№ 485
гр. София, 21.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500462 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение № 12582/07.12.2022 г. по в.гр.д. № 3711/2022 г. Софийски
градски съд III-В състав е оставил без разглеждане въззивна жалба вх. №
25043711/11.03.2021 г., подадена от ответника Х. Й. Х., срещу решение №
20033524/04.02.2021 г. постановено по гр.д.№ 79411/2015 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 52
състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Х. Й. Х. дължи на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1600.36 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м.10.2012 г. до м.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
29.06.2015 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 388.50 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 10.08.2012 г. до
01.06.2015 г., като депозирана при липса на правен интерес от въззивно обжалване за
въззивника – ответник Х. Й. Х.. С определението съдът е прекратил производството по
в.гр.д.№3711/2022 г. по описа на СГС, III -В въззивен състав.
Определението е обжалвано от Х. Й. Х., който моли то да бъде отменено и
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят поддържа, че същото е постановено в противоречие със задължителна
практика на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК. Твърди, че предмет на
гражданското дело е субективно право, което се индивидуалириза със страните,
правопораждащия фактически състав и, от който правото възниква и съдържанието на
субективното право. Това важало както за правопораждащия фактически състав, от който
правото възниквало, както и за фактическия състав, поради който правото се отрича. Поради
това не било без значение дали предявеният иск се отхвърля поради невъзникване на
правото или поради погасяване на правото – предмет на делото поради давност,
прихващане, новация, давност или чрез заплащане. В процесният случай искът на
„Топлофикация София“ ЕАД бил отхвърлен поради заплащане на процесната сума в хода на
процеса поради което с него имплицитно се признавало валидното възникване и
1
съществуването на правото на ищеца. Следователно обжалването на решението като
неправилно поради несъгласие с основанието, на което се отхвърля предявения срещу Х. иск
не представлявало обжалване на мотивите, а обжалване на диспозитива, който се ползвал
със сила на пресъдено нещо. Жалбоподателят не отрича, че мотивите на съда не подлежат
на самостоятелно обжалване, но същите били основата за обжалването на диспозитива. В
случая не се обжалвали само мотивите, но и диспозитива на решението. В правната
доктрина се приемало, че като краен резултат решението можело да е изгодно за страната,
но тя да е недоволна от мотивите, с които съдът обосновал крайните си изводи.
Същевременно се приемало, че в случаите, когато съдът не е разгледал главното
процесуално действие на страната, а е постановил изгодно за нея решение въз основа на
евентуално предприето процесуално действие за защита, предметът на обжалване ще бъде
решението, независимо, независимо, че основанията за неправилност се намират в мотивите.
Поддържа, че с решение № 141/14.07.2016 г. по гр.д.№ 7446/2014 г. на ВКС 4 г.о. се
приемало, че в случаите, в които ответникът е оспорил възникването на задължението си и
евентуално е направил възражение за прихващане, той с основание няма да е доволен от
решението, в което съдът е подминал въпроса за възникването на задължението и е
разгледал единствено евентуалното възражение за прихващане, като го е уважил. В този
случаюй диспозитива на решението не удовлетворява ответника и той има право да го
обжалва. В процесния случай правото, претендирано от „Топлофикация София“ ЕАД е
отречено поради извършено в хода на производството плащане, а не поради невъзникване
на вземането или е отхвърлено поради правопогасяващо възражение без съда да разгледа
правоизключващите възражения на ответника. Допълнително излага, че правният интерес от
обжалване винаги е конкретен и се състои в това, че определен акт застрашава или
накърнява субективни права или правнозащитими интереси на страна по делото. В
конкретния случай актът на съда накърнявал правото на ответника да потърси по реда на
неоснователното обогатяване неправомерно изплатените в хода на производството суми.
Твърди, че с писменото си становище с вх.№ 59153/20.09.2022 г. бил представил
информация по в.гр.д. № 3711/2022 г., че е предявил искова молба за връщане на
неоснователно получените от „Топлофикация София“ ЕАД суми. Образуваното дело
следвало да бъде спряно до приключване на производството по в.гр.д. № 3711/2022 г.
правен интерес от обжалване съществувал и поради отговорността за разноски, тъй като в
случай, че искът се отхвърли поради плащане жалбоподателят би бил отговорен за
сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по
нея.
Софийски апелативен съд като обсъди представените по делото доказателства
и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по в.гр.д.№3711/2022 г. по описа на СГС, III -В въззивен
състав е образувано по въззивна жалба вх. № 25043711/11.03.2021 г., подадена от ответника
в първоинстанционното производство Х. Й. Х., с която се обжалва решение №
20033524/04.02.2021 г., постановено по гр.д.№79411/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52
състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Х. Й. Х. дължи на ищеца сумата от
1600.36 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2012 г. до
м.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.06.2015 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 388.50 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 10.08.2012 г. до 01.06.2015 г. Изложени са
2
аргументи в смисъл, че се оспорва основанието на което първоинстанционния съд е приел,
че предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Твърди се, че предявените искове са
неоснователни поради недължимост на претендираните от ищеца суми, а не както
неправилно е приел СРС, че са неоснователни поради направено плащане на претендираните
суми.
С разпореждане № 13169/11.08.2022 г. е оставил без движение въззивната
жалба на Х. Й. Х. и е указа жалбоподателят в едноседмичен срок от съобщението до него с
писмена молба да изложи обстоятелства относно правен интерес от подаване на въззивната
жалба като се съобрази с факта, че постановеното решение е изцяло позитивно за него.
С молба-уточнение от 20.09.2022 г., в изпълнение на указанията на съда Х. Й.
Х. е посочил, че макар и да са отхвърлени предявените срещу него установителни искове,
счита, че има правен интерес от подаване на настоящата въззивна жалба срещу
постановеното решение, тъй като първостепенният съд не е уважил наведените от него
оспорвания на вземането по основание като невъзникнало, а е приел, че исковете следва да
се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане. Подържал е, че обжалваното решение
накърнява правото му да потърси обратно по реда на неоснователното обогатяване
неправомерно изплатените в хода на делото суми, тъй като исковете са отхвърлени като
неоснователни поради извършено плащане, а не поради недължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съставът на Софийски
апелативен съд намира, че подадената жалба е допустима – подадена от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения в закона срок за това.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Посочените във въззивната жалба, подадена от Х. Й. Х. основания за
обжалване и заявено искане към въззивния съд сочат на липса на интерес у въззивника от
подадената жалба. Х. Й. Х. е бил ответник в първоинстанционното производство, а
предмета на обжалване е постановеното първоинстанционно решение, с което са изцяло
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу него установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Правният интерес от подаване на въззивната жалба представлява абсолютна
процесуална предпоставка за въззивното производство, поради което за неговото наличие
съдът следи служебно, тъй като при констатиране липса на интерес, въззивната жалба се
явява недопустима. Правен интерес да обжалва пред въззивния съд първоинстанционното
решение има онази страна, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от диспозитива
на решението, т.е. когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за
страната.
С решение № 20033524/04.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 79411/2015 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 52 състав съдът е приел, че предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове срещу Х. Й. Х. са неоснователни поради извършено в хода на процеса плащане.
От представения по гр.д.№ 79411/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52 състав отговор на
исковата молба се установява, че това е било и единственото възражение, което ответникът
е направил срещу иска.
Съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС страната не може да
обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.
Следователно мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване в
гражданското съдопроизводство /в отлика от наказателното, при което мотивите към
присъдата подлежат на обжалване съгласно чл.318, ал.3, изр. 2 о т НПК/. Постановените от
Върховния касационен съд тълкуватени решения представлявате задължителна за
съдилищата практика. Тълкуването на ГПК е извършено при действието на Гражданския
процесуален кодекс от 1952 г., но тъй като уредбата, касаеща интереса от въззивно
обжалване на постановените от съдилищата решения е идентична, същото не е изгубило
своята сила и се прилага от съдилищата в тази му част и при действието на приложението на
ГПК от 2007г.
3
В мотивите по т.18 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е посочено, че със
сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението
съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни
последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. Мотивите съгласно чл.236, ал.1
от ГПК не са част от съдържанието на решението като чл.236, ал.2 от ГПК предвижда, че те
се прилагат към него. За това диспозитивът на решението съдържа констатация относно
спорното право и представлява източника на силата на пресъдено нещо.
Съдът намира неоснователен довода на жалбоподателя, че диспозитива на
решението следва да съдържа фактическия състав за отричане на правото на ищеца.
Възраженията на ответника не са част от спорното право, очертано с неговите носители,
обстоятелства от фактическия му състав и искане към съда. Отричането на правото,
претендирано от ищеца е следствие от разглеждане на направените от ответника
възражения, което се извършва в мотивите на решението, където съдът прави своите
констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати
от спорния предмет. Единственото изключение, което законът предвижда относно
възраженията, въведени в процеса от ответника, е с чл.298, ал.4 от ГПК, съгласно която
правна норма решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и
възражения за право на задържане и прихващане. Единствено тези възражения са част от
постановеното решение. В този смисъл съдът споделя практиката, посочена във въззивната
жалба - решение № 141/14.07.2016 г. по гр.д.№ 7446/2014 г. на ВКС 4 г.о., която визира
разгледано от съда възражение за прихващане, но тази практика не е относима към
процесния случай. В мотивите на т.18 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е посочено,
че становището, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, се свързва с
възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението.
Щом като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и
доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила
на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на
обжалване отделно от решението.
Съставът на Софийски апелативен съд намира, че у частния жалбоподател
липсва правен интерес от обжалване на мотивите на постановеното по делото позитивно за
него първоинстанционно решение, тъй като обжалваният правен акт е постановен в негов
интерес, което на основание т.18 от ТР №1/2000г., ОСГК на ВКС представлява пречка за
подаването на жалба срещу него.
Допълнително тук следва отново да се акцентира на обстоятелството, че
ответникът не е въвел своевременно в процеса правоотричащо възражение относно
претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД, а единствената му защитна теза е била, че е
изпълнил задължението си след сключване на споразумение с ищеца.
При изложените мотиви съставът на Софийски апелативен съд намира
подадената частна жалба неоснователна и с оглед на това обжалвания съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Воден от изложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12582/07.12.2022 г. по в.гр.д. № 3711/2022 г.
Софийски градски съд III-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5