Р Е Ш Е Н И Е
№ 102/28.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1065 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ, във връзка с чл. 210, ал. 3 от ЗУТ
и е образувано по жалбата на Й.Г.Г., с ЕГН **********,***, против Решение по Протокол
№ 1158/12.08.2021 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед
№ 1114/02.08.2021 г. на Кмета на Община Велинград.
В жалбата и допълнително подадената молба с вх. № 8280/05.10.2021 г. се
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да
бъде отменено. Представени са писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Д.,***, който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и обяви обжалвания административен акт за нищожен,
алтернативно да приеме същия за неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни
съображения в представени по делото писмени бележки. Претендира направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Община Велинград,
редовно призовани, се представляват от А.К. – служител с юридическо
образование, която по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената жалба. Счита оспорения административен акт за правилен и
законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Представя писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Г.Д.С. се представлява от адв. Л.
и адв. Х., които считат жалбата за неоснователна. Молят съда да потвърди
оспорения административен акт. Претендират разноски, съгласно списък на
разноските.
Заинтересованата страна М.Г.К. се представлява от адв. В.,
която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
административния акт, като незаконосъобразен. Представя писмени бележки.
Претендира направените по делото разноски.
Заинтересованите страни – З.Д.С., С.Т.Ч., Х.П.Ч., Р.П.Ч.,
И.А.С., Т.А.С., Л.И.А., А.И.С. и С.А.С., редовно призовани, не се явяват и не
вземат становище по жалбата.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С обжалваното Решение по Протокол № 1158/12.08.2021 г. на
комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1114 от 02.08.2021 г.
на Кмета на Община Велинград, са определени пазарни цени за придадените със
Заповед № 150/01.03.1989 г. на председателя на ОбНС – Велинград към парцел
ХІV-5610, кв. 18, поземлен имот с идентификатор 10450.503.709 по КККР, в гр.
Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Х. Боянов“ № 13, площи, а
именно:
а) 3910 (три хиляди деветстотин и десет) лева за 85 кв.
м. от имот пл. № 5599, част от имот пл. № 1036, сега част от ПИ с идентификатор
10450.503.349 по КККР на гр. Велинград, заключени между определената от юг с
влязло в сила съдебно решение кадастрална граница, от запад –границата на имот
1036, от север и изток – регулационните линии по Заповед № 150/01.03.1989 г.;
б) 1058 (хиляда петдесет и осем) лева за 23 кв. м. от
имот пл. № 5599 – общинска собственост, непопадаща в имот пл. № 1036, сега част
от ПИ с идентификатор 10450.503.349 по КККР на гр. Велинград, заключени между
определената от юг с влязло в сила съдебно решение кадастрална граница, от
изток – границата на имот 1036, от запад и север – регулационните линии по
Заповед № 150/01.03.1989 г.
Оспореното решение е редовно съобщено на жалбоподателя по
пощата с обратна разписка на 01.09.2021 г. (лист 78), като в законоустановения
14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд –
Пазарджик.
Началото на административното
производство е положено с подадено искане вх. № 94-00-9884 от 16.10.2020 г. до кмета
на Община Велинград, с което Г.Д.С. е поискал да бъде приключена процедурата по
прилагане на Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на председателя на Общински народен
съвет – Велинград, която процедура продължава повече от 30 години. Направено е искане
да бъде назначена комисия по чл. 265 от ППЗТСУ за нова оценка по пазарни цени на
придаваемото се място. Твърди се, че с решение от 18.02.2000 г. по гр. д. №
375/1999 г. по описа на Районен съд – Велинград е отменен Протокол №
5/08.07.1999 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ и върната преписката на същата
комисия за произнасяне по същество. Решението на районния съд е следвало да бъде
изпълнено, като на основание § 6 от ЗУТ се приложи регулацията по влязлата в сила
Заповед № 150/01.03.1989 г.
Обжалваното решение в Протокол
№ 1158/12.08.2021 г. е издадено въз основа на Решение № 295/09.04.2021 г.,
постановено по адм. дело № 1366/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик, с което е отменено бездействието на кмета на община Велинград –
орган по изпълнението, за продължаване на процедурата по приключване на
процедурата по прилагане на Заповед № 150/01.03.1989 г. на председателя на ОбНС
– Велинград и задължението да продължи процедурата по искане с вх. № 94-00-9884
от 16.10.2020 г. от Г.Д.С.. Определен е и едномесечен срок за извършване на дължимото
произнасяне от административния орган, считано от получаване на административната
преписка.
За изясняване на значимите за
спора обстоятелства по делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, чието заключение, като неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно изготвено. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е
отговорило, че границите на процесните имоти, части от които са собственост на С.
и К., са проследени в точки от 2.1. до 2.9 последователно във времето, по всички
одобрявани планове, касаещи имотите.
По плана от 1955/57 г. наследодателят
на С. е бил собственик на част от парцел XIV-1036 в кв.18, а наследодателят на К.
– на съседния парцел V-1036 в кв. 18 (скица № 1). По плана от 1983 г. (скица №
2) парцел V-1036 е заснет като имот пл. № 5599, като южната му граница не отговаря
на южната регулационна линия на парцел V-1036, част от който е заснета в имот пл.
№ 5606 на наследодателя на С.. Кадастърът от 1983 г. е обжалван и с решение на Върховния
съд площта от 130 кв. м. (част от бившия парцел У-1036) по скицата на вещото лице
И. е присъединена към имот пл. № 5599 (скица № 2). След влизане в сила на съдебното
решение, през 1988 г. е попълнен кадастърът, като е коригирана южната граница на
имот пл. № 5599 (скица № 3). Със Заповед № 150/1989 г. е одобрено частично регулационно
изменение, с което част от имот пл. № 5599 е придадена към парцел ХІV-5610, за да
се осигури сервитут от 3 м на жилищната сграда на С. (скица № 4). През 2004 г е
попълнен и оцифрен кадастралният план на кв. Чепино, в който границата между имоти
пл. №№ 5599 и 5610 е съгласно попълването на кадастъра от 1988 г., отговарящо на
съдебното решение, описано по-горе (скица № 5).Със Заповед № 1417/30.11.2004 г.
на кмета на общината, във връзка с § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ – неприложена
дворищна регулация, е изменена регулационната линия между парцели V-5599 и ХІV-5610,
така че да мине по заснетата през 1988 г. имотна граница между двата имота (скица
№ 5). През 2005 г. е одобрен нов регулационен план на кв. Чепино, в който регулацията
отговаря на изменената със Заповед № 1417/2004 г.; същата регулация е в сила и в
настоящия момент (скица № 5). През 2018 г. е одобрена КК на гр. Велинград (скица
№ 6). В нея двата имота са отразени с идентификатори 10450.503.349 (К.) и
10450.503.709 (С.). Имотната граница между тях отговаря на попълнената в кадастъра
през 1988 г. съгласно съдебното решение и на регулационната линия между парцелите:
V-5599 (К.) и VІ-5610 (С.).
Според заключението няма довършени
процедури за придаваемите места, обект на протокола, до отмяната на ЗТСУ, съответно
по ЗУТ до 30.09.2001 г. и по ЗКИР за имот пл. № 5599. Извършената процедура по ЗТСУ
е за оценка на придаваемото място с Протокол № 5/1999 г. от комисия по чл. 265 от
ППЗТСУ и отмяната му от Районен съд гр. Велинград. По данни на Община Велинград
няма подадени от Г.Д.С. молба по § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ до 30.09.2001 г., както
и молба по чл. 112, ал. 1 от ЗТСУ.
Вещото лице е посочило, че няма
фактически изменения и налични нови съществени обстоятелства по отношение на придаваемите
места и имот пл. № 5599 след влизане в сила на Определение № 447/06.10.2010 г. по
адм. дело № 550/2010 г. до момента на подаване на молбата от Г.Д.С. за прилагане
на Заповед № 150. Регулационната линия между парцели У-5599 и Х1У-5610 е тази, която
е изменена със Заповед № 1417/30.11.2004 г на кмета на общината, така че да мине
по заснетата през 1988 г. имотна граница между двата имота, с което придаваемото
място (по заповедта за изменение на регулацията № 150/1989 г.) е ликвидирано, но
това е извършено преди 2010 г.
Експертизата е категорична, че
пазарната стойност на придаваемите места от имот пл. № 5599 – така, както са определени
в протокола от 12.08.2021 г., е следната: 8925 лева на придаваема площ от 85 кв.м.
и 2415 лева на придаваема площ от 23 кв.м.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на оспорване по настоящото дело е Решение по Протокол
№ 1158/12.08.2021 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед
№ 1114/02.08.2021 г. на Кмета
на Община Велинград.
В изпълнение разпоредбата на ал. 1 от чл. 210 от ЗУТ
кметът на Община Велинград е назначил комисия, която е следвало да определи
обезщетение за част от недвижим имот, придаден по дворищно регулационния план,
одобрен със Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на председателя на ОбНС – Велинград,
в изпълнение на Решение № 295/09.04.2021 г., постановено по адм. дело №
1366/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Тази оценка, както изрично законодателят е посочил в
този законов текст, следва да бъде по пазарни цени. Установи се по делото, че
определената цена в оспореното решение не съответства на пазарните цени, така както
е посочено в заключението на вещото лице. Видно от приетата по делото
експертиза, вещото лице е определило пазарната стойност на придаваемите места
от имот пл. № 5599, така както са определени в протокола от 12.08.2021 г.:
89,25 лева на придаваемата площ от 85 кв. м. и 2415 лева на придаваемата площ
от 23 кв. м.
Протоколът на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря
на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената
разпоредба е прието, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. Налице е императивно изискване за мотивиране на административните
актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите
и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта
да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите
си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност,
а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за
отмяна на административния акт.
В разглеждания случай, като фактически основания за
издаване на обжалваното решение е посочено, че е определена комисия, която в изпълнение
на Решение № 295/09.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1366/2020 г. по описа
на Административен съд гр. Пазарджик, да определи обезщетение за част от недвижим
имот, придаден по дворищно регулационния план, одобрен със Заповед № 150 от
01.03.1989 г. на председателя на ОбНС – Велинград. Не са посочени обаче никакви
правни основания за издаването на административния акт. Не са посочени
конкретни правни норми, на които се основава проведената процедура и които
съдът следва да съпостави в описаната фактическа обстановка, с оглед преценка
за законосъобразност. Липсата на мотиви на административния
акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма,
препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с
материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му.
От друга страна, съдът намира за
основателни възраженията на жалбоподателката и заинтересованата страна М.К., че
липсват материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания акт.
По отношение на искането за
възобновяване на процедурата по Заповед № 150/1989 г. и назначаването на комисия
за оценка и обезщетяване на собствениците на придаваемото място, следва да се отбележи,
че съгласно § 6, ал. 2 от ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон
дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен
срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването
на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. ЗУТ е обнародван
в ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г. и е в сила от 31.03.2001 г. Следователно посоченият
шест месечен срок е изтекъл до 30.09.2001 г.
С оглед разпоредбата на параграф
8, ал. 1 от ЗУТ, след изтичане на сроковете по параграф 6, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ,
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти,
се прекратява. За Г.С. и З.С. е съществувала възможността да поискат в шестмесечния
срок прилагане на дворищнорегулационния план, но след като не са го сторили, последицата
от отчуждителното действие на дворищната регулация не може да настъпи по силата
на самия закон. Ето защо, искане в бъдеще време (след визираните срокове), в посочения
смисъл, се явява преклудирано.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен и
ще следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответната страна ще следва да бъде осъдена да му заплати сторените по делото разноски общо в размер на 1110
лева, от които държавна такса – 10 лева, разноски за вещо лице – 200 лева
и адвокатски хонорар в размер на 900 лева. Основателно е и направеното от искане от
пълномощника на заинтересованата страна М.Г.К. за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лева.
Съгласно чл.
215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ, окончателни са решенията на първоинстанционния
съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за изготвянето
на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения по чл. 210, ал.
1 от ЗУТ.
Водим от горните мотиви, Административен съд – Пазарджик,
ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение по Протокол № 1158/12.08.2021 г. на комисията по чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1114/02.08.2021 г. на Кмета на Община Велинград.
ОСЪЖДА Община Велинград да заплати на Й.Г.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 1110 (хиляда сто и десет) лева, съставляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Община Велинград да
заплати на М.Г.К., ЕГН **********,***, сумата от 850 (осемстотин
и петдесет) лева, съставляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: (П)