№ 309 / 12.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 887 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Г.Ц.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 12 – 000717 издадено на 22.05.2019г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което му е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл.12 ал.2, ал.9 и ал.10 от Наредба за структура и организация на работната заплата.
С жалбата си санкционираното лице оспорва вмененото му административно нарушение. Твърди се, че към момента на действие на предписанието от Инспекцията по труда, което не е било изпълнено, същият е бил отстранен от длъжност по силата на образувано срещу него наказателно производство, а след неговото възстановяване е извършил изискуемото от него действие. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Н., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр. Монтана, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на място на 02.04., 14.04. и 18.04. 2019г. във връзка със спазване на трудовото законодателство от Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана от старши инспектор П.А. и М.Т. било констатирано, че жалбоподателят Г.Ц.Н., в качеството му на работодател, не начислявал и изплащал допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите /например Е. И. Г. – за периода на месеците октомври, ноември и декември 2016г. включително, от месец януари 2017г. до месец юни 2017г. включително и от месец септември 2018г. до месец ноември 2018г. включително/. Същевременно с влязло в сила Решение от 19.06.2018г., постановена по ВНОХ № 139/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, на жалбоподателя Г.Н. било наложено наказание Лишаване от право да заема длъжността ,,Директор на държавно или общинско училище” за срок от една година. Наказанието било приведено в изпълнение на 28.06.2019г. С Решение № 517 от 19.12.2018г. постановено по ВНЧД № 1198/2018г. САС възобновил първоинстанционното производство, като отменил двата съдебни акта на Районен и Окръжен съд – гр.Монтана и оправдал жалбоподателя. Междувременно лицето било регистрирано като безработно в Дирекция ,,Бюро по труда”, считано от 02.07.2018г. до 24.01.2019г. С Протокол за извършена проверка от 02.04.2019г. на място и на 12.04. и 18.04.2019г. по документи било констатирано нарушение на изискванията на чл.12 ал.2, ал.9 и ал.10 от Наредба за структура и организация на работната заплата и извършено предписание за изпълнение на изискуемото от закона задължение в срок до 30.05.2019г. Въз основа на констатираното нарушение от страна на жалбоподателя, на 18.04.2019г. бил съставен АУАН № 12 – 000717, който му бил връчен лично. На 22.04.2019г. Г.Н. издал Заповед № 257/22.04.2019г., с която наредил на лицата Е. П. В. Е. И. Г. и М. Н. М. да се изчислят и заплатят допълнителните възнаграждения за придобит стаж и професионален опит. Впоследствие обаче било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и подкрепяща се от свидетелските показания и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закоН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е необоснован и издаден в нарушение на материалния закоН.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П.А. и М.Т. е, че и двете са констатирали неизпълнението на задълженията на жалбоподателя, свързани с трудовото законодателство. Същевременно в своите показание заявяват, че впоследствие деецът е наредил да бъдат начислени и изплатени допълнителните възнаграждения за придобит стаж и професионален опит на работниците и служителите. От друга страна двете свидетелки не са били запознати с факта дали през целия период, през който Г.Н. е следвало да изпълни задълженията си като работодател, той е заемал длъжността ,,Директор на училище”. Съдът кредитира показанията на свидетелките като правдиви и достоверни. Същите се намират в логическо единство и намират опора в писмените доказателства по делото.
Извън вниманието на свидетелите обаче е останало обстоятелството, че за част от периода, през който жалбоподателят е следвало да изпълни изискуемите от закона задължения, а именно от месец септември 2018г. до месец ноември 2018г. включително, същият е бил отстранен от длъжност въз основа на влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд – гр. Монтана. Това обстоятелство се потвърждава и от издадената Служебна бележка от Агенция по заетостта с изх.№ 475/31.05.2019г., от която е видно, че приблизително същия период, жалбоподателят е бил регистриран като безработен в Дирекция ,,Бюро по труда”. Ето защо и при наличието на тези безспорни писмени доказателства съдът счита, че Г.Ц.Н. не е имал правомощието да изпълни своите задължения за част от посочения в обстоятелствената част на АУАН и НП период. Това е така, тъй като с отстраняването му от длъжност, същият не е имал статута на ,,работодател” и следователно не е бил субект на административна отговорност.
Независимо, че неговото бездействие засяга част от времето, през което е следвало да изпълни своите задължения, административното съдопроизводство по ЗАНН не позволява отменяване на санкциониращия акт в частта относно определен период.
Последицата от наличие на данни, с които отпада отговорността на дееца за част от фактите, посочени в параметрите на административното обвинение, обуславят цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Също така правилно е отбелязано от защитата на жалбоподателя, че в случая е следвало да намери приложение привилегированата разпоредба на чл.415в от КТ, тъй като в сравнително кратък период от момента на констатиране на бездействието му от страна на свидетелите и съставянето на АУАН, същият е издал заповед, с която веднага е изпълнил задълженията си като работодател по трудовото законодателство. Административно наказващият орган не е съобразил това обстоятелство, а и не е ангажирал доказателства, установяващи настъпването на вредни последици за работниците и служителите. За съда в производството по чл.59, ал.1 от ЗАНН липсва правомощие да извършва преквалификация на административното нарушение в по – леко наказуемо такова, а единствено може да констатира това обстоятелство в своите мотиви като отмени наказателното постановление.
На следващо място и за пълнота следва да се посочи, че вменоното нарушение се явява принципно неясно, доколкото е отразено, че работодателят Г.Н. не е начислявал и изплащал допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите, като е посочен като пример един единствен такъв. Както за санкционираното лице, така и за съда остава неясна волята на административно наказващия орган по кои параметри лицето се подвежда под отговорност – дали само и единствено за Е. И. Г. или и за други такива. Ако е меродавна първата хипотеза, то е следвало това да бъде изрично упоменато в единствено число само по отношение на един работник и/или служител, а ако е налице втората такава, освен Г., е следвало да бъдат посочени и останалите работници и/или служители, на които работодателят не е начислил и изплатил допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Подобно посочване на факти, относими към съставомерността на административното нарушение, обуславя наличието на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на дееца.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 12 – 000717 издадено на 22.05.2019г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на Г.Ц.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл.12 ал.2, ал.9 и ал.10 от Наредба за структура и организация на работната заплата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: