Р Е Ш Е Н И Е
№ 260147
гр.Ботевград, 02.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №120 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Т.Н. с ЕГН**********,***, е
обжалвал в законния срок наказателно
постановление №***от ***г., издадено от Началника на РУ – гр.П., упълномощен
със заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.179, ал.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 20.00 лева му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на и е постановено
отнемането на 8 контролни точки. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановлението, и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.П. П. от САК и адв. В.В.от САК, които поддържат жалбата, излагат доводи за
незаконосъобразност на издаденото НП и за недоказаност на вмененото на Н.
административно-наказателно обвинение и се претендира за присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 300лева.
Въззивната страна – РУ - П., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата. Писмено е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***г.; справка за нарушител/водач; картон на НП №***/***г.;
заповед № ***.; заповед № ***г.- заверени копия, писмо, с вх. № ***година от
Директора на ОПУ към А“ПИ“ и приложена към него схема на знаково стопанство за
с. Д. и писмо, с вх.***г. от Общинска администрация – П., с приложено копие на
Подробния устройствен план на с. Д., както и снимки на знак и на указателна
табела и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите С.М.Д. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ
– П. и Д.И.Д., се установява следната фактическа
обстановка:
На 09.01.2021г.
около 12.10ч. в с.Д., обл.Софийска, жалбоподателят И.Т.Н., управлявал товарен
автомобил м.“Форд Транзит“ с рег.№***. Тогава той се движел по улица „***“ и се
намирал в непосредствена близост до кръстовището с ул.“***.. На описаното
кръстовище е поставен задължителен знак „Б2“ - стоп, който се навира на няколко
метра преди самото кръстовище. След като
жалбоподателя завил надясно и навлязъл по улица „***.“ бил спрян за
проверка от свидетелите С.М. Д. и Д.И. Д. -
полицейски служители при РУ – П., които били на работа и осъществявали контрол
на пътното движение. Св. Д. видял,
навлизането на Н. в кръстовището и заключил, че последният не е съобразил
поведението си с пътния знак Б2, за което в присъствието на св.Д. му съставил АУАН №***., като квалифицирал деянието му като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Н. подписал
съставения АУАН, и получил препис от същия.
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН било издадено процесното №***от ***г., от Началник РУ – гр.П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Д. и Д., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Настоящия съдебен състав намира, че И.Т.Н. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не
установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което
му е вменено. В съдебно заседание св.Д. заявява, че не си спомня
конкретния случай и съдът кредитира неговите показания дотолкова, че същият е
бил свидетел при съставянето на АУАН. Съдът намира показанията на св.Д. за
вътрешно противоречиви и сами по себе си внасят съмнение относно начина на
преминаване на жалбоподателя през кръстовището.
В разпита си актосъставителят – св.Д. заявява, че когато Н. е стигнал до кръстовището не знае
накъде е завил, а в следващия момент заявява, че същият е минал покрай тях със
св.Д., като те са намирали на отбивка на около 10м. от самото кръстовище. Това
противоречие, ведно с приетите по делото писмени доказателства – схеми и скици
е видно, че знака „Стоп“ в действителност е монтиран на значително разстояние
от самото кръстовище, като той се намира навътре към ул.“***“ и видимостта към
него от отбивката на ул.“***.“ е ограничена. По
делото не са налице доказателства, сочещи по безспорен начин, че жалбоподателят
не е спрял на линията на знака „Стоп“ и по този начин не се е съобразил със
същият.
Предвид изхода на спора и на
осн.чл.63д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 109 от 2020 г. / на И.Т.Н. с ЕГН**********,*** се дължат и следва да се заплатят разноски в
производството по делото, като се претендира
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00
лв.
Съдът счита претенцията за основателна и
доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в
полза на адв.П. П. от
САК,
като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от И.Т.Н. с ЕГН**********,*** адвокатско
възнаграждение е в минималния размер,
определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати
на И.Т.Н. с ЕГН**********,*** разноски в размер на 300,00 лв.
/триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по
а.н.дело №120/2021г. пред Районен съд Ботевград.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***от ***г., издадено от Началника на РУ – гр.П. упълномощен със заповед № ***г. на МВР против И.Т.Н.
с ЕГН**********,***, като неправилно.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на И.Т.Н. с ЕГН**********,*** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 120/2021г. пред Районен
съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: