№ 491
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503473 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №264975/09.09.2019г. по описа на
ВРС, на П. А. М., ЕГН **********, от *****, подадена от пълномощника му
адвокат Н. Р. К., АК- Бургас, срещу решение №3626/31.07.2020г. на
Варненски районен съд, 24-ти състав, постановено по гр.д. №880/2020г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят П.
А. М. – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца
„ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
следните парични суми: сумата 40,72 лева, представляващи общия размер на
неплатените месечни абонаментни такси за ползвани мобилни услуги с
абонаментен план „Vivacom I – Trafik M” за периода от 08.10.2016г. до
07.01.2017г., за което са били издадени фактури №**********/08.11.2016г.,
№**********/08.12.2016г. и №**********/08.01.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2019г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда, до окончателното плащане на дължимите суми; сумата 13,97
лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва върху отделните главници по издадените фактури
както следва: 3,11 лв. – дължимо обезщетение за забавеното плащане на
главницата от 8,76 лв. по фактура №**********/08.11.2016г. за периода от
27.11.2016г. до 11.11.2019г.; 5,51 лв. – дължимо обезщетение за забавеното
плащане на главницата от 15,98 лв. по фактура №**********/08.12.2016г. за
периода от 27.12.2016г. до 11.11.2019г.; 5,35 лв. – дължимо обезщетение за
забавеното плащане на главницата от 15,98 лв. по фактура
№**********/08.01.2017г. за периода от 27.01.2017г. до 11.11.2019г.; които
вземания произтичат от Договор за телекомуникационни услуги от
31.03.2016г., сключен между „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, и П.М., прехвърлени на „С.Г.ГРУП”
ООД, ЕИК *********, с договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие на
ищеца „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, с последващ
договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019г., за които суми по ч.гр.д.
№19206/2019г. на ВРС, 50-ти състав, по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №8878/25.11.2019г., като ответникът е бил
осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за производството в
общ размер на 477,78 лева, в т.ч. 102,78 лв. за заповедното и 375 лв. за
исковото производство.
Съдът е сезиран и с нарочна частна жалба вх. №275193/22.10.2020г. по
описа на ВРС, подадена от ответника П. А. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адвокат Н.К., АК-Бургас, срещу определение
№261272/29.09.2020г. на Варненски районен съд, 24-ти състав, постановено
по гр.д. №880/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на
страната за изменение на решението в частта му за разноските.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд страните
не са взели участие. С молба преди заседанието пълномощникът на
въззивника П. М. адвокат Н.К., БАК, е заявил, че поддържа подадените
жалби, изложените в тях оплаквания и искания, и моли за тяхното уважаване.
Подадена е молба и от въззиваемата страна „Евро Финанс Колект”
ЕООД чрез процесуалния й представител адвокат И.Л., САК, в която се
заявява, че се поддържат подадените отговори на въззивната и частната
жалби, като се иска обжалваните с тях съдебни актове да бъдат потвърдени.
2
И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като
към молбите си са приложили списъци по чл.80 ГПК.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и
след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от 24.01.2019г.
на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, с която се претендира установяване на част от вземанията му спрямо
ответника П. А. М., ЕГН **********, от *****, за които по ч.гр.д.
№19206/2019г. на Варненски районен съд (ВРС), 50-ти състав, по реда на
чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №8878/25.11.2019г.,
своевременно оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК.
Ищецът „Евро Финанс Колект” ЕООД – кредитор в заповедното
производство по ч.гр.д. №19206/2019г. на ВРС претендира плащане на сумите
40,72 лева - общ размер на неплатените месечни абонаментни такси за
ползвани мобилни услуги с абонаментен план „Vivacom I – Trafik M” за
периода от 08.10.2016г. до 07.01.2017г., за което са били издадени фактури
№**********/08.11.2016г., №**********/08.12.2016г. и
№**********/08.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от
22.11.2019г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, до
окончателното плащане; 13,97 лева - общ размер на дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху отделните главници по
издадените фактури за периода от датата на изтичане на срока за плащане до
11.11.2019 година. Претендира и осъждане на ответника да му заплати
сторените по делото разноски.
Претенцията си ищецът основава на сключен между ответника – абонат
и БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД („БТК”
ЕАД), ЕИК *********, договор за телекомуникационни услуги от
31.03.2016г. по абонаментен план „Vivacom I – Trafik M” с месечна такса от
15,99 лв. с ДДС, за ползваните услуги по който в периода 08.10.2016г. -
07.01.2017г. са били издадени фактури №**********/08.11.2016г.,
№**********/08.12.2016г. и №**********/08.01.2017г., като задълженията по
тях не са погасени. Тези вземания първоначално са били прехвърлени от
3
кредитора „БТК” ЕАД на „С.Г.ГРУП” ООД с договор за цесия от
16.10.2018г., а впоследствие на ищцовото дружество с последващ цесионен
договор от 26.08.2019г.
В съответствие с изричното упълномощаване от предходния кредитор
всеки един от цесионерите – първоначалния „С.Г.ГРУП” ООД и последващия
„Евро Финанс Колект” ЕООД са изпратили съобщения до длъжника за
извършените прехвърляния на вземанията (без твърдения за тяхното
връчване). Допълнително в молба преди първо открито съдебно заседание
ищецът е навел твърдения, че длъжникът е узнал за извършените
прехвърляния на вземанията с получаването на книжата по делото, който факт
следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.
Правно основание на претенциите – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, чл.79 от ЗЗД.
Основните възражения на ответника по иска, поддържани и във
въззивната жалба, са свързани с прехвърлянето на вземанията и надлежната
легитимация на ищеца като кредитор – носител на тези вземания.
Цедираният длъжник е трето за цесионния договор лице и не може да
интервенира в него. Поради това всякакви възражения, касаещи договора за
прехвърляне на вземанията, в частност изпълненията на насрещните
задължения по него (в т.ч. и плащането на цената за прехвърлянето), каквито
по същността си са повдигнатите в настоящия случай възражения на
ответника, са недопустими. Интереса на длъжника да изпълни валидно с
правопогасяващ задължението му ефект са достатъчно охранени с
изискваното от закона уведомяване от страна на предходния кредитор за
прехвърлянето, от който именно момент цесията има действие за длъжника
(чл.99, ал.2 и 3 от ЗЗД). Аргументи за това се извличат от правното естество
на самия цесионен договор. За неговата действителност законът не изисква
никаква форма, следователно, по общо правило не се изисква постигнатите в
него уговорки между прехвърлителя – цедент и приобретателя – цесионер да
станат достояние на длъжника и/или да бъдат одобрени от него.
Единственото условие, за да има действие този договор спрямо третите лица
и длъжника е т.нар. съобщаване, целта на което е да се даде необходимата
гласност на прехвърлянето, за да може същото да се противопостави на
4
всички – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В този смисъл повдигнатите въпроси за това нарушил ли е първия
цесионер „С.Г. Груп” ООД задълженията си по договора с предходния
кредитор „БТК” ЕАД да не прехвърля цедираните му вземания до пълното
изплащане на цената за тяхното придобиване, спазен ли е уговорения начин
за събиране на прехвърлените вземания (цесионерът да не пристъпва към
съдебно събиране на вземанията си преди да е уведомил длъжниците за
извършеното прехвърляне, като до настъпването на това условие може да
извършва само извънсъдебно събиране по реда на т.7 - чрез плащане на касите
на цедента) са ирелевантни за настоящия спор.
Единствено с цел пълнота следва да се посочи, че възражението за
нищожност на втората цесия, по силата на която ищецът се легитимира като
носител на вземанията, поради наличието на изрична забрана в първия
цесионен договор за прехвърляне на вземането от цесионера на трети лица, е
и неоснователно. Според позованата от ответника договорна разпоредба на
т.4.3. от договора за прехвърляне на вземания № *********/16.10.2016 г.,
сключен между „БТК” ЕАД и първоначалния приобретател в лицето на „С.Г.
Груп” ООД, до пълното изплащане на цената (по размер, начин и срокове за
плащане, уговорени в т.2 от договора), цесионерът се задължава да не
извършва каквито и да е юридически и/или фактически действия, с които да
прехвърля (цедира) вземанията, предмет на договора, на трети лица. Касае се
в случая за отлагателно условие, а не до изрична забрана за прехвърляне на
вземанията по смисъла на чл.99, ал.1 от ЗЗД, поради което и евентуалното
нарушаване на това условие не влече и не може да обуслови нищожност на
сключения впоследствие от цесионера договор за прехвърляне на
придобитите вземания, а може да доведе единствено до отговорност за вреди
при нарушаване на това договорно условие. В този смисъл е и разпоредбата
на т.4.3., изр.2-ро, предвиждаща, че при нарушаване на това условие
цесионерът дължи обезщетение на цедента в размер на 10% от стойността на
вземанията, които са прехвърлени в нарушение на тази договорна клауза.
Впрочем, релевантна за валидността на договора за цесия е определената още
при учредяването на облигационното отношение непрехвърляемост на
произтичащите от него права и искове. Ограниченията и условията за
последващо прехвърляне, установени в самия цесионен договор, имат
5
действие само спрямо страните по този договор (цедент - цесионер) и нито
обвързват, нито засягат цедирания длъжник.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор
ищецът – заявител „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД е посочил и
представил договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2019г.,
ведно с Приложение №1 към него, по силата на който продавачът „С.Г.ГРУП”
ООД, ЕИК *********, му е прехвърлил свои вземания към длъжници,
индивидуализирани в приложението, сред които и вземане от длъжника П. А.
М. в размер на 131,32 лв. - главница, срещу определено в договора
възнаграждение. Представен е и договор за прехвърляне на вземания
№********* от 16.10.2016 г., по силата на който продавачът „С.Г.ГРУП”
ООД е придобил прехвърляните вземания от предходния кредитор -
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********. Действително, с този договор се прехвърля пакет от вземания,
като е договорено тяхната индивидуализация да бъде посочена в нарочно
Приложение №1 към него, което първоначално не е представено с исковата
молба. Впоследствие, обаче, с оглед и възраженията на ответника с отговора
на исковата молба, ищецът е представил извлечение от това приложение, от
което се установява, че в пакета на прехвърлените с първоначалния цесионен
договор от 16.10.2016 г. вземания е включено и вземането към ответника в
размер на 131,32 лв. - неплатена главница по договор за телекомуникационни
услуги от 31.03.2016г., сключен с „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, за което са били издадени
фактури №**********/08.11.2016г., №**********/08.12.2016г.,
№**********/08.01.2017г. и №12241066119/08.04.2017г. Извлечението е
удостоверено с рег. №94-П-21 от 18.06.2020г. на „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и е заверено надлежно както от името
на първоначалния кредитор – цедент „БТК” ЕАД, така и от името на
цесионера „С.Г.Груп” ООД. Неоснователни са обоснованите във въззивната
жалба твърдения, че този частен документ не може и не следва да бъде
кредитиран, тъй като, след като представлява извлечение, не може да съдържа
подписи, а отделно от това, същите са и различни от подписите, положени за
цедент и цесионер в договора за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г.,
поставения на него щемпел на „Българска телекомуникационна компания”
6
ЕАД е от много по-късна дата спрямо датата на този договор. Както сам
ответникът обсъжда, касае се за „извлечение”, а не за копие на документ,
което е направено на посочената в него дата, като с положените подписи се
потвърждава удостоверителното изявление на страните по цесионния договор
(в частност от самия прехвърлител), че това вземане е било включено в
пакета прехвърлени вземания.
Представени са и съответните потвърждения за прехвърлянето на
вземанията, издадени както от първоначалния цедент Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, така и от последващия прехвърлител
„С.Г.Груп” ООД.
По делото са приложени и нарочни пълномощни от „БТК” ЕАД на
„С.Г.Груп” ООД, съответно от „С.Г.Груп” ООД на „ЕВРО ФИНАНС
КОЛЕКТ” ЕООД, от които е видно, че е налице изрично изявена правно
валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да
предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие
от пълномощник липсва законова пречка. От представените по делото
доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на длъжника
за извършените цесии преди предявяването на иска, доколкото липсват
доказателства както за изпращането, така и за получаването на съответните
уведомления, приложени по делото.
Доколкото обаче на ответника са надлежно връчени преписи от
исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за прехвърляне
на вземания от 16.10.2018г., нарочното потвърждение от страна на цедента за
сключената цесия, издаденото пълномощно за съобщаване на цесията и
нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това
цесионер; последващия договор за цесия от 26.08.2019г., ведно с приложение
№1 към него, пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на
цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за
това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което
правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. В конкретния
7
случай от ответника – длъжник не са противопоставени твърдения, че до
предявяването на иска е погасил задължението си на стария кредитор, поради
което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт.
По тези съображения следва да се приеме, че процесната цесия има
действие за длъжника П. А. М. и тъй като същият не твърди да е извършил
плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер „Евро Финанс
Колект” ЕООД се явява носител на тези вземания.
В отношенията между страните по цесионния договор прехвърлянето на
вземането на новия кредитор настъпва със самото постигане на съгласието, а
спрямо прехвърления длъжник – от момента на съобщението. Обемът на
прехвърлянето засяга вземането като едно правно и стопанско цяло така,
както същото е било породено, ведно с всички създадени за обезпечаване
изпълнението му акцесорни права. От това следва, че длъжникът може да
прави и на новия кредитор всички онези възражения, които би имал срещу
стария, стига тези възражения да са възникнали преди да е получил
съобщението за прехвърлянето.
С оглед горното и при липсата на твърдения от страна на ответника –
длъжник и представени доказателства за извършено плащане на
първоначалния кредитор до уведомяването му за извършените цесии,
единственото релевантно възражение срещу предявените искове е по
отношение на дължимото обезщетение за забавено изпълнение. Размера на
задълженията по процесните фактури, свеждащи се до уговорената месечна
абонаментна такса, и тяхната изискуемост не са оспорени от ответника.
Видно от представения Договор за телекомуникационни услуги от
31.03.2016г., сключен между „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, и П.М., и подписаната от абоната
декларация към него, страните са приели отношенията им да се регулират и
от Общите условия на мобилния оператор. В т.113 от същите е предвидено,
че при забава в плащането на дължимите суми в уговорените за това срокове
(18-дневен срок от издаването на съответната фактура) абонатът дължи лихва
за забава в размер на 1/365-та част от 9 процента от размера на неплатените в
срок задължения за всеки един ден закъснение след срока за плащане, до
датата на окончателното плащане. Касае се за договорно определена лихва за
8
забава, която дерогира приложението на общата разпоредба на чл.86 от ЗЗД.
Безспорно е в случая, че за дата на издаване на съответната фактура
страните са приели 8-мо число на месеца, с оглед на което абонатът изпада в
забава считано от 19-ия ден от издаването на фактурата. С оглед на това и
като се има предвид определения в приложимите Общи условия размер на
договорната лихва, дължимите обезщетения за допуснатата забава в
плащането на задължения по трите процесни фактури за период, предхождащ
предявяването на иска, са в размери както следва: 2,33 лева – за забавеното
плащане на главницата от 8,76 лв. по фактура №**********/08.11.2016г. за
периода от 27.11.2016 до 11.11.2019 год. (1080 дни по 0,00216 лв./ден); 4,13
лева за забавеното плащане на главницата от 15,98 лв. по фактура
№**********/08.12.2016г. за периода от 28.12.2016 до 11.11.2019 год. (1049
дни по 0,003940 лв./ден); 4,01 лева за забавеното плащане на главницата от
15,98 лв. по фактура №**********/08.01.2017г. за периода от 27.01.2016 до
11.11.2019 год. (1019 дни по 0,003940 лв./ден). Общият размер на дължимото
обезщетение за забава за периода, предхождащ предявяването на заповедния
иск, е 10,47 лева. Предявената претенция (13,97 лв.) е в по-висок размер,
поради което следва да бъде частично отхвърлена. С цел единствено
прецизност следва да се посочи, че дори и при прилагане на законната лихва
дължимите обезщетения за забава са в по-малък размер от претендираните
(2,63 лв.; 4,66 лв.; 4,52 лв.), което е допълнителен аргумент за частичната
неоснователност на тази искова претенция.
Договорната, а не законната лихва е приложима към определянето по
размер на дължимото обезщетение за забава и след предявяването на иска до
окончателното погасяване на задълженията, доколкото, както вече се посочи,
страните по първоначалното правоотношение изрично са приели, че същата
се дължи до датата на окончателното плащане (т.113 от ОУ). При
изчисляването на конкретния размер следва да се съобрази разпоредбата на
чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.), което изрично следва да се укаже в
диспозитива на съдебното решение.
По изложените съображения обжалваното решение на
първоинстанционния съд следва да бъде частично ревизирано в частта му
9
относно уважените акцесорни искове, като се установи дължимост от
ответника – длъжник на обезщетение за допуснатата забава в размер на
договорната лихва по т.113 от ОУ при изричното съобразяване на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (Обн.
ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.), съответно и като се намали по размер
установеното вземане за обезщетение за забава за периода, предхождащ
предявяването на иска (до 11.11.2019г.).
По частната жалба.
Обжалването на постановеното от първоинстанционния съд
определение по чл.248 ГПК, ответникът обосновава с твърдение, че с оглед
размера на първоначално предявените искове, съответно размера на
уважените с решението искове, разноските на ищеца за исковото
производство следва да се определят по съразмерност на уважената част, т.е.
в размер на 124,75 лв., а не в пълен размер от 375 лв. както неправилно са
били присъдени с решението. Наред с това, според жалбоподателя, с оглед
оттеглянето на част от претенцията и разпоредбата на чл.78, ал.4, във връзка с
ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски и на ответника по съразмерност
на прекратената част на делото, независимо от липсата на постановено
нарочно прекратително определение от страна на исковия съд.
Оплакванията са неоснователни. Действително, първоначално в
исковата си молба ищецът е заявил и претенция за установяване
съществуването на вземания по фактура №**********/08.04.2017г. за
главницата в размер на 90,60 лева и следващото се обезщетение за забава
периода от 27.04.2016 до 11.11.2019г. в размер на 27,64 лева. По реда на
чл.129, ал.2 от ГПК исковата молба в тази й част е била оставена без
движение като на ищеца са дадени конкретни указания за нейното поправяне.
В указания му срок ищецът е представил молба, в която е заявил, че се
отказва от искането си за установяване съществуването на тези вземания, с
оглед на което и предвид разпоредбата на чл.129, ал.5 от ГПК исковата следва
да се счита предявена единствено за установяване съществуването на
вземанията за главниците по фактури №**********/08.11.2016г.,
№**********/08.12.2016г. и №**********/08.01.2017г. в общ размер на 40,72
лв. и следващите се обезщетения за забава в общ размер на 13,97 лева. С
10
оглед на това е видно, че в случая не се касае за частично прекратяване на
исковото производство поради отказ на ищеца от част от предявените искове
(независимо от непрецизната формулировка на ищеца в уточняващата му
молба от 20.02.2020г. и липсата на нарочно произнасяне на
първоинстанционния съд в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК), а за поправяне
на исковата молба по реда и в срока по чл.129, ал.2 от ГПК. Ето защо
исковете по върнатата искова молба не могат да се вземат предвид при
разпределяне на насрещната отговорност на страните за разноските по делото.
По насрещната претенция на ответника за присъждане на разноски за
прекратената част от исковете, освен вече казаното, следва да се посочи и
следното: Първо, това искане е направено несвоевременно – аргумент от
чл.248, във вр. с чл.81 ГПК, поради което е недопустимо за разглеждане по
същество. Второ, същото е и неоснователно, доколкото, дори да се приеме, че
е налице частично прекратяване на производството, то това е сторено във
фазата на поправяне на исковата молба, преди размяна на книжа между
страните, поради което липсва каквото и да е било основание да се приеме, че
ответникът е сторил разноски за защита по тези искове.
По тези съображения обжалваното определение по чл.248 от ГПК, с
което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта му
за разноските, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК
първоинстанционното решение следва да се ревизира частично и по
отношение на присъдените разноски.
При общ размер на доказаните разноски на ищеца за
първоинстанционното производство в размер на 375 лв. (платени държавна
такса и адвокатско възнаграждение), по съразмерност с уважената част на
исковете ответникът следва да му репарира сумата 351 лева. За въззивното
производство ищецът – въззиваема страна е сторил разноски в размер на 300
лева (платено адвокатско възнаграждение), от които по съразмерност с
неоснователната част на въззивната жалба ответникът – въззивник следва да
му възстанови сумата 280,80 лева. За заповедното производство по ч.гр.д. №
19206/2019г. на ВРС ответникът следва да репарира на ищеца сумата 96,20
лева, представляваща част от сторените разноски в общ размер на 325 лв.
11
(платени държавна такса и адвокатско възнаграждение), по съразмерност с
основателната част на вземанията, включени в издадената заповед за
изпълнение.
На адвоката, предоставил на ответника безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размери от по 19,20 лева за двете съдебни инстанции по
съразмерност с неоснователната част на исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените
разноски за защита по неоснователната частна жалба в размер на 300 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3626/31.07.2020г. на Варненски районен съд, 24-
ти състав, постановено по гр.д. №880/2020г. по описа на ВРС, в частите му, с
които е прието за установено, че ответникът П. А. М., ЕГН **********, от
*****, дължи на ищеца „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, законната лихва върху главницата от 40,72 лева,
считано от 22.11.2019г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, до окончателното плащане на дължимите суми; сума над 10,47 лева, до
установената като дължима сума от 13,97 лева, представляваща общия размер
на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
отделните главници по издадените фактури, в т.ч. сума над 2,33 лева до 3,11
лв. – дължимо обезщетение за забавеното плащане на главницата от 8,76 лв.
по фактура №**********/08.11.2016г. за периода от 27.11.2016г. до
11.11.2019г.; сума над 4,13 лева до 5,51 лв. – дължимо обезщетение за
забавеното плащане на главницата от 15,98 лв. по фактура
№**********/08.12.2016г. за периода от 27.12.2016г. до 11.11.2019г.; сума
над 4,01 лева до 5,35 лв. – дължимо обезщетение за забавеното плащане на
главницата от 15,98 лв. по фактура №**********/08.01.2017г. за периода от
27.01.2017г. до 11.11.2019г.; както и изцяло в частта му за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза” №46, ет.4, срещу ответника П. А. М., ЕГН **********, с адрес *****,
иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД ,
за установяване в отношенията между страните съществуването на парични
вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.
№19206/2019г. на Варненски районен съд, 50-ти състав, заповед за
изпълнение №8878/25.11.2019г., за сума над 10,47 лева до претендираната
сума от 13,97 лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху отделните главници по
издадените фактури, в т.ч. сума над 2,33 лева до 3,11 лв. – дължимо
обезщетение за забавеното плащане на главницата от 8,76 лв. по фактура
№**********/08.11.2016г. за периода от 27.11.2016г. до 11.11.2019г.; сума
над 4,13 лева до 5,51 лв. – дължимо обезщетение за забавеното плащане на
главницата от 15,98 лв. по фактура №**********/08.12.2016г. за периода от
27.12.2016г. до 11.11.2019г.; сума над 4,01 лева до 5,35 лв. – дължимо
обезщетение за забавеното плащане на главницата от 15,98 лв. по фактура
№**********/08.01.2017г. за периода от 27.01.2017г. до 11.11.2019г., като
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „ЕВРО
ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза” №46, ет.4, и ответника П. А. М.,
ЕГН **********, с адрес *****, съществуването на вземане на „ЕВРО
ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК ********* – кредитор по издадената в
негова полза по ч.гр.д. №19206/2019г. на Варненски районен съд, 50-ти
състав, заповед за изпълнение №8878/25.11.2019г., от длъжника П. А. М.,
ЕГН **********, за обезщетение за забава в размер на договорна лихва,
равняваща се на 1/365-та част от 9 процента от размера на неплатените в срок
задължения по фактури №**********/08.11.2016г. (8,76 лв.),
№**********/08.12.2016г. (15,98 лв.) и №**********/08.01.2017г. (15,98 лв.)
за всеки един ден закъснение до датата на окончателното плащане, при
съобразяване приложимост на разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март
2020г.), на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД.
13
ПОТВЪРЖДАВА решение №3626/31.07.2020г. на Варненски районен
съд, 24-ти състав, постановено по гр.д. №880/2020г. по описа на ВРС, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
„ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза” №46, ет.4, сумата 728 лева
(седемстотин двадесет и осем лева), представляваща общия размер на
сторените разноски по делото (заповедното и исковото (в т.ч.
първоинстанционно и въззивно) производства) по съразмерност с
основателната част на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза” №46, ет.4, да
заплати на адвокат Н. Р. К., АК – Бургас, с адрес на кантората на
упражняване на дейността ******, сумата 38,40 лева (тридесет и осем лева и
четиридесет стотинки), представляваща общия размер на адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска услуга по чл.38, ал.2,
вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв по делото (в т.ч. първоинстанционно и въззивно
производства), по съразмерност с неоснователната част на исковете, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение №261272/29.09.2020г. на Варненски
районен съд, 24-ти състав, постановено по гр.д. №880/2020г. по описа на ВРС,
с което е оставено без уважение искането на ответника П. А. М., ЕГН
**********, за изменение на постановеното по делото решение
№3626/31.07.2020г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
„ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза” №46, ет.4, сумата 300 лева (триста
лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство по
частната жалба, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15