№ 10103
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110152562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ************* е предявило против Ц. ******** В.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 690.47лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот в ***************, ведно със
законна лихва от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 85.75лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г., както и сумата от 52.11лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва считано от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 10.45лв. - лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., за
които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 37765/2022г. по
описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот
в г*************, като за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил
топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 690.47лв., представляваща
главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за
забава в размер на 85.75лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г., като била
дължима и цена на за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г. в размер на 52.11лв., върху която се дължала лихва за забава за периода от
1
31.07.2019 г. до 21.06.2022 г. в размер на 10.45лв. Поради неплащане на сумите, въз
основа заявление на ищеца от 12.07.2022г., на 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 37765/2022г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно
която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове. Оспорва за исковия период да е собственик или
ползвател, като твърди, че след представения към исковата молба нотариален акт
имало друг, с който дарила имота, както и имало право на ползване по отношение на
трети лица.
С определение № 5398/08.02.2023г. са конституирани ТЛП на страната на ищеца
– Техем сървисис ЕООД и Директ ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е разпределил в тежест на ищеца доказване на следните
материалноправни предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, му е възложено да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът е концентрирал спора по качеството на потребител на топлинна енергия
на ответника, доколкото не се оспорва от ответника доставяне на количеството
топлинна енергия.
По спорния въпрос – по делото е приет единствено (вкл. въпреки указанията по
чл.146, ал.2 ГПК) нотариален акт за продажба на недвижим имот от 24.04.1991г., по
силата на който ************ В. продават на ответницата топлоснабдения недвижим
имот (************), като по силата на н.а. продавачите запазват правото си на
ползване върху описания имот докато са живи. Видно от служебно изготвена справка
от НБД „Население“ (л.127) *********** В. е починала на 25.01.2022г., съответно към
същата дата е починал и Николай Михайлов В.. Прието и неоспорено по делото е
съдебно удостоверение изх.№ 5511/31.01.2022г. по гр.д. № 4513/2022г. по описа на
СРС, 158 състав, съгласно което Ц. Н. В. се отказва от наследството на покойния
наследодател *********** В.. Процесният период е от м.05.2019г. до м.04.2021г. , през
2
който период пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковете е
(живата към този момент) *********** В. с оглед учреденото право на ползване.
Според чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота, като при конкуренция на
тези вещни права превес има правото на ползване, а не голата собственост, в следствие
на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не "голият
собственик", лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова
ограничено вещно право на друго лице (така и Решение № 261070 от 23.03.2022 г. по в.
гр. д. № 756 / 2021 г. на Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 262357 от 13.07.2022 г.
по в. гр. д. № 15552 / 2019 г. на Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 261350 от
19.04.2022 г. по в. гр. д. № 949 / 2021 г. на Възз. IV-д състав на СГС и др.). С оглед
отказа от наследство от страна на ответница съдът приема, че последната не е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателя. Оттук
исковете следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление **********, срещу Ц. Н. В. с ЕГН: ********** и адрес:
***********, положителни установителни искове предявени по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. Н. В. дължи на ************* сумите, както
следва: 690.47лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот в ***************,
ведно със законна лихва от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 85.75лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г., както и сумата от
52.11лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва считано от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 10.45лв. - лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г.,
за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 37765/2022г.
по описа на СРС, 27 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - *************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4