Решение по дело №1370/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 6
Дата: 6 януари 2022 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20203100901370
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901370 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1
ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са съединени за общо разглеждане обективно съединени искове: І.
предявени от Г. СТ. СТ. , ЕГН **********, действаща със съгласието на законен
представител В. Г. ИВ., ЕГН **********, двете с адрес в ******** срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул. Д-р Г. М.
Димитров № 1 за заплащане на допълнителни горници от справедливи обезщетения по
застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено от водач –
застрахован собственик на МПС - мотоциклет, признат за виновен извършител на
престъпление по НОХД № 4456/2020 г., както следва:
1. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни
увреждания (множество фрактури, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на десен и ляв
крак и лява ръка) наложилото се продължително лечение повече от година с допълнителни
хирургични интервенции, психически стрес и страдания поради битовите затруднения,
ограничените социални контакти и наложилата се необратима промяна в интересите й,
резултат от нараняването в размер на общо 75 000 лв. (над изплатен размер от 25 000лв),
2. за допълнително понесени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за продължаващо лечение и рехабилитация, извършени след окончателното
произнасяне на застрахователя в размер на 300 лв.,
както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези главници,
1
начислена за период от уведомяването на застрахователя - 15.07.2020 г. до окончателно
изплащане на обезщетенията по банкова сметка на пълномощник на пострадалата в банка
„Първа инвестиционна банка“АД , клон Варна с IBAN ********(клиентска сметка на адв. Н.
АС. ВЛ.)
II. предявен от П. ЛЮБ. ЗЛ., ЕГН **********, действаща със съгласието на законен
представител ЕВГ. ПЛ. Ш., ЕГН **********, двете ********, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр.
София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1 за заплащане на
допълнителна горница от справедливо обезщетение по застраховка „гражданска
отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено от водач – застрахован собственик на
МПС - мотоциклет, признат за виновен извършител на престъпление по НОХД № 4456/2020
г., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни увреждания
(множество кръвонасядания, отоци и ожулвания по тяло и крайници) и психични страдания
от изживян емоционален стрес в размер на 9 000 лв. (над изплатен размер 1500лв), както и
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата, начислена за период от
уведомяването на застрахователя - 15.07.2020 г. до окончателно изплащане на
обезщетенията по банкова сметка на пострадалата в банка „Първа инвестиционна банка“АД
, клон Варна с IBAN – ********.
Ищците, чрез упълномощен със съгласие на законните представители на
ненавършили пълнолетие лица адв. Н.В. (ВАК), са основали съединените си претенции на
общото твърдение, че водачът В.Д. застрахован за управление на мотоциклет „Ямаха
Маджести 400“ с ДКН ******** по поет до 03.08.2020 г., от ответното застрахователно
дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 01.07.2020 г в гр. Варна,
при управление на МПС в жилищен район, като е превишил разрешената скорост и при
навлизане в кръстовище не е пропуснал преминаващи по пешеходна пътека пешеходци.
Пълномощникът сочи, че след удара от мотоциклета двете деца понесли по отделно
различни телесни увреждания. Установените непосредствено след ПТП счупвания на
различни части на крайниците на Г.С.(лява подбедрица, дясното бедро, лявата петна кост и
комбинирана фрактура в областта на пръстите на лявата ръка) наложили спешно оперативно
лечение с поредица от интервенции за наместване на фрактурите с вътрешна фиксация с
пирони, плака, Киршнерови игли, продължителни гипсови имобилизации на двата долни и
ляв горен крайник и принудително залежаване. Твърди, че въпреки проведеното лечение,
продължило след изписването от болницата с ежедневни рехабилитации, затрудненията при
движение и болките в увредените области не са преодолени, като са останали и множество
загрозяващи белези. Към настоящия момент търпи затруднения в походката, накуцване с
единия крак и невъзможност за разгъване на пръстите на лявата ръка в пълен обем. Сочи, че
въпреки проведеното лечение, продължило след изписването от болницата с ежедневни
рехабилитации, затрудненията при движение и болките в увредените области не са
преодолени, като лечението следва да продължи с нови операции по изваждане на
поставените метални изделия, отстраняване на фрагменти от фалангеална става и
2
допълнителни рехабилитационни процедури за възстановяване, като конкретизира, че след
уведомяването на застрахователя са направени и допълнителни разходи за проведен нов
рехабилитационен курс. Освен интензивни физически болки и страдания, неотшумяли
изцяло две години след претърпяното ПТП, представителят на ищцата С. описва и промени
в психическото състояние на пострадалата, поради негативни емоции при спомена за
инцидента, нарушеното обичайно ежедневие, понижената самооценка поради променена
походка и загрозяващи белези, които затрудняват контактите с приятелите си. Твърди се
още, че влошаването на физическото здраве осуетило пълноценното участието на детето в
учебните танцувални занимания на художественото направление на средното му образоване
в паралелка „Народни танци“, като осъзнатата липса на перспектива за пълно
възстановяване наложила принудителна промяна в плановете за подготвяна мечтана бъдеща
професионална кариера. От името на П.З. представителят твърди, че при същото ПТП и тази
ищца е понесла множество, макар и по-леки травматични увреждания (кръвонасядане в
тилно-теменната област на главата, дълбоки ожулвания по задната повърхност на гръден
кош и дясна ръка, ляво коляно, отоци по двата глезена). Сочи, че освен болките и
притесненията за влошаването на здравето си е изпитала и силен емоционален стрес от
преживяното ПТП.
Пълномощникът на двете ищци счита, че определеното от застрахователя, уведомен
за породената отговорност на застрахования водач, което било изплатено на двете ползващи
се увредени лица, не е било определено до справедлив размер на понесени неимуществени
вреди и не е покрило допълнително направени разходи за продължаващо възстановяване на
Г.С.. По същество, адв. В. пледира за уважаване на доказаната претенция в цялост. Излага
доводи за доказано с наказателно разследване противоправно поведение на застрахования
водач, причинил телесното увреждане и наложилото се лечение, както и понесените от
двете ищци неимуществени страдания и направените нови имуществени разходи, като се
позовава на потвърдените от експерти и свидетели промени не само в здравословното
състояние, но и в емоционалното поведение на двете момичета. Обосновава
неоснователност на възражението за съпричиняване, като сочи, че факти относно някакви
действия на пешеходците, с които да са допринесли за настъпването на вредите не са
убедително доказани. Като моли съда да отчете наложените в практиката критерии за
обезщетяване на неимуществени вреди за такива телесни увреждания и особено промените в
психиката на двете деца, поддържа искането за присъждане на допълнителни горници до
достигане на справедлива компенсация за последици от ПТП, които пострадалите със
сигурност продължават да търпят и в бъдеще.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си адв. Х.(САК), оспорва
изцяло изложените в исковата молба твърдения за наличието на телесни увреждания с дълъг
възстановителен период, оспорва интензитета и продължителността на твърдените
физически болки и психически страдания, както и допълнително направените разходи за
лечение. Счита претендирания допълнително паричен еквивалент за несъобразен с
критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди. Пълномощникът
3
възразява за съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалите, като твърди,
че като пешеходци не са съобразили своето поведение с приближаващото превозно
средство, не са сигнализирали за намерението да пресичат, преминали на необозначено
място, навлезли са внезапно и с необичайно бърз ход по платното за движение, пресекли са
при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на светофара, регулиращ преминаване през
кръстовище. Отделно твърди, че родителите на непълнолетните също са допринесли за
настъпване на събитието като са пропуснали да осъществят изискуем по чл. 125 ал. 3 СК и
чл. 8 ал.3 ЗЗДет контрол върху поведението им и са допуснали те да посещават
самостоятелно обществени места след 22.00ч и да пресичат сами в тъмна част от
денонощието около 4.50ч пътно платно без да спазят задълженията си като пешеходци.
Позовава се и на неспазени предписания за лечение на телесните увреждания и непотърсена
психиатрична помощ, с което пострадалите да забавили възстановителния процес и са
допринесли за увеличаването на обема на негативните последици.
По същество като пълномощник на ответника адв. Л. е депозирал писмено становище
в което поддържа бланкетно оспорването и възражението за намаляване на обезщетенията
поради съпричиняване, като пледира за отхвърляне на оспорените претенции.
По делото не е депозирано становище на ДСП- Варна, уведомена по реда на чл. 15
ал.6 от ЗЗД за разглеждане на настоящия спор, засягащ права на ненавършили пълнолетие
деца.
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на разноски по
делото, уточнени в списъци по реда на чл. 80 ГПК (л. 243 и л. 212).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове, приети за общо
разглеждане поради общност на правопораждащи факти, са били разрешени в нарочно
определение №1053/14.08.2021г.(л.78). Окончателната правна квалификация и по-подробно
изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържат в доклада, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание (л. 134) по проекта, възприет от страните без
възражения (л.81-84). С този доклад съдът е изключил обосноваването на възражението за
съпричиняване с поведение на родителите на пострадалите пешеходци.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение, признато въз основа на удостоверена по общодостъпен начин от ИЦ към
ГФ регистрирана полицa за задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на
МПС – мотоциклет с ДКН В 0707 В за периода 18.04.2020 г. – 17.04.2021 г., прекратена на
03.08.2020 г., сключена със застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилите като
престъпен резултат телесни увреждания на Г.С. с противоправното поведение на водача В.Д.
са установени с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 4456/2020 г. на РС – Варна
4
(приложено към настоящото дело). Споразумението, с което дееца се признава за виновен за
инкриминирано деяние има значение на присъда, задължителна за граждански съд,
разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК, вр. чл. 383 ал. 1
НПК). Застрахователното събитие по задължителната застраховка е договорено като
противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил, а то изцяло
покрива фактическия състав на престъплението по чл. чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр.
II, вр. ал. 1, б. „б“, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни
обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя на причинителя на вредите към пострадалите. В случая наказателният съд е
наложил наказание за виновно и противоправно причиняване от подсъдимия Д. на
01.07.2020 г. в гр. Варна на кръстовище на бул. Първи май и ул. Моряшка на ПТП, като
несъмнено е установил като съставомерна последица от удар с мотоциклета в резултат на
нарушените правила за движение от застрахования водач причинените четири телесни
повреди на Г.С.: счупване на лява подбедрица, което обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от около 5 – 6 месеца при обичаен ход на
оздравителен процес; счупване в областта на дясното бедро, което обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 6 – 7 месеца при
обичаен ход на оздравителен процес; счупване на лявата петна кост, което обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 3 – 4 месеца
при обичаен ход на оздравителен процес; комбинирана травма в областта на пръстите на
лявата ръка – счупване на 4-та предкиткова кост, счупване на проксимална фаланга на 4-ти
пръст, средна фаланга на 3-ти и 4ти пръст, проксимална фаланга на 5-ти пръст на лявата
ръка, което обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период
от около 2.5 – 3 месеца при обичаен ход на оздравителен процес. Съдът зачита съдебния акт
и приема за установен и механизма на причиняването на този вредоносен резултат с
неправомерното поведение на застрахования - като управлявал мотоциклета със скорост от
96.66 км./ч(надвишаваща разрешената за пътно превозно средство от категория „А“ – в
населено място – 50 км./ч.) се приближил до пешеходна пътека на бул. Първи май и ул.
Моряшка и въпреки опита му за спасителна маневра(„събаряне“ на мотоциклета“), не успял
да намали скоростта до възможност за спиране и да пропусне преминаващите по пътеката
пешеходци.
В съдебният акт не е коментиран по-нисък по интензитет резултат от същото деяние,
каквито са по-леките травми на друга пешеходка, но доколкото те не са
съставомерни(„поглъщат“ се от по-тежкия квалифициращ деянието престъпен резултат) по
отношение на тях няма пречка за установяване от гражданския съд по общия ред. Данни за
увреждане на двете ищци са удостоверени в съставения в деня на произшествието протокол
за ПТП, съставен на място от разследващите длъжностни лица (л.4 от ДП 261/20).
Събраните в настоящия процес гласни доказателства категорично установяват засягането и
на двете момичета от удара с хлъзгащия се по платното мотоциклет, като в тази насока
категорични преки впечатления излага св. А., очевидец на събитието(л.189 гръб).
5
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните, в
настоящото производство е допустимо, с оглед самостоятелно формиране на извода за
размера на вредите, да се изследва и степента на причиняване на вредоносния резултат с
поведението и на увреденото лице като участник в ПТП.
В споразумението пред наказателният съд не е коментирано в детайли поведението
на застрахованият водач, но е категорично признато, че именно мотоциклетистът е създал
опасност на пътя, като не е намалил скоростта, за да пропусне безопасно вече започнали
пресичане по пешеходна пътека деца, а избраната преди възникване на опасността скорост
от 96.66км/ч не е позволила сблъсъкът с пешеходците да бъде избегнат. Депозираните пред
настоящия съд показания от водача относно поведението на пострадалите не могат да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като описаните от него нелогични действия на пресичащите заедно
деца остават изолирани при съпоставка с другите събрани доказателства. Св. Д. споделя
спомена си за неколкократна промяна на посоката на движение на първата пешеходка,
която след като е преминала през целия пътен участък и е достигнала до разделителен
остров между платната се е върнала обратно на пътя, което поведение(възприето като
нововъзникнала и неочаквана за него опасност), провокирало опит за спасителна маневра
от негова страна със събаряне на мотоциклета, тъй като до този момент той считал, че
опасност на пешеходната пътека няма – виждал пешеходка на островчето, която изчаквала
преминаване на дотогава спрели(със светещи стопове) два автомобила непосредствено
преди пътеката. Свидетелят признава, че не бил забелязал движението на другото момиче,
което се оказало на пътеката пред тези автомобили, а не намалил по-рано скоростта си,
защото преценил, след като светлините на стоповете им са угаснали, те могат да продължат
безопасно движението напред, а той да ги следва. Другата свидетелка с непосредствени
впечатления от събитието обаче, посочва че заедно с двете й приятелки П. и Г. са се
движели от жилищната част по ул. Моряшка към парка, за да стигнат до плажа за
традиционното посрещане на изгрева на 1 юли, и те двете са започнали пресичането по
пътеката една след друга, след като преминаващи по булеварда автомобила са спрели, за да
им осигурят предимството по обозначената пътека. Св. А. е категорична, че двете са се
движели с нормален ход, с дистанция около крачка между тях, но нито една от тях не е
достигнала островчето и не е променяла посока на движение. Самата свидетелка обяснява,
че тя не е успяла да започне пресичането, тъй като била изостанала, и след като забелязала
приближаващия се зад спрелите автомобили мотоциклет извикала силно на приятелките си,
защото те гледали напред и вече подминавали спрените коли. Въпреки виковете, двете
продължили движението си без промяна и достигнали лявата част от платното, където ги
застигнал вече хлъзгащия се по асфалта мотор, съборен от водача.
Съдът съпоставя така депозираните свидетелски показания и с писмените обяснения
на пострадалите, потвърдени от тях пред органите на досъдебно наказателно разследване (л.
91 и л. 94 от ДП 2261/90). Пешеходката П.З. е признала, че е чула вика на приятелката си,
забелязала е приближаващия се мотор и е забързала напред но не е успяла да достигне
островчето, тъй като е усетила удар през краката и е паднала, а след като е станала е видяла
6
и намираща се за нея Г. отхвърлена от удара с мотора до седнало положение на платното.
Самата Г. С. пред разследващите органи също описва, че с П. са започнали пресичането
преди А., която била изостанала, и навлезли на платното по пътеката след като се огледали и
се убедили, че колите са спрели. Тя също чула виковете и „ръмжене“ на приближаващ се
мотор, но не успяла да побегне напред като П., защото била подкосена от удар през краката.
При така събраните показания на участниците в ПТП съдът кредитира описанието на
събитието, дадено от водача, с изключение на посоченото от него необичайно връщане на
първото момиче(П.) от безопасното място обратно на платното. Дори и да не представлява
само защитна теза(изложена още в предварителното следствие за обосновка на извиняващи
го причини за ПТП), спомените на водача конкретно за този момент биха могли да са
повлияни и от по-късното му възприятие на позицията на тази пешеходка, която обаче се е
завъртяла от удара и се е оказала с лице обратно на първоначалната посока на движението й
към разделителния остров. Макар и да няма съмнение в добросъвестността на свидетелката
А., съдът не може да възприеме като достоверна преценката й за бързината, с която са
преминали пешеходците след нейните викове, но изцяло дава вяра на описаното по
съхранените впечатления на очевидец поведение на двете приятелки до момента, в който е
настъпил удара.
Същевременно, съдът съобразява и заключението на експерта, назначен за преценка
на механизма на настъпване на ударите на съборения мотоциклет с телата на двете движещи
се една след друга пешеходки, което е изградено не само на основа на констатираните
обективни следи, фиксирани в огледния протокол за ПТП, но и на показанията на
пострадалите и показанията на водача за поведението на П.(достигнала до острова и
върнала се обратно на платното). След изслушване на допълнително събраните показания
на св. А., експертът пояснява пред съда, че при варианта на поведение на двете пешеходки,
движили се със скорост, която не е позволила на П. да достигне островчето преди удара с
плъзгащ се зад нея мотоциклет, ПТП е можело да бъде избегнато при своевременна реакция
на водача(л.190, гръб). Автоекспертът е категоричен, че само ако действително движещата
се първа пешеходка е успяла чрез бягане да достигне до островчето, удар е нямало да
настъпи и затова е разработил варианта с допускане на връщането й на платното, където да е
застигната от предно защитно стъкло. Само при този вариант според вещото лице тази
пешеходка би могла да осуети сблъсък, оставайки на безопасното място. Дори и при този
вариант, подробно изследван в писменото заключение, експертът е категоричен, че
ефективността на каквато и да е спасителна маневра на мотоциклетиста е била осуетена от
значителното превишаване на скоростта на движение, която значително е намалила
границите на зрителното му поле и е попречила да възприеме групата деца още при
движението им към мястото за пресичане и да започне управление с повишено внимание,
така че да може да спре подобно на водачите на движещите се пред него автомобили. Тази
несъобразена скорост е завишила и опасната зона, отчитана от момента, в който според
водача е възникнала опасната ситуация(възприет от него пешеходец на платното преди
островчето). Затова, макар и теоретично да е установил определена скорост на движение на
7
пострадалата Г., с която тя би могла да премине преди плъзгащия се към нея по асфалта
мотоциклет или да остане неподвижна на платното за да го пропусне пред себе си, експертът
убедително обоснова невъзможността на обикновен неподготвен професионално човек и
особено с житейски опит в младежка възраст да прецени обективно действителна скорост, с
която към него опасно се приближава МПС.
Като съвсем отделен вариант е обяснено настъпването на същия резултат(удари и на
двете момичета със части от хлъзгащ се по платното съборен мотоциклет) при отчитане на
скорост на движение, при която П. не е достигнала островчето. Тогава обективно
установената дистанцията между тях следва да се обясни с непроменената скорост на
втората и избързване на първата, така че моторът се е оказал помежду им и е ударил със
слюдата (защитно стъкло) П. през краката, за да се получи въртящ момент и тя е загубила
равновесие и е паднала върху асфалта на дясната си страна, а повредените десни детайли от
предната част (фар и амортсьор) са контактували с тялото на Г., която е паднала, след като е
„провлачена“ според следите от протриване от обувки, коментирани от вещото лице, преди
да падне на платното. При този вариант автоекспертът заключава, че ударът е можел да бъде
избегнат само при своевременна реакция на водача на мотоциклета.
Съпоставката на събраните гласните доказателства и установените в наказателното
разследване с признания на участниците обстоятелства и коментираните от автоексперта
обективни резултати от прилагането на различните варианти на въздействие върху
физическите фактори, определящи движението и положението на участниците в ПТП води
до извод за изключване на значението на поведението на пешеходците за причиняването на
вредоносния контакт между МПС и пострадалите. Вещото лице дава категорично
заключение, че водачът е имал възможност да възприеме участъка от пътя, ясно обозначен
като пешеходна пътека от разстояние, надхвърлящо опасната му зона за спиране, и да
намали скоростта при своевременно възприети пешеходци, започнали движението си по
пътеката. Само превишената му скорост е ограничила както зрителното му поле, така и
възможността за безопасно спиране. Същевременно, за да избегнат удара пешеходците е
следвало да се съобразят с нетипична опасна ситуация, усложнена от неочаквано за тях
„събаряне“ на мотоциклета като спасителна маневра, предприета от мотоциклетиста. Съдът
изцяло възприема изводите на вещото лице относно липсата на специални качества у
пешеходците, които да са им позволили да направят конкретна преценка за възникналата
опасност, за тях появила се внезапно, противно на обичайното поведение на водачи на МПС
в район, ясно обозначен като място на пресичане. В тази връзка решаващ е факта, че
степента на опасност за пешеходците не е можела да бъде възприета като висока, тъй като
преди да навлязат в платното, те са били пропуснати от спрели автомобили, които все още са
се намирали на място преди пътеката и ясно са индикирали започнато пресичане. Затова, в
конкретния случай, в началото на причинно-следствената верига на произшествието
категорично е противоправното поведение на водача, който въпреки че е знаел особеностите
на пътния участък и е възприел дадено предимство от предшестващите го автомобили, не е
намалил изначално превишената скорост и така не само е ограничил собствените си
8
възможности да осигури безопасно спиране при късно възприети пешеходци на платното,
но и е намалил значително и възможността на самите пешеходци да променят
първоначалната си преценка за безопасно преминаване, основана на очаквано към тях
внимание и грижа, след предоставената им възможност от автомобилите от тяхната страна
на платното. Предприетото с бърз ход пресичане само по себе си не е повишило опасността,
защото е проява на очаквана грижа, насочена към съкращаването на цялостния престой на
платното, чието начало е следвало да се отчита от всички участници още от слизането на
първото от децата от групата на тротоара до преминаването на цялата група, а не само на
първата пешеходка. „Спасителното“ според вещото лице поведение за пешеходците във
варианта на събитието, описан от застрахования водач изисква те да намалят скоростта си
или да спрат при вече започнало пресичане, но това би ги превърнало в неочаквана опасност
за движението за следващите участници( които според самия водач вече са индикирали
намерение да продължат, тъй като стоповете им са угаснали). Допълнителното връщане на
първата пешеходка не се установи пред настоящия съд и затова самостоятелно причиняване
и в тази насока не може да се обоснове. Отделно от това, дори и да се приеме, че без
промяната в първоначалното движението на двете момичета те не биха се оказали именно
на местата, където са настъпили ударите с „хлъзнатия“ мотоциклет, то това тяхно поведение
е провокирано именно от неочакваната от тях бързина на придвижване и внезапността на
спасителната маневра на мотоциклетиста(показателни са обясненията им за началото на
реакцията им след виковете на отстояща след тях приятелка, която се е огледала последна).
Като провокирана от водача на МПС, самата скорост с която момичетата са продължили
пресичането не може да се отчита като самостоятелен причинен фактор за пораждането на
ПТП. Всички останали твърдения за неправомерно поведение на пешеходките останаха
недоказани. Не се установи нито преминаване през необозначено място за пресичане, нито
нарушение на сигнали на светофарна уредба, нито необичайно, внезапно и непредвидимо
пресичане. Само по себе си пребиваването на непълнолетни лица извън дома им в ранен час
на денонощие) без разрешение на родителите им не представлява неправомерно поведение,
за да обоснове принос в причиняването на вредоносното събитие. В заключение съдът
намира възражението за съпричиняване за изцяло неоснователно, тъй като не се установи
такова поведение на пострадалите пешеходци, което да има самостоятелно и независимо от
първопричината значение в причинно-следствената верига.
За интензитета и характера на последиците от така причинения вредоносен резултат
ищците се позовават на медицинската документация от проведено лечение и констатирани
обективни следи при преглед непосредствено след инцидента, които допълнително са
интерпретирани от назначен от съда медицински експерт.

Съдебния лекар потвърждава след освидетелстването на Г.С. установени в
споразумението пред наказателния съд съставомерни телесни увреждания (фрактури на
дясната бедрена кост, леви малък и голям пищял и петна кост и разкъсни рани на двете беда,
лява подбедрица и десен глезен и множество кръвонасядания по меките тъкани на
9
крайниците) като съответни на понесения удар със значителна сила в долни крайници и
последващо падане и удар на ляв горен крайник в подлежаща настилка (счупване на дланна
кост и горни и средни фаланги на пръстите и множество кръвонасядания и разкъсно-
контузни рани на пръстите). Експертът е коментирал епикризите от болничното лечение в
МБАЛ „Света Анна – Варна“, където са извършени две различни оперативни интервенции за
открито наместване на множествените фрактури на долните крайници с вътрешна фиксация
на тибия, фибула, метална остеосинтеза и поставен тибиален пирон, последвани от
операцията на ръката с открито наместване на фрактурите с вътрешни фиксации фемур и
плака, както и остеосинтеза на фрактурите на средните фаланги с Киршнерови игли, които
са били премахнати месец по–късно с нова интервенция. Вещото лице излага
заключение(л.131), което съдът изцяло кредитира като кореспондиращо и на писмените
документи. Медикът установява адекватно проведено оперативно лечение при спазване на
добрите медицински практики за наместване и фиксация, което обаче изисква продължение
за хирургична екстракция на останалите остеосинтезиращи изделия, приложени на долните
крайници. Всяка от тези операции е налагала анестезия и болничен престой, както и
прилагане на различни медикаменти и ортопедични материали и помощни средства в
следоперативния период на домашно възстановяване с ползване на чужда помощ.
Същевременно експертът потвърждава, че както първоначалното счупване, така и всяка от
оперативните интервенции се характеризират със силен болкови синдром, а
обездвижванията са затруднили движенията на крайниците за период от но по- малко от 7
месеца на двата долни крайника, както и поне един месец на левия горен крайник и това
обективно е ограничило социални контакти на пациента и е наложило битово обгрижване.
Допълнително е потвърдена и нуждата от рехабилитация, съответно и посочените във
фактурата, представена от ищцата (л.28), 10 процедури по кинезитерапия са преценени като
адекватно лечение, необходимо и приложено в този период за такъв вид увреждания.
Вещото лице е констатирало при освидетелстването наличие на остатъчни затруднения при
движенията – контрактура поради сраствания, които се изразяват в невъзможност за пълно
сгъване и разгъване на пръстите и пълен захват с лявата ръка, както и все още накуцваща
походка и остатъчни болки при натоварване на долни крайници, както и наличие на видими
загрозяващи белези, които не подлежат на корекция и трайно влошават вида на долните
крайници. В съдебното заседание експертът категорично потвърждава, че лечебният процес
е провеждан съобразно съвременна медицинска практика и няма пропуски в изпълнение на
предписания от пациента, които да за забавили или затруднили възстановяването. В
допълнителните си обяснения пред съда (л. 136) вещото лице изразява съмнението си
относно възможността с допълнително високо-специализирано оперативно лечение да се
възстанови в цялост функцията на ръката, но дава по-благоприятна прогноза за доните
крайници, като счита, че младата възраст на пациента е благоприятен фактор за
преодоляване в бъдеще на остатъчните болки и затруднения след приключване на
възстановителните процедури с предстояща поне една сигурна оперативна интервенция за
изваждане на поставените метални изделия, обуславяща затруднения в период от 30-40 дни
и допълнителни рехабилитационни процедури за възстановяване до една година.
10
Отделно психологичната експертиза (л.236) установява последиците от преживения
от Г.С. остър и тежък стрес при внезапно настъпило животозастрашаващо събитие(ПТП),
влошаването на телесното здраве и процеса и перспективите за лечението на телесното
увреждане. Вещото лице М. е констатирала реакцията от типа „бурен отговор“ и обективна
промяна в психиката към невротичност, изразена като подтиснатост, несигурност,
тревожност, депресивни мисли, отпадналост и намалена енергия, страх за бъдещето,
промяна в самооценката и отношенията с връстници, промени в перспективи и планове за
бъдещето. Според експерта тази пострадала все още изживява посттравматично стресово
разстройство, което се характеризира с разстройства на съня, безпокойство и тревожност и
свръхсетивност по отношение на стимули, свързани с движение по улица, пресичане и
отбягване на напомнящите събитието обекти, места и ситуации. Експертът (клиничен
психолог) подчертава връзката между физическото увреждане, което поддържа психична
травматизация и чието лечение пряко е способствало за преодоляване на психичната
симптоматика, но е и изчерпвало силите за адаптация на личността, които още не са
възстановени. Вещото лице посочва, че оздравителният процес, подпомогнат от
психологична консултация, обичайно продължаващ около година зависи от възстановяване
на физическото здраве, но в конкретния случай неблагоприятните перспективи за
възстановяване на ръката и промените в плановете за бъдещето и мечтаната кариера, като
негативни промени могат да се закрепят трайно като усещане за непълноценност в
общуване, понижено самочувствие и безвъзвратна загуба на очаквани възможности, които
да променят бъдещи партньорства, семейство и професия. Тези промени, според експерта не
могат да бъдат избегнати при каквото и да е психологично консултиране, като не се
установява и пропускане на предписания за лечение за овладяване на психичното състояние
на тази пострадала.
Макар и депозирани от близък роднина на ищцата С., съдът не намира основание да
не кредитира показанията на разпитаната свидетелка В.И., тъй като те са последователно
изложени, без противоречия и несигурност, а и кореспондират на медицинската
документация и наблюденията на експертите. Свидетелката (майка на пострадалия) ясно
описва изживяванията на дъщеря си непосредствено след катастрофата и периода на
възстановяване и лечение. Свидетелства за болезнено понесени не само физически болки
при поредицата от операции, пълно обездвижване и болезнени рехабилитации, но и осезаема
промяна в самооценката и емоционалното общуване, която изцяло кореспондира със
заключението на психолога. След инцидента и наложилото се продължително обездвижване,
пострадалата често споделяла страховете си за пълна инвалидизация, притесненията си от
пълната зависимост от обгрижващите я нейни близки, болезнено възприемане на
собственото й тяло и нежелание за контакти поради срам от загубения външен вид. Майката
потвърждава, че девойката била срината емоционално, споделяла нежелание да продължава
живота си и да получава грижи, но постоянната психологична подкрепа от семейството и
особено постепенното възстановяване на движенията подновили надеждите й и тя
започнала да преосмисля бъдещето си. Съдът приема за установени съществени разлики в
качеството и перспективите на живота на пострадалата преди и след ПТП. Свидетелката
11
сочи, че ищцата е свързвала житейските си цели с танцуване, като още от първи клас се
занимавала с народни танци и се обучавала в специална хореографска паралелка в
гимназията, като планирала да продължи висшето си образование в такъв професионален
профил. След пропуснатите танцови занимания обаче, и продължаващите затруднения в
походка и особено при очерталите се вече неблагоприятни прогнози за пълно
възстановяване на движение на пръстите на ръката, ищцата загубила надежда, че ще успява
да се справи със специфични изисквания за високо техническо изпълнение на танци на
професионално ниво, а остатъчните белези по тялото си възприемала като загрозяващи и
променила съществено предпочитания до този момент начин на обличане. Все още майката
наблюдава страхови изживявания на дъщеря си при пресичане на улица и звук от
преминаващ мотор.
Показанията на майката, съвпадат и с гласните доказателства, депозирани от другия
свидетел Л.Й., който като баща на другата ищца е имал трайни и непосредствени
впечатления върху външните прояви на изживяванията на пострадалата приятелка на
дъщеря му. Свидетелят потвърждава, че и понастоящем Г. има видими затруднения с
движенията в ежедневието си, не ползва пълноценно ръката си и не е в състояние да
танцува на нивото, изисквано в училището, и въпреки че не споделя притеснения и
страхове, поведението й е променено и травмата и белезите й продължават да я притесняват.
В заключение, съдът приема за установени като пряко причинени от
противоправното поведение на застрахования водач без да има основание за отчитане на
съпричиняване с поведение на пострадалата, комплексното телесно увреждане,
представляващо четирите сложни фрактури на крайници и множеството по-леки рани и
съпътстващите ги негативни изживявания като значителни по интензитет болки и
неудобства от наложителния начален болничен престой, трите операции и домашното
лечение, обездвижването за първите седем месеца и възстановяването на движенията на
краката (понастоящем приключило до първи етап), но с наложителна нова операция и поне
едномесечно допълнително възстановяване и продължителна последваща рехабилитация до
очаквано до една година пълно възстановяване на движения на долните крайници. Наред с
тях също като пряка последица от застрахователното събитие съдът установява
ограничените до период от година симптоми на начална бурна стресова реакция, последвани
от постепенно преработване на разстройството на адаптацията, изразени чрез тревожност,
безпокойство, смущения в съня, чувство за малоценност, неувереност, подтиснатост, вялост
и нерешителнст, страхове, смутили социалното функциониране и изява на личността.
Трайното остатъчно затруднение в движението на пръстите на ръката(чието оперативно
лечение е със съмнителен резултат), обаче и за в бъдеще ще поражда ако не физиологични,
поне значими по своя интензитет и продължителност емоционални негативни изживявания.
Ако болезненото за пациента лечение на ръката не бъде извършено, то съхраненият
пожизнено дефицит в движенията следва да се отчете като негатив, модифициращ бъдещото
поведение на пострадалата като пряк резултат от събитието, причинено от застрахования
водач. Наред с останалите загрозяващи белези по видими части от тялото(долните
12
крайници), които накърняват самооценката по съществен за млад човек естетически
критерий, загубените възможности за планирана професионална ориентация(които
настъпват дори и при бъдещо пълно възстановяване на движенията, тъй напредък в
танцовото обучение е със сигурност пропуснат поне за две поредни учебни години) ще имат
трайно негативно въздействие върху психиката като поддържат и в бъдеще усещането на
пострадалата за безвъзвратна загуба и непълноценност.

Назначените вещи лица потвърждават в заключенията си и уврежданията на ищцата
П.З., настъпили в резултата на засягане на тялото й от предпазен екран („слюда“) на
мотоциклета и възприемането на състоянието на приятелката й в момента непосредствено
след удара. Съдебният лекар коментира налична медицинската документация и след
освидетелстване на пострадалата установява съответствието на успешно проведеното
лечение на по-леки травми, констатирани непосредствено след ПТП(контузия с
травматични отоци и ожулвания на дясна ръка, ляво ходило, дясно коляно, гръден кош и
травматичен оток и кръвонасядане в тилно-теменната област на главата). Вещото лице е
констатирало само остатъчни белезникави следи от ожулванията по гърба, коляното и
подбедрицата, като потвърждава че възстановяването на тази пострадала е продължило 2 до
3 седмици(л.135).
Независимо от тези физически увреждания психологът е констатирал изживян от П.З.
тежък психически стрес, причинил разстройство на адаптацията. Експертът коментира
съхранени детайлни спомени от тай-травматичния за пострадалата момент – фиксирането на
вниманието й върху неестествено деформираното тяло (обърнати обратно крака) на
близката й приятелка, осъзнато от нея като инвалидизиране и желанието й веднага да бъде
„приспана“ поради непоносима болка. Вещото лице потвърждава, че макар първоначалният
страх за собственото й увреждане(дали не е ослепяла) бързо е преминал, съпреживяването
на трагедията на близката й „като сестра“ приятелка е било толкова интензивно и
надпрагово, че е изтласкало усещането за собствените и рани, но е засилило възприятия за
лична застрашеност (освидетелствата е заявила гласно съмнение, че е оцеляла след
събитието). Заключението на психолога сочи, че психиката на ищцата З. е променена и
макар да не е приложено специализирано психиатрично лечение след като
посстравматичното разстройство е било диагностицирано, ползваният нетрадиционен метод
за психологична подкрепа(„леене на куршум“) е заместил сходен по ефективност сугестивен
психотерапевтичен инструмент. Според експерта промяната на личността на П. се изразява
в повишена тревожност и мнителност, разстройство на съня и намаляване на възможности
за общуване, прояви на страхове, преодолени до 6 месеца. Вещото лице клиничен психолог
изтъква възможностите за пълно възстановяване до 1 година при продължаване на
предписано активно и професионално целенесочено въздействие за избягване на
хронифициране на последиците от психичната травма.
Данните, съобразени от вещите лица се потвърждават и от показанията на свидетеля
Й. (баща на пострадалата). Те са последователно изложени, няма противоречие в спомените
13
за времето на настъпване на събитията, описвани от свидетеля, който има непосредствени и
трайни впечатления от общуването на дъщеря му с близката й приятелка и характера и
преживяванията на детето преди инцидента и след това. Свидетелят потвърждава, че дъщеря
му заместила липсващ контакт с често пътуващ свой брат-близнак с изградена от ранна
възраст близост със съученичка, като семействата им споделяли ежедневни общи грижи за
двете деца. Сочи, че тази силна връзка е била запазена и след инцидента, като П.
преживявала притесненията си за осакатяването на Г. по-тежко отколкото страха за
собственото си здраве и най-тежките симптоми (нощните кошмари) отпадали с
подобряването на физическото състояние на приятелката й. Бащата описва и травматичен
случай от миналото (7-8 год преди инцидента), в който отново при ПТП П. е изживяла силен
страх, преодолян след „леене на куршум“ и подобряването на реакцията й на новия стрес
със същия метод. Свидетелят потвърждава, че след началното притеснение на дъщеря му
поради оказалите се впоследствие непотвърдени съмнения за фрактури и влошаване на
заболяването на зрението, психическата болезнена реакция от възприятията на
деформираните крайници на другото дете е надхвърлила значително понесените от самата
П. наранявания, които били успешно излекувани за около месец след кратко обездвижване.
При съвкупна преценка на тези допълващи се доказателства, съдът приема за
установени като пряко причинени от противоправното поведение на застрахования водач
без да има основание за отчитане на съпричиняване с поведение на пострадалата, телесното
увреждане, изразено в множеството рани в четири различни части от тялото и
съпътстващите ги за период около месец негативни изживявания като по-значителни в
началото и изцяло преодоляни с домашното лечение, без трайни остатъчни последици.
Наред с тях също като пряка последица от застрахователното събитие съдът установява
ограничените до период от около шест месеца симптоми на реакция на тежък стрес,
проявила се като свърхценно преработване на изживяното като лична загуба възприемане на
деформирано от ПТП тяло на изключително близка приятелка, изместило личността на
пострадалата към граничеща с патологични отклонения група с тревожно-мнителни черти с
характерни напрегнатост, нервност, тревоги, безсъние, отпадналост, натрапливи страхове,
загуба на продуктивност, инициативност и липса на увереност. В последвалия период от
шест месеца след отпадане на страха за по-сериозни лични нейни увреждания(загуба на
зрение) и получената пълна психологична подкрепа от семейство и сугестивен тип
традиционна психотерапия, негативните изживявания постепенно са отшумявали и се
свеждат до болезнения спомен, поддържащ свръхсетивност при стимули, свързани с ПТП.
Поддържането на симптоматиката на разстройството на адаптацията за период от повече от
година обаче само с продължаващото съпреживяване на страданията на другото момиче,
въпреки напредващия темп на неговото възстановяване не могат да се приемат за
непосредствени типични преки последици от началния стрес, доколкото са обусловени в
значителна степен вече не само от непосредствено възприятие на приятелката като
„инвалид“, но и от приоритизирането от пострадалата именно на тази лична връзка, избрана
за заместител на липсващо й братско присъствие. Затова и значими остатъчни и
непреодолими към настоящия момент последици върху психиката не следва да се отчитат
14
като непосредствени и пряко причинени от застрахования водач вреди.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищцата за
частично основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това застрахователно събитие
обезщетение следва да покрие справедлив еквивалент на вреди, понесени от всяка от
увредените ищци като нарушения на негативен кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). Такива са
настъпили в неимуществената сфера и на двете пострадали. В обема на ведите съдът
отчита доказаните болки, съпътствали оздравителен процес за наранявания и вече
преживените психични страдания от пострадалата З., чието телесно здраве е възстановено,
но за пострадалата С. следва да се съобразят е само болките и страданията по изживени
наранявания и болезнено лечение, но и загубите, които със сигурност тази пострадала ще
продължава да търпи в бъдеще както при довършване на необходимо лечение на долни
крайници с нови болезнени процедури, така неограничено като продължителност негативно
изживяване на остатъчни невъзстановими дефицити на движения на ръката или нова
възстановителна интервенция и обусловени от тях страдания поради пропуснати житейски
благоприятни възможности. Не се доказа съпричиняване на тези вреди с противоправно
поведение на самата пострадала, нито допринасяне за увеличение на обема им и затова
съдът определя обезщетения в пълен размер.
Съдът отчита за определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията
дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, наред с конкретни характеристики
на вида и степента на уврежданията и настъпилата в резултат на тях опасност от промяна в
социалните възможности на пострадалите на етап от живота, когато общуването на
младежите помежду им все повече измества контакта в тесен семеен кръг, а общността на
заниманията и интересите с връстници е основен емоционален приоритет. Същевременно в
артистична социална среда с интереси към танцово изкуство за водещи за социалната оценка
и самооценка на индивида следва да се отчитат завишени естетически критерии, относими
именно към физическите характеристики на личността.
Тези обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на неимуществените
вреди на ищцата Г.С. в размер около и над средния според установените в практиката на
съдилищата обезщетения (Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II
т. о., ТК, Решение № 248 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1565/2017 г., I т. о., ТК, Решение
№ 42 от 21.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 494/2020 г., II т. о., ТК), обичайно свързвани с
комбинирани травми, ограничаващи движението едновременно на горни и долни крайници
с продължително поетапно лечение и болезнено възстановяване, както и доказаните трайни
остатъчни физически дефицити и психически промени в самочувствието и социалните
нагласи. Отчита се обездвижването за периода от 7 месеца, необходимостта от обслужване с
чужда помощ, необходимото довършване на лечение на крайници и съмнителното
възстановяване на пълен двигателен капацитет на пръсти на ръката. Последиците се
утежняват при отчитане и на влошаването качеството на живот на пострадалата, с оглед
15
променената самооценка по естетически критерии на трайните загрозяващи белези и
изоставените планове за мечтана професионална реализация, които ще продължат да оказват
влияние върху психиката на пострадалата в продължителен период и занапред без
благоприятна прогноза за компенсирането им с други положителни емоции, обичайно
съпътстващи естественото житейско развитие на девойката, принудена да промени
социалната си среда след отказ от специализирано артистично образование.
Доколкото компенсацията за болките и страданията следва да се определи в паричен
еквивалент, съдът отчита като съответен на вида и интензитета им сума значително
надхвърляща предложеното от застрахователя обезщетение от само 25 000лв, което не е
съответно на действащите към момента на застрахователното събитие завишени размери на
лимитите на минималните застрахователни суми, доколкото не достига дори размери,
определяни при по-ниските стандарти ( Решение № 160 от 2.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
2124/2014 г., II т. о., ТК). Такава сума не съответства нито на степента и броя на
уврежданията, нито на остатъчни невъзстановими последици и особеностите на
същественото засягане на психичната сфера на пострадалата. Претендираната в настоящия
спор горница до общо 100 000лв съдът намира за адекватно компенсиране на действително
понесени болки и страдания, особено при допълването им с тези, които ищцата със
сигурност ще търпи ако не до края на живота си, то поне в значително продължителен и
особено значим за младата личност период на определяне на бъдещи житейски приоритети
(избор на постоянен партньор, професионален път, социална среда). По този начин съдът
преценява, че е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на
деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване
на стандарта на живот на пострадалия.
Претенцията за неимуществени вреди на ищцата С. е основателна и следва да се
уважи за целия остатък от 75 000 лв.
При отчитане на обема на уврежданията на пострадалата П.З., съдът съобразява
средните размери на справедливи еквиваленти за леки телесни увреждания, без трайни
остатъчни дефицити(Решение № 985 от 13.12.2018 г. на ОС - Варна по в. т. д. 1459/2018 г.,
Решение № 625 от 5.07.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 675/2019 г.,Решение № 961 от
4.11.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1378/2019 г., Решение № 60127 от 17.11.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1145/2020 г., II т. о., ТК). Съдът отчита пълното физическо възстановяване,
незначителните следи от охлузванията, които не накърняват естетиката на тялото на
пострадалата и липсата на обективни фактори, които да поддържат за в бъдеще негативните
промени в психиката. Като по-интензивно в сравнение с типичните случаи на стрес от
преживяно ПТП съдът съобразява и травмиращото лично възприятие на ищцата не само на
заплахата за собствената й личност, но и съпреживяната болезнено травма на най-близка до
нея емоционално друга личност – приятелката й, възприемана „като сестра“. Същевременно
съдът приема, че психичната реакция, макар и надхвърлила обичаен обем е преодолима и в
бъдеще може да се компенсира с предстоящи положителни емоции в следващ естествен етап
16
на израстване на младата личност, когато контактите от детинство обичайно се заменят с
нови семейни връзки и професионално социално общуване.
Доколкото компенсацията за болките и страданията следва да се определи в паричен
еквивалент, съдът отчита като съответен на вида и интензитета им сума, която макар и да
надхвърля предложеното неадекватно от застрахователя обезщетение от само 1500 лв, не
може да достигне завишения претендиран размер от общо 10 500лв., който би бил оправдан
при хронифицирано психично отклонение от адаптацията на личността, но такова не се
установи като пряка последица от ПТП, а не е и въведено като твърдение за вредоносен
резултат от моментно изживян стрес. Първоначално поискания размер от 7000лв като
горница до 8500лв съдът приeма за достатъчна допълнителна компенсация, съответна както
на степента и броя на леките телесни увреждания, така и на острата и изключително
интензивна реакция на психиката на пострадалата. В този размер искът е основателен.
Претендираната в настоящия спор допълнителна горница над 7000лв до 9000лв съдът
намира за неоснователна, поради което и следва да отхвърли претенцията на ищцата З.
само за тази част.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.
493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху главниците за лихва, считано от предявяване на исковата молба. Към този момент
несъмнено застрахователят вече е бил поставен в забава и няма данни за наличие на
обстоятелства, които да го освобождават от отговорност за нея до окончателното изплащане
на обезщетението по посочена от ищеца банкова сметка.
Ответникът е оспорил забавата си преди началото на процеса, без да е посочил
причини за освобождаване от нея. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на
делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди се ограничи до лихви за
забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или
от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В
случая няма спор, че претенцията от пострадалите е била предявена на 15.07.2020 г и до
изтичане на тримесечния срок за разглеждането й (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ) определяне на
обезщетението до размерите на справедливите горници не е настъпило. Следователно след
пропускане на срок за плащане на 27.9.2019г. застрахователя е изпаднал самостоятелно в
забава и дължи законна лихва занапред. Отделно от това, независимо от обстоятелството, че
за периода за разглеждане на претенция застрахователят не е в забава на осн. чл. 497, ал. 1
от КЗ, за този период той дължи и законна лихва за забава върху присъдените обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, като част от компенсаторното обезщетение,
формиращо застрахователна сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, но следва да ги покрие само за период от
уведомяването му за настъпилия покрит риск (Решение № 128 от 04.02.2020г. на ВКС по т.
д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК). В заключение, съдът на основание чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и
специалните правила на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ намира за основателно и
17
акцесорното вземане за покриване от страна на застрахователя на забавата на
делинквента и своята забава от по-ранния момент на подаване на застрахователната
претенция, така както е поискано от ищците.
Оспорените разходи за продължаващо лечение на ищцата С. са доказани изцяло,
както с представените платежни документи, така и с констатациите на експерта-медик за
необходимото им приложение. Сумата по представен фискален бон и фактура за получена
от пострадалата С. медицинска рехабилитационна услуга изцяло кореспондира на
предявената претенция от 300лв., а датата и вида на разхода съответства на установен като
необходим за неприключило към момента на уведомяване на застрахователя
възстановяващо лечение. Претенцията за понесени имуществени загуби следва да се
уважи в предявения размер, останал непокрит от застрахователя.
Законната лихва върху тази сума обаче, не може да се присъди за момент,
предхождащ уведомяването на застрахователя по изложените по- гори съображения. Затова
и само по тази претенция съдът определя акцесорното начисление на лихвата от
10.02.21г, когато ответникът е получил искова молба, съдържаща тази допълнителна
претенция. Основание за освобождаване на застрахователя от забавата му по тази
претенция няма, тъй като дължимостта на обезщетение за тази разходи е оспорена в срока за
произнасяне и до приключване на процеса ответникът не е изпълнил доброволно
задължение за определяне на компенсация и за тези вреди.
Съответно на този резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по
делото.
В списъците по чл. 80 ГПК освен минималното възнаграждение, дължимо за
безплатно получена адвокатска услуга ищците са посочили направените разходи за внесени
депозити, изплатени на назначените вещи лица( по 100 лв от всяка ищца). Ищците са били
представлявани от един и същ адвокат, който е представил по делото два договора, с който
са му били възложени безплатни правни услуги по представителството на двете ищци в
хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. С оглед установената съдебна практика (определение №
163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при липса на оспорване на
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, съдът следва да
приеме за установена материалната затрудненост на страната като основание за
договарянето на безплатната услуга. В случая насрещната страна не е възразила по
възможностите на семействата на непълнолетните ищци да заплатят услугата по защита в
исков процес. Минималният размер на възнаграждение за дело с имуществен сборен интерес
от 75300лв с отчитане на методика по чл. 7 ал. 2 от НМРАВ възлиза на 2789лв., като този
хонорар съдът приема за дължим за защитата на ищцата С.. Претенцията на другата ищца е
предявена след увеличението до размер от 9000лв, което съответства на минимално
възнаграждение за защита от 780лв.
Общият размер на разноските, които следва да се възложат на ответника по
основателните претенции възлиза съответно на 200лв. в полза на Г.С. и само 77.77лв в
полза на П.З. (съразмерна на основателната част от иска (7000/9000). На адвокатът на
18
ищците следва да бъде изплатено съответно възнаграждение от 2789лв, за защита на Г.С. и
само 606.66лв за защита на П.З..
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на съда
следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими такси в размер на 3330лв ( сбор от
4 % от присъдени обезщетения от 75000лв и 7000лв минимум от по 50 лв по иска за
имуществените вреди). Направените авансирани от бюджета разходи в размер на 870 лв за
възнаграждение на експерти(по допуснати медицинска, автотехническа и психиатрична
експертизи), назначени по искане на страна, освободена от авансово внасяне на разноски
също следва да бъдат събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на основателните
претенции (82300/84300)или до размера от само 849.35лв.
Частичната неоснователност на иска, предявен само от ищцата З. ангажира
отговорност за разноски на тази страна в съотношение 2000/9000. Според представения
неоспорен списък и приложени към него доказателства освен усвоените за плащане на
вещите лица депозирани разноски от 650 лв, ответникът претендира за изплащане на
хонорар на адвокат в минимален размер и депозирани по сметка на съда разходи по явяване
на призован свидетел. Доказателства за уговаряне и изплащане на възнаграждение на
адвокат не са представени, а свидетелят се е отказал от възстановяване на разходи.
Недоказани разходи не се възстановяват, а неусвоеният депозит подлежи на възстановяване
при поискване в 1 годишен срок, затова и не следва да се възлага на насрещна страна.
Общият размер на доказани плащания остава само 650лв, от които само половината са били
определени от съда като необходими за установяване на фактите по иска на тази ищца.
Затова в нейна тежест може да се възложи само част от 72.22лв, съответна на отхвърлена
част от исковете.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул.
Д-р Г. М. Димитров № 1 да заплати на Г. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес
********, действаща със съгласието на законен представител В. Г. ИВ., ЕГН **********, с
адрес в ******** допълнителни горници от определени обезщетения по застраховка
„гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 1.07.2020г в гр.Варна,
причинено от застрахован водач на МПС – мотоциклет с ДКН В 0707, заявени с претенция
на пострадало лице по щета № 0801-00319082020-01,02,03 и 04 за изплащане по банкова
сметка на пълномощник на пострадалата в банка „Първа инвестиционна банка“АД , клон
Варна с IBAN ********(клиентска сметка на адв. Н. АС. ВЛ.) както следва:
Сума 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева), представляваща остатък (над
19
изплатен размер от 25 000лв), за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки от телесни увреждания (множество фрактури, кръвонасядания и разкъсно-
контузни рани на десен и ляв крак и лява ръка) наложилото се продължително и
неприключило с допълнителни хирургични интервенции, психически стрес и
страдания поради битовите затруднения, ограничените социални контакти,
наложилата се необратима трайна промяна в интересите й, резултат от нараняването,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума от уведомяването на
застрахователя - 15.07.2020 г. до окончателно изплащане на обезщетението, на осн.
чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
Сума 300 лв.(триста лева), представляваща допълнително понесени имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за продължаващо лечение и рехабилитация,
извършени след окончателното произнасяне на застрахователя в размер, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от уведомяването на застрахователя –
10.02.2021 г. до окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД
Сума 200 лв.(двеста лева), представляваща направени разноски по делото, на осн. чл.
78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул.
Д-р Г. М. Димитров № 1 да заплати на Н. АС. ВЛ. от състав на Варненска адвокатска
колегия, служ. адрес ******** сумата от 2789лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и девет
лева), представляваща минимално възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска
услуга за процесуално представителство на ищцата Г. СТ. СТ., на основание чл. 38 ал.2
ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул.
Д-р Г. М. Димитров № 1 да заплати на П. ЛЮБ. ЗЛ., ЕГН **********, действаща със
съгласието на законен представител ЕВГ. ПЛ. Ш., ЕГН **********, двете с адрес в
******** допълнителна горница от обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“
за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 1.07.2020г в гр.Варна, причинено от застрахован
водач на МПС – мотоциклет с ДКН В 0707, заявени с претенция на пострадало лице по щета
№ 0801-00319082020-01,02,03 и 04 за изплащане по банкова сметка на пострадалата в банка
„Първа инвестиционна банка“АД , клон Варна с IBAN – ********, както следва:
Сума 7000лв (седем хиляди лева), представляваща остатък (над изплатен размер
1500лв), за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни
увреждания (множество кръвонасядания, отоци и ожулвания по тяло и крайници) и
психични страдания от изживяно лично увреждане и допълнителен емоционален стрес
при възприемане на увреждане на близката й приятелка ведно със законната лихва за
забава върху тази сума от уведомяването на застрахователя - 15.07.2020 г. до
20
окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
Сума 77.77 лв.(седемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на основателна част от
претенцията на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул.
Д-р Г. М. Димитров № 1 да заплати на Н. АС. ВЛ. от състав на Варненска адвокатска
колегия, служ. адрес ******** сумата от 606.66лв. (шестстотин и шест лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща минимално възнаграждение за безплатно предоставена
адвокатска услуга за процесуално представителство на ищцата П. ЛЮБ. ЗЛ., съразмерно на
основателна част от претенцията, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул.
Д-р Г. М. Димитров № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC
CECBBGSF, IBAN BG25 CECB 9790 31C8 7843 00, следните суми:
3330 лв. (три хиляди триста и тридесет лева), представляваща дължима по делото
държавна такса по основателните размери на исковете, на основание чл.78 ал.6 от
ГПК,
849.35 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща авансирани от бюджета разходи за назначените по делото експертизи,
съразмерно на основателни размери на исковете, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД,“БУЛ ИНС" АД, че следва да представи на съда
доказателства за заплащане на присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след
влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен
лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1
от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. ЛЮБ. ЗЛ., ЕГН **********, действаща със съгласието
на законен представител ЕВГ. ПЛ. Ш., ЕГН ********** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, иск
за присъждане на горница над 7000 лв. до 9000 лв., претендирана като допълнително
дължим остатък до справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие.
ОСЪЖДА П. ЛЮБ. ЗЛ., ЕГН **********, действаща със съгласието на законен
представител ЕВГ. ПЛ. Ш., ЕГН **********, двете с адрес в ******** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И
21
ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“, бул. Д-р Г. М.
Димитров № 1, сумата 72.22лв(седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки),
представляваща част от направените от ответника по делото разноски, съответна на
отхвърлена част от иска, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
22