№ 212
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110151789 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 13.04.2022 г. в гр. С., ж.к. „Г. Д.“ при бл.***, в близост до
магазин „Д.“ водачът на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ******** попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което на автомобила са нанесени материални щети, изразяващи се в
увреждане на предна лява гума. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП
автомобилът е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско+“ в „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД по застрахователна полица №
******************** г. В исковата молба се сочи, че след настъпване на
ПТП е подадено уведомление за настъпване на застрахователно събитие и
претенция за обезщетение, въз основа на което пред ищцовото
застрахователно дружество е заведена щета № ****************, по която
след извършване на калкулация по методика, прилагана от застрахователя, е
определено и изплатено на собственика на увредения автомобил на 27.06.2023
г. застрахователно обезщетение в размер на 65 лв. Посочва, че процесното
ПТП е настъпило на общински път, вследствие на неизпълнението на
1
задължението на общината да поддържа пътното платно в изправно състояние
и за сигнализиране на препятствия по него и отстраняването им в най-кратък
срок. Посочва, че до ответника е изпратена регресна покана с изх.№
*************** г. за заплащане на сумата от общо 80 лв., представляваща
възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 65 лв., заедно с
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че поканата е получена от
ответника на 25.08.2025 г., но към датата на предявяване на исковата молба
вземането не е погасено.
При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати
сума в размер на 80 лв., представляваща регресно вземане по щета №
**************** за заплатено на застраховано лице застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско+“ за вредите по лек автомобил „Ф. П.“, с рег.№ ********, настъпили
вследствие на ПТП от 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/
до окончателното изплащане. Претендира разноски за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че в исковата
молба се твърди, че ПТП е настъпило от попадане на превозното средство в
дупка на пътното платно без посочени размери, след настъпване на ПТП
водачът на МПС не е извикал органите на МВР и не е съобщил за настъпване
на процесното ПТП, липсва протокол за ПТП и при попадането на лекия
автомобил в дупка не е присъствало друго лице, поради което намира за
недоказано настъпването на твърдяното ПТП, а също така и оспорва да е
налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя. Моли съдът да не допуска назначаване на САТЕ. Не оспорва
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищцовото
застрахователно дружество. Поддържа, че доколкото не е имало основание за
заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по
имуществена застраховка „Каско“, не е налице и основание за суброгация на
застрахователя в правата на увреденото лице, поради което предявения иск се
явява изцяло неоснователен. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Моли
за присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 80 лв. – регресно
вземане по щета № **************** за заплатено на застраховано лице
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Каско+“ за вредите по лек автомобил „Ф. П.“, с рег.№ ********,
настъпили вследствие на ПТП от 13.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.08.2024г. /датата на депозиране на исковата
молба/ до окончателното изплащане.
III. Обстоятелства, които се признават:
2
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско+“ за лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ******** с „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД и заплащане на обезщетение от страна на застрахователя
на увреденото лице по щета № **************** в размер на 65 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
описаното в исковата молба застрахователно събитие, причинено от
противоправно бездействие на служители на ответника, както и това, че в
резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в
претендирания размер, както и заплащането на застрахователно обезщетение
от ищцовото дружество за възстановяване на увредения лек автомобил.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които
основава възраженията и оспорванията си, както и да докаже заплащане на
застрахователно обезщетение в посочения размер.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване: Й. М. Г., за доказване на обстоятелствата
по т.4 от доказателствените искания към исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер от 40 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по депозитна сметка на
СРС.
Свидетелят да се уведоми незабавно на посочения телефон.
При невъзможност свидетелят да бъде открит на посочения телефон, да
се извърши справка в НБД „Население“ и да се изпратил уведомление до
посочения от ищеца адрес на свидетеля, както и на настоящия и постоянния
адрес (ако са различни от посочения от ищеца адрес), както и на адрес по
месторабота.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
икономическа експертиза, като ненеобходимо (обстоятелството е отделено
като безспорно по делото).
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на САТЕ за
насроченото първо по делото открито съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
3
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на посочените от
страните съдебни адреси да се връчи препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2025 г., от 15,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4