РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Търговище , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500099 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 82 от 25.02. 2021 г., по гр.д. № 900/
2020 г. на РС–Търговище, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от д-р Ж.
КР. С. от гр. *********, против ЦСПМ гр. Търговище, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за отмяна на уволнението му,
извършено със заповед № РД 10-11-/ 25.06. 2020 г. на директора на ЦСПМ, с
която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратен
трудовият му договор на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, както и иска за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в
размер на 13 418,88 лв., ведно със законната лихва и за обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и иска за
възстановяване на работа. С решението са присъдени и разноски в полза на
ответника, в размер на 500 лв.
Недоволен от това решение е останал ищецът, който го обжалва чрез
адв. Д. П. от гр. *********, по съображения за необоснованост и
неправилност. Излагат се подробни съображения по различните пунктове от
1
заповедта за уволнение и се иска въззивната инстанция да отмени решението
и да уважи предявените искове. Основният довод е за това, че от него не са
искани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание за
извършени системни нарушения на трудовата дисциплина. Следва да се
съобрази и това, че ищецът е направил отказ от иска по чл. 221, ал. 1 от КТ и
затова не е следвало съдът да се произнася по този иск. В съд.зас. въззивникът
поддържа жалбата си и моли да бъдат разгледани всички съображения, които
са изложени в нея.
От въззиваемия, представляван от адв. Г. Ц., не е постъпил отговор. В
съд.зас. адвокат Ц. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и
правните изводи.
В допълнение към изложеното се излагат и следните мотиви.
Съдът е сезиран с искове за отмяна на уволнението и възстановяване на
работа, от ищеца д-р Ж.С., както и иск за заплащане на съответните
обезщетения.
Ищецът е наказан за системни нарушения на трудовата дисциплина, за
различни нарушения и е уволнен дисциплинарно.
Искът се основава на няколко довода: По т. 1 от заповедта за уволнение
се оспорва заповедта на директора на ЦСМП, която касае начините на
отчитане на извършената медицинска дейност и съхранението на
документите. Ищецът счита, че тя няма нормативна основа и противоречи на
действащ нормативен акт, а именно наредба № 25.
По т. 2 от заповедта се оспорва това, че следва да се попълва рапортната
книга за болни, които нямат характер на спешни случаи. Нямало нарушение
на документооборота.
По т. 3 от заповедта, изнесеното било тенденциозно. Действително
2
промяната в графиците следвало да се одобри от директора, но на практика
това се извършвало по действителна уговорка между служителите и съгласие
на всеки за размяна. В случая е имало такова съгласие и ищецът е подал
молбата си своевременно, със съгласието на колега, който да поеме това
дежурство. Този колега е бил на работа в посочения ден.
По т. 4. Ищецът счита, че не във всички случаи може да се осигури
преглед на специалист, защото в болницата в гр. ********* същите били
ограничени. В случая е следвало да се реагира по спешност и затова е
предприето транспортиране до МБАЛ – Търговище, за да се осигури на
пациента квалифицирана и навременна помощ.
По т. 5 от заповедта, случаят е подобен като по т. 4. Отново се касае до
пациент, който е бил с показатели за рисково състояние на аневризма и
поради липсата на кардиолог в гр. Попово, няма смисъл от консултация с
такъв и затова пациентът е транспортиран до гр. Търговище.
По т. 6 от заповедта, ищецът счита, че няма нарушения. Без да се
оспорват изречените от него реплики към друга част от персонала на центъра,
той счита, че с оглед на конкретната обстановка и поведението на тези
служители, употребените от него думи са напълно адекватни.
По т. 7, случаят е подобен с т. 6, като ищецът посочва, че за нарушения
на етиката може да наказва само ЕК при БЛС, но не и работодателят.
Освен това не е искано обяснение за това дисциплинарно нарушение
системно нарушаване на трудовата дисциплина.
По фактите: ищецът е работил при ответника по трудов договор, на
длъжност „лекар“, с място на работа ЦСМП Търговище, ФСМП Попово, до
25.06. 2020 год., когато трудовия договор е прекратен поради налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“.
Това е станало със Заповед № РД-10-110/25.06. 2020 год. на директора
на ЦСМП Търговище, на осн. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ, чл.
190, ал. 1, т. 3 от КТ, чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от КТ, поради допуснати
системни нарушения на трудовата дисциплина, подробно посочени в седем
пункта.
3
В заповедта е посочено, че ищецът дължи на работодателя обезщетение
за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 от КТ. Видно от отбелязването в
заповедта същата е връчена лично на ищеца на 25.06. 2020 год. Ищецът не е
работил по трудово правоотношение след прекратяване на договора му.
По отношение оплакването на ищеца, че не му е искано обяснение за
нарушението, за което е наказан. Този довод не може да бъде споделен. За
всяко едно от изброените нарушения работодателят е изискал и получил от
ищеца обяснения. По тази причина не е и необходимо той да иска нови
обяснения за всички нарушения, взети заедно. В този смисъл Р № 786 от
18.11. 2010 г. на ВКС, по гр.д. № 1528/ 2009 г. на четвърто ГО.
По отношение на това извършени ли са нарушения на трудовата
дисциплина.
На първо място, в исковата молба изложените факти в заповедта за
уволнение не се оспорват.
С оглед на това, съдът следва да прецени дали са обосновани доводите,
че тези действия не съставляват дисциплинарни нарушения.
От друга страна съдът служебно следи и за това дали наказанията са
наложени в двумесечен срок от установяването им от работодателя и в
рамките на една година от извършването.
От събраните по делото доказателства, съдът установи, че нарушенията
по т.1 и т. 2 от заповедта са установени като такива на 13.05. 2020 г.
Работодателят е получил сигнали за тях през месец април, но без да разполага
със съответните доказателства има ли извършени такива.
Констатациите за извършени нарушения се съдържат в констативен
протокол, в който вече е признато, че има такива нарушения./л.152 от делото/.
Веднага са изискани и обясненията от ищеца и той е дал такива.
Съдът е длъжен да посочи, че независимо от групирането на еднаквите
по вид нарушения в една точка, то за всяко едно от дежурствата, които са
споменати в заповедта, е извършено конкретно нарушение. Т.е. по т. 1 има
извършени 11 нарушения на трудовата дисциплина, а по т. 2 – 10.
4
За всички тях има представени писмени доказателства, а и те не се
оспорват от ищеца. Той просто счита, че това не е нарушение.
Т.е. само по двете точки на заповедта има извършени 23 нарушения.
По т. 3 от заповедта работодателят е констатирал нарушенията на 24.04.
2020 г. Заповедта е издадена на 25.06. 2020 г. и следователно е издадена 1 ден
след изтичане на двумесечния срок.
По т. 4 наказанието е наложено в срок, защото се касае за действия от
месец май.
По т. 5 от заповедта наказанието също е наложено в срок.
По т. 6 също е в срок, защото не е меродавна датата на подаване на
сигналите за това, а кога работодателят е установил със сигурност, че има
нарушаване на трудовата дисциплина, след като е извършил съответната
проверка.
Същото се отнася и за нарушението по т. 7.
Т.е. от всички нарушения, за които е издадена заповедта, само за едно
работодателят не е спазил двумесечния срок от момента на узнаване да
наложи наказание.
По отношение на това дали са извършени нарушения на трудовата
дисциплина.
По т. 1 от заповедта е посочено, че в разрез с длъжностната си
характеристика и заповедите на директора на ЦСМП–*********, д-р С. не е
предоставил фиш за обслужени спешни пациенти на РКЦ, при транспорт на
болен до СО МБАЛ – *********, като са изброени 11 случая за периода от
16.01. 2020 г. до 05.05. 2020 г.
Ищецът не оспорва това, че не е изпълнил заповедите на директора да
извършва тази дейност, а законността на тези разпореждания. На л. 50 е
приложен образец от този фиш, за който се отнася нарушението. Приложени
са и няколко на брой заповеди, включително и цитираните в заповедта, които
касаят задълженията на медицинския персонал да попълва съответните
5
документи. Изрично има посочено задължение зеленият екземпляр от фиша
да се попълва и оставя при дежурния екип в РКЦ.
Събрани са достатъчно на брой гласни доказателства, от които е видно,
че всички заповеди на директора на ЦСМП са били свеждани своевременно
до знанието на ищеца и целия персонал на филиала в гр. Попово. Всички са
поставени на видно място в продължение на поне две седмици и са били
известни на всички. Просто ищецът е отказвал да ги изпълнява.
Съдът намира, че всички тези заповеди целят по-добрата организация на
отчитане на свършената медицинска дейност и са част от правилата за добра
медицинска практика, при която могат да бъдат установени последователно
всички действия на спешните екипи по осигуряване на медицинската помощ.
Те са гаранция за спазване на медицинските стандарти и дават възможност на
ръководителя за контрол. Тези документи не само не са отчитани от ищеца в
РКЦ, но не са и попълвани от него.
Същото се отнася и за нарушенията по т. 2 от заповедта.
Нарушението по т. 3, касае неспазване на графика за дежурствата.
Установи се, че наказанието за него е просрочено с един ден. Отделно от това
въззивният съд се присъединява към мотивите на районния, че нарушението е
чисто формално. В случая ищецът е предприел съответните действия за смяна
в графика и своевременно е уведомил както директора, така и колегите си, че
се налага да отсъства на съответния ден и дежурството е поето от друг.
Нарушенията по т. 4 и т. 5 от заповедта за уволнение касаят
нарушаването на заповед № РД -03-93 от 13.06. 2019 г., която е свързана с
това, че преди да се вземе решение за хоспитализацията на пациент в МБАЛ –
********* и транспортирането му до областния център, дежурният лекар във
ФСМП – Попово, следва да извърши консулт с лекар специалист от
болницата в Попово или с дежурен лекар там. Това се налага заради
преценката на болничното заведение дали пациентът може да бъде лекуван в
болницата в ********* и ако не може, да се транспортира до гр. *********.
Ищецът счита, че в конкретните случаи тази заповед е абсурдна,
защото като лекар с дългогодишен стаж, като познава и специалистите в
болницата в гр. *********, може да прецени дали пациентът следва да бъде
6
незабавно транспортиран.
В случая съдът не разполага с доказателства и това не е предмет на
делото, да се установява какво е нивото на медицинските специалисти в гр.
Попово и конкретно на ищеца. Следва да се прецени дали тази заповед е
законна и дали в конкретния случай ищецът е я е нарушил. Неизпълнението
на заповедта не се оспорва. Що се отнася до това какъв медицински протокол
трябва да се изпълнява при постъпването на спешни пациенти, то това е в
правомощията на съответния ръководител, който преценява нещата отново с
оглед на добрата медицинска практика. Както е видно от материалите по
делото, отказът на ищеца да следва тези заповеди е постоянен, защото той
смята, че е много по-компетентен и може да прецени. Но тези правила отново
са приети не за друго, а за да може де се осигури бързо и адекватно лечение,
възможно най-близко до местоживеенето на пациента. Както е видно,
независимо от твърдението на ищеца, че пациентите веднага е следвало да се
транспортират до гр. Търговище, при настояването на останалия персонал от
спешния център за изпълнение на заповедта на директора и консултация с
лекар от гр. *********, ищецът е изгубил много време в спорове, дори
скандали със шофьорите и останалия медицински персонал. Дори и да е вярна
неговата преценка къде следва да се хоспитализира даден пациент, той следва
да направи всичко възможно консултацията да протече бързо, да се направят
съответните изследвания и да се съгласуват действията на двете болнични
заведения. Съдът не намира, че една такава заповед е в разрез с добрата
медицинска практика, поради което същата е законна и подлежи на
изпълнение от всички, които работят в ЦСМП.
По отношение на т. 6. Макар случаят да е свързан с нарушенията по
предходните две точки и поведението на ищеца да не било изрядно, то
случаят е малко по-особен. Защото от обясненията на всички, които са били
свидетели е видно, че съответният лекар – д-р Бъчваров, след като е бил
уведомен, че има нужда от него за консултация, е следвало да я извърши, тъй
като д-р С. не му е началник и не е длъжен да се съобразява с неговото
мнение и разпореждания.
По отношение на нарушението по т. 7. То също не се оспорва от ищеца,
но той счита, че реакцията му е била напълно адекватна, с оглед на това, че не
7
са били спазени заповедите за носене на защитно облекло. Както е видно от
писмените обяснения на засегнатите служители и от разпитите на
свидетелите в съдебно заседание, работата в екип с ищеца е била
изключително трудна. Всички се оплакват от грубото му поведение, което той
демонстрира и пред пациентите и от нецензурния език, който е бил
изключително обиден и недопустим. Обидните думи към много хора от
екипа, пренебрежението към останалите лекари и демонстрираното високо
самочувствие са били повод за ежедневни конфликти. Всичко това се е
отразявало негативно на мотивацията на останалите служители и медицински
персонал и на качеството на обслужване на пациентите.
Що се отнася до възражението, че не било в правомощията на
директора на ЦСМП да наказва за неспазване на медицинската етика, то
същото е неоснователно. Спазването на етичните правила е част от
длъжностната характеристика на длъжността, която е заемал ищецът, това е
част и от вътрешните правила. Така че директорът разполага с дисциплинарна
власт и по отношение на това нарушение.
По отношение на тежестта на наложеното наказание. То действително е
най-тежкото. Съдът счита обаче, че е справедливо. Както е видно, касае се до
множество нарушения на трудовата дисциплина, които покриват понятието
системност. Работодателят е изложил подробни мотиви защо счита, че следва
да се наложи и най-тежкото наказание. Не се оспорва изложеното в заповедта,
че спрямо ищеца има влязло в сила дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. Изложени са и още факти за нарушения,
които са извършени в предходни периоди и за които е изтекъл срокът за
налагане на наказания. Натрупани са били множество оплаквания от
поведението на ищеца и е видно, че той не е могъл да работи в екип.
Всичко това е дало основание за налагане на най-тежкото наказание. То
отговаря на изискванията на чл. 189 от КТ.
Предвид на това искът за отмяна на уволнението, възстановяване на
работа и заплащане на обезщетение е неоснователен. До този извод е стигнал
и районният съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.
По отношение оплакването за недопустимост на решението в частта по
8
иска за изплащане на удържано обезщетение по чл. 221 от КТ. В жалбата се
посочва, че отказът от това искане е направен в съд.зас. на 26.01. 2021 г. От
протокола за него е видно, че изменение е направено в посока увеличение
цената на иска за обезщетението по чл. 225 от КТ. Съдът не установи да има
отказ от иск. Затова и решението е допустимо, както и правилно, предвид
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По разноските. Във втората инстанция няма направени такива, а в
първата инстанция са присъдени на ответника. Няма основания за промяна в
тази част.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 25.02. 2021 г., по гр.д. № 900/ 2020
г. на РС–Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9