Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 22.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7830 по
описа за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №369390
от 23.03.2018г., постановено по гр.дело №68329/2016г. по описа на СРС, ГО, 79
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че С.И.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1013,77 лева – главница, представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2016г.-
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане
и сумата от 81,75 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.09.2014 год.
до 08.08.2016год., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№46247/2016г., като исковете са отхвърлени за разликата
над 1013,77 лева до пълния предявен размер 1062,59 лева и за разликата над
81,75 лева до пълния предявен размер 112,07 лева и ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 622,53 лв в исковото производство и 69,95
лева в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл.78, ал.3 от ГПК 23,58 лева разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.”ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.И.Д.. Жалбоподателят
поддържа, че по делото липсвали доказателства за наличието на облигационно
правоотношение между страните и за дължимостта на претендираните суми. Представените документи не били годни
доказателства в тази насока. Не било доказано реално потребление на топлинна
енергия, както и нейното качество. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а
предявените искове – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Установено е
по делото, че процесният имот
е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също
така, че ответникът е собственик на процесния
апартамент №29, което обстоятелство се установява от представения нотариален акт
от 07.02.1997г. По делото е
представено и заявление- декларация от 20.07.2007г. от ответницата за откриване
на партида при ищеца. Следователно
ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В
случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от
ответника топлоенергия в определено количество за исковия период. В този смисъл
неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е
било извършвано неправилно и че сметките са „нищожни“. Както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, липсват данни
допуснатото нарушение при сроковете за извършване на метрологичните проверки да
се е отразило на правилното отчитане на топлинната енергия.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период,
както и размерът на обезщетението за забава, са установени въз основа на заключенията
на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК с оглед
останалите данни по делото въззивният съд намира, че
следва да бъдат кредитирани.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща
начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №369390 от
23.03.2018г., постановено по гр.дело №68329/2016г. по описа
на СРС, ГО, 79 с-в.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/