МОТИВИ: Чрез обвинителен акт (с Вх. № 2694/22.04.2020 г.) Районна прокуратура Габрово е внесла за разглеждане в едноименния районен съд материалите по ДП № 1752 ЗМ-464/2019 г. на РУ Габрово, като е предявила против подсъдимия М.М.А. ***, обвинение за това, че през периода 24.07.2019 година – 12.08.2019 година, в гр. Севлиево и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, като се представил за длъжностно лице – полицейски служител, след предварителен сговор с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за другиго – неустановеното лице имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у посочените по-долу лица и с това причинил имотна вреда, както следва: 1. На 24.07.2019 година, на ул. „******” № 2 в град Севлиево, възбудил и поддържал заблуждение у М.П.Б. *** – за това, че се провежда полицейска операция по задържане на измамници, за което е необходимо същата да предостави сумата от 300 лева; 2. На 25.07.2019 година, на улица „******” № 38 в град Севлиево, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.И. *** – за това, че се провежда полицейска операция по задържане на измамници, за което е необходимо същата да предостави сумата от 9000 лева; 3. На  12.08.2020 година, на улица „******” № 24 в град Габрово, възбудил и поддържал заблуждение у С.С.П. *** – за това, че се провежда полицейска акция за задържане на престъпна група - сирийски граждани, за което е необходимо същата да предостави сумата от 3227 лева, с което причинил имотна вреда общо в размер на сумата от 12 527 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В рамките на проведеното по делото разпоредително заседание по реда на Глава XIX-та от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от страна на свид. Р.Д.И. *** против подсъдимия М.А., с цена на иска в размер на сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което той е предаден на съд, заедно с претенция за неговото осъждане да заплати тази сума в едно със законната лихва, считано от датата за неговото извършване до окончателното изплащане на тази сума, както и направените от нея разноски по делото

С оглед на така приетия за съвместно разглеждане граждански иск, както и в резултат на изразено от страна на упълномощен от него повереник желание за това, при разпоредително заседание посоченото по-горе физическо лице е било конституирано не само в качеството на граждански ищец, но и като частен обвинител в наказателния процес, съгласно указаното в нормите на чл. 76, чл. 84, ал. 1 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри и IV-ти на НПК.

Подсъдимия заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на надлежно отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с осъществяването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на личните самопризнания, изразени от подс. М.А. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 31.08.2020 година разпоредително заседание по делото и насрочването на последното за разглеждане съобразно диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и решаване на онези въпроси, които са посочени в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани единствено доказателствени материали, събрани при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от подсъдимият самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради изискването, предвидено с разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на състоялото се производство по НОХД № 387/2020 г. на Районен съд - Габрово интересите на подсъдимия М.А. са били отстоявани от страна на служебен защитник, назначен от съда, който е осъществявал задължително процесуално представителство по отношение на него не само поради вида на проведеното съдебно следствие, но и въз основа на установените с чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК предпоставки за това.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подсъдимия М.А. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез Присъда № 33 от 23.02.1996 година по НОХД № 217/1995 г. на Районен съд - Габрово, подс. М.М.А. е признат за виновен в извършени престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК; чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, осъществени на 04.06.1995 година, за които по реда на чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на „Две години лишаване от свобода” при неупоменат в справката за съдимост режим за неговото изтърпяване. При изпълнението на въпросното наказание е приспаднато времето за предварителното задържане на А., считано от 05.06.1995 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Същата е влязла в законна сила на 16.04.1995 година.

С Присъда № 227, постановена на 02.10.1996 година по НОХД № 169/1996 г. на Районен съд - Габрово и влязла в законна сила на 17.10.1996 година, подсъдимия М.А. е бил признат за виновен в извършено (на 18.12.1994 година) престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което е бил осъден на „Една година лишаване от свобода”. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание между това по нея и наложеното на А. по НОХД № 217/1995 г. на Районен съд - Габрово, възлизащо на „Две години лишаване от свобода”, което също е постановил да се изтърпи от него ефективно при неупоменат в справката за съдимост режим за изтърпяване. При изпълнението на така определеното общо наказание, въз основа на предвиденото в чл. 25, ал. 2 от НК е била приспадната изтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 217/1995 на РС Габрово до датата за влизане на втората присъда в законна сила.

 Събраните по делото доказателства не съдържат данни, които да водят до отговор на въпроса за конкретния период, през който подс. М.А. е изтърпял общото наказание „Лишаване от свобода” за срок от „Две години”, определено по НОХД № 217/1995 г. и НОХД № 169/1996 г. на Районен съд - Габрово. Независимо от това и след като съпостави неговия известен размер, при който изпълнението на самото наказание (с приспадане на периода за задържането му по взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”), наложено за извършените престъпления от дееца като непълнолетен, би могло да продължи най-късно до датата 05.06.1997 г. дори и при изтърпяването на същото да не се зачитат отработени от лицето дни или остатък, получен от условното му предсрочно освобождаване, както и изтеклия от тази дата до началото на инкриминирания период срок от време, съдът прие, че последиците от тези издадени срещу А. присъди (които вследствие на определеното общо наказание по тях, по смисъла на трайната съдебна практика следва да се отчитат само като едно осъждане) са били заличени от реабилитация по право, настъпила на 05.06.1999 година при условията на чл. 86, ал. 1, т. 4 от НК. С оглед на изложеното може да се заключи, че към 24.07.2019 г. той е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за други извършени престъпления от общ или частен характер към този момент, както и освобождаван от наказателна отговорност за такива до него, в т.ч. и съобразно реда, предвиден в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.

I. На 23.07.2019 г. лице с неустановена по делото самоличност,  се свързало с подс. М.А. на мобилен телефонен номер 0884/346296, който бил използван от А. заедно с телефонен апарат марка „Samsung” с IMEI: 354916059182390. Предложило му да работи за него, като му обяснило, че задълженията му щели да бъдат свързани с пренасяне на пари. След като подсъдимия се съгласил с това предложение, на следващия ден – 24.07.2019 г., неизвестното лице му се обадило отново по телефона, като му казало, че трябва да отиде в гр. Севлиево, където то отново щяло да се свърже с него. След като пристигнал в това населено място около 10,30 часа на 24.07.2019 г., А. останал да чака обаждане по телефона.

Около 13,00 часа на 24.07.2019 г. свидетелката М.Б. се намирала в дома си, разположен на ул. „******” № 2, ет. 2, ап. 6 в гр. Севлиево, когато на домашния й телефон се обадила непозната жена. Същата плачела и казала „Ало майко, счупих си крака и съм в болница”. Свидетелката се досетила, че това обаждане е свързано с опит за измама, и прекъснала разговора. Малко след това по мобилния й телефон с нея се свързал мъж, който се представил за Димитър Николов от полицията. Поискал да разбере дали с нея са се свързали измамници. След като получил от Б. утвърдителен отговор, този „полицейски служител” й предложил да участва в полицейска акция за залавяне на измамници и тя се съгласила. Когато получил съгласието на свидетелката, „Димитър Николов” й казал, че трябва да хвърли пари и златни накити, намиращи се в дома й, за да могат да заловят измамниците в момента, в който ще ги вземат. Б. повярвала, че участва в акция за залавяне на измамници и след като поставила сума от 300 лева в непрозрачно полиетиленово пликче, изхвърлила същото през терасата на жилището си в градинката до блока.

Преди изхвърлянето на паричните средства от св. М.Б. неизвестното лице се обадило по телефона на подсъдимия М.А., като продиктувало адреса на пострадалата и му наредило да отиде и да вземе парите от градинката. Подсъдимият се придвижил до съобщеното му място, взел пликчето с парите и след като извадил същите от него, ги прибрал в себе си. В последващ телефонен разговор, който бил проведен с неустановеното по делото лице, то му казало, че парите, които е взел, остават за него.

Когато разбрала, че е станала жертва на измама, на 24.07.2019 година свидетелката М.Б. съобщила за случилото се в РУ Севлиево. С оглед на това и въз основа на състоялия се на тази дата разпит на същата в качеството на свидетел, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в посоченото полицейско управление е било образувано досъдебно производство – под № ЗМ-294 по описа за 2019 година, с разследване, започнало за престъпление с квалификация по чл. 209, ал. 1 от НК. С постановление от 18.09.2019 година на разследващ орган подс. М.А. е привлечен като обвиняем по това досъдебно производство, чрез предявено против същият обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

II. Сутринта на 25.07.2019 година лицето с неустановената по делото самоличност отново се обадило по телефона на подсъдимия А., като му казало, че трябва да отиде в гр. Севлиево, както и че след като пристигне там, трябва да изчака, за да бъде насочен къде да отиде и да вземе изхвърлени от някого пари. Подсъдимия изпълнил нареждането, и след като пристигнал в град Севлиево около 10,00 часа на 25.07.2019 година, започнал да чака обаждане от неизвестното лице по телефона.

 На същата дата около 14,00 часа свидетелката Р.Д.И. и нейния син – свид. К.И.К., се намирали в жилището си, което било разположено на ул. „******” № 38, ет. 4, ап. 7 в гр. Севлиево, когато по стационарния телефон със св. И. се свързал мъж. Представил се като инспектор Николай Николов от полицията, като й обяснил, че е възможно да бъде обект на измама от страна на телефонни измамници и за това ще участва в полицейска операция за тяхното залавяне. За да има връзка с нея при въпросната операция, „Николай Николов” поискал да му продиктува номера на мобилния си телефон, което било изпълнено от свидетелката. Скоро след това по стационарния телефон на свидетелката Р.И. се обадила жена, която първоначално започнала да плаче, а след това я заплашила, че трябва да й предаде парите си, тъй като знаела къде живее. Докато водела разговора по стационарния телефон с тази жена, по настояване на „Николай Николов” св. И. не прекъсвала и връзката по мобилния си телефон, която поддържала с него. Същата се уплашила от отправените по неин адрес заплахи, и след като споделила за тях на „полицейския инспектор”, той я посъветвал да изхвърли парите, с които разполага, през прозореца на апартамента си, като я успокоил, че се намира под постоянно наблюдение и че те ще й бъдат върнати. След като по време на разговора разбрал, че в жилището се намира и синът на свидетелката – свид. К.К., „инспектор Николов” предложил на И. той също да участва в операцията по залавяне на измамниците, като при следващото тяхно обаждане да контактува с тях. След това „инспектор Николов” обяснил по телефона на св. К., че трябва да заблуди измамниците, като им предложи да се срещнат до сградата на пощата в града, а през това време да поддържа контакт посредством мобилния си телефон със самия „инспектор”. Свидетеля К.К. повярвал, че участва в полицейска акция, и след като излязъл от дома си, се насочил към указаното му място. Докато отсъствал от дома си, по дадени указания от „полицейския служител” на три пъти свидетелката Р.И. изхвърлила през прозореца на жилището си към главната улица пликове с пари, които съдържали сумите от 2000, 4000 и 3000 лева.

Докато се развивали описаните по-горе събития, неустановеното по делото лице се свързало по телефона с подс. А., като му съобщило адрес, на който да отиде, както и че трябва да изчака когато пристигне на него. Малко след като се озовал на указаното място, това лице се свързало по телефона с него и му казало, че има изхвърлени пари, които следва да вземе и да продължи да чака. Подсъдимият М.А. отишъл до блока и взел изхвърления плик със сумата от 2000 лева, след което отдръпнал от мястото. Известно време след това той получил указание по телефона от неизвестното лице, че има изхвърлени пари на същото място, които да вземе, но че трябва отново да изчака встрани. В резултат на това подс. А. взел втори изхвърлен плик, в който имало сумата от 4000 лева, като се отдръпнал и зачакал. След като получил трето обаждане по телефона от неизвестното лице, той отново се придвижил до мястото под блока на св. Р.И., от което взел трети изхвърлен от нея плик със сумата от 3000 лева. След като взел последния плик, неустановеното по делото лице отново се свързало с подс. А., като му казало от цялата сума да задържи за себе си 800 лева, а останалите да скрие до орехово дърво в близост до магазин „Джъмбо” в град Русе. След като отпътувал до този град, подсъдимият оставил парите на съобщеното му място.

Когато разбрала, че е станала жертва на измама, на 25.07.2019 година свидетелката Р.И. съобщила за случилото се в РУ Севлиево. С оглед на това и въз основа на състоялия се на тази дата разпит на същата в качеството на свидетел, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в посоченото полицейско управление е било образувано досъдебно производство – под № ЗМ-297 по описа за 2019 година, с разследване, започнало за престъпление с квалификация по чл. 209, ал. 1 от НК.

III. Около 13,00 часа на 12.08.2019 година свидетелката С.С.П. се намирала в дома си, разположен на улица „******” № 24, ет. 3 в гр. Габрово, когато по стационарния телефон с нея се свързал мъж, който се представил като полицейски служител. Уведомил я, че в града имало сирийски граждани, които обирали хората по домовете и можели незаконно да осъществят достъп до банковата й сметка, за да изтеглят спестяванията от нея. Заедно с това този мъж съобщил, че по тази причина се провеждала операция по тяхното залавяне, на която П. следвало да съдейства. Същата повярвала на „полицейския служител” и по негови указания посетила клон на „Сосиете Женерал Експресбанк” в град Габрово. След като изтеглила от сметката си сумата от 3227 лева, свид. С.П. се прибрала обратно в жилището си. Там „полицейския служител” отново се свързал с нея по телефона, като й дал указания, че трябва да сложи парите в полиетиленова торбичка, след което да отиде и да седне на една от пейките, намиращи се в парка между сградата на Априловска гимназия и тази на градската библиотека. Свид. П. повярвала, че участва в полицейска операция по залавяне на измамници, поради което изпълнила получените указания и заедно с парите отишла и седнала на една от пейките в парка. След като пристигнала там, тя отново получила обаждане по мобилния си телефон от неизвестния „полицейски служител”, който й казал да остави торбичката с парите в кошчето за боклук и да се прибере в дома си.

На 12.08.2019 г. подс. М.А. получил обаждане по мобилния си телефон от лицето с неустановената самоличност, което му казало да отиде в парка до Априловска гимназия в гр. Габрово и да вземе пари, които се намирали в кошче за боклук. Той изпълнил това нареждане, като взел оставената от свидетелката С. П. торбичка с парите от кошчето за боклук. От паричните средства в нея по нареждане на въпросното неустановено лице А. задържал за себе си 400 лева, а останалите занесъл и оставил на същото място до магазин до магазин „Джъмбо” в град Русе.

Когато разбрала, че е станала жертва на измама, на следващия ден – 13.08.2019 година, свидетелката С.П. съобщила за случилото се в РУ Габрово. С оглед на това и въз основа на проведен на тази дата разпит на същата в качеството на свидетел, при указаните условия на чл. 212, ал. 2 от НПК в посоченото полицейско управление е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-464 по описа за 2019 година, с разследване, започнало за престъпление с квалификация по чл. 209, ал. 1 от НК.

В резултат на водените оперативно-издирвателни мероприятия, при които е било установено, че подсъдимия М.А. има отношение към отделните извършени престъпления, предмет на разследване по образуваните в РУ Севлиево досъдебни производства под № ЗМ-294 и ЗМ-297 по описа за 2019 г., въз основа на чл. 217, ал. 2 от НПК чрез постановление от 17.09.2019 г. на прокурор при РП Севлиево същите са обединени в едно досъдебно производство – № 294/2019 г., което – посредством ново постановление от 07.10.2019 г. на прокурор при тази прокуратура, е изпратено по компетентност на РП Габрово поради указаното в чл. 36, ал. 2 от НПК. С постановление от 10.10.2019 година на прокурор при РП Габрово материалите по обединеното ДП № ЗМ-294/2019 г. на РУ Севлиево са били обединени с тези по ДП № 1752 ЗМ-464 по описа за 2019 г. на РУ Габрово, разследването по което е продължило да се води под този номер за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В рамките на същото, след постъпили искания и трикратно удължаване на срока за провеждане на разследването по него, подс. А. е привлечен като обвиняем, във връзка с окончателно предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Тъй като при воденото разследване лицето с неустановената самоличност, което е комуникирало с подс. М.М.А. при извършване на измамите не е било установено, чрез постановление от 01.04.2020 година на прокурор при Районна прокуратура Габрово материалите по отношение на него са били отделени в отделно производство, което е било спряно въз основа на предвиденото в чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

С протокол за доброволно предаване от 17.09.2019 година подс. М.М.А. е предал доброволно на органите на реда 1 бр. мобилен телефон м. „Samsung” с IMEI: 354916059182390 заедно с 1 брой СИМ карта на „А1 България” АД с номер 8935901990846830140, използвани при телефонните разговори с неустановеното по делото лице, които са оставени на съхранение в качеството на веществени доказателства по досъдебното производство. Като такива по него се съхраняват и два броя оптични носители на информация, първия от които съдържащ файлове от видеозаписи, направени на 12.08.2019 г. от камера № 2, монтирана на сградата на Априловска гимназия в град Габрово, а втория – файлове с детайлна справка от мобилния оператор „А1 България” АД София за периода от 14,00 до 17,00 часа на 12.08.2019 година, с данни за IMEI на апаратите и проведените повиквания от клетките, обслужващи адрес с координати 42.871037, 25.3 16541.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подс. М.М.А. и неговия служебен защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от подсъдимия; от съпоставката на самопризнанието със събраните при разследването по досъдебното производство писмени и гласни доказателствени материали (уведомително писмо относно образуването на ДП № 1752 ЗМ-464/2019 г. на РУ - Габрово – л. 1; уведомителни писма относно образуването на ДП № ЗМ-294/2019 г. и ДП № ЗМ-297/2019 г. на РУ Севлиево - л. 3 и л. 5; предложение Рег. № 297/2019 г. от 17.09.2019 г. на разследващ орган до РП Севлиево и постановление от 17.09.2019 г. на прокурор при същата прокуратура за обединяване на досъдебни производства – л. 7-8; постановление от 07.10.2019 година на прокурор при Районна прокуратура - Севлиево за изпращане на досъдебно производство по компетентност – л. 9-10; постановление от 10.10.2019 година на прокурор при РП - Габрово за обединяване на досъдебни производства – л. 12; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 10.10.2019 г., 13.12.2019 г. и 12.02.2020 година на прокурори при Районна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 14-20; постановление за привличане на обвиняем по ДП № ЗМ-294/2019 г. на РУ Севлиево – л. 22 и протокол за разпит на обвиняем по същото производство пред съдия – л. 26-27; постановление за привличане на обвиняем по ДП № 1752 ЗМ-464 за 2019 г. на РУ Габрово – л. 32 и протокол за разпит на обвиняем по същото производство пред съдия – л. 34-35; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 39-40; протоколи за разпит на свидетели – л. 42-46; протоколи за доброволно предаване – л. 49-50; справка за съдимост – л. 54; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 55; искания относно издаване на разрешения за предоставяне на трафични данни и разпореждания № 292, № 293 и № 294 от 30.07.2019 година по ЧНД № 278/2019 г., 279/2019 г. и № 280 за 2019 г. на РС - Севлиево във връзка с тях – л. 58-67; писма с Рег. № 341003-95, 341003-99 и 341003-100, всички от 12.09.2019 г. на РУ Севлиево до „А1 България” ЕАД София, „Теленор България” ЕАД София и „БТК-ВИВАКОМ” ЕАД София – л. 67-69; писмо Изх. № 18236 от 19.09.2019 г. на„А1 България” ЕАД София до РУ Севлиево заедно със справка за собственост, клетки, адреси и проведени разговори от мобилен номер 0888/367561 – л. 70-71; искания относно издаване на разрешения за предоставяне на трафични данни и разпореждания № 298 и № 297 от 01.08.2019 година по ЧНД № 284/2019 г. и 283/2019 г. на РС Севлиево във връзка с тях – л. 73-77; писмо Изх. 23523 от 02.09.2019 г. на „Теленор България” ЕАД до РУ Севлиево заедно с разпечатка за проведените проведени разговори от мобилен номер ++359*********, собственост на свидетелката Р.Д.И. през периода от 13,20 до 15,36 часа на 25.07.2019 година и данни за собственост на насрещните абонати – л. 80-81; писмо с Рег. № С-19117 от 30.08.2019 г. на „Виваком БТК” ЕАД Дирекция „Сигурност” до РУ Севлиево заедно с установъчни и трафични данни на номер ********* през периода от 14,00 до 16,00 часа на 25.07.2019 година – л. 82-83; разпореждания № 474, № 375 и 473 от 16.08.2019 г. по ЧНД № 841, № 843 и № 840, всички по описа за 2019 г. на РС Габрово – л. 86-88; писма с Рег. № 175203-353/27.08.2019 г., Рег. № 175203-352/27.08.2019 г. и Рег. № 175203-354/27.08.2019 г. на ОД на МВР Габрово до „БТК” АД, „А1 България” ЕАД и „Теленор България” ЕАД – л. 89-91; писмо Рег. № Е-3322 от 29.08.2019 година на „Виваком БТК” ЕАД Дирекция „Сигурност” до ОД на МВР Габрово заедно със справка за фиксиран телефонен пост ********* и за установен кореспондиращ номер 40749877763 за периода от 12,00 до 15,00 часа на 12.08.2019 година – л. 94-98; писмо Рег. № 3406е/2019 г. на „Теленор България” ЕАД до ОД на МВР Габрово заедно с разпечатка на проведени разговори от мобилен номер ++359********* през периода от 14,32 до 16,51 часа на 12.08.2019 г. – л. 99-101; искане за предоставяне на трафични данни с Рег. № 264000-623 от 14.08.2019 година на ОД на МВР - Габрово и разпореждане № 469/15.08.2019 г. по ЧНД № 831/2019 г. на Районен съд Габрово – л. 103-105; писмо Изх. № 16582/26.08.2019 г. на „А1 България” ЕАД София до ОД на МВР Габрово – л. 107; справка за проведени ОИМ по ДП № ЗМ-294/2019 г. и № ЗМ-297/2019 г. на РУ Севлиево – л. 111; справка относно извършени ОИМ по ДП № 1752 ЗМ-464/2019 г. на РУ Габрово и схема – л. 112-113; докладни записки с Вх. № ЗМ-294/24.07.2019 г. и № ЗМ-297/25.07.2019 г. до Началник на РУ Севлиево – л. 115-116; постановление за разделяне и спиране на наказателно производство от 01.04.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура Габрово – л. 124), както и от съхраняваните веществени доказателства, описани по-горе, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подс. М.А. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от описаните по-горе писмени и гласни материали, които са събрани при воденото разследване по досъдебното производство. В обясненията, които е дал пред съдия по време на своите разпити като обвиняем, А. е посочил, че всички негови действия са били осъществени по указания, получени при телефонните разговори с неустановеното по делото лице от мъжки пол. Това твърдение (с оглед на данните в писмените материали за румънските СИМ карти, от които са били провеждани множество обаждания до телефонните апарати на тримата пострадали) се подкрепя от събраните доказателства и не се опровергава от тях. Въпросното неустановено лице е възбудило и поддържало заблуждение у тези пострадали не само по отношение на обстоятелството, че е длъжностно лице - полицейски служител, но и че участват в провеждани полицейски акции, свързани със задържане на измамници, съответно на престъпна група от сирийски граждани, за което е необходимо да предадат пари и по този начин е станало причина за формиране на неверни представи у всеки един от тях във връзка с конкретните основания, при които те са осъществили акт на разпореждане с паричните суми. Макар и по делото да не са събрани доказателства, които да установяват, че А. е бил наясно със съдържанието на самото заблуждение, възбудено от това лице, може да се заключи, че знанието му за съществуването на последното е било формирано още към момента за осъществяване на първата от измамите, които са описани в обвинителния акт, като този извод следва не само от естеството на дейността - да пренася пари, които не е получавал от никого, а са били оставяни на необичайни места (в кошче за боклук или хвърлени до различни жилищни сгради), но и от  конкретните обстоятелства, при които на три пъти е взел суми с пари, изхвърлени в пликове пред блока от свид. Р.И.. Поради изложеното действията на А. не биха могли да бъдат отчитани само като такива на помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК, а като прояви на задружна престъпна дейност, която е станала възможна в резултат на съгласувана в една или друга степен организация, при наличие на предварителен сговор между него и това лице. В резултат на неверните представи посочената свидетелка, както и свидетелите М.Б. и С.П. са хвърлили или оставили на местата, посочени им от неизвестния съучастник на А. парични суми, с което са извършили акт на имуществено разпореждане от обективна страна. Приложените писмени доказателства и самопризнанията на самият А. водят до заключение, че оставеното е било получено от него, който при всеки един случай е задържал за себе си част от паричните средства. Чрез това същият е придобил лично за себе си и за другиго (своя съучастник) имотна облага, за която е съзнавал, че е дадена от пострадалите в резултат на обстоятелства, произтичащи от тяхното заблуждение, в което са били въведени от въпросното неустановено лице. От аспект на изложеното до тук престъплението очевидно следва да се приеме за довършено по смисъла на закона, тъй като получаването на имотната облага се явява в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата имотна вреда. За всеки един от пострадалите тя е възникнала едновременно с оставянето на парите на места, находящи се на територията на гр. Севлиево и гр. Габрово, което последно посочено населено място (с оглед на предвидената в чл. 36, ал. 2 от НПК подсъдност) предопределя Районен съд - Габрово като компетентен да разгледа делото за извършеното престъпление по Глава V-та, Раздел IV-ти от Особената част на НК. Включените в предявеното обвинение три случая на измами са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от един месец, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от А. форма на вина. Доколкото това е така, а заради изложеното всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от подсъдимият действително съставлява само едно продължавано престъпление според понятието за такова, дадено в нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. При извършване на това престъпление този подсъдим е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал ясно съставомерните последици от своите постъпки и е целял тяхното настъпване.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на изложените по-горе и произтичащи от нея съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като през периода 24.07.2019 г. – 12.08.2019 година, в гр. Севлиево и гр.Габрово, при условията на продължавано престъпление, като се представил за длъжностно лице – полицейски служител, след предварителен сговор с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за другиго –неустановеното лице имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение, както следва: 1. На 24.07.2019 година, на ул. „******” № 2 в гр. Севлиево, възбудил и поддържал заблуждение у М.П.Б. *** – за това, че се провежда полицейска операция по задържане на измамници, за което е необходимо същата да предостави сумата от 300 лв.; 2. На 25.07.2019 г., на ул. „******” № 38 в гр. Севлиево, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.И. *** – за това, че се провежда полицейска операция по задържане на измамници, за което е необходимо същата да предостави сумата от 9000 лева; 3. На  12.08.2020 година, на улица „******” № 24 в гр.Габрово, възбудил и поддържал заблуждение у С.С.П. *** – за това, че се провежда полицейска акция за задържане на престъпна група - сирийски граждани, за което е необходимо същата да предостави сумата от 3227 лева, с което е причинил на посочените лица имотна вреда общо в размер на сумата от 12 527 лева, подс. М.М.А. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия М.А. към инкриминирания период; както и обясненията пред съдия, дадени при разследването по досъдебното производство, чрез които (въз основа на направените самопризнания и съобщената подробна информация във връзка с осъществените от него действия) той безспорно е спомогнал за разкриване на обективната истина, свързана с извършените престъпления. Значението на посочените смекчаващи обстоятелства обаче се игнорира от броя и характера на отегчаващите вината данни, породени от широката разпространеност на подобен вид телефонни измами на територията на страната и тяхната висока степен на морална укоримост; завишената степен на обществена опасност, с която се характеризира самото престъпление и наличието на повече от един признак, квалифициращ същото от обективна страна; немалкия брой на отделните деяния, включени в рамките на предявеното обвинение във връзка с него; краткия период, през който те са били осъществени; липсата на предприети действия във връзка с пълното или частично възстановяване на причинените имуществени вреди; както и тяхната висока парична равностойност, която надхвърля повече от 22 пъти размера на установената (чрез ПМС № 320/20.12.2018 г.) минимална работна заплата за страната от 560 лева през 2019 година.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния размер на установеното в нормата на чл. 210, ал.1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Три години лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подсъдимия А. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010г., действала към периода за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на указаното в чл. 58а, ал. 1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. М.М.А. оставащата част в размер на “Две години лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще се създадат най-оптимални условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.

Заради заличените последици от двете предходни присъди, които са били постановени по отношение на подс. М.А., последният е притежавал чисто съдебно минало и не се е считал за осъждан на наказание „Лишаване от свобода” към инкриминирания период. С оглед на изложеното, след като отчете съществуването на останалите кумулативно предвидени от закона предпоставки заедно със заключението, че (заради значителния период от време, изминал от настъпването на реабилитацията до него, през който не са налице данни той да е извършвал други противообществени прояви) за неговото превъзпитание той не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че изпълнението на определеното наказание следва да се отложи чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Като съпостави обаче изтърпяваното от А. наказания от този вид и продължителността на самия период, след който същият отново е извършил друго престъпление от общ характер, въз основа на чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на това наказание за максимално установения по закон срок – в размер на “Пет години”, считано от датата за влизане на присъдата в законна сила.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

След като прецени събраните по делото данни, съдът прие, че са налице и предпоставки по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, които обуславят гражданската отговорност на подс. М.А. по отношение на имуществените вреди, причинени от престъплението на св. Р.Д.И. ***. В рамките на разследването по наказателното производство е установено не само тяхното обективно наличие, обусловено от разпореждането с паричната сума, извършено от тази свидетелка в резултат на престъплението, в чието извършване е взел участие и подсъдимият, но и съответната причинно - следствена връзка, която съществува между осъществените действия от подс. А. и настъпването на самите вреди. Последните са безспорен  факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като за същите, на следващо място, посочената по-горе гражданска ищца не е обезщетена и до настоящия момент.

Освен по основание, съдът намери, че предявения от страна на свидетелката Р.Д.И. граждански иск е доказан и по отношение на неговия размер, тъй като претендираната с последният сума отговаря на паричните средства, с които тя се е разпоредила в резултат на въведеното и поддържано заблуждение у нея. С оглед на изложеното, и на основание чл.45 от ЗЗД, осъди подс. А. да заплати на тази свидетелка сумата от 9000 лева като обезщетение за търсените от нея имуществени вреди, претърпени от престъплението, в извършването на което той е признат за виновен. Поради факта, че за обезщетение по повод на вреди от непозволено увреждане, каквото представлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от деня на причиняването, който като дата съвпада с тази за извършване на престъплението, съдът осъди подс. М.А. да заплати на гражданския ищец Р.И. посочената сума от 9000 лева заедно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане.

След като отчете, че принадлежат на подсъдимия А. и че според данните в приложените по досъдебното производство писмени материали са били използвани от него за връзка с неустановеното по делото лице при осъществяване на трите отделни деяния, включени в предявеното против дееца обвинение, съдът постанови след влизане на присъдата в сила част от веществените доказателства, послужили за извършване на описаното  престъпление, а именно - 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung” с IMEI: 354916059182390 и 1 бр. СИМ карта на „А1 България” АД с номер 8935901990846830140, да се отнемат в полза на държавата, на основание чл.53 ал.1 б.”А” от НК.

Въз основа на тяхното значение за обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване, съдът постановени останалата част от веществените доказателства в лицето на: два броя оптични носители от информация от вида CD-R, от които 1 брой марка „@work”, 700 МВ и 1 брой марка „Verbatim” със същия капацитет, приложени към задната корица на ДП № 1752 ЗМ-464/2019 г. на РУ Габрово, след влизане на присъдата в законна сила да останат на съхранение към материалите по делото.

След като съобрази направеното искане и приложените в негова подкрепа писмени доказателства, въз основа на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.М.А. да заплати на гражданската ищец Р.Д.И. сума в размер на 800 лева, представляваща адвокатски хонорар, заплатени от същата на повереник.

Освен посочената по-горе сума, подс. М.М.А. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Габрово: държавна такса върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 360 лева – на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – същата в случай на осъществено служебно издаване на такъв за събиране на присъдената държавна такса върху това обезщетение в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…