Р Е Ш Е Н И Е
№
62 18.02.2022 г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Минка Петкова
Като разгледа докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №517 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано
по жалбата на Г.Л.В. против прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, приложена
на 17.06.2021г в 15.48 часа в град Казанлък от А.К.Г., главен специалист „Транспорт“,
оправомощен със Заповед №1262/18.08.20г от Кмета на община Казанлък / стр.8/.
Принудителната административна мярка е приложена спрямо МПС „Рено“, с рег. №***,
спрямо водача Г.Л.В.. Принудителната мярка е оспорена по административен ред
пред Кмета на община Казанлък с жалба от 21.06.2021г., по която е постановено
Решение №1212/15.07.21г за нейното отхвърляне като неоснователна. Решението е съобщено
на жалбоподателя на 28.07.2021г., като в последния ден на 14-дневния срок -11.08.2021г
е предявена жалбата пред съда против принудителната мярка.
Мотивите за нейното прилагане: С
протокол 931/17.06.2021г. главен специалист Транспорт при община Казанлък е
установил, че МПС „Рено“, цвят червен с
рег. № *** е паркирано в нарушение на правилата за
движение и създава опасност за другите участници в движението – хипотези на
чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, съгласно квалификацията, дадена от ответния
административен орган. Местоположението на автомобила е кръстовището на улица „Тулово“
и ул. „ ***“.
С жалбата се твърди, че фактите не са
верни и съответно не са налице съставите по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП за
прилагане на принудителната административна мярка. Иска се извършване на СТЕ, която да установи,
съобразно представения снимков материал точното местоположение на МПС-то, както
и посоката на движение по двете улици, за да се докаже, че МПС освен правилно
паркирано, не е и ограничавало видимостта, и не е създавало опасност за другите
участници в движението Претендират се разноските по делото след отмяната на
административния акт.
Ответникът
Главен специалист „Транспорт“ при
Община Казанлък, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Съгласно представения
снимков материал, начинът по който е паркирано МПС-то създава опасност за
останалите участници в движението. Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес – водачът на МПС-во, спрямо което е
приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, и
в срока за обжалване на административния акт след отхвърляне на подадената
срещу него жалба по административен ред. Ето защо е допустимо съдебното
оспорване. Разгледано по същество се явява и основателно.
Фактите,
на които се позовава ответника са следните: Паркирано моторно превозно средство
на кръстовището, образувано от улица „Тулово“
и ул. „***“ в град Казанлък. Тези факти обуславят фактическия и правен извод,
че МПС-во е паркирано в нарушение на правилата за движение и създава опасност
за другите участници в движението. Текста на чл.171 т.5 буква „Б“ от ЗДвП е
следния и съдържа три алтернативни и самостоятелни фактически състава,
представляващи основание за прилагане на принудителната мярка, а именно: паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Първият състав на мярката изисква паркиране на места, обозначени с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, в нарушение на правилата за движение. Този състав на мярката не се
твърди от фактическа страна, доколкото в протокола не е посочен, че мястото на
паркиране е в обхвата на пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано моторно превозно средство. Остават другите две хипотези, които
едновременно по обективни причини не могат да бъдат осъществени с едно
изпълнително деяние – създава опасност все още не включва резултата, който е
посочен в последната алтернативна хипотеза – прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението. От посочения факт – паркиране на кръстовище, не следва нито извода, че се
създава опасност за другите участници в движението, нито извода, че прави
невъзможно тяхното преминаване. Втората и третата хипотеза на принудителната
мярка държат сметка за фактическото положение и следва да бъдат посочени онези
факти, които причиняват опасност или правят невъзможно преминаването на другите
участници. Такива факти липсват, тъй като от посоченото паркиране не следва извод за съществуване на посочените
правни основания. На по-малко от петнадесет метра не сочи и на нарушение на забраната за
паркиране по чл.98 т.6 от ЗДвП – паркиране в кръстовище и на по-малко от пет
метра от тях. Безспорно паркиране в кръстовище създава опасност, но в случая
дори в протокола се твърди МПС-во да е на
кръстовище, но това твърдение се опровергава от снимковия материал. Вече се
посочи, че състава на чл.171 т.5 буква б от ЗДвП предложение второ и трето не
изискват задължително нарушение на правилата за движение, а е достатъчно да се
създава опасност или да се препятства преминаването на другите участници в
движението. Ето защо като факт, който да е причина за опасност или за
невъзможност на другите участници да преминат ще следва да се преценява
посоченото в протокола и снимковия материал местоположение на МПС-во. Съдът не
може да навежда факти, представляващи основание за прилагане на принудителни
мерки, които органът не е посочил, поради което установяванията в хода на
съдебното дирене са посочените от страните факти. В случая, съгласно
заключението на вещото лице, основано на представения снимков материал, точното
местоположение на МПС-во е следното: паркирано е на ул.“ Тулово“ с предната си
част посока юг, вдясно на асфалтовото покритие на улицата, на около 30 сантиметра
от западния тротоар. Според експерта автомобила „Рено“, марка „Туинго“ не е паркирано на кръстовище, а изцяло на ул.
„Тулово“. Задните габарити на автомобила се намират на около 15,5-15,7 метра от
пешеходната пътека, свързваща южния тротоар на ул. „***“. Левите габарити са
били на отстояние: задни -9,3 метра и предни -6,6 метра от бордюра на ул. „Тулово“.
Така паркираният автомобил не е ограничавал видимостта на останалите водачи на
автомобили, тъй като те са имали разстояние да извършват разминаване от 6,6
метра в предната му част. Той не е ограничавал видимостта на водачи и пешеходци
към пътни съоръжения или предмети. МПС-то се намира на 17метра от ул. „***“.
Вещото лице пояснява по време на
изслушването му, че на ул. „Тулово“ няма поставен знак за забрана за престой и паркиране, в чийто
обхват да се намира мястото, където е спрял автомобилът на жалбоподателя. От
представената схема към заключението, по която се дадоха цитираните пояснения
при изслушване на вещото лице, се налага извода, че паркирането на 15,5 метра
от кръстовището, не е в нарушение на чл.98 т.6 от ЗДвП, не създава опасност за
другите участници в движението.
От събраните по делото гласни доказателства
на свидетелката П.Д. се установи, че Г. не е спрял пред фризьорския й салон,
находящ се на ул. „***“, защото му казала, че там вдигат коли. Той е спрял
автомобила си по-надолу, където не пречи
на никого. Тя видяла как му вдигат колата на репатратора. Служителят на
общината не обяснил на Г. защо му вдигат колата. Г. дори повикал полиция.
Настоящия състав намира, че с оглед състава
на чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП предложение второ и трето, установеното
паркиране на 17 метра от кръстовището не
е в нарушение на забраната по чл.98 т.6
предл. второ от ЗДвП и не осъществява
посоченото в протокола основание за прилагане на принудителната мярка, тъй като
правно релевантна е опасността за другите участници. Невъзможност за
преминаване не се установява по делото, не само с оглед заключението на вещото
лице, но и поради онагледения със снимков материал начин на принудително
преместване на паркираното МПС при успоредно спиране на репатриращия автомобил,
чийто габарити са съответни за тежкотоварни автомобили. Не е създадена и
опасност за останалите участници в движението от установеното паркиране на 17 метра от кръстовището и 15,5 метра от
пешеходната пътека.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя се
следват разноските по делото в размер на 555лева.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка
по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП, приложена на 17.06.2021г. от главен специалист
„Транспорт“ при Община Казанлък, по жалба на Г.Л.В..*** да заплати на Г.Л.В.
ЕГН: ********** сумата от 555лв / петстотин петдесет и пет лева/,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от връчване на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: