№ 13854
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110170847 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в подадената на 28.12.2023 г. искова
молба, че ответникът С. Я. С. му дължи сумата от 120,96 лева, главница за цена на топлинна
енергия за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, общ. **, ул. „**, ID номер **, аб. № **, сумата от 32,40 лева, главница за дялово
разпределение за период м.11.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците
от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 22,30 лева, мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-05.12.2023 г., сумата от 8,23 лева,
мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за период 15.01.2021 г.-
05.12.2023 г. Ищецът сочи, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези
общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответникът бил използвал доставената топлинна енергия през исковия период. До
момента обаче не погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ
етажните собственици на сградата били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Бруната“ ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите
1
за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати процесните суми –
главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2023 г., до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът С. Я. С. оспорва исковете с твърдения, че е погасила чрез плащане
задълженията си.
В съдебно заседание ищецът признава плащането, но сочи, че то не е погасило цялата
главница, като остават според ищеца главница от 57,17 лв. главница и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства във връзка с наведените доводи
по чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ответникът представя доказателство за платена в срока по чл. 131 ГПК сума от 183,89
лв. с посочено основание за плащане „гр.д. № 70847/2023 г., СРС, 161 с-в“, като страните
спорят относно това кои вземания и претенции са погасени.
Фактът, че в исковата молба, връчена на ответника на 09.04.2024 г., точно месец
преди плащането от 09.05.2024 г., ищецът е посочил в титулната част от исковата молба
„цена на иска: 183,89 лв.“, колкото е сборът на четирите претенции, сочи, че волята на
длъжника е била да плати този сбор, т.е. тези претенции, като ищецът е приел това плащане,
поради което и четирите претенции следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че плащането е следвало да отиде за
погасяване първо на съдебните разноски. Действително, редът за погасяване е този, посочен
в чл. 76, ал. 2 ЗЗД: разноски, лихви и накрая главница – т. 1 от Тълкувателно решение от
27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г., ОСГТК. Обаче под „разноски“ по см. чл. 76, ал. 2 ЗЗД
следва да се разбират сторените от кредитора разноски преди процеса, напр. нотариални или
административни такси или такси за изпращане на нотариални покани. Съдебно-
деловодните разноски по чл. 78 ГПК са особено деликтно вземане, зависещо от последващи
юридически факти, настъпващи в хода на съдебен спор, и възникващо едва с
постановяването на първоинстанционното решение. Те не попадат в предметния обхват на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът дължи законната лихва за забава върху главниците от датата на исковата
молба 28.12.2023 г. до датата на плащането 09.05.2024 г., определена от съда по чл. 162 ГПК
с онлайн калкулатора на НАП – в размер на 11,67 лв.
С оглед обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, на ищеца
следва да се присъдят разноски от 50 лв. държавна такса за исковото дело и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по преценка на съда, общо 100 лв.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
С. Я. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да плати на ищеца сумата от 120,96 лева, главница за цена
на топлинна енергия за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, общ. **, ул. „**, ID номер **, аб. № **, сумата от 32,40 лева, главница за
дялово разпределение за период м.11.2020 г.-м.04.2022 г., сумата от 22,30 лева, мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-05.12.2023 г., сумата от
8,23 лева, мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за период 15.01.2021
г.-05.12.2023 г., поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК сумата от 11,67 лв. – законна лихва за забава
върху платените главници за периода от датата на исковата молба 28.12.2023 г. до датата на
плащането 09.05.2024 г.
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3