Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
трети юни две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3494 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Й.Г.А., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Дани – Й.А.“,
срещу заповед № 510-ФК/18.12.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателката е приложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от седем дни на стопанисвания от нея
търговски обект: магазин за хранителни стоки в с. Калиманци, община Суворово, като
на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него. По
съображения за съществуваща неяснота в какво конкретно административно
нарушение е уличен търговецът; за отсъствието на мотиви относно определената от
административния орган продължителност на срока, за която се прилага ПАМ, което
препятствало преценката дали административният орган е упражнил правомощията си
в съответствие с целите на закона; за несъобразяване на заповедта със заложения
в чл. 6 АПК принцип за съразмерност и с прокламираните в чл. 22 ЗАНН цели на
ПАМ; за преждевременно налагане на ПАМ, тъй като за административното нарушение
не било издадено наказателно постановление се иска оспореният административен
акт да бъде отменен от съда като на жалбоподателката да се присъдят с решението
и сторените по делото съдебни разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата, в
подкрепа на което излага допълнително съображение, че поддръжката на касовия
апарат в търговския обект се извършва от „Микросистеми“ ООД като единствено
това дружество закодира в програмния продукт на фискалното устройство по
отделни данъчни групи продаваните в обекта стоки, без тя като търговец да разполага
с правото да извършва каквито и да било промени. Отделно от това намира, че с
установеното от приходните органи неправилно регистриране в данъчна група на
част от продажбите /тези на цигарите/ не е ощетила фиска, тъй като не е
регистрирано по ЗДДС лице.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, не се явява в проведените по делото открити
съдебни заседания. В писмени бележки с. д. № 2085/10.02.2020 г. пълномощникът
му юрисконсулт ИГ. оспорва изцяло жалбата като сочи, че при установено наличие
на предпоставки по чл. 186 ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да
наложи ПАМ независимо от предвидените за нарушението глоби или имуществени санкции. Намира за обоснована
седемдневната продължителност на мярката като счита, че при определянето на
срока за запечатване на обекта е съобразена тежестта на нарушението. В тази
връзка сочи, че констатираното за периода 01.01.2019 г. – 15.12.2019 г.
нарушение на изискването за регистриране във фискалното устройство на всяка
извършена продажба в съответната за нея данъчна група създава предпоставки за
съществено накърняване на обществения интерес и фискалната политика на
държавата. Предявява искане при отхвърляне на жалбата в полза на ТД на
НАП-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В допълнение в молба с.
д. № 3850/12.03.2020 г. се позовава на обстоятелство, че лицата по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ са длъжни, с изключение на случаите, в които
извършват дейност по чл. 28, да регистрират всяка продажба по данъчни групи
според вида на продажбите, независимо от факта дали са регистрирани по ЗДДС.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност. При преценката за спазване
на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според приложената разписка на
л. 5 от административната преписка обжалваната заповед е връчена на адресата на
датата 20.12.2019 г., като според поставения върху жалбата печат на Адм. съд
Варна на същата дата е предявена и жалбата срещу нея.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
510-ФК/18.12.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол от извършена
проверка сер. АА № 0354536/16.12.2019 г. е наложил на Й.Г.А., упражняваща
търговска дейност като ЕТ „Дани – Й.А.“, принудителна административна мярка по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 7 дни на стопанисвания от нея търговски
обект: магазин за хранителни стоки в с. Калиманци, община Суворово, като на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на материално-правно основание по смисъла на
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС вр. чл. 27 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Според съдържанието на заповедта от
обективна страна нарушението на чл. 27 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. се изразява в установеното от контролните органи на НАП
обстоятелство при проверката им в търговския обект на 16.12.2019 г., че в изведения
за времето 01.01.2019 г. – 15.12.2019 г. периодичен отчет от работещото в
обекта фискално устройство част от извършените продажби на стоки в размер на
20 715, 50 лв. са регистрирани в данъчна група „А“ /без ДДС/ наместо в
данъчна група „Б“ /с 20% ДДС/, в която е следвало да бъдат регистрирани, като
се има предвид, че всички предлагани в обекта стоки са от вида на тези, продажбите
на които се облагат с 20 % ДДС /хранителни стоки, безалкохолни и алкохолни
напитки, цигари/.
Резултатите от проверката са
обективирани от контролните органи на НАП в приложения по преписката протокол сер.
АА № 0354536/16.12.2019 г., подписан без възражения от присъствалия собственик
на обекта Й.Г.А., в който нарушението е индивидуализирано по идентичен начин
като е записано, че по данни на А. в група „А“ се отчитат чрез фискалното
устройство сумите от продажбите на тютюневи изделия. В същия смисъл е и дадената
пред контролните органи и приложена по преписката декларация на Й.Г.А., според
която в група „А“ са отчитани продажбите на тютюневи изделия, тъй като обслужващата
касовия апарат сервизна фирма „Микросистеми“ ООД ги е програмирала да се
отчитат така. В потвърждение на обективираните в протокола резултати от
проверката по преписката е приложен изведеният от работещото в обекта фискално
устройство съкратен отчет на фискална памет от дата 01.01.2019 г. до дата
15.12.2019 г., видно от който регистрираните в този период в група „А“ /без ДДС/
продажби на стоки са на обща стойност 20 715,50 лв., а тези в група „Б“ /с
20% ДДС/ са на обща стойност 27 907, 39 лв.
Отделно от това от съпоставката
между изготвения и приложен по преписката опис на паричните средства в касата
на обекта към момента на започване на проверката /28, 10 лв./ и изведения от ФУ
към началото на проверката дневен отчет за датата 16.12.2019 г. с регистрирани
продажби на обща стойност 28, 10 лв. контролните органи са установили съвпадение
между касовата и фактическата наличност на парични средства – обстоятелство, също
намерило отражение в съставения протокол серия АА № 0354536/16.12.2019 г.
За доказване на материалната
компетентност на издателя на обжалваната заповед № 510-ФК/18.12.2019 г. по преписката
е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с т. 1 на която изпълнителният
директор на НАП на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС е
оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за
прилагането на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС.
В хода на съдебното производство
със съпроводителна молба с. д. № 3850/12.03.2020 г. ответната страна е
представила генерирана от информационната система на НАП на 11.03.2020 г. заверена
справка от профила на задълженото лице ЕТ „Дани – Й.А.“, с която се потвърждава
твърдението на жалбоподателката, че не е регистрирано по ЗДДС лице /л. 26 и 27
от делото/.
За доказване на твърдението, че
„Микросистеми“ ООД е обслужващата касовия апарат сервизна фирма, занимаваща се
с програмния продукт, без търговецът да има правото да влиза в режим
„Програма“, жалбоподателката е представила по делото заверени копия на
Съкратена инструкция на касов апарат „Tremol ZS – KL“ и на Гаранционна карта на касовия апарат /стр. 4-5; 8-9; 18-19/ - л. 29 –
32 от делото.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да направи следните правни изводи:
Обжалваната заповед, с която началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
наложил на жалбоподателката ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен
административен орган като се има предвид, че със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП съгласно установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е делегирал
на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП правомощията за налагане на ПАМ по чл. 186
ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК,
административният орган е изложил в заповедта конкретни мотиви, с които е аргументирал
с факти приложението на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. Мотивирал се е и относно срока
на нейното действие, тъй като в чл. 186 ал. 1 ЗДДС той е определен в максимални
параметри /до 30 дни/, което обуславя необходимостта във всеки отделен случай
да се обоснове избраната му продължителност. Следва да се посочи, че при
преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган поначало
действа в условията на оперативна самостоятелност като съгласно чл. 169 АПК
съдебният контрол по отношение на избраното от него времетраене на мярката се
изчерпва с проверка дали действително е разполагал с такава и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт. В случая отговорът и
на двата въпроса е положителен като специално относно втората изследвана
предпоставка трябва да се съобрази както извършеното в заповедта мотивиране на
административния орган защо избира точно определената 7-дневна продължителност
на срока, така и фактът, че тя е в рамките на нормативно установената с чл. 186
ал. 1 ЗДДС максимална горна граница от 30 дни като дори е повече от четири пъти
по-ниска от нея. Съотнесено към тежестта на нарушението, което е свързано с
трайно установено във времето засягане на данъчната дисциплина /01.01.2019
г.–15.12.2019 г./, препятстващо правилното водене на отчетността на продажбите
в обекта, това обуславя извод за съразмерност на приложената ПАМ по смисъла на
чл. 6 ал. 1 и 2 АПК.
Принудителната административна
мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в
процесния търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл.
110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от нея
на основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК е съставен протокол серия АА №
0354536/16.12.2019 г., обективиращ установените факти и обстоятелства. В изпълнение на чл. 50 ал. 3 ДОПК протоколът е
подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от присъствалия по време на
проверката собственик на търговския обект. Съответно на изискването на чл. 50
ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при проверката доказателства са описани в протокола и
са приложени по административната преписка. Преценени в съвкупност, всички тези
обстоятелства водят до извод, че в процеса на установяване на административното
нарушение, довело до прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, не са допуснати
съществени административнопроизводствени нарушения.
Според твърденията в жалбата заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е преждевременна, тъй като към момента на налагането на
ПАМ нямало данни за административното нарушение да е било издадено наказателно
постановление. Този факт обаче е ирелевантен за законосъобразността на
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, като се има предвид, че с чл. 186 ал. 1 ЗДДС
законодателят изрично е предвидил, че за изброените в разпоредбата нарушения
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“
се прилага независимо от предвидените за тях глоби или имуществени санкции като
никъде нито в чл. 186 ал. 1 ЗДДС, нито в която и да било друга разпоредба е
регламентирана някаква последователност в издаването на тези актове. Следва да
се има предвид, че налагането на ПАМ поначало се извършва в отделно и
независимо административно производство от това по издаване на наказателно
постановление като производството по налагане на ПАМ е подчинено изцяло на
правилата на АПК, докато ангажирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя с издаването на наказателно постановление се извършва
в административнонаказателно производство, подчинено на правилата на ЗАНН.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: За разлика от избора на срока, за който
следва да се приложи ПАМ, що се отнася до самото вземане на решение за мярката
/трябва ли тя да се приложи/ административният орган действа изцяло в условията
на обвързана компетентност, поради което когато са налице регламентираните в
хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС материално-правни предпоставки,
той е длъжен да наложи предвиденото в разпоредбата запечатване на търговския
обект, в който е установено нарушението. Този извод се налага от лексическото
тълкуване на правната норма, в която не случайно е употребен изразът „се
прилага“, а не „може да се приложи“. Според чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС
предвидената в нормата принудителна административна мярка „запечатване на
обект“ се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда и начина за
издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118 ал. 1 ЗДДС е въведено
задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, в чл. 25 ал. 1 т. 1 на която изрично е предвидено
задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен
счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална
касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично
изброените в разпоредбата случаи. Пак в същата връзка чл. 27 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. изрично вменява в задължение на лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите
като съгласно т. 1 в данъчна група „А“ се регистрират стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък или стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и продажби, за които не се
начислява ДДС, докато в група „Б“ се регистрират стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20% ДДС.
В случая от изявленията на
жалбоподателката в първото по делото съдебно заседание, от протоколираните й
изявления в съставения при проверката протокол серия АА № 0354536/16.12.2019 г.
и от подписаната от нея пред проверяващите органи писмена декларация от
16.12.2019 г. с основание може да се заключи, че в периода 01.01.2019
г.–15.12.2019 г. всички извършени продажби на тютюневи изделия в стопанисвания
от нея търговски обект са били регистрирани чрез работещото в обекта фискално
устройство в данъчна група „А“ /без ДДС/. Продажбата на тютюневи изделия на
територията на страната не е освободена доставка по Глава Четвърта ЗДДС –
„Освободени доставки и придобивания“, при която съгласно чл. 86 ал. 3 ЗДДС поначало
не се начислява данък. Продажбата на тютюневи изделия е облагаема доставка по
смисъла на чл. 12 ал. 1 ЗДДС като същевременно е извън обхвата и на Глава Трета
ЗДДС – „Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка“. При това положение за
нея на общо основание е приложим чл. 66 ал. 1 т. 1 предл. първо ЗДДС, според
който ставката на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки. При така установеното
нормативно положение се налага извод, че извършените в стопанисвания от
жалбоподателката търговски обект продажби на тютюневи изделия в периода
01.12.2019 г. – 15.12.2019 г. неправилно са били регистрирани във фискалното
устройство в данъчна група „А“, наместо в данъчна група „Б“ /с 20% ДДС/, което
представлява нарушение на чл. 27 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Фактът,
че жалбоподателката не е регистрирано по ЗДДС лице не я освобождава от отговорността
да регистрира продажбите според изискването на чл. 27 ал. 1 от наредбата, тъй
като съгласно чл. 27 ал. 2 лицето по чл. 3 /каквото безсъмнено е и тя/ независимо
дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по
данъчни групи съгласно ал. 1. Отделно от това, след като законът вменява именно
в задължение на лицата, извършващи продажби на стоки или услуги в търговските
обекти, при издаването на фискалната касова бележка за тях да регистрират продажбата
в съответната данъчна група по чл. 27 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., то
обстоятелството, че обслужващата фискалното устройство сервизна фирма е програмирала
неправилно стоките по данъчни групи, е ирелевантно за отговорността на
жалбоподателката по чл. 27 от наредбата. Ето защо като е издал процесната
заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, с която е разпоредил запечатване на обекта, в
който е установено нарушението, административният орган е приложил правилно
материалноправните разпоредби.
Обратно на оплакването в жалбата,
прилагането на ПАМ е съобразено и с целта на закона като се има предвид, че
съгласно чл. 22 ЗАНН с ПАМ се цели преустановяване и предотвратяване за в
бъдеще на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. В случая няма данни към момента на издаване на
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС /18.12.2019 г./ нарушението да е било
преустановено. Точно обратното – от представената от жалбоподателката
гаранционна карта на фискалното устройство е видно, че на 13.06.2019 г. е
извършена последната му софтуерна модификация от сервизната фирма
„Микросистеми“ ООД, а от 14.06.2019 г. датира последният му ремонт, от което
може да се заключи, че неправилното отнасяне на тютюневите изделия в
софтуерната програма на касовия апарат в група „А“ наместо в група „Б“, вследствие
на което в нарушение на приложимите материалноправни норми продажбите им се
регистрират в група „А“ наместо в относимата за тях група „Б“, не е било
преустановено към момента на налагането на ПАМ. Следователно, с издаването на
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС административният орган се е ръководил изцяло и
от чл. 22 ЗАНН.
Спазен е прокламираният с чл. 6 АПК принцип за съразмерност, тъй като с налагането на нормативно предвидената
за подобен вид нарушения ПАМ не се причиняват вреди, които да са несъизмерими с
преследваната цел, свързана със своевременно и точно отчитане на реализираните
от лицата по чл. 3 продажби при съотнасянето им в приложимите за тях данъчни
групи, а оттук и с контрол върху бюджетните постъпления.
Съвкупно, изложените фактически
констатации и правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на
жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му
по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид направеното от
пълномощника на ответника искане за разпределяне на отговорността за разноски,
на основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в
минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.А., упражняваща
търговска дейност като ЕТ „Дани – Й.А.“, срещу заповед № 510-ФК/18.12.2019 г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо
жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка запечатване за
срок от седем дни на стопанисвания от нея търговски обект: магазин за
хранителни стоки в с. Калиманци, община Суворово, като на основание чл. 187 ал.
1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА Й.Г.А., упражняваща
търговска дейност като ЕТ „Дани – Й.А., ЕИК *****, да заплати на ТД на НАП –
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за осъщественото
по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: