Р Е Ш Е Н И Е
№70 09.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Берберова-Г.
Секретар:
Радостина Менчева
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
гражданско
дело № 1278 по описа за 2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на Н.Н.Т. с ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. Х.С. ***, със съдебен
адрес:***, офис- десен против
П.М.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, Е.Г.В. с ЕГН- **********,
с адрес: ***, М.Н.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Д.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.Н.В. с ЕГН **********,
с адрес: *** и Л.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата
молба се сочи, че с нотариален акт № 36, том V, рег.№ 3678, дело № 772 от
01.06.2006г. на Нотариус с рег.№ 110 на НК, с район на действие – РС-Несебър, ответниците П.М.М., Е.Г.В. и М.Н.В.
са закупили от С.Д.И.1/2 (една втора) ид.част от УПИ XIX-187 в квартал 11, по
регулационния план на с.Равда, общ.Несебър, целият с площ от 570 (Петстотин и
седемдесет) кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 61056.502.213, ведно с
първия жилищен етаж с идентификатор 61056.502.213.1.1, със застроена площ от
101 кв.м. от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, изградена
в описания имот, като етажа с площ от
101 кв.м., представлява самостоятелно жилище с административен адрес:
с.Равда, общ.Несебър, с граници: ул."Хр.Ботев” № .. и ул.„Иван Карасулски" No 1. Сочи се,
че за закупуването на този имот ответниците са взели ипотечен кредит в
размер на 45 000 евро от Банка ДСК ЕАД. Банката като кредитодател е вписала
законна ипотека върху закупените недвижими имоти в с.Равда, която през
следващите години регулярно е
била подновявана от страна на Банката. Поради неизпълнение на кредитните
си задължения, вземането на банката е
обявено за ликвидно и описаните недвижими имоти са били изнесени на
публична продан. С Постановление от 04.04.2018г., влязло в сила на ...04.2018г.
след провеждането на процедурата по публичната продан, ищецът Н.Н.Т. бил
обявен за купувач, и описаните недвижими имоти му били възложени с посоченото Постановление на ЧСИ
Р.Стоянова. На ...07.2018г., ищецът бил въведен във владение на
закупените от него имоти, по силата на публичната продан. При изготвянето на
този протокол за въвод във владение присъствали ответниците
М.Н.В. и Н.Д.В.. Независимо от горното, ищецът твърди, че ответниците
П.М.М., Е.Г.В., Н.Д.В., М.Н.В., Л.Г.К. и Д.Н.В.,
държат в свое владение и реално ползват и владеят жилищният имот, представляващ етаж с площ от
101 кв.м., който бил предаден формално на ищеца с Протокола за въвод,
без да се установи неговото местоположение.
В исковата молба се сочи, че
първоначално първите четирима ответници П.М.М., Е.Г.В. и М.Н.В. и Н.Д.В. /съпруг на Е.В./ закупуват
при равни квоти описания недвижим имот в нот.акт
№ 36, том V, рег.№ 3678 ,дело № 772/01.06.2006год. който придобиват с отпуснат
от ДСК „ЕАД" ипотечен кредит, за който е вписана законна ипотека
върху имота. Станали съсобственици на процесния имот - 1/2ид. ч. от дворното
място, цялото от 570кв.м. и първи жилищен етаж с площ от 101кв.м. от
двуетажната, двуфамилна жилищна сграда, със
съгласието на съсобственика към този момент - Л.Г.К., четиримата ответници предприемат активност, като с нот.акт
№27, том VII, peг. № 3333, дело № 1188/2007год., учредяват
на съсобственика си Л.Г.К. право на пристрояване към съществуващата в имота
жилищна сграда на „триетажна жилищна сграда със застроена площ 73.70кв.м.
и РЗП 238.10кв.м., като същата има право да построи предвижданата за
изграждане пристройка в западната част на ПИ и тя да стане собственик на същата
съобразно одобрения архитектурен проект на 28.02.2007год. Съответно с нот.акт № 187, том XX , дело № 3860/23.07.2007г.,
съсобствениците на процесния имот П.М.М., М.Н.В. и Л.Г.К. учредяват на съсобствениците си Е.Г.В.
и Н.Д.В. безвъзмездно право на строеж за построяване на двуетажна
жилищна сграда с използваемо подпокривно пространство в североизточната част на
имота със застроена площ от 78.30кв.м. и разгъната застроена площ от 158.40кв.м
.С нотариален акт № 146, том XXXIV, рег.№ 17416, дело № 6553/ 26.10.2007год.,
приемателите по горния визиран нот.акт Н.Д.В. и Е.Г.В.
прехвърлят на сина си Д.Н.В. придобитото от тях по време на брака им
право на строеж върху процесния недвижим имот с площ от 570кв.м. за
изграждане в североизточната част на имота на ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
използваемо подпокривно пространство със застроена площ 78.30 кв.м. и РЗП -
158.40кв.м. срещу задължението му да поеме „задълженията по Договора за
гледане и издръжка" спрямо своите родители.
Гореизложеното е обосновало правния
интерес у ищеца да предяви искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на 1/2 (една втора) ид.част от
поземлен имот с идентификатор 61056.502.213, целият с площ от 541 кв.м.,
находящ се в източната част на дворното място с площ от 239 кв.м. ид. части, ведно със самостоятелен обект,
представляваш апартамент, жилище, на първия етаж от двуетажна, двуфамилна жилища сграда с площ 101 (сто и един) кв.м. с
идентификатор 61056.502.213.1.1 И ДА ОСЪДИ ответниците
П.М.М., Е.Г.В., Н.Д.В., М.Н.В., Л.Г.К. и Д.Н.В., да
му предадат владението върху гореописаните имоти. Наред с това се иска от съда ДА
ОСЪДИ ответниците П.М.М.,
Е.Г.В., Н.Д.В., М.Н.В. и Д.Н.В. да заплатят на ищеца сумата общо по 500
(петстотин) лева месечно, като наем на изградените от ответниците сгради върху
собственото на ищеца дворно място, начиная от
22.05.2018г. до датата на насрочване на делото. Представя писмени доказателства. Моли да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели при режим на довеждане, които ще удостоверят, че към датата на
завеждането на този иск ответниците реално владеят и стопанисват процесните
имоти. Претендира присъждане на заплатените по делото съдебни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, както следва:
Постъпил е
писмен отговор с вх.№ 2068 от 15.03.20..г. от ответника Д.Н.В., подаден чрез процесуалния му представител, с който
на първо място се излагат възражения за нередовност на исковата молба, поради
противоречие в петитума. В тази връзка прави искане да бъде задължен ищеца да
уточни от кой ответник в какъв размер претендира заплащане на наем за
процесните имоти. Наред с това се иска да се уточни на какво основание се
претендира заплащане на наем и кои от всички ответници коя част от имота на
ищеца ползва. Също така се иска от ищеца да уточни владението на кои точно
имоти иска да му бъде предадено, тъй като в исковата молба било посочено
„изградените техни сгради”. Не било ясно също как ищецът е определил, че притежава
239 кв.м в източната част на дворното място, след като е придобил 1/2 от 541
кв.м от процесния недвижим имот. На последно място се иска да бъде задължен
ответника да посочи сградите, които петимата ответници по иска за наем са
изградили върху имота на ищеца и как се индивидуализира върху коя идеална част
от имота какво е построено, предвид обстоятелството, че е налице неделим
поземлен имот, съсобствен на две лица – ищецът В. и ответницата Л.К..
Независимо от горното, ответникът Д.В.
твърди, че липсва правен интерес за предявяване на иск по чл.108 от ЗС срещу
него, тъй като никога и по никакъв повод не е оспорвал правото на собственост
на ищеца върху притежаваното от него жилище, както и върху
1/2
идеална част от двора. Ответникът Д.В. сочи, че в случая нито е
бил страна по сделката за придобиване на първия жилищен етаж от процесната
жилищна сграда с идентификатор 61056.502.213.1.1, ведно с
1/2 ид.част
от ПИ, нито е имал някакви отношения с „Банка ДСК" ЕАД - кредитор, нито е
участвал в изпълнителното дело, по което ищецът е придобил собствеността върху
имотите, нито е оспорвал или възпрепятствал по някакъв начин упражняването на
правото на собственост на ищеца. Отделно от това сочи, че от него се иска да
предаде сгради без да се сочи кои са тези сгради. Оспорва твърдението на ищеца,
че ответниците държат в свое владение и реално ползват жилищния имот,
представляващ етаж с площ от 101 кв.м., предаден на ищеца формално с протокол
за въвод, както и че не е бил изпълнен реално въвод. Сочи, че видно от
представения протокол за въвод, ищецът е присъствал лично и го е подписал
отново лично без забележки, включително е получил и ключовете за придобития от
него първи етаж. Не разбира и кои са четиримата ответници, закупили през 2006 г.
въпросният първи етаж при равни квоти, както се твърди в исковата молба.
Заявява, че видно от приложения нотариален акт, купувачите са трима (единият
при условията на СИО, но не и с равни квоти). Не оспорва обстоятелството, че
двата имота са придобити от първите четирима ответника чрез покупко-продажба
през 2006г. при различни квоти на собственост, като са закупени с банков кредит
от „Банка ДСК" ЕАД. Твърди, че никога по никакъв повод не е живял не само
в имота на ищеца, но и изобщо в процесния имот. Заявява, че след покупката на
имота, всички съсобственици в дворното място взаимно си учредяват ограничени
вещни права съответно - 1) П.М.М., Е.Г.В., Н.Д.В. и М.Н.В.
учредяват на Л.К. право на пристрояване към съществуваща в описания имот
жилищна сграда на триетажна жилищна сграда със ЗП от 73,70 кв.м. и РЗП от
238,10 кв.м. в западната част на ПИ и 2) право на строеж, по силата на което П.М.М., М.Н.В. и Л.К. учредяват на съсобствениците си Е.Г.В. и Н.Д.В.
право на строеж за построяването на двуетажна жилищна сграда с използваемо
подпокривно пространство в североизточната част на имота със ЗП от 78,30 кв.м.
и РЗП от 158,40 кв.м. Впоследствие това право на строеж Е.Г.В. и Н.Д.В.
прехвърлят на ответника Д.В. срещу задължението му да се грижа за тях и да ги
издържам, докато са живи. Същият заявява, че е реализирал изцяло правото на
строеж въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа,
като към 2008 г. къщата е построена и изцяло завършена и се обитава от
родителите му Е. и Н. Василеви. Съответно също до 2008г. е построена и къщата
на Л.. Твърди, че имота, който притежава, е двуетажна жилищна сграда с
използваемо подпокривно пространство в североизточната част на имота със ЗП от
78,30 кв.м. и РЗП от 158,40 кв.м., който никога не е бил предмет на ипотека,
съответно и Банката никога не е предявявала претенции по отношение на къщата.
Сочи, че вписаната ипотека е върху самостоятелен обект в сграда /СОС/,
представляващ жилище, апартамент, на първия етаж на жилищна сграда с
идентификатор 61056.502.213.1.1. и 1/2 ид.част от ПИ
с идентификатор 61056.502.213., като жилищните сгради, които притежават
ответника Д.В. и Л.К. не са съществували към момента на учредяване на
ипотеката. В тази връзка ответникът Д.В. оспорва договора, съдържащ се
в представения нотариален акт № 36, том 5, peг. 3678, дело 772/01.06.2006г. и
молба за вписване на законна ипотека, вписана в Службата по вписвания при РС-Несебър
под № 64, том 1, вх.рег. № 2867 от 02.06.2006г., както и молба за подновяване
на вписаната ипотека от 2016г. по отношение на вписаната в същите
квадратура от 101 кв.м. на първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна
масивна жилищна сграда с идентификатор 61056.502.213.1.1 по КККР на с.Равда,
Община Несебър, построена в УПИ XIX-187 по плана на с.Равда, общ.Несебър, ул. Х.
б.№ .., съставляващ ПИ с идентификатор 61056.502.213, като твърди, че първият
етаж от двуетажната жилищна сграда никога не е бил с площ от 101 кв.м. Сочи, че
къщата е строена може би преди ..80г. Към момента, в който била закупена от
родителите му, къщата била в същото състояние и вид, в който е в настоящия
момент, както и към момента, в който започнал изграждането на неговата сграда,
и винаги е била с квадратура и във вида, в който е в момента. Твърди, че
обстоятелството, че при продажбата през 2006г. от С.Д.И.първият етаж е записан
с площ от 101 кв.м. било грешка, която подлежала на поправяне. Сочи, че ако
ищецът се домогва да докаже, че е закупил първия етаж от къща, който е с площ
от 101 кв.м. и точно такава квадратура търси, това било невъзможно поради
факта, че етажът не е и никога не е бил с такава квадратура. Заявява, че ако
ищецът счита, че тази грешка го уврежда, то тогава следва да насочи претенция
към ЧСИ и да иска съответно или връщане на част от стойността на имота
(съразмерно на действителната квадратура) и обезщетение за вредите, които
евентуално счита, че е претърпял или да иска разваляне на публичната продан и
съответно изцяло връщане на даденото по нея.
Относно
претенцията за наем, ответникът Д.В. сочи, че ищецът не сочи
колко точно се претендира от него и на какво основание. Заявява, че притежава
законно построена сграда върху поземления имот, въз основа на надлежно учредено
му право на строеж. Сочи, че ипотека върху правото на строеж никога не е
тежала. Към датата на учредяване на ипотеката в имота е съществувала една
двуетажна двуфамилна жилищна сграда, първият етаж от
която била собственост на П.М.М., Е.Г.В., Н.Д.В. и М.Н.В.,
а вторият - на Л.К.. Към датата на покупката през 2006 г. и учредяване на
ипотеката в имота съществувала една единствена двуетажна двуфамилна
сграда, първият етаж от която бил предмет на сделката. Отразената под № 2 в
представената скица от КККР на ПИ постройка не съществувала, а и била изцяло
ирелевантна, тъй като отделно не е била предмет на ипотека. От 2007г. в имота
започнало строителство на нови сгради - едната собственост на Л.К. и едната -
на ответника Д.В.. Към 2008 г. сградата на последния била изцяло завършена и
съответно обитавана, а тази на Л.К. - на груб строеж. Същият твърди, че
представената скица за делба на реално ползване от м.05, 2005г. на дворното
място между Л.К. и С.Д.И.е загубила правното си значение, но от нея било видно,
че въпросната жилищна сграда, в която се намира етажът на ищеца, била с площ от
75 кв.м. Предвид гореизложеното, ответникът Д.В. счита, че втората предявена
искова претенция е изцяло неоснователна, тъй като заплащане на наем за общи
части било недопустимо да се претендира. Отделно и построената от него сграда
била изпълнена законосъобразно, по силата на учредено му право на строеж и
одобрени строителни книжа.
По отношение претенцията за
предаване владението върху процесните имоти,
ответникът Д.В. сочи, че не му било ясно кои сгради ищецът иска да му бъдат
предадени. Сочи, че единствената негова сграда е новоизградената двуетажна
жилищна сграда с използваемо подпокривно пространство в североизточната част на
имота със ЗП от 78,30 кв.м. и РЗП от 158,40 кв.м. Останалите находящи се в
имота сгради нито били негови, нито ги ползвал. Сочи, че вписаната законна
ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД, в която е обективиран договора между Банката
и ответниците П.М.М., Е.Г.В.,
Н.Д.В. и М.Н.В. се разпростира единствено върху 1/2 ид.част
от поземления имот, като прилежащ към сградата и първи жилищен етаж от
двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда. През
2016г., ипотеката била подновена отново в същия вид и обем. Сочи, че новите
сгради са съществували в имота от 2007-2008г., но Банката никога не е
предявявала претенции по отношение на тях поради невъзможност за наличие на
такива. Принудителното изпълнение било насочено върху обезпечението, което
кредиторът е притежавал. С оглед на това ответникът Д.В. заявява, че ипотеката
не се разпростира върху новопостроените сгради, щом в договора не е постигнато
съгласие тя да има действие и спрямо бъдещите приращения.
В подкрепа на
твърденията си ответникът Д.В. представя писмени доказателства. Моли да му бъде
издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Служба по вписванията
при PC-Несебър, въз
основа на което да се снабди с препис от договора за кредит, сключен на
31.05.2006г. между Банка ДСК ЕАД и П.М.М., Е.Г.В., Н.Д.В.
и М.Н.В., приложен към молба за вписване на законна ипотека, вписана в СВ при
НРС под № 64, том 1, вх.рег. № 2867 от 02.06.2006г. Наред с това моли да му
бъде издадено и съдебно удостоверение, което да му послужи пред Банка ДСК ЕАД,
въз основа на което да се снабди с препис от оценката, изготвена по възлагане
на Банката на недвижимите имоти, предмет на ипотеката, към договора за кредит,
сключен на 31.05.2006 г. между Банка ДСК ЕАД и П.М.М.,
Е.Г.В., Н.Д.В. и М.Н.В.. Също така моли да му бъде издадено съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ с peг. № 706 в КЧСИ, с
район на действие БОС, въз основа на което да се снабди с копия от документи по
изп.д. № 20137060400587, а именно: протокол за опис
на процесните недвижими имоти, възлагането на оценката на имотите, предмет на изп.дело, оценката, изготвена по възлагане от ЧСИ, протокол
за оглед на имота от страна на ищеца, както и всички документи, подавани от
ищеца във връзка с участието му в публичната продан и закупуването на имотите.
Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, които ще установяват
обстоятелствата, изложени в отговора му. Моли да бъде допусната
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след преглед на
доказателствата по делото, след извършване на проверка в Община Несебър, в
СГКК, гр.Бургас при АГКК и след оглед и замерване на място, да отговори на поставените
от него въпроси.
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 2112 от 18.03.20..г.
от ответниците Е.Г.В., Н.Д.В. и М.Н.В., подаден чрез
процесуалния им представител, с който на първо място се излагат възражения за
нередовност на исковата молба поради липсата на индивидуализация на предявените
от ищеца искове по основание и размер. В тази връзка се заявява, че не е
посочено дали се претендира заплащане на наем при условията на солидарност или
от всеки един от ответниците и за кои сгради. Твърди се, че тримата ответници
нямат собствени или наети сгради в дворното място, не претендират да имат
такива, нито пък в обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло такова
обстоятелство. Не било ясно и на какво основание се претендира наем за имота,
след като нямало твърдения за сключен договор за наем с нито един от тях. В
случай, че била заявена претенция по чл.59 от ЗЗД, също не било посочено
обезщетение за коя сграда се търси от ответниците, тъй като в ПИ били построени
допълнително две сгради на основание право на строеж, които били собственост на
различни лица. Неясно било дали се претендира наем за поземления имот, или за
сградите, като в случай, че се търси наем за дворното място, не било посочено
за каква част от него. Относно предявеният иск за предаване владението „върху
описаните в предходната точка имоти” не ставало ясно в какво всъщност се състои
искането и на какво основание се предявява. Сочи се, че в „предходната точка”,
явяваща се т.2 от петитума на исковата молба, нямало индивидуализирани имоти по
вид, граници и площ и други индивидуализиращи белези на имоти. Сочи се също, че
се предявява иск по чл.108 от ЗС без да са наведени твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба за правото на собственост върху
процесните имоти, за придобивното основание, както и че същите се държат от
ответниците без основание. Нямало и наведени твърдения за придобиване право на
собственост от страна на ищеца върху други имоти, освен описаните в т.1 на
петитума на исковата молба. Не било посочено дали се твърди, че находящите се в
ПИ сгради и самостоятелни обекти в някои от тях се владеят от всички ответници
и защо се претендират солидарно от тях. По отношение допустимостта и
основателността на заявените от ищеца претенции, възраженията на ответниците Е.Г.В., Н.Д.В. и М.Н.В. се припокриват изцяло с
тези на ответника Д.В., поради което съдът намира за ненужно да ги повтаря. В
обобщение и тримата ответници оспорват предявените искове, като недопустими, а
в условията на евентуалност и като неоснователни.
В подкрепа на
твърденията си представят писмени доказателства. Молят да бъдат допуснати до
разпит двама свидетели, които ще установяват обстоятелствата, изложени в
отговора на исковата молба. Правят искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която след оглед и замерване на място да отговори на
поставените от тях въпроси.
Постъпил е
писмен отговор с вх.№ 2131 от 18.03.20..г. и от ответницата Л.Г.К., подаден чрез процесуалния й представител, с който
оспорва изцяло предявените искови претенции, като неясно формулирани,
противоречиви и неоснователни. В тази връзка на първо място се сочи, че не било
ясно как ищеца е определил, че е собственик на 1/2 ид.ч.
в източната част на процесния ПИ и как е изчислил, че е собственик на 239 кв.м ид.ч., а придобива 1/2 от 570 кв.м ПИ с Постановление за
възлагане. Ответницата К. оспорва твърдението на ищеца, че ответниците държат в
свое владение и реално ползват „жилищния имот, представляващ етаж с площ от 101
кв.м, предаден на ищеца формално с Протокол за въвод, съставен на място от ЧСИ
Р.Стоянова, но без да установи неговото местоположение”. В тази връзка сочи, че
на ищеца е възложен гореописаният недвижим имот, заедно с първи жилищен етаж от
двуфамилна жилищна сграда, построена в него и
владението му е предадено с Протокол за въвод от ...07.2018г.,
в който подробно са описани недвижимият имот съгл. Скица на поземлен имот
№15-538407/01.08.2018г. и Схема на самостоятелен обект №15- 538477/01.08.2018г.,
издадени от СГКК-Бургас, индивидуализирани с идентификатори, местоположение,
административен адрес, площ и граници. Сочи, че ищецът е присъствал лично,
подписал го е и е получил ключове за придобития от него първи жилищен етаж и
ключ от входната врата на жилищната сграда. С оглед на това ответницата К.
оспорва твърдението, че имота бил предаден формално с Протокол за въвод.
Твърди, че не е ползвала и владяла, нито като собственик, поради факта, че
никога не е била собственик на първи жилищен етаж от описаната жилищна сграда,
нито като владелец същия. Сочи, че е собственик на втори жилищен етаж, но
никога не е живяла в този имот, тъй като живее в гр.Ахелой, община Поморие,
област Бургас. Заявява, че с Протокола за въвод са били предадени ключовете за
имота на ищеца. Сочи, че в исковата молба не се излагат обстоятелства, някой от
ответниците да му оспорва собствеността или да му пречи да си упражнява владението,
нито че някой от тях ползва първи жилищен етаж от жилищната сграда.
Позоваването на ищеца на „формален въвод" било несъстоятелно, тъй като не
се представяли доказателства, че е оспорил по съдебен ред въвода си във
владение. Предвид на това, ответницата К. счита, че липсва правен интерес от
водене на настоящия процес. Наред с това отв.К. сочи,
че като собственик на втори жилищен етаж от описаната двуфамилна
двуетажна жилищна сграда, не е била страна по сделката, по която първите четирима
ответници придобиват първия етаж на жилищна сграда с идентификатор
61056.502.213.1.1, ведно с 1/2 ид.част от ПИ, няма
отношения и не е страна, нито кредитополучател по договор за ипотечен кредит от
31.05.2006г. с „Банка ДСК" ЕАД - кредитор, не е оспорвала или
възпрепятствала по някакъв начин упражняването на правото на собственост на
ищеца. По отношение на квадратурата на първи жилищен етаж, същата твърди, че
първият етаж от двуетажната жилищна сграда никога не е бил с площ от 101 кв.м. Сочи,
че къщата е строена преди ..90г. и по нея не са правени никакви изменения и е в
същия вид и с квадратура каквато е била в момента след построяването й. Тъй
като е собственик на втори жилищен етаж от описаната двуетажна двуфамилна жилищна сграда на площ от 73кв.м. видно от
всички представени документи, нямало как първи жилищен етаж да е на площ от 101
кв.м. Представеният от ищеца Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж
срещу задължение за издръжка и гледане №146, том XXXIV, рег.№17416, дело 6553
от 26.10.2007г. на Нотариус Стоян А. бил за изграждане на сграда със застроена
площ от 78.30 кв.м. В представената Схема на самостоятелен обект, издадена от
СГКК - Бургас нямало данни за площта на обекта/жилището/. Твърди, че записването
при продажбата през 2006г. от Стоянка Дунева Иванова, че първият етаж е с площ
от 101 кв.м. било грешка, която подлежала на поправяне. По отношение на исковата
претенция за осъждане на всички ответници да предадат на ищеца владението върху
описаните в предходната точка имоти, ответницата К. сочи, че не били описани
точно кои имоти и на основание ищеца иска да му бъде предадено владението върху
имоти, които не са негова собственост /в случая втори жилищен етаж, собственост
на ответницата К./. От приложените към исковата молба писмени доказателства не
можело да се направи извод, че ищецът е собственик на тези имоти и че
ответниците ги владеят без правно основание. Напротив, от представените
документи за собственост безспорно се установявало, че Л.Г.К. е собственик на
1/2/една втора/ идеална част от гореописания недвижим имот, а именно: УПИ XIX-187 /деветнадесет римско-сто осемдесет и седем/ в кв.
11/единадесети/ по плана на с.Равда, община Несебър, област Бургас, ул."Х.
Ботев" №.., целият с площ от 570/петстотин и седемдесет/ кв.м., при
граници за УПИ: от две страни улици, УПИ 1-187, и УПИ XVII-204, както и на втори жилищен етаж на площ от 73/седемдесет
и три/кв.м. от построената в това място двуетажна двуфамилна
жилищна сграда на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот №64, том
IV, нот. дело 1254/24.12...93г. Заявява, че с
Нотариален акт за учредяване на вещно право на пристрояване №27, том VII,
рег.№3333, дело №1188 от 02.04.2007г. на нотариус Стоян А. с рег.№208 на НК, другите
ответници и собственици на поземления имот към момента на учредяването на
вещното право на пристрояване - Н.Д.В., Е.Г.В., М.Н.В. и П.М.М. учредяват възмездно на Л.Г.К. право на пристрояване към
съществуваща в описания имот жилищна сграда на триетажна жилищна сграда със
застроена пощ 73.70 кв.м. и РЗП 238.10 кв.м., като
същата построи предвижданата за изграждане пристройка в западната част на
поземления имот и стане собственик на същата. Сочи, че сградата е построена
законосъобразно на основание учредено право на пристрояване, Разрешение за
строеж №41 от 17.04.2007г., одобрени строителни книжа и всички необходими
протоколи и актове. Сградата е на Акт 15 от 2008г. На последно място, отв.К. сочи, че ако ищеца се опитва да черпи права от
законната ипотека в полза на Банката, то счита, че и тази му претенция е изцяло
неоснователна, тъй като ипотеката се разпростира единствено върху 1/2 ид.част
от поземления имот като прилежащ към сградата и първи жилищен етаж от двуетажна
двуфамилна масивна жилищна сграда. С оглед на
гореизложеното, отв.К. счита, че ищеца Н.Н.Т. няма правомощията на собственик, за да иска
ответниците да му предадат владението върху построените на основание учредено
вещно право на пристрояване имоти, поради което моли съда да отхвърли исковата
молба, като неоснователна. Представя писмени доказателства. Моли да бъде
допусната СТЕ. Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които ще
установяват обстоятелствата, изложени в отговора й. Претендира заплащане на
сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение
№ 723 от 17.06.20..г., по делото постъпи заявление с вх.№ 5568 от 15.07.20..г.
/л...9-л.201 вкл./, с което процесуалният представител на ищеца Н.Т. оттегля на
основание чл.232 от ГПК предявените от него искови срещу ответниците
П.М.М., Е.Г.В., М.Н.В., Н.Д.В. и Л.Г.К.. Конкретизира
площта на претендираната от него 1/2 ид.ч. от ПИ
61056.502.213, която да се чете – 270,50 кв.м ид.ч.
Уточнява, че претенцията му за суми е за обезщетение за ползването на
собствените му 1/2 ид.ч. от дворното място на
процесния имот, в който са изградена /пристроена/ новата жилищна сграда на
ответника Д.В.. Поставя въпроси към вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза. Конкретизира петитума на иска по чл.108 от ЗС.
С влязло в сила Определение № 994 от 11.09.20..г.,
постановено по настоящото дело, съдът на основание чл.232 от ГПК прекрати
производството по настоящото дело, в частта му, досежно предявените от ищеца Н.Н.Т. искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД
срещу ответниците П.М.М., Е.Г.В.,
М.Н.В., Н.Д.В. и Л.Г.К.. С оглед на това, на основание чл.78, ал.4 от ГПК,
съдът осъди ищеца Т. да заплати на ответниците П.М.М., Е.Г.В., М.Н.В., Н.Д.В. заплатените от тях разноски в
размер на 800 лева и на ответницата Л.Г.К., заплатените от нея разноски в
размер на 800 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца Н.Т. поддържа исковата молба от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства. Конкретизира отново петитума на предявения от ищеца ревандикационен иск.
Процесуалните представители на ответника Д.В. оспорват
предявените срещу доверителя им искове, като неоснователни.
С протоколно определение от 13.09.20..г., съдът прие
направеното от процесуалния представител на ищеца уточнение на предявения иск с
правно основание чл.108 от ЗС, както следва: Да се приеме за установено по отношение на ответника Д.В., че ищецът е
собственик на 1/2 ид.ч. в източната страна на
поземлен имот с идентификатор 61056.502.213, целият на площ от 541 кв.м, която
1/2 ид.ч. възлиза на площ от 270,50 кв.м ид.ч., ведно със самостоятелен обект, представляващ
апартамент-жилище на първи етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, на площ от 101 кв.м с идентификатор 61056.502.231.1.1, които
101 кв.м включват 80,71 кв.м, представляващи първи жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда и 6 кв.м ид.ч от сграда № 2 с
идентификатор 61056.502.213.2, представляващи старата сграда № 2, преди същата
да бъде съборена, както и да осъди ответника Д.В. да предаде на ищеца
владението върху гореописаните имоти.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 174, том V, дело № 1800/..97г. по опис на РС-Несебър, Пенка Дунева
Иванова прехвърля на сестра си С.Д.И.собствения си недвижим имот,
представляващ: 1/2 ид.ч. от Дворно място,
съставляващо парцел ХІХ-187 в кв.11 по плана на с.Равда, общ.Несебър, целият на
площ от 570 кв.м, ведно с ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната двуфамилна
жилищна сграда /без посочена площ н етажа/, представляващ самостоятелно жилище
/л.116/.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том V, рег.№ 3678,
дело № 772 от 01.06.2006г. на Нотариус с рег.№ 110 на НК с район на действие –
РС-Несебър, С.Д.И.продава на П.М.М., Е.Г.В. и М.Н.В.
в равни квоти за купувачите, /като квотата на Е.В. в режим на СИО/ следния свой
недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ, находящ се в с.Равда,
общ.Несебър, ул.“Х. Ботев“ № .. и съставляващо УПИ ХІХ-187, в кв.11 по
действащия регулационен план на с.Равда, целият урегулиран от 570 кв.м, ведно с
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на площ от 101 кв.м от двуетажната, двуфамилна
жилищна сграда, изградена в имота, представляващ самостоятелно жилище
/л.23-л.24/. За закупуването на имота, купувачите П.М.М.,
Е.Г.В. и М.Н.В. са ползвали кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, в полза на която е била
вписана законна ипотека върху имота под № 64, том І, вх.рег.№ 2864 от
02.06.2006г. по описа на Службата по вписвания при РС-Несебър /л.10/.
С
нотариален акт № 187, том ХХ, дело № 3860/23.07.2007г. на Нотариус с рег.№ 208
на НК, с район на действие – РС-Несебър, П.М.М.М.Н.В.
и Л.Г.К., като собственици на УПИ ХІХ-187 по плана на с.Равда, общ.Несебър, находящ се на ул.“Х. Ботев“ № .. са учредили безвъзмездно в полза на съсобствениците си Е.Г.В. и Н.Д.В.
право на строеж за построяване на двуетажна жилищна сграда с
използваемо подпокривно пространство в североизточната част на имота със
застроена площ от 78,30 кв.м и РЗП от 158,40 кв.м /л.57-л.58 вкл./. От своя
страна с нотариален акт № 27 от 02.04.2007г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с
район на действие – РС-Несебър, Е.Г.В., Н.Д.В., М.Н.В. и П.М.М., като съсобственици на УПИ ХІХ-187, в кв.11 по
действащия рег.плас на с.Равда, целият урегулиран от
528 кв.м, са учредили на
съсобственика си в същия поземлен имот Л.Г.К. право на пристрояване към съществуващата в описания имот жилищна
сграда на ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 73,70 кв.м и РЗП от 238,10 кв.м. /л.59-л.60 вкл./
С
нотариален акт № 146 от 26.10.2007г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на
действие – РС-Несебър, Н.Д.В. и Е.Г.В. са прехвърлили на Д.Н.В. /ответникът по
делото/ придобитото от тях по време на брака право на строеж върху УПИ ХІХ-187,
в кв.11 по плана на с.Равда, целият на площ от 570 кв.м, за изграждане на
североизточната част на имота на двуетажна жилищна сграда с използваемо
подпокривно пространство, със ЗП от 78,30 кв.м и РЗП от 158,40 кв.м срещу
задължение на Д.В. да поеме гледането и издръжката на праводателите му
/л.61-л.62 вкл./.
Поради
невъзможност на П.М.М., М.Н.В., Е.Г.В. и Н.Д.В. да
заплащат в срок на Бнка ДСК вноските по кредита,
имота им е бил изнесен на публична продан.
С
Постановление за възлагане от 04.04.2018г., на ЧСИ Росица Стоянова с рег.№ 706
на КЧСИ, с район на действие – ОС-Бургас, влязло в сила на ...04.2018г. /л.12/,
ищецът Н.Н.Т. е закупил на публична продан – 1/2
идеална част от Поземлен имот с идентификатор 61056.502.213, с адрес: с.Равда,
общ.Несебър, ул.“Иван Карасулски“ № 1, ет.1, с площ
от 541 кв.м, ведно със Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61056.502.213.1.1, на площ от 101 кв.м, с предназначение – жилище-апартамент, а
съгласно Законна ипотека № 64, том І, вх.рег.№ 2864 от 02.06.2006г.: 1/2 ид.ч. от УПИ ХІХ-187, в кв.11 по плана на с.Равда, общ.Несебър,
ул.“Х. Ботев“ № .., целият с площ от 570 кв.м, ведно с целия ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 101 кв.м., собственост на П.М.М.,
М.Н.В., Е.Г.В. и Н.Д.В. /съпруг на Е.В./. С Протокол от ...07.2018г., на
самото място, ищецът Т. е бил въведен във фактическо владение на закупения
от него имот в присъствието на ипотекарните длъжници М.Н.В. и Н.Д.В., като на купувача са предадени два
броя ключове от етажа и един брой ключ от входната врата /л.13/. Видно от
протокола за въвод, имота е предаден в
добро състояние, без отделен електромер и водомер. Постановлението за възлагане
е вписано в Службата по вписвания при РС-Несебър под № 99, том 9, рег.№ 3091 от
22.05.2018г.
Гореизложеното
е обосновало правния интерес у ищецът Т. от завеждане на настоящата искова
молба, с която моли да му бъде предадено владението върху придобития от него
недвижим имот, както и да му бъде заплатено обезщетение за лишаването му от ползване
на същия в размер на 500 /петстотин/ лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.12.2018г. до насрочване делото за разглеждане –
17.06.20..г. /вж.заявление вх.№ 627 от 24.01.20..г. – л.90/. С последващо
заявление вх.№ 5568 от 15.07.20..г. /л...9-гръб/, процесуалният представител на
ищеца уточнява, че началният момент на претендираното от доверителя му
обезщетение е датата на придобиване на собствеността върху процесния имот.
Ответникът
В. заявява, че никога не е оспорвал придобитото от ищеца право на собственост
върху закупения от последния имот, както и че по никакъв начин не е смущавал
владението му върху същия. В същото време, ответникът В. твърди, че площта на
закупения от ищеца Т. първи жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище,
никога не е била 101 кв.м. В тази връзка сочи, че в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2006г. и във вписаната въз основа на
него законна ипотека, погрешно е вписана площта на етажа от 101 кв.м, вместо
действителната 75 кв.м, отразена в изготвената от Банката оценка /л.273 и
274-гръб/,поради което моли за отхвърляне на претенцията по чл.108 от ЗС.
Относно претенцията по чл.59 от ЗЗД, ответникът моли също да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана.
За
да се произнесе, съдът съобрази:
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Уважаването
на ревандикационната претенция е обусловено от
кумулативното наличие на следните предпоставки. Първата е ищецът да докаже, че
е собственик на вещта в съответствие с изискванията за собственост, т.е. да е
налице вещно-правен титул, бил той нотариален акт, административен акт или по
силата на закон. На второ място, вещта
да се владее или държи без основание от ответника.
Спорен
по делото е въпроса относно размера на площта на придобития от ищеца Т. ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна двуфамилна масивна жилищна
сграда, с идентификатор 61056.502.213.1.1, и предназначение –
жилище-апартамент, находяща се на адрес: с.Равда, общ.Несебър, ул.“Х. Ботев“ № ...
На
представената от ищеца по делото схема № 15-538477 от 01.08.2018г. на СОС с
идентификатор 61056.502.213.1.1, няма данни за площта на закупеното от същия
жилище-апартамент при проведената публична продан /л.30/. Видно от извършената
от Банка ДСК през 2006г. оценка на ипотекирания имот, за който е отпуснат
кредита при покупката му от П.М.М., М.Н.В. и Е.Г.В.,
същият е описан, като жилище на площ от 75 кв.м, състоящо се от три стаи,
санитарен възел и антре, ведно с 1/2 от общите части на сградата и от УПИ
ХІХ-187 в кв.11 по плана на града, цялото с площ от 528 кв.м, като предмет на
оценката е бил само първият етаж от къщата /л.273-274 вкл./. По същият начин е
бил оценяван и изнесения на публична продан имот, придобит впоследствие от
ищеца Т.. Видно от показанията на свидетеля Т.А., изготвил оценката на изнесения
на публична продан имот, същият установява, че предмет на оценката, възложен му
от ЧСИ Росица Стоянова е бил само партера в двуетажната жилищна сграда, явяващ
се първи етаж от двуетажната жилищна сграда, като в нея не е била включена
цената за дворното място, тъй като същият бил максимално застроен. Свид.А. уточнява, че не е измервал площта на етажа на място,
а е записал площта му, посочена в постановлението на ЧСИ за назначаване на
оценка и съпътстващите описа документи, касаещи собствеността на имота. Сочи,
че първият етаж се състои от две спални и трапезария с кухненски бокс /л.277/.
От представената по делото скица-проект за делба на реално ползване на УПИ
ХІХ-187, в кв.11 по плана на с.Равда, изготвена през месец май 2005г. се
установява, че застроената площ на процесната жилищна сграда, в която ищецът е
собственик на първия жилищен етаж, е 75 кв.м /л.14/. От показанията на
свидетелите Владимир Стойнов, който е желаел да закупи процесният първи етаж,
същият се състои от две стаи, кухня, баня и тоалетна с приблизителна квадратура
– 70-75 кв.м. Показанията на свид.Стойнов досежно
параметрите на процесният първи етаж се потвърждават изцяло от показанията на свид.Кирил Атанасов, като и двамата свидетели заявяват, че
от 2005г. до настоящият момент няма никаква промяна върху процесната двуетажна
жилищна сграда, същата не е ремонтирана, нито пристроявана /л.277-гръб и л.278
вкл./.
Ищецът Т. твърди, че е закупил процесния първи етаж с
бивша постройка с идентификатор № 2 по КККР на с.Равда с площ от 26 кв.м /л.28-29
вкл./, която понастоящем влизала в площта на новоизградената от ответника
сграда.
От показанията на свидетеля Кирил Атанасов се установи,
че процесната постройка, отразена на горепосочената скица под № 2, е
представлявала навес за дърва, като същата е нямала никаква връзка нито със
старата къща, първият етаж от която е бил закупен от ищеца Т., нито с новата
сграда, построена от ответника В.. Свид.Атанасов
сочи, че този навес е бил съборен преди 2008г., когато е била завършена новата
сграда на ответника В. /л.278-гръб/. Извода, който се налага, че паянтовата
постройка, посочена под № 2 на горепосочената скица не е била предмет на опис и
изпълнение от страна на ЧСИ Росица Стоянова. Както заяви свид.Т.
Илиев, извън първият етаж, друга сграда не е била предмет на оценката му.
Процесната сграда № 2 не е била и предмет на оценка на извършената през 2006г.
оценка на имота, за който е била вписана законна ипотека, поради което и Банка
ДСК не е насочила изпълнението върху тази бивша постройка, нито върху идеални
части от сградата, построена от ответника Д.В., негова собственост.
От изготвените по делото заключения по допуснатата и
приета по делото първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза се
установява, че около ..52г. в имота е построена жилищна сграда от един етаж.
През ..67г. е изготвен и одобрен проект за надстройка на съществуващ етаж със
застроен площ от 73 кв.м. Съгласно проекта І и ІІ етаж се състоят от стълбище-салон,
две големи стаи, кухня, като на вторият етаж е предвидена южна тераса /л.249/. В
съдебно заседание, вещото лице уточнява, че по действащия регулационен план,
одобрен със Заповед № 63 от 01.04...88г. на ОбНС, към
момента на изготвянето му през ..88г. в кадастралната основа е отразена масивна
постройка пред жилищната сграда /сграда № 1 в ПИ – процесната такава/, която е
била по дължината на цялата северна стена на основната сграда – сграда № 1 по
КККР. Тази постройка е премахната през ..97г. и на нейно място С.Д.И.е
изградила паянтова пристройка, заснета по-късно в кадастралната карта при
нейното изработване 2006г.-2007г., като сграда № 2 с площ от 26 кв.м на
границата с жилищна сграда № 1, описана и от свидетелите Владимир Стойнов и
Кирил Атанасов.
В заключение, вещото лице В. сочи, че след измерване
на място, първият етаж от двуетажната фамилна сграда, вследствие на извършени
пристроявания на допълнителен вход, баня, и тоалетна, е с площ от 81,75 кв.м.
Предвид събрания по делото доказателствен материал,
съдът приема, че ищецът е собственик на първи жилищен етаж от процесната
двуетажна двуфамилна жилищна сграда № 1 представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.213.1.1, възлизащ на
площ от 81,75 кв.м, според изготвената и неоспорена по делото
съдебно-техническа експертиза, от които 73 кв.м по проект и 8,75 кв.м –
допълнително изградена пристройка, представляваща вход, баня и тоалетна. Не се
събраха доказателства, ищецът да е станал собственик и на премахнатата сграда
2, отразена на скицата с идентификатор 61056.502.213.2 по КККР на с.Равда,
общ.Несебър. По делото не се събраха доказателства от страна на ищеца, че
ответника В. владее имота му без основание. С оглед на това, претенцията на
ищеца с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователна, поради което
следва да бъде изцяло отхвърлена.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:
Собственикът на имота,
лишен от ползването му, има право на обезщетение от този, който го е държал без
основание. Последният се е обогатил за сметка на правоимащия, според правилото
на чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователността на ревандикационната
претенция в настоящият случай обосновава неоснователност и на претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение поради лишаването му от ползване на процесния
имот в размер на 500 /петстотин/ лева месечно, считано от датата на придобиване
на собствеността върху имота – ...04.2018г. до насрочване на делото за
разглеждане – 17.06.20..г., възлизащо общо в размер на 7000 /седем хиляди/
лева. Ето защо и тази претенция следва да бъде изцяло отхвърлена, като
неоснователна.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат направените по делото разноски,
съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК, общо в размер на 1720,23
лева /хиляда седемстотин и двадесет лева и двадесет и три стотинки/, включващи възнаграждение
за вещо лице по СТЕ - общо в размер на 887,43, държавна такса за издадени
съдебни удостоверения - общо в размер на 22,01 лева, заплатени пътни разходи за
свидетел – 10,79 лева от внесения депозит и възнаграждение за адвокат – 800
лева.
Съдът констатира, че по предявения от ищеца иск по
чл.59 от ЗЗД, е събрана държавна такса в размер на 160 лева от общо дължимата
такса в размер на 280 лева. С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Несебър допълнителна държавна такса за разглеждането на
иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД в размер на 120 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.В.
с ЕГН **********, с адрес: ***, че Н.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-
десен /чрез адв. Х.С. ***/ е собственик
на 1/2 (една втора) ид.част
от поземлен имот с идентификатор
61056.502.213, целият с площ от 541 кв.м., ведно със самостоятелен обект, представляваш
жилище-апартамент, на първия етаж от двуетажна двуфамилна
жилища сграда, с идентификатор 61056.502.213.1.1, с площ от 81,75 кв.м /осемдесет и един цяло и седемдесет и пет квадратни
метра/, от които 73 кв.м по проект и 8,75 кв.м – допълнително изградена
пристройка, представляваща вход, баня и тоалетна, съгласно заключението на
вещото лице /л.245-л.251 вкл./.
ОБЯВЯВА за неразделна част от решението заключението по
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.245-л.251 вкл./ и
скицата към същото /л.253/.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Н.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-
десен /чрез адв. Х.С. ***/ иск с правно основание чл.108 от ЗС против Д.Н.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
за осъждане на ответника В. да предаде на ищеца Т. владението върху следния
недвижим имот, представляващ: 1/2 (една
втора) ид.част от поземлен имот с идентификатор 61056.502.213, целият с
площ от 541 кв.м., ведно със
самостоятелен обект, представляваш жилище-апартамент, на първия етаж от
двуетажна двуфамилна жилища сграда, с идентификатор
61056.502.213.1.1, с площ от 101
(сто и един) кв.м., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис- десен /чрез адв. Х.С. ***/
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД против Д.Н.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
за осъждане на ответника В. да
заплати на ищеца Т. обезщетение поради лишаването му от ползване на процесния
имот в размер на 500 /петстотин/ лева месечно, считано от датата на придобиване
на собствеността върху имота – ...04.2018г. до насрочване на делото за
разглеждане – 17.06.20..г., възлизащо общо в размер на 7000 /седем хиляди/
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.Н.Т. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***,
офис- десен /чрез адв. Х.С. ***/ да
заплати на Д.Н.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата общо в размер на 1720,23 лева /хиляда седемстотин и
двадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляващи заплатени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Н.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис- десен /чрез адв. Х.С. ***/ да заплати по сметка на Районен съд –
гр.Несебър допълнителна държавна такса за разглеждане на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: