РЕШЕНИЕ
№ 28/11.2.2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при
секретар:Т. И.ова
прокурор:
М. Ставрев
като
разгледа докладваното от съдията Димов
ВНОХД № 1095
по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. А.Д.А.
от ВАК, като защитник на подсъдимия М.С.М.,
против Присъда № 25, постановена на 26.06.2019 год. по НОХД № 459/2018 год. по
описа на ПРС – ІІ – ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
С атакувания съдебен акт подсъдимият М.С.М.
е бил признат ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 16.05.2017 г. в с. Аспарухово, община Дългопол,
област Варна причинил на Д.Ал.Ст.средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на мозъка и травматични увреждания под меките мозъчни обвивки, които
са определили разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което
и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, от НК му наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ПЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на
което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с определяне на изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИЛ
подсъдимия да заплати направените по делото разноски на фаза досъдебно
производство в размер на 478,86 лева
(четиристотин седемдесет и осем лева и 86 ст.) в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна, както и сумата от 400 лева
(четиристотин лева) представляваща разноски на фаза съдебно производство в
полза на Държавата по сметка на РС Провадия.
ПРИСЪДАТА се
атакува от подсъдимия М., чрез защитника адв. А. от ВАК.
Излагат се доводи, че присъдата е необоснована и неправилна,
предвид направения анализ на доказателствата, и, че всъщност е имало само една
сопа при възникналия конфликт между подсъдимия и пострадалия.
Счита, че не са налице доказателства, че именно подсъдимият е причинил
телесното увреждане на пострадалия.
Сочи се, че не следва да се кредитират показанията на пострадалия
и св.Ал., тъй като са в противоречие с тези дадени на досъдебното производство,
поради което съдът е достигнал до неверни фактически изводи, като изцяло се
оспорва авторството на деянието.
В жалбата не се прави се искане за събиране на нови доказателства.
Прави се искане първоинстанционният акт да бъде отменен и
подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
В закрито заседание с определение №105, постановено на 05.02.2019
год. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е приел, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетелите, пострадалата,
както и назначаването на СППЕ.
Жалбоподателят
М., редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд явява
се лично и с упълномощения защитник – адв. А. от ВАК.
Пред
въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените
в не основания и моли съда да го признае за невинен и да го оправдае по
възведеното обвинение.
При
даване на последна дума подсъдимият заявява, че не е виновен и моли
за оправдателна присъда.
В съдебно
заседание представителят на въззивната прокуратура намира
жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че
първоинстанционният съд в пълнота е установил обективната истина по делото и е
изложел аргументи за осъдителната присъда.
След преценка на доводите сочени в жалбата, становището на защита
и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на присъдата, на основание
чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намира и приема за
установено следното:
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване
и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценяват като неоснователна,
поради следните съображения.
Производството пред Варненски районен съд е било образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимия
М.С.М. за престъпление по чл. 129, ал.2, вр., ал.1 от НК, като е протекло по общия процесуален
ред.
В хода на
производството пред първата инстанция не се установяват нарушения на
процесуалните правила, с оглед реда по който проведено съдебното производство.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като от събраните по
делото доказателства, могат да се направят фактическите заключения, които е
извел ПРС.
В
съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, ПРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.С.М. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, вдовец,
с основно образование, пенсионер.
Подсъдимият М. и св. Г.били
роднини по съребрена линия, но били в
лоши отношения по повод ползваните от тях места в края на село Аспарухово,
където отглеждали животни.
Подсъдимият живеел в едно
домакинство със семейството на своя син - св. Ст.М. ***. Св. Г.също живеел в с.
Аспарухово, със семейството на сина - св. И. Д. Ал..
Местата на подс. М. и св. Г.се
намирали едно срещу друго. Конфликтите между тях били по повод обстоятелството,
че подс. М. изхвърлял смет от отглежданите от него прасета на място, през което
св. Г.минавал.
На 16.05.2018 год. подс. М.
отишъл на мястото си много рано, за да се грижи за животните си. С него бил и
помощникът му в стопанството - св. Ж.П.Г., който работел обща работа на подс. М.
и сина му - св. С. и като възнаграждение получавал подслон, храна и около 100
лева месечно.
Малко след подс. М. с
автомобила си пристигнал и св. Г., като спрял автомобила пред мястото на подс. М..
Щом го видял, М., го извикал да се разберат. Св. Г.излязъл от автомобила си и
се насочил към подс. М. със сопа в ръка. Когато двамата били на близко
разстояние един срещу друг, св Г.замахнал със сопата срещу подс. М., двамата
започнали да се бият. Св.Ганев хванал св. Г.за ръцете отзад като улеснил подс. М.
да го ударя със сопата по главата. Подс. М. и св. Г.паднали на земята като се
удряли взаимно. Мястото, където двамата си нанасяли ударите било пред стаичката
на подс. М., където настилката била от траверси.
Св. Ганев като видял
случващото се оставил подс. М. и св. Г.и отишъл до дома на св. С., за да го
повика за помощ. След като стигнал до дома му той му казал, че баща му – подс. М.
и св. Г.се бият. Когато св. С. и св. Ганев пристигнали на мястото на
произшествието, те заварили подс. М. и св. Г.на около метър и половина един от
друг пред стаичката на подс. М.. И двамата имали много кръв по главата и по
тялото и не се движели, но били контактни. Подс. М. лежал по гръб, а св. Г.лежал на земята
подпрян на ръката си, като в другата ръка държал сопата.
Св. С. натоварил своя баща -
подс. М. в автомобила си и го откарал в дома им, а оставил св. Г., тъй като той
заявил, че сам ще се прибере с автомобила си. Св. С. уведомил за случилото се
кметицата на селото, а след това и снахата на св. Г.за случилото се, с цел да му
укажат помощ. Последната уведомила съпруга си – св. Ал., който също тръгнал към
мястото, където св. Г.и подс. М. се сбили. Св. С. се обадил на Бърза помощ и след
пристигането на автомобила подс. М. бил откаран за оказване на медицинска помощ
до медицинския център в гр.Дългопол, след което в гр.Варна.
Малко по-късно след като
подсъдимият си заминал св. Г., се качил в автомобила си и бавно потеглил към
дома си. По пътя той срещнал автомобила на сина си - св. Ал., но св.Г.продължил
да шофира сам до дома си. След като пристигнал пред дома си св. Ал. заедно с
брат си и майка си го пренесли до леглото и се обадили на Бърза помощ. Св. Г.изгубил
много кръв и малко по-късно същият ден станал трудно контактен и спрял да
отговаря на въпроси на околните. Бил откаран по спешност първо в гр. Дългопол,
след това в гр. Варна, където бил приет за лечение в клиниката по неврохирургия
на МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна.
От изготвената в хода на
досъдебното производство СМЕ,
която е кредитирана от съда се установява, че на 16.05.2017год. св. Г.е получил
следните увреждания: няколко контузионни огнища, субдурален хематом и
травматична субарахнойдална хеморагия - описаните в ИЗ темпорално вдясно над
пирамидната кост кръвеквивалентна контузионна зона, субдурален хематом
париестално задно вдясно с максимална дебелина на слоя 0,7 см и кръвеквивалентна
интрацеребрална колекция темпоралновляво медиално от Силвиевата бразда, огнищни
субарахнойдални кръвоизливи теменно; разкъсно-контузни рани на главата, лицето,
трети пръст на лявата ръка и лявата ушна мида; кръвоизлив под конюнктивата на
дясното око; кръвонасядания и оток на лицето, лява ушна мида, лява ръка, лява
подбедрица.
Регистрираните на скенер
няколко контузионни огнища, както и кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка
са обусловили разстройство на здравето
временно опасно за живота, независимо дали е имало или не загуба на
съзнание. Останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Описаните травматични
увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се
получат по описания в делото начин, вкл. удари със сопа.
Видно от заключението на
вещите лица по извършената в хода на досъдебното производство ТРОЙНА СМЕ №45-2018 год. по
описа на ОСМ при МБАЛ“Св. Анна-Варна“АД-гр.Варна, която е кредитирана от съда
се установява, че, в резултат на действията на подс. М. пострадалият св. Г.е
получил три разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата в двете
теменни области, разкъсно-контузна рана в лява челна област, подкожен
кръвоизлив по клепачите на дясното око, кръвоизлив под лявото око, контузия на
мозъка, травматични кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузната
рана по горния клепач на лявото око, контузия на мозъка, травматични
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана в областта на
трети пръст на лявата ръка, травматични отоци и кръвонасядания в областта на
лявата предмишница и лявата длан.
Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети по окосмената
част на главата, лицето в порядък пет-шест удара, удари с твърд предмет
в областта на лявата предмишница, лявата длан и пръстите на лявата ръка.
Травматичните увреждания в областта на левия горен крайник могат да се приемат
за т.нар. „защитни наранявания“, които са получени при противопоставяне
на левия горен крайник на действието на извършителя. Контузията на мозъка и
травматичните увреждания под меките мозъчни обвивки са определили разстройство
на здравето временно опасно за живота, съставляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК.
В своята съвкупност останалите
описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, отзвучават за период от около 15-20 дни.
От обясненията на вещите лица
– д-р Демиров, д-р Ганчев, д-р Михова и д-р Буролянова се установява, че
контузията на мозъка и травматичните увреждания под меките мозъчни обвивки на
св. Ганчев, които са обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота в своята съвкупност не могат да се причинени изцяло при боричкането на
св. Г.и подс. М., особено нараняванията в областта на темето на главата, а са
резултат от ударите с твърд тъп предмет.
Видно от заключението на
вещото лице по извършената СМЕ в хода на досъдебното производство, кредитирано
от съда относно получени по време на същото произшествие травматични увреждания
от подс. М.С.М., същият е получил разкъсно-контузни рани на главата и дясната
ушна мида; кръвоизлив на дясното око; кръвонасядания и оток на лицето, дясната
ушна мида, лявата лопатка и двете ръце; сътресение на мозъка без загуба на
съзнание.
Описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Същите са
резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат по
описания в делото начин, включително удари със сопа.
От епикриза на св. Ал. се
установява, че на 16.05.2017г. той е приет в Клиника по неврохирургия към МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД гр.Варна и е изписан на 22.05.2017г. с диагноза – дифузна
травма на главния мозък без открита вътречерепна травма.
От медицинско удостоверение на
подс. М. от 19.05.2017г. се установява, че в резултата на боя между подсъдимия
и св. Г.подс. М. е получил разкъсно контузни рани по окосмената част на
главата, дясна ушна мида, травматични отоци и кръвонасядания в областта на
лицето, областта на лявата лопатка, горните крайници, мозъчно сътресение.
От епикриза на подс.М. се
установява, че на 16.05.2017г. той е приет
Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД и е изписан на
19.085.2017г. с диагноза – мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.
Видно от извършената справка
за съдимост подс. М. не е осъждан към инкриминираната дата.
ПО
ЖАЛБАТА ЗА НЕОБОСНОВАНОСТ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ:
Жалбата е неоснователна и следва да остане
без уважение. Това е така поради следните съображения:
Неоснователни са
възраженията на защитата на подсъдимия, които се правят пред ВОС.
Същите се свеждат до това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и некореспондираща с
доказателствения материал, поради което съдът е достигнал до неверни фактически
изводи, като изцяло се оспорва авторството на деянието, тъй като не било
доказано както от обективна, така и от субективна страна, че именно подсъдимият
е причинил телесното увреждане на пострадалия.
Настоящият състав на ВОС следва да отбележи, че фактическата обстановка е била правилно установена от ПРС,
а направените правни изводи – законосъобразни.
Посочената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото.
Мотивите на съда относно
това кои доказателства следва да се кредитират, поради какви съображения се споделят и от
настоящата съдебна инстанция. Настоящият състав на съда приема и изградената въз основа на тези доказателства
фактическа обстановка и правни изводи.
Правилно РС е кредитирал
гласните доказателства – частично обясненията на подсъдимия, частично показанията
на свидетелите Д.Г., И. Ал., Ст.С. и Ж.Г., СМЕ, приложените по делото писмени
доказателства – свидетелство за съдимост,
епикризи на подс. М.и св. Г., медицинско удостоверение на
подс. М..
Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е постановил
атакуваният съдебен акт. Изводите и заключенията относно правно – релевантните
факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал.
Правилно РС е подходил критично
към показанията на свидетелите и е дал вяра само на онази част от тях, която не
е в противоречие с другите доказателства по делото.
Въззивният състав на съда,
счита че критично следва да се отчетат показанията и на св. Ж.Г., тъй като е близък
на подсъдимия не се явява обективен и незаинтересован свидетел.
Обосновано първоинстанционният
съд е кредитирал частично показанията на свидетелите, като е посочил в коя част
ги кредитира и в коя не, тъй като са обективни, логични и кореспондиращи помежду
си и с останалите доказателства по делото.
Въззивният състав споделя
извода на първоинстанционният съд, че следва да се възприемат частично показанията
на пострадалият Д.Г., въпреки, че е страна в процеса и се явява заинтересован
от изхода на делото, тъй като се подкрепят най – вече от СМЕ.
Съдът приема заключението
на вещите лица, тъй като е изготвено компетентно, професионално, с необходимите
познания и опит в съответната област. От същото, потвърдено и в съдебно
заседание по категоричен начин се установява причиненото на пострадалия Г.телесно
увреждане.
Вещите лица изрично са
посочили, че контузията на мозъка и травматичните увреждания под меките мозъчни
обвивки на св. Ганчев, които са обусловили разстройство на здравето временно
опасно за живота в своята съвкупност не могат да се причинени изцяло при
боричкането на св. Г.и подс. М., особено нараняванията в областта на темето на
главата, а са резултат от ударите с твърд тъп предмет.
Поради тези съображения
настоящият състав на въззивния съд приема, че е неоснователен доводът на
защитата с което се оспорва авторството на деянието – а именно, че подсъдимият
е причинил телесното увреждане на пострадалия св. Г..
При обсъждане на обясненията на подсъдимия
законосъобразно първоинстанционният съд ги е кредитирал частично, тъй като са в
противоречие с останалите гласни и писмени доказателства.
ВОС приема, че в настоящия
случай те са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Поради
това правилно ги е кредитирал само в тази им част, която не съдържа
противоречия и се подкрепя от останалите възприети доказателства.
Варненският окръжен съд
намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на чл. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, от НК
От обективна страна
правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е нарушил телесната
неприкосновеност на пострадалия Д.Г.. С действията си, изразяващи се в нанасяне на
удари със сопа и ръце подс. М. е причинил на св. Г.контузия на мозъка и
травматични увреждания под меките мозъчни обвивки, които са определили
разстройство на здравето му временно опасно за живота
Правилно РС е приел, че от
субективна страна престъплението по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК е извършено от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената
опасност и противоправност на действията си, съзнавал е, че с нанасянето на
удари на пострадалия ще му причини телесни увреждания и пряко е искал и целял
настъпването на такива.
При така посочената правна
квалификация и след като съобрази изискванията на специалната и генералната
превенция РС правилно е приел, че за престъплението по ч.129 от НК на подсъдимият
следва да се наложи наказание индивидуализирано при условията на чл.54 от НК., при
липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, като съдът изрично не е
посочил но очевидно при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
такива е отчел чистото съдебно минало и напредналата му възраст
Наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години е справедливо.
С него се постигат целите
на генералната и специалната превенция.
Същото е прецизирано и
съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, с целите на чл.36 от НК.
Първоинстанционният съд е взел отношение съобразно
разпоредбата на чл.189 от НПК относно направените по делото разноски.
Законосъобразно подс. М. е осъден да заплати направените по делото разноски на фаза досъдебно производство в размер
на 478,86 лева (четиристотин седемдесет и осем лева и 86 ст.) в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна,
както и сумата от 400 лева (четиристотин лева) представляваща разноски на фаза
съдебно производство в полза на Държавата по сметка на РС Провадия.
С оглед изложеното ВОС
намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото
доказателства.
Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу
нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция
разноски не са претендирани, поради което не се дължат.
С оглед изложеното и на
основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 25, постановена на
26.06.2019 год. по НОХД № 459/2018 год. по описа на ПРС – ІІ – ри НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ.
Решението е окончателно и
не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на
страните,че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./ ……………..
2./…………………