не е възможно лаят му да се чува толкова силно, още повече
че жилищата на ищцата и ответника нямат общи стени. Счита, че присъдената в полза на
въззивницата сума е прекомерна и несправедлива предвид недоказаността на твърдяният
интензитет на търпяните вреди, но не предприема оспорване на постановеното решение с
оглед запазване на добросъседските отношения. Във връзка с това посочва, че са предприети
действия по заплащане на присъдените суми. Счита, че с претендирането на по-големи от
присъдените суми, въззивницата злоупотребява с право и цели да се обогати неоснователно
за сметка на ответника. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивника и въззиваемата страна,
чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища. Претендират за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, а въззиваемият прави възражение за
прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Х. К. П. срещу Ю. В. Я.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.50 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01.01.2021г. до 16.07.2024г. в
резултат на вдигане на шум - денонощно силно лаене на куче порода „Чихуахуа“,
собственост на ответника, намиращо се и под негов надзор, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2013,26 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2021г.до 15.07.2024г.
2
В исковата молба ищцата твърди, че е пенсионер и живее сама на адрес в гр.Варна, ул.
„В. Х.” ***, а апартаментът на ответника е срещу нейния. Излага, че от края на 2020г.
ответникът отглежда в дома си куче, порода „Чихуахуа”, което денонощно лае и я
притеснява. Когато ответникът и съпругата му са извън дома си през деня, кучето застава до
вратата и лае яростно при всеки шум от влизане и излизане на хора във входа, от отваряне и
затваряне на асансьора, от преминаване на хора през стълбищната площадка. Посочва, че
положението е влудяващо нетърпимо и през нощта, като от три години не е имала спокоен
сън, чувства се изтощена до краен предел и изпитва хронична умора след всяка безсънна
нощ, което я прави неспособна да изпълнява ежедневните си задължения. Твърди, че страда
от множество заболявания - захарен диабет на инсулиново лечение, усложнен с диабетна
полиневропатия, дългогодишна исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност,
артериална хипертония, дискова херния и двустранна коксартроза, страда от болки в дясната
раменна става и тазобедрените стави, като всички те се повлиявали от нервно-психическото
й състояние. Сочи, че вследствие системния тормоз от непрестанния кучешки лай на кучето
на ответника здравето и, и най-вече психическото, се е влошило, от поведението на
животното получава хипертонични кризи, наложило се неколкократно да взема
успокоителни. Твърди, че приятелките и нейна братовчедка с 82 % загуба на слуха, които
идвали на гости казали, че положението е нетърпимо. Сочи, че в резултат от лаенето на
кучето е претърпяла душевни болки и страдания, чувство на безпомощност, унижение,
притеснения, стрес, тревоги, загуба на сън, физически неразположения, чувство на
емоционална непълноценност и неравнопоставеност, за обезщетяването на които
претендира обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата
считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира
и обезщетение за забава в размер на 2013,26 лева върху сумата на обезщетение за периода от
01.01.2021г. до 15.07.2024г. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
Ю. В. Я., чрез процесуалния му представител, с който оспорва предявения иск за обезвреда
по основание и размер. Не оспорва, че е съсед на ищцата и че притежава куче порода
„Чихуахуа“. Оспорва твърденията на ищеца, че кучето му лае денонощно, включително
когато покрай входната врата минават хора. Излага, че още през 2021г. в резултат на
съставен му от общината констативен протокол от 26.02.2021г. е взел мерки кучето да няма
достъп до коридора на апартамента, като го затваря в друга стая, когато го няма. Сочи, че
при последващи проверки не е констатиран лай на кучето, нито е имало оплаквания от
останалите съседи, които са дори по-близко от ищцата. Твърди, че лично ищцата, както и
съседи умишлено дразнят животното, блъскайки по вратата. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
3
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславя извод за предявени от ищцата Х. К. П. искове с правно основание
чл.50 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Ю. Я. да заплати претендираните
суми за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди в следствие на
непрестанния лай на кучето му порода „Чихуахуа“, както и лихва за забава върху сумата за
периода от 01.01.2021г. до 15.07.2024г.
Предмет на въззивен контрол е първоинстанционното съдебно решение, с което са
отхвърлени исковете на ищцата П. за част от претендираните суми за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди за разликата над 2125 лева до претендирания размер от
5000 лева, както и за лихвата за забава за разликата над 467,97 лева до пълния претендиран
размер от 2013,26 лева.
Приетата от фактическа страна обстановка от първоинстанционния съд отговаря на
ангажираните по делото доказателства. Касае се за междусъседски спор обусловен от
твърдяното от ищцата неправомерно бездействие на ответника Я. свързано със
задълженията му да се грижи за своето куче – животно компаньон по смисъла на §1, т.9 от
ДР на Закона за защита на животните.
Задължението на собственика да осъществява контрол по отношение на животно,
което отглежда е нормативно определено в чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните,
според който собствениците на животно - компаньон са длъжни да не нарушават
спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост. В този смисъл е
и разпоредбата на чл.8 от Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животно
компаньони, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености, като
осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на сигурността и
спокойствието на хората, обитатели на етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите произлезли от каквито и да е вещи
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират те. Отговорността
за вреди от животни по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. Тя произтича от задължението да се
упражнява надзор върху вещта /животното/, което се изразява в необходимостта да се
наблюдава и за нея да се полагат грижи, за да се поддържа в състояние, което не създава
опасност от вреди при експлоатацията й. По отношение на животното, което е собствено или
поднадзорно на съответно лице, ангажиментът е да се осъществява контрол върху него, така
че същото да не представлява източник на опасност или вреди във връзка с неговия нрав или
антисоциални навици.
В случая няма спор, че ответникът Я. отглежда в дома си куче порода „Чихуахуа“,
като неговото жилище се намира срещу това на ищцата П., т.е не са непосредствени съседи.
Твърдяното вредоносното поведение на кучето се състои в това, че то лае непрекъснато, с
което създава шум, който води до психически и дори физиологични неудобства на ищцата
във връзка с нейни заболявания.
Лаят при кучетата е физиологичен процес. Той е начинът, по който те общуват с
4
други кучета, животни или хората, изразяват емоции – радост, страх или сигнализират за
непосредствена опасност. В този смисъл, за да представлява вредоносно поведение, лаят на
кучето следва да е от такова естество, че да се приеме, че той е необичаен, непрекъснат или с
такъв шумов диапазон, който противоречи на нормите за допустимост на шума.
От ангажираните по делото свидетелски показания на св.Г.М.-В. и А.А. се установява,
че кучето на съседа на ищцата лаело всеки път, когато човек минава по стълбището покрай
жилището му, включително когато някой влизал във входа, лаело силно и не спирало по
няколко часа. Свидетелката В.Н. пък посочва, че живее точно над ответника и няма
впечатления кучето му да лае непрекъснато, нито да лае нощно време, но е ставала свидетел
то да лае силно и продължително, когато бива провокирано от човек, в това число от
ищцата, стоящ на площадката пред апартамента, говорещ по телефона. Свидетелката Н. и
св.Б.И. дават показания, че когато излиза за работа, ответникът затваря кучето си в хола, за
да няма достъп до коридора, да не се дразни и лае.
Анализът на ангажираните гласни доказателства, в съчетание с приетите писмени
доказателства – Констативен протокол от 26.02.2021г. съдържащ данни за дадени
предписания на ответника Я. да вземе мерки така, че домашният му любимец да не създава
неудобства на съседите, писмо на управителя на процесната етажна собственост от
16.11.2023г. съдържащо данни за това, че етажни собственици са подавали сигнали във
връзка с лаенето и скимтенето на кучето на ответника, установяват, че то действително
често създава шум, който се възприема от ищцата и други етажни собственици като
неудобство. Не се установи обаче лаят да е постоянен, непрестанен и да е през цялото
денонощие, включително в тъмната му част. Нещо повече, по делото не са ангажирани
доказателства, чрез използване на знанията на специалист в областта на измерванията и
оценката на риска от шума, които да потвърдят по надлежен начин, че нивото на шума
създаван от кучешкия лай, е над допустимата за това норма съгласно Наредба № 6 за
показателите на шум в околната среда. Не е установено чрез експертни знания какво
предизвиква кучето да лае, кога се случват най-интензивните прояви, какви са най-високите
стойности на шума, който създава и как се оценява този шум вътре в жилището на ищцата
чрез методиките за оценка нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради.
Липсата на надлежно проведено доказване на твърденията на ищцата за крайно силен и
непрестанен шум от кучето на ответника, включително нощем, настоящият съдебен състав
възприема като основание за отхвърляне на исковата претенция за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ищцата за разликата над присъдените 2125 лева до
претендираните 5000 лева. В допълнение следва да се посочи, че по делото не се установи
наличието на пряка причинно-следствена връзка между лаенето на кучето на ответника и
твърдяните от ищцата неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на
здравословното й състояние във връзка с предходно диагностицирани заболявания – диабет,
сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, дискова херния и двустранна коксартроза,
болки в раменната и тазобедрената става. Признатите като претърпени от ищцата
неимуществени вреди изразяващи се в създаван в ежедневието и повишен стрес,
5
изнервеност и дискомфорт от предизвиквания от кучето на ответника шум са обезщетени в
справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД от първоинстанционния съд по влязлата в
законна сила част от решението и не е налице основание за присъждане на допълнително
обезщетение.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, в
отхвърлителните му части, касателно главния иск по чл.50 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди за разликата над 2125 лева до претендирания размер от 5000 лева,
както и обусловения от него иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихвата за забава
върху сумата на обезщетението, за разликата над 467,97 лева до пълния претендиран размер
от 2013,26 лева се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
И двете страни са претендирали присъждане на сторените по делото съдебно—
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на въззиваемата
страна в размер на 520 лева – адвокатско възнаграждение, срещу чийто размер не е
направено възражение за прекомерност.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 431/08.02.2025г. постановено по гр.д. № 8963/2024г. по
описа на ВРС, 20-ти състав, В ЧАСТТА, с която e ОТХВЪРЛЕН искът на Х. К. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. "В. Х." *** с правно основание чл.50 от ЗЗД за осъждане
на ответника Ю. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.”В. Х.” *** да и заплати
сумата представляваща разлика над присъдените 2125 лева до пълния претендиран размер
от 5000 лева претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
01.01.2021г. до 16.07.2024г. в резултат на вдигане на шум - денонощно силно лаене на куче
порода „Чихуахуа“, собственост на ответника, намиращо се и под негов надзор, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
16.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА, с която e
ОТХВЪРЛЕН искът на Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "В. Х." *** с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Ю. В. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул.”В. Х.” *** да и заплати сумата, представляваща разлика над
присъдените 467,97 лева до пълния претендиран размер от 2013,26 лева представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2021г. до 15.07.2024г.
ОСЪЖДА Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "В. Х." *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.”В. Х.” *** сумата от 520
/петстотин и двадесет/ лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7