№ 3581
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря СОНЯ АНД. М.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20241110203818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**********“ ООД , ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-2300524/09.01.2024г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на
„**********' ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, представлявано от Б.К.П., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март
2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ бр. 37/2004г.
В жалбата си „**********“ ООД , ЕИК *********, чрез пълномощника
си адв. И. М.- САК, сочи че атакуваното НП е незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Посочва, че дружеството не било уведомено по реда
на чл.26 от АПК, което е ограничило възможността му да се защити. Счита, че
административнонаказващия орган /АНО/ не е обсъдил възможността за
извършеното нарушение да бъде приложен текста на чл.28 от ЗАНН,
доколкото, според него, нарушението е маловажно. Навежда твърдения, че
констатациите на АНО по отношение на задължението на работодателя да
1
осигури колективни средства срещу риск от падане при работа на височина, в
конкретност липсата на стоманено въже , което да ползват работниците с
предпазни колани, са неверни и неправилни. Жалбоподателят намира, че
фактите и обстоятелствата описани в НП са лаконични и неясни, което довело
до невъзможността наказаното лице да разбере за какво е наказано, което пък
е довело до ограничаване на правото му на защита, което е съществено
процесуално нарушение- основание за отмяна на атакуваното НП. Намира, че
наложената санкция е немотивирано завишена и непропорционална на
нарушението. Моли за отмяна на НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. от САК, преупълномощена от адв. М., която
поддържа жалбата и изложеното в нея искане до съда. Предоставя на съда НП
№525/09.01.2024 на ДИТ, което също е обжалвано и по което има
произнасяне. Твърди, че предметът на двете НП бил идентичен и се
нарушавал принципа „non bis in idem”. Претендира присъждане на направени
разноски. Моли съда са отмени НП.
Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София (ДИТ - София), се представлява в съдебно заседание от юрк. Б., която
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Безспорно са установени фактите, които доказват извършеното нарушение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
„**********” ООД изпълнявало строеж на магазин за нови и
употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад в гр. София, район
Панчарево, кв. „Горубляне” в УПИ I-1497,1512, ПИ 68134.6721.1779, кв.1. На
05.10.2023 г., във връзка със сигнал от органите на МВР за станал инцидент в
горецитирания строеж, била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в посочения по- горе обект. Проверката била извършена от
свидетеля С. Д. Л. и Р.Ц.А.Г., както и Р.Н.Б. – всички служители на ДИТ-
София. В хода на проверката били установени множество нарушения, които
били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР 2337721 от
2
27.11.2023г. и били отправени предписания за отстраняване на констатираните
нарушения. С акт за спиране от 05.10.2023г. свидетелят Л. спрял
извършването на СМР в проверявания строителен обект, с изключение на
дейности свързани с обезопасяването му и на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от
КТ, бил поставен стикер на информационната табела. От проверяващите били
допълнително изискани документи свързани с извършваната проверка.
Установено, било че Б.И.И., ЕГН **********, работник на "**********" ООД
- строител на обекта, е паднал от височина и е починал на място. В хода на
проверката било установено, че съгласно т.27 от утвърдената от работодателя
Инструкция №3 „Инструкция по ЗБУТ за безопасна работа при надстрояване,
ремонт и разваляне на сгради и съоръжения“, същата част от Плана по
безопасност и здраве при работа, било посочено: „Работниците, извършващи
ремонтни работи или разваляне на покрив при наклон над 20 градуса, както и
при преминаване на работещи по ферми, ригели и греди, трябва да ползват
предпазни колани, закачени за опънато по дължината на конструкцията
стоманено въже“. На място било констатирана липсата на така предписаното в
утвърдената от работодателя Инструкция стоманено въже, поради което
проверяващите констатирали нарушение на чл. 62, ал.1 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
С констативен протокол от 09.10.2023г. било установено, че обектът е
обезопасен и била възобновена работата в него.
За констатираното нарушение на правилата за безопасност на труда св.
Л., в присъствието на Р.Ц.А.Г. и инж. Д.Г.К., съставил акт за установяване на
административно нарушение № 22-2300524/27.11.2023г, същия бил предявен
и връчен на представителя на дружеството, който го подписал без възражения.
Дружеството не се възползвало от предоставената му от закона
възможност на основание чл. 44 от ЗАНН да обжалва така съставения АУАН.
Поради което на основание материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна
квалификация, било издадено Наказателно постановление (НП) № 22-
2300524/09.01.2024г., от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от
КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
3
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както следва: показания на
свидетеля Л.,; Констативен протокол от работодателя от 09.10.2023 г.;
Заповеди №-0693/15.08.2022г., №ЧР-1744/20.12.2022г., №ЧР-302/28.03.2023г.
на ГИТ; Длъжностни характеристики на служители от ГИТ; призовка на
основание чл. 45, ал.1 от АПК; Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2337721/27.11.2023 г. от ДИТ-София; Акт за спиране от 05.10.2023 г.;
снимков материал, и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Л. и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка. От доказателствата по делото и от разпита на свидетеля се
установява безспорно, че работодателя не е изпълнил приетите от него мерки,
в изпълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а
именно не е опънато по дължината на конструкцията стоманено въже, на което
да бъдат закачвани обезопасителните колани на работниците, работещи на
покрив при наклон над 20 градуса, както и при преминаване по ферми, ригели
и греди. Установи се също така, че показанията на свидетеля са ясни, логични
и последователни и същевременно се подкрепят от събрания по делото писмен
доказателствен материал. Няма противоречие в доказателствената съвкупност
и фактическата обстановка се изяснява непротиворечиво.
Последващото отстраняване от страна на жалбоподателя на
констатираните от контролните органи нарушения на трудовото
законодателство, се установява от депозирания в ДИТ София протокол от
09.10.2023г. и снимков материал, от който е видно, че на строителния обект е
поставено обезопасителното въже, за липсата на което е бил издаден
атакувания в настоящото производство акт. Доказателствата в тази посока –
снимки и показанията на свидетеля, недвусмислено показват, че на
строителния обект по време на извършената проверка действително не е
4
имало стоманено въже, опънато по периферията на конструкцията на покрива,
което да се използва от работещите за захващане с предпазни колани, което е
причината за наложеното наказание на жалбоподателя с процесното НП.
Съдът от предоставената от АНО преписка установи материалната и
териториална компетентност на свид. Л. за съставяне на АУАН както и
териториалната и материална компетентност на Директора на ДИТ София по
издаване на процесното наказателно постановление. Същите, следват съгласно
заеманите от тях длъжности, по силата на закона, устройствения правилник на
ИА „ГИТ“ и представените по делото доказателства - заповеди за
компетентност и длъжностни характеристики.
АУАН и процесното наказателно постановление са издадени, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
след извършване от страна на актосъставителя и административнонаказващия
орган на надлежна проверка по случая, при спазване на установения ред, и в
сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че на дружеството не била дадена
никаква възможност да се защити, предвид фактът, че АУАН е връчен лично
на представляващия дружеството, а възражения по чл. 44 от ЗАНН не са били
депозирани.
И двата акта отговарят на изискванията съответно на ЗАНН и съдържат
описание на нарушението, включително датата и мястото на извършването му,
както и списък на доказателствата, въз основа на които се установява, а
обстоятелствата относно констатираното нарушение са ясно описани. Съдът
счита за неоснователни възраженията в жалбата в тази насока.
Според настоящия състав на съда е налице съответствие между
фактическото описание на нарушението и посочената правната квалификация,
в тази връзка съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на
защита на дружеството- жалбоподател или да са опорочили съставените АУАН
и НП до степен, налагаща отмяната на санкционния акт на формално
основание.
Неоснователни са възраженията за неспазване на чл.26 от АПК. Съдът
отбелязва, че разпоредбата на чл.26 от АПК, посочена от дружеството като
неспазена, в случая е неотносима, доколкото в административнонаказателното
5
производството се прилагат правилата на ЗАНН и субсидиарно на НПК.
Както бе посочено вече, въз основа на доказателствата по делото се
установи, че на посочената дата - 05.10.2023г. в „Строителен обект - магазин
за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад", в гр. София,
район Панчарево, кв. „Горубляне” в УПИ I-1497,1512, ПИ 68134.6721.1779,
изпълняван от “**********“ ООД, не е било поставено стоманено въже,
опънато по периферията на конструкцията на покрива, което да се използва от
работещите за захващане с предпазни колани, което било в неизпълнение на
собствената фирмена инструкция по ЗБУТ, както и в нарушение на чл. 62, ал.1
от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ
бр.37/2004 г.).
Дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е
санкционирано в качеството му на работодател за неизпълнение на
задълженията, предвидени съгласно чл.62, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г.
„**********“ ООД е изготвило и приело като изпълнение на своите
задължения за ЗБУТ План по безопасност и здраве и Инструкция по ЗБУТ за
безопасна работа при надстрояване, ремонт и разваляне на сгради и
съоръжения, като същите уреждат изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, при работа на височина, и имат за
цел именно осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства.
Разпоредбата на чл. 62 от Наредба № 2 предвижда, че за предотвратяване на
риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват
средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.
В случая, непротиворечиво се установи, че не са били изпълнени
съответните изисквания, въвеждащи специални правила за безопасни и
здравословни условия на труд, от страна на жалбоподателя, предвид което
нарушението, осъществено чрез бездействие от страна на работодателя,
категорично е осъществено от обективна страна.
Следва да се отбележи, че наведеното от жалбоподателя твърдение за
нарушение на правния принцип „non bis in idem“ не намира потвърждения в
хода на съдебното следствие и в доказателствената съвкупност по делото.
Съдът счита, че предмета на двете административни преписки е сходен тъй
6
като извършената проверка касае здаравословни и безопасни условия на труд,
но различните мерки за осигуряването им са подведени в различни текстове на
утвърдената от работодателя Инструкция №3 „Инструкция по ЗБУТ за
безопасна работа при надстрояване, ремонт и разваляне на сгради и
съоръжения“, същата част от Плана по безопасност и здраве при работа, а
също така и в различни текстове на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, което ги определя като
различни по своя смисъл нарушения.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и
субективната му съставомерност не подлежи на разглеждане.
Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
Дружеството -жалбоподател има качеството на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР КТ и "строител" по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Определената с процесното НП имуществена санкция, настоящия
състав на съда счита за справедлива. Същото е предвид обстоятелствата, че
санкцията е индивидуализирана малко над минимално предвидения размер в
закона, както и фактите, че няма данни дружеството да е санкционирано за
аналогични нарушения, както и че констатираното нарушение е било
отстранено в сравнително кратки срокове са смегчаващи отговорността, но
дружеството е санкционирано за липсата предпазно средство, което би могло
да предотврати настъпилия инцидент, което съдът счита за отегчаващо такова
и намира наложената от АНО имуществена санкция за справедлива и че така
определения размер би постигнал целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът, намира също така, че случаят не е маловажен по смисъла на
чл.28 ЗАНН. Няма обстоятелства, които да водят до извод за по-малка
обществена опасност на деянието от тази на типичните за вида нарушения.
Няма основание и случаят да се третира като маловажен по смисъла на
7
чл.415в КТ.
При така установеното от фактическа и правна страна съдебният състав
прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в
неговата цялост.
По разноските:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство
от юрисконсулт, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
Дирекция „Инспекция по труда” – София, следва да се присъди по реда на чл.
63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва
да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева.
Съдът намира, че той следва да е минимален, предвид неголямата сложност на
дето от фактическа и от правна страна.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.58д, т.1, издаденото наказателно постановление № 22-2300524/09.01.2024г.,
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на
„**********' ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, представлявано от Б.К.П., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март
2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ бр. 37/2004г.,
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателя „**********' ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от Б.К.П., ДА
ЗАПЛАТИ на органа, издал постановлението – Дирекция „Инспекция по
труда“ - София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по
8
реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9