№ 47
гр. ***, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340100161 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и предявен в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от В. П. Б. от ***
обл.Ловеч, чрез пълномощника си адв. В.А. от ЛАК срещу Т. Д. СТ. от гр.***, обл.Ловеч.
В молбата се излага, че ищецът е единствен наследник по закон на своя чичо В.Б.
***, б.ж. на с. ***, починал на 07.11.2020 г. Сочи, че през последните няколко години при
наследодателя в дома му в с. *** живеела ответницата.
Ищецът твърди, че баща му ** Б. ***, починал на 22.04.2011 г., бил брат на В.Б. ***,
като двамата братя били в добри отношения. Твърди, че той самият учел в *** в периода
2002-2007 г. и живеел в къщата на чичо си в с. ***, като започнал да работи при него като
шофьор. Твърди, че отношенията с чичо му били великолепни докато в живота му се
появила ответницата. Тогава му била казано да напусне къщата в с. *** и веднага след това
в нея се нанесла ответницата. Ищецът твърди, че поддържали отношения с чичо му и с
ответницата, но след смъртта на бащата на ищеца отчуждаването с чичо му се задълбочило
и контактите им станали по-редки. Твърди, че през 2017 г. чичо му продал част от бизнеса
си дърводобив и дървопреработване, включително и цех в с. „Патрешко" и с парите бил
закупен апартамент на ответницата в гр. ***, ***. Освен това чичо му купил на ответницата
два леки автомобила, единият от които тя ползвала и понастоящем.
Ищецът твърди, че до разболяването си от инсулт чичо му не е имал нужда от
никакви грижи, издръжка и гледане, бил активен, печелел добре, като се грижел за
ответницата повече от 10 години, като й осигурявал един добър стандарт на живот.
Ищецът твърди, че наследодателят му В.Б. *** притежавал в с. *** недвижим имот -
СГРАДА с кадастрален идентификатор № 53707.505.81.1, застроена площ от 128 кв.м., брой
етажи 1, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, СГРАДА с кадастрален
идентификатор №. 53707.505.81.2, застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с кадастрален идентификатор №
53707.505.81 3, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска
сграда, които сгради са построени на основание договор за отстъпено право на строеж върху
1
държавна земя от 21.11.1984 г. - дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор № 53707.505.81 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-58/04.09.2006 г. на изпълнителния директор на
АГКК с площ от 1417 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. Той е имал учредено право на строеж върху
държавен терен по силата на договор от 21.11.1984 г., което право е придобил от държавата.
По силата на учредената суперфиция, след изпълнение на строежа е придобил и правото на
собственост върху сградите.
Ищецът сочи, че три дни преди смъртта си наследодателят му е издал на адв. ** ***
от АК - Ловеч пълномощно с peг. № 2966 за заверка на подписа и peг. № 2967, том 1, акт №
148 за заверка на съдържанието, и двете заверки от 04.11.2020 г. на нотариус *** с peг. №
477 на НК с район PC – ***, за разпореждане с имота в полза на ответницата. По силата на
пълномощното били получени веднага документите, нужни за прехвърляне на
собствеността. Издаването на пълномощното, снабдяването с документи - скица,
удостоверение за данъчна оценка, две удостоверения от Община *** и сделката по
прехвърлянето на собствеността било извършено за по-малко от 24 часа. С нотариален акт
вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497 от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията
при ***ски районен съд от името на наследодателя му, представляван от пълномощник, бил
сключен договор за прехвърляне собствеността върху описаните сгради на ответницата
„срещу задължението на приобретателката, лично или с помощта на своите близки или чрез
трети лица, да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, като му осигури
нормален и спокоен начин на живот, какъвто е водил до момента, както и за всички грижи,
които е полагала за него до сега."
Ищецът твърди, че в издаденото пълномощно не бил вписан текст, който е посочен в
нотариалния акт-„прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане .... или с помощта на
своите близки или чрез трети лица“.
Два дни след подписването на нотариалния акт - на 07.11.2020 г., В.Б. *** починал.
На погребението му ищецът твърди, че ответницата му заявила в присъствието и на други
хора, че наследодателят му е бил в много тежко състояние след прекарания инсулт.
Ищецът твърди, че пълномощното от 04.11.2020 г., с което чичо му е упълномощил
адв. ** *** за извършване на разпоредителна сделка от негово име, е нищожна сделка
поради липса на съгласие от страна на упълномощителя - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 44
от ЗЗД. За договора от 05.11.2020 г., оформен с цитирания по-горе нотариален акт, твърди ,
че е сключен при липса на съгласие от страна на продавача и е НИЩОЖЕН на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Аргументите в тази връзка, които излага, са че към момента на заверката
на пълномощното - 04.11.2020 г., упълномощителят е бил в тежко здравословно състояние
след инсулт и напълно неадекватен, с ограничени умствени възможности, не е имал
възможността да разбира значението на извършените от него действия, нито да ръководи
такива действия, не е могъл валидно да изрази воля за разпореждане с недвижим имот, нито
да изрази воля за деклариране на обстоятелства, свързани с гражданското му състояние и
задълженията му за данъци към държавата. В този смисъл не е дадено валидно съгласие за
извършване на каквато и да е сделка на разпореждане с недвижим имот и самото
упълномощаване.
По отношение на сключения договор за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот срещу издръжка и гледане от пълномощника, оформен с нотариален акт вх. peг. №
3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497 от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ТРС,
ищецът сочи, че той също е нищожен, тъй като пълномощникът извършва действие, за което
няма валидно съгласие от упълномощителя. Ищецът е обосновал, че нищожността на
упълномощителната сделка води и до нищожност на договора, сключен на основание
упълномощаването.
При условията на евентуалност, ако съдът не прогласи нищожността на
пълномощното и договора, ищецът е предявил иск за разваляне на договора поради
2
неизпълнение от страна на ответницата на поетите с договора задължения. Ищецът твърди,
че по договора няма никакво изпълнение след сключването му, тъй като прехвърлителят е
починал часове след сделката и смъртта му е била неизбежна и предстояща.
Ищецът твърди, че поканил ответницата да му предаде владението върху сградите,
след като изминали 40 дни от смъртта на чичо му, но тя отказала, като се позовала на
нотариалния акт от 05.11.2020 г.
Ищецът е направил искане съдът да постанови решение, с което да бъде прогласена
нищожността на пълномощно с peг. № 2966 за заверка на подписа и peг. № 2967, том 1, акт
№ 148 за заверка на съдържанието, и двете заверки от 04.11.2020 г. на нотариус *** с peг. №
477 на НК с район - PC – ***, поради липса на воля, липса на съгласие, както и на договор
за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. №
2497, от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ТРС, с който чичо му е прехвърлил
на ответницата собствеността на три сгради: СГРАДА с кадастрален идентификатор №
53707.505.81.1, застроена площ от 128 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор № 53707.505.81.2, застроена
площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с
кадастрален идентификатор № 53707.505.81.3, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, които сгради са построени на основание договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.11.1984 г. - дворно място,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор № 53707.505.81 в с. ***,
Ловешка област, поради липса на съгласие и липса на основание.
В условията на евентуално съединения иск, ако не бъде прогласена нищожността на
договора, ищецът прави искане да бъде развален договор за издръжка и гледане, оформен с
нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497, от 05.11.2020 год. на Служба по
вписванията при ТРС, с който чичо му е прехвърлил на ответницата собствеността на три
сгради: СГРАДА с кадастрален идентификатор № 53707.505.81.1, застроена площ от 128
кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, СГРАДА с
кадастрален идентификатор № 53707.505.81.2, застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с кадастрален идентификатор №
53707.505.81.3, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска
сграда, които сгради са построени на основание договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 21.11.1984 г. - дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор № 53707.505.81 в с. ***, Ловешка област, поради неизпълнение
от страна на ответницата.
Ищецът претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който
тя е взела становище за допустимост, но неоснователност на предявената срещу нея
претенция. Ответницата оспорва част от твърденията, изложени в ИМ. Тя твърди, че В.Б.
*** развивал съвсем скромен бизнес по залесяване и дърводобив, като доходите му през
годините на съвместното им съжителство винаги са били много по-скромни от нейните.
3
Ответницата оспорва твърдението в исковата молба, че през 2017 година чичото на
ищеца бил продал част от бизнеса си, включително и цех в ***, като с парите от тези
продажби бил закупил апартамент на нейно име в гр.***, на ***. Тя сочи, че продажбата на
т.н. "цех" в *** /който в действителност бил бивш обор на ТКЗС/, е извършена не през 2017
година, а две години по-късно - на 06.03.2019 година с н.а № 159, том 2, № 524 при Служба
по вписвания при ***ски районен съд. Тя твърди, че апартаментът сама закупила през 2017
година, като продажната цена изцяло заплатила със свои лични средства, за което сочи, че
представя изготвена на 19.03.2021 година справка /отчет по сметка/ на „***“ АД,
установяваща, че към дата 25.09.2017 година по разплащателната си сметка тя разполагала
със сумата 26 488.20 лева, а апартаментът закупила на 29.09.2017 година за сумата 17 000
лева, преведени на продавачите от тази сметка.
Ответницата твърди, че не отговаря на истината и твърдението в ИМ, че
съжителстващият с нея наследодател на ищеца й е закупил приживе два автомобила. Също
така ответницата заявява, че нейните доходи винаги са били по-високи от тези на ***.
Ответницата твърди, че покойният й съжител не само, че нямал никакви спестявания,
но оставил след смъртта си дългове от изтеглени от него, неиздължени кредити, които
ответницата твърди, че лично погасила в негова памет и за да запази добро името му.
В отговора са изложени твърдения, че ищецът в продължение на много години не
поддържал никакви отношения със своя чичо, въобще не се интересувал от него. След
получения на 10.06.2019 година инсулт от ** ***, ищецът не го посетил нито веднъж, не се
и обадил по телефон. След 10 юни 2019 година ответницата твърди, че само тя лично и с
помощта на своите близки полагала необходимите грижи за изпадналия в нужда ** ***. Тя
го придружавала в болница, както и след това при провеждане на назначените му
рехабилитационни процедури, приготвяла му нужната храна, обслужвала го в ежедневните
нужди, като за всичко той разчитал единствено на нея.
В отговора се твърди, че след получения инсулт на 10 юни 2019 година ** ***
започнал да настоява имота в село *** да бъде прехвърлен на ответницата, за да бъде
спокоен, че ще има кой да го обслужва. ** бил трудно подвижен, но със съхранен интелект,
общувал с околните по съвсем нормален начин, обсъждайки всякакви теми, и макар и
несигурен в движенията на ръката си, той успявал да се храни самостоятелно.
Ответницата е посочила, че към момента на заверката на пълномощното, дадено от
*** на адв.***-04.11.2020 година, съжителят й ** *** е бил в състоянието, в което се е
намирал и към момента, когато е получил инсулта - 10 юни 2019 година - със съхранени
интелектуални способности, напълно разбиращ свойството и значението на извършваните
от него действия и намиращ се в състояние да ръководи постъпките си.
Посочено е в отговора, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че
*** не е имал воля и интерес да прехвърля собственост срещу бъдещи издръжка и
гледане.Той осъзнавал много добре какво се случва с него и бил категоричен, че може да
разчита единствено и само на ответницата за полагане на лични грижи и за финансиране на
4
лечението му, защото неговият племенник, който е неговият единствен роднина и
наследник, въобще го бил игнорирал и забравил.
Ответницата е изразила становище, че както предявения иск с правно основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД, така и предявения в условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД,
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Тя претендира присъждане на направените
в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и със своя пълномощник адв. В.А. от АК-
Ловеч, който поддържа предявения иск, както и евентуалния такъв и моли исковата
претенция да бъде уважена, като на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК. В представена писмена защита адв.А. е изложил подробно
своите доводи и правни аргументи.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв.*** от АК-Ловеч, която
оспорва предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора
пълномощникът поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В
представената по делото писмена защита адв. **а подробно е мотивирала своите аргументи
в подкрепа на искането да бъдат отхвърлени предявените искове и на ответницата да бъдат
присъдени направените разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото не се спори, че ищецът е единствен наследник по закон на починалия си
чичо В.Б. ***, б.ж. на с.***, обл.Ловешка, починал на 07.11.2020г., а и това се установява от
приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. № О-ГС-05-169 от
11.11.2020г., издадено от Кметство с.***.
Не е спорно между страните, че собствеността върху процесния имот е принадлежала на
В.Б. ***, б.ж. на с.***, обл.Ловешка, починал на 07.11.2020г., с когото ответницата е
съжителствала от 2002г. до смъртта му.
Установява се от писмените доказателства, че В.Б. *** е получил инсулт на 10.06.2019.,
като е лекуван в Неврологично отделение на МБАЛ-*** от 10.06.2019 г. и е изписан на 17.06.2019
г. с окончателна диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт с малкомозъчна локализация в дясно: десностранна
пареза. Тежък дискоординационен синдром."
Последният преглед от личния лекар д-р *** е извършен на 20.10.2020 г., видно от
представените от личния лекар медицински документи-амбулаторни листи ( л.228).
От медицинската документация, предоставена от ЦСМП-Ловеч и от справка от РЦ-112
Монтана се установява, че В.Б. *** е посетен в дома си на 27.10.2020 г. от екип на Спешна помощ
при МБАЛ - ***, като след манипулация е оставен в дома си. От заключението на СМЕ се
установява, че *** не е бил хоспитализиран поради липса на показания за наложително болнично
лечение. Анамнестичните данни са за констипация (запек) и задръжка на урина, като последното е
наложило поставянето на катетър. Това установено състояние се потвърждава и от показанията на
свид.Х.К.-лекар от ФСМП-***, посетил пациента в дома му по повикване от ответницата,
извършил прегледа и поставил катетъра.
След 27.10.2020 г. до смъртта му на 07.11.2020 г. В.Б. *** не е преглеждан от лекар в дома
му или в лечебно заведение, видно от справка на РЗОК, нито е идвал в дома му екип на Спешна
помощ.
5
В.Б. *** е починал на 07.11.2020 г. в 13.00 часа, като в съобщението за смърт № 15 от
07.11.2020 г., издадено от ЕТ „Д-р ***", е отразено, че причина за смъртта е
„Ендогенен шок, настъпил около 1 час преди смъртта, предизвикан от
мозъчен реинсулт, настъпил два дни преди смъртта, причинен от мозъчно
съдова болест с начало 2 години преди смъртта“ (л.264).
Във връзка с нотариалното удостоверяване на процесното пълномощно е представена
справка от нотариус ***, рег. № 477 на НК с район на действие РС-*** ( л.120) , от която е
видно, че същото е извършено в дома на упълномощителя В.Б. *** в с.***, на 04.11.2020г.
след 15 часа. В.Б. *** е положил отпечатък от палец върху пълномощното с peг. № 2966 за
заверка на подписа и peг. № 2967, том 1, акт № 148 за заверка на съдържанието за разпореждане с
имота в полза на ответницата. С пълномощното е упълномощен адв. ** *** с правата да
представлява *** пред нотариус с район на действие PC - ***, като прехвърли на Т. Д. СТ. срещу задължение да
го издържа и гледа, както и за всички други грижи, които е полагала за него досега. Във връзка с имота да го
представлява пред Община ***, отдел „Местни приходи", Служба по вписванията гр. Ловеч, Служба по
вписванията с район PC - ***, както и пред всички други административни органи, с право да изисква и получава
всякакви документи".
По делото е прието като доказателство нотариално дело № 397/20г. по описа на
нотариус *** , рег. № 477 на НК с район на действие РС-***, образувано във връзка с
процесния нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. № 2497, от 05.11.2020 год. на
Служба по вписванията при ***ски районен съд за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане.
Спорно по делото е починалият *** знаел ли е какво подписва и имал ли е воля за това, като
ищецът твърди, че чичо му не е знаел, тъй като е бил в предсмъртно състояние след втория инсулт,
довел до смъртта му по-малко от три дни след оформянето на пълномощното.
В случая поставянето на отпечатък от палеца е само индиция, че В.Б. *** на 04.11.2020г. не
е могъл да координира действията на ръцете си и да пише, респ.подписва. Същевременно
вследствие на получения инсулт същият е с десностранна пареза, което е затруднявало
движенията му от този момент насетне. От свидетелските показания се установи, че към
момента на заверка на въпросното пълномощно ** *** е бил със съхранени интелектуални способности,
разбиращ свойството и значението на извършваните от него действия и намиращ се в състояние да ръководи
постъпките си. В показанията на свидетелите *** **ска, *** и ** същите сочат, че от датата на инсулта –
10.06.2019 година, до деня на смъртта си - 07.11.2020 година, *** е бил в едно и също общо състояние - трудно
подвижен, неможещ да се движи самостоятелно без помощни средства, но излизащ с проходилка на терасата,
хранещ се самостоятелно с предварително приготвена му храна, самостоятелно служещ си с телефон, говорещ и
общуващ със затруднение с хората около него, но с напълно съхранен интелект.
По отношение волята и желанието на *** да прехвърли своята къща в с.*** на
ответницата, с която е съжителствал, свидетелстват *** **ска и **. Свид.**ска сочи, че е в близки
отношения с ответницата и често е гостувала в къщата на *** с.***. Тя твърди, че след като той
получил инсулт, изцяло за него грижи полагала само и единствено Т.С.. Ищецът – племенникът на
***, свидетелката видяла чак на погребението. **ска сочи, че след заболяването няколко пъти е
чувала как *** е изразявал желание и воля да прехвърли къщата си на ответницата. Също така
посочва, че й е известно за планираното заминаване на двамата за Павел Баня, което било осуетено
със смъртта на ***.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като показанията на
свид.**-племенник на ответницата, съобразява с всички останали доказателства на основ.
чл.172 ГПК, предвид възможната негова заинтересованост като роднина. Предвид, че
6
същите се подкрепят от показанията на свид.*** и свид.**ска, както и от писмени
медицински документи, съдът ги кредитира.
Свидетелите, ангажирани от ищеца - *** ***а и ** - първата майка на ищеца, втората
съжителстваща с него на семейни начала, излагат в своите показания твърдения, че ищецът
и те не са били уведомени когато ** *** е получил инсулт. ** ***а присъствала на
погребението, като твърди, че сестрата на ответницата-свид.**, й споделила, че два пъти тя
намирала *** паднал.
Във връзка с тези твърдения е разпитана свид.**, която сочи, че на погребението на
** *** единствените реплики, които е разменила с ** ***а, са покана тя и близките й да
влязат в къщата. Проведена е и очна ставка между двете свидетелки, при която всяка
потвърждава вече изложените пред съда показания и противоречията не са отстранени.
Свид. ** сочи в своите показания, че е разговаряла със съсед на ***- свид.***, който
й споделил, че *** не можел да говори и комуникацията с него била трудна. Самата
свидетелка не свидетелства за факти, лично възприети от нея, освен твърдения, че ищецът
до 2016г. се е чувал по телефон с чичо си по повод празници.
Съдът преценява показанията на разпитаните свидетели, доведени от ищеца, като ги
съобразява с всички останали доказателства на основ. чл.172 ГПК, предвид възможната
тяхна заинтересованост в полза на ищеца и ги намира за недостоверни, тъй като не се
подкрепят с други доказателства.
По искане на ищеца съдът е изискал медицинска документация и справки от РЗОК-
Ловеч и е допуснал съдебно-медицинска експертиза и допълнителна СМЕ. От двете
заключения се установява, че причината за настъпване на смърта на ***, установена без
аутопсия, а според отразеното в съобщение за смърт, е ендогенен шок, предизвикан от мозъчен
реинсулт ( повторен), като резултат от мозъчно-съдова болест. Вещото лице е посочило, че така поставените
диагнози от личния лекар на починалия са на база съобщеното от близките за предхождащото смъртта състояние
на *** и доброто познаване на състоянието на пациента от личния лекар, издал съобщението, за което се съди от
множеството прегледи, отразени в издадените и приобщени амбулаторни листи.
В допълнителната СМЕ е посочено, че е налице пряка причинна връзка между предхождащото
заболяване от месец юни 2019г. (исхемичния инсулт) и леталния изход. Диагнозата реинуслт фигурира само в
съобщението за смърт.
Съдът кредитира заключенията като обосновани и изготвени от лице със съответната
компетентност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
В случая ищецът твърди, че чичо му ** *** поради прекаран инсулт и свързаните с
това заболяване последици е бил в трайна неспособност да разбира или да ръководи онези
свои правни действия, които изискват умствена пълноценност и в такова състояние е
сключил атакуваните сделки.
Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от
дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира или
ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (болест или слабоумие).
Тези основания за недействителност се прилагат и за едностранните сделки (чл. 44 ЗЗД).
Правото на иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не се погасява по давност. Предявеният в
производството иск е допустим, тъй като ищецът има правен интерес да иска обявяването
на нищожността на сделките.
Настоящият състав счита, че от събраните доказателства се установява, че в случая е
налице пълномощно, сключено в предвидената от закона форма - писмено с нотариална
7
заверка на подписа на упълномощителя - чл.37 от ЗЗД. В него подробно са
индивидуализирани недвижимите имоти, собственост на упълномощителя, конкретизиран е
и видът на разпореждането - „да прехвърли процесния имот на Т. Д. СТ. срещу задължение да го издържа
и гледа, както и за всички други грижи, които е полагала за него досега. Във връзка с имота да го представлява
пред Община ***, отдел „Местни приходи", Служба по вписванията гр. Ловеч, Служба по вписванията с район PC
- ***, както и пред всички други административни органи, с право да изисква и получава всякакви документи".
Тежестта на доказване в исковото производство лежи върху ищеца, който не доказа
по никакъв начин, че чичо му е бил в трайна невъзможност да разбира и ръководи
постъпките си, като се опровергаха твърденията му, че не е било налице съгласие за
упълномощаването и съществените условия на едностранната сделка /т. е. за прехвърляне
на сградите срещу издръжка и гледане.
Съдът счита, че предявеният иск за обявяване нищожност на нотариален акт поради
липса на съгласие е неоснователен. Липсата на съгласие като основание за нищожност на
договорите по чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД е налице в хипотезите на съзнателна липса на
воля за сключването им. Когато липсата на воля не е осъзната, е налице основание за
унищожаване на договора. В случая не се установи и доказа прехвърлителят да не е бил
съгласен да прехвърли процесните имоти на ответницата срещу положените до момента от
нея грижи, както и бъдещите такива, а събраните доказателства сочат обратното.
Пълномощникът е разполагал с представителна власт и е извършил действие, за което е
налице валидно съгласие от упълномощителя. Пълномощното и съпътстващите го
декларации е установено по категоричен начин, че са подписани от ***, макар и с полагане
на палец, същият е бил дееспособен и е могъл лично да извършва валидни правни действия
пред нотариус и да разбира свойството и значението на постъпките си.
Действително в пълномощното не е посочено обстоятелството, отразено в
нотариалния акт относно дължимата престация на ответницата-лично или чрез близки и
трети лица. Настоящият състав счита, че непосочването на тези обстоятелства не опорочава
валидността на прехвърлителната сделка.
Съдът счита, че не е налице и твърдяното от ищеца липса на основание на договора
като основание за нищожност на същия.
Основание на договора е причината страните да се задължат. Нищожност поради
липса на основание ще е налице когато договорът за прехвърляне на собственост върху
имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен, въпреки че на приобретателя е
била известна близката смърт на прехвърлителя. По делото не се доказа ответницата да е
имала знание за скорошно настъпване на смъртта на нейния съжител ** ***. Събрани са
гласни доказателства, установяващи относително еднаквото състояние на *** от момента на
инсулта-10.06.2019г. до смъртта му след около година и пет месеца. Видно е, че десет дни
преди смъртта му на същия е оказана спешна медицинска помощ, като медицинските лица
не са констатирали необходимост, предвид състоянието му , за настаняването му в
медицинско заведение. Твърдението на ищцовата страна, че „след 27.10.2020 година В.Б. *** не е имал
възможност да се изразява с думи и да се движи" , е опровергано от показанията на разпитания в с.з. на
8
23.11.2021 година свидетел д-р Х.К., посетил на същата дата *** в дома му. Същият поясни, че е бил повикан
заради болки в корема /нямащи общо с основното заболяване/, като също заяви: „В съзнание беше човека,
отговаряше на въпросите, адекватен за време и място, но се оплакваше от болки в корема и затова реакцията
беше разхвърляна...Той отговаряше на някои от въпросите абсолютно адекватно, а на други се хващаше за
корема и се оплакваше от болка, но беше с коремна болка човека...беше адекватен за време и място...Беше в
съзнание и се осъществяваше активен контакт с него. Поставих му катетър и си отидох.Това беше причината
за болката". Тези обстоятелства сочат, че 10-ина дни, а и непосредствено преди смъртта му не
са налични доказателства, установяващи влошаване на здравословното му състояние, което
пък да е индикатор за възможнен летален изход.
Договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е алеаторен и отнапред
не е известно какво ще престира проибретателят. Такъв договор няма да има основание ако
на приобретателя отнапред е било известно, че няма да се наложи да престира нищо или
почти нищо. Договорът за издръжка и гледане винаги има основание, когато прехвърлянето
е и срещу минали издръжка и грижи. В случая се доказа, че ответницата С. е полагала
изцяло грижи за *** от момента на заболяването му. Ищецът не е контактувал с чичо си
дълго време, не е знаел за неговото състояние, като връзката помежду им е била напълно
прекъсната. Съдът намира за несъстоятелни доводите, че ответницата е следвало да го
информира за претърпения инсулт.
Освен това следва да се вземе предвид, че ответницата е плащала задължения на ***
по договор за заем, сключен между *** и „Ти би Ай Банк“ ЕАД, видно от представените към
отговора писмени документи. Не се доказаха твърденията, изложени в ИМ, че *** е
подсигурявал висок стандарт на живот на С., закупил й е апартамент и леки автомобили.
Видно е от представените от ответницата документи, че същата работи, получава висок
доход, имала е налични спестявания към 2017г. в размер на 26 488 лв.
Трябва да се отчита също, че най-нормално е прехвърлителят, който е в тежко
състояние и има нужда от най-интензивна грижа, да си я осигури чрез прехвърлянето на
имот.
Предвид изложеното данните по делото не установяват изпълнен състав на
хипотезите на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и пр.4 от ЗЗД, с оглед на което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По иска с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен при условията на
евентуалност
Договорът за прехвърляне на имущество срещу издръжка и гледане по принцип по
своята правна характеристика е алеаторен - съдържа неопределеност на имуществената
престация на едната или и на двете страни към момента на постигането на съгласието
прехвърлянето на имущество да става срещу задължение за издръжка и гледане за бъдещо
време, при което не се знае колко време ще живее прехвърлителят, а оттам и какъв е обемът
на издръжката и гледането, дължими от приобретателя, включително и неяснота относно
промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя, както и неговото физическо,
психическо и емоционално състояние. В случаите обаче, когато прехвърлянето на
имуществото е свързано с минали грижи и издръжка, елементът на неопределеност липсва.
9
Активно материално-правно легитимиран да предяви иска е както прехвърлителят,
така и неговите наследници. Правото да се иска разваляне на договора е наследимо и се
погасява с петгодишна давност, която тече от откриване на наследството, т.е. от деня на
смъртта.
Искът е допустим, като в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и
точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя. Когато
договорът е и за минали гледане и издръжка, положени до деня на нотариалния акт, в тази
си част сделката е идентична с продажбата.
Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във
времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем такъв – моментът, в
който лицето, следващо да получава грижи и издръжка, почине. Когато липсва знание на
приобретателя за предстоящата в близко време смърт на прехвърлителя, договорът е
действителен. По изложените вече съображения съдът прие, че ответницата не е имала
знание за предстоящата смърт на *** дни преди прехвърлителната сделка.
Твърдението на ищцовата страна за получен от *** реинсулт преди смъртта му не е доказано по безспорен
начин, като единствено това обстоятелство е отразено в съставения акт за смърт. Предвид, че не е правена
аутопсия, както и с оглед посочената диагноза без лично посещение в дома при починалия и възприемане на
послесмъртното му състояние от личния лекар, базирал се само на сведения на близките, наличието на реинсулт
не може да бъде прието като доказано в настоящия процес. Предвид което не се приема за доказано
изложеното от пълномощника на ищеца в представената писмена защита, че вторият инсулт е
причината за спешното изготвяне на документите - пълномощното, всички останали документи от
три различни административни инстанции и нотариалния акт за по-малко от 24 часа. Действително
документите, необходими за изповядване на сделката, са изготвени като бързи поръчки, но това
само по себе си не доказва, че към 04.11.2020г. *** е бил в състояние на реинсулт с предвидим
летален край.
Твърдението на ищцовата страна, че по договора липсва изпълнение, не кореспондира със събраните по
делото доказателства, които установиха, че грижите и вниманието от страна на ответницата към нейния съжител
** *** са били всеотдайни и в пълен обем и същите не са прекъсвали от момента, в който *** е получил инсулт,
до деня и часа на неговата кончина на 07.11.2020г.
Искът за разваляне на договора поради неизпълнение следва да бъде отхвърлен, тъй като се установи,
че В.Б. *** е получил издръжка и гледане от ответницата в обема и при условията, уговорени с
договора, оформен в цитирания нотариален акт.
В конкретния случай обемът и продължителността на престацията на ответницата не са определими във
времето, а са били в зависимост от продължителността на живота на прехвърлителя. Съдът счита, че макар и да е
кратък периода от момента на прехвърлянето на имота до смъртта на прехвърлителя, приобретателката е
изпълнила задълженията си в пълен обем, като ответницата не е имала знание, че смъртта на *** предстои и ще
настъпи до дни след прехвърляне на имота. А прехвърлянето на имота е не само за бъдещи грижи, но и за всички
грижи, които тя е полагала до момента на сделката.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При
този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 1 100.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 и пр.4 от ЗЗД
от В. П. Б., ЕГН ********** против Т. Д. СТ., ЕГН **********, да бъде прогласена
нищожността на пълномощно с peг. № 2966 за заверка на подписа и peг. № 2967, том 1, акт
№ 148 за заверка на съдържанието, и двете заверки от 04.11.2020 г. на нотариус *** с peг. №
477 на НК с район - PC – ***, поради липса на воля, липса на съгласие, както и на договор
за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт вх. peг. № 3404, акт № 128, т. XII, д. №
2497, от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ТРС, с който В.Б. *** е прехвърлил
на Т. Д. СТ. собствеността на три сгради: СГРАДА с кадастрален идентификатор №
53707.505.81.1, застроена площ от 128 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор № 53707.505.81.2, застроена
площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с
кадастрален идентификатор № 53707.505.81.3, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, които сгради са построени на основание договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.11.1984 г. - дворно място,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор № 53707.505.81 в с. ***,
Ловешка област, поради липса на съгласие и липса на основание, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД от В. П. Б., ЕГН ********** против Т. Д. СТ., ЕГН **********, да бъде
развален договор за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт вх. peг. № 3404, акт №
128, т. XII, д. № 2497, от 05.11.2020 год. на Служба по вписванията при ТРС, с който чичо
му е прехвърлил на ответницата собствеността на три сгради: СГРАДА с кадастрален
идентификатор № 53707.505.81.1, застроена площ от 128 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор №
53707.505.81.2, застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо,
гараж, СГРАДА с кадастрален идентификатор № 53707.505.81.3, застроена площ от 39 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда, които сгради са построени на
основание договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.11.1984 г. -
дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор №
53707.505.81 в с. ***, Ловешка област, поради неизпълнение от страна на ответницата Т. Д.
СТ., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***
****“ *** **, да заплати на Т. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Ловешка, ***,
сумата 1 100.00 ( хиляда и сто ) лева , представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12