РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Първомай, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. З.
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. З. Административно
наказателно дело № 20215340200198 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 576335-F584748 / 10.05.2021
година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ
„Пецо - П.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от П. ЗДР. ЗДР. ЕГН **********, за нарушение по чл. 27, ал.
2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
Едноличният търговец лично и чрез процесуалния си представител
адвокат А.Г. Ч. от Адвокатска колегия - Стара Загора в Жалбата си и в
1
съдебно заседание моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно
постановление по съображения за маловажност на случая, за което релевира
подробни аргументи, включително при реплика на пледоариите; изтъква и че
не претендира разноски.
За въззиваемата страна Национална агенция за приходите процесуалният
представител юрисконсулт в Отдел „Обжалване“ при Териториална дирекция
- Пловдив Ел. Р. Ф. намира издаденото Наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и сочи, че не може
административнонаказващият орган във всички случаи на нарушения, които
не водят до неотразяване на приходи, да се произнася с административен акт
– предупреждение; претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
По Резолюция от 16.10.2020 година във връзка със спазване на данъчното
законодателство старши инспектор по приходите в Централно управление на
Национална агенция за приходите Любл. Н. П. и неин колега на 17.10.2020
година посещават стопанисван от ЕТ „Пецо - П.З.“ търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС – намиращо са
в сградата на Община Първомай на улица „Братя Миладинови“ 50 кафе-
аперитив, но заведението е затворено, тъй като е неделен ден. За посещението
е изготвен Протокол от 18.10.2020 година за извършена проверка в обект
(бланка серия АА № 0078147).
На 26.10.2020 година проверяваният обект в град Първомай отново е
посетен от Л.П. и друг неин колега и този път кафенето работи, обслужвано
от П.З..
Извършена е контролна покупка на вода и сок и от жалбоподателя е
2
издаден фискален бон, след което инспекторите се легитимират и във връзка с
контролните им функции от паметта на фискалното устройство TREMOL
ZM-KL са извадени на хартиен носител отчет департаменти и дневен отчет от
26.10.2020 година (дневен Х отчет) и съкратен отчет на фискална памет от
01.01.2020 година до 26.10.2020 година. От разпечатките е установено, че
всички извършвани продажби са отчитани в група „Б“ на фискалното
устройство – за продажба на стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС,
вместо да се отчитат в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9% ДДС.
За резултатите от инспекцията в присъствието на П.З. е съставен
Протокол от 26.10.2020 година за извършена проверка в обект (бланка серия
АА № 0076027), а на 05.01.2021 година в град Пловдив в присъствието на
жалбоподателя му е съставен и връчен Акт за установяване на
административно нарушение № F584748.
Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в
качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и
логични, и от приетите по предвидения в НПК ред писмени доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка.
От правна страна:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава
наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и задължителните реквизити, които трябва да съдържат
бележките. В случая това е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (преди изменението на заглавието с ДВ, бр. 80 от 28.09.2018
година), нормата на чл. 27, ал. 1 от която указва, че лицата по чл. 3, с
изключение на случаите при дейност по чл. 28 (извършване на сделки с
чуждестранна валута) са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите, съответно: група „А“ -
за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък,
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за
продажби, за които не се начислява ДДС (т. 1); група „Б“ - за стоки и услуги,
3
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност
(т. 2); група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства
за разход на течни горива (т. 3) и група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност (т. 4), като по
нормата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата тези лица по чл. 3, без значение дали са
регистрирани по ЗДДС, трябва задължително да регистрират продажбите по
данъчни групи съгласно ал. 1.
В конкретния казус не се спори, че по силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
търговецът жалбоподател, лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, е длъжен да
регистрира и отчита извършените от него доставки / продажби в търговския
обект в съответствие с изискванията на специалния закон и подзаконовия
нормативен акт.
На 26.10.2020 година е констатирано от проверяващите, че П.З.
регистрира продажбите на стоките си в група „Б“ (облагаеми с 20% ДДС),
вместо в група „Г“ (облагаеми с 9% ДДС). Но това е нарушение на чл. 27, ал.
2 във връзка с ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 година, а не на чл. 27,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от нея (подчертаването на Съда), каквото
нарушение е вменено на жалбоподателя още с Акт № F584748 / 05.01.2021
година, пренесено впоследствие и в Наказателно постановление №
576335-F584748 / 10.05.2021 година.
Това процесуално нарушение – разминаване между изложените за
деянието сведения в акта и в наказателното постановление и съответната
нормативна квалификация, под която е подведена посочената инкриминирана
деятелност, – е в разрез с императива на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, и законните разпоредби, които са нарушени, което е съществено
неспазване на процедурните правила по ангажиране на
административнонаказателната отговорност, тъй като се ограничава правото
на защита на жалбоподателя да разбере какво точно административно
нарушение му е вменено, за да организира адекватна защита на правата си.
Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
Наказателно постановление като незаконосъобразно, но за пълнота следва да
се изложат и доводи относно наличието на предпоставки по чл. 28 от ЗАНН,
като с оглед конкретиката на деянието според настоящия състав е налице
4
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК (приложим по аргумент на
чл. 11 от ЗАНН преди измененията с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 година, в сила
от 23.12.2021 година).
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 12.07.2007 година по н. д. № 1 /
2007 година на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН
е задължителна и се прави по законосъобразност и щом като
административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не
е извършил тази преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице
основание за отмяна на наказателното постановление.
В случая при проверката на стопанисвания от ЕТ „Пецо - П.З.“ търговски
обект не е констатирано никакво друго нарушение на данъчното
законодателство, като единствената дадена към жалбоподателя препоръка е
да си коригира часовника на касовия апарат, показващ 1 час напред от
астрономическото време; липсват доказателства по делото, а и не се твърди
едноличният търговец да е санкциониран в предходен период за нарушения
по ЗДДС или подзаконов нормативен акт по прилагането му. Същевременно
осъщественото от търговеца деяние, макар и формално да осъществява
признаците на посоченото нарушение, е с изключително ниска степен на
обществена опасност.
Обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, заради неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на дейността по контрол на задължението за отчитане на
всяка продажба, както и осигуряването на държавния фиск. Само че в случая
фискът е бонифициран и то по вина на самия търговец, тъй като е изпълнена
целта на закона за събиране на ДДС и то по-висок от дължимия, а е ощетен
ЕТ „Пецо - П.З.“ за сметка на фиска.
Тези обстоятелства определят конкретното нарушение и като явно
маловажен случай по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на
ЗАНН в сегашната му редакция, а в случая, дори при липса на установените
съществени процесуални нарушения, по аргумент от текста на чл. 63, ал. 4 на
действащия от 23.12.2021 година ЗАНН за конкретното административно
нарушение няма възможност да бъде предупреден нарушителят, че при
извършване на друго такова нарушение в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение от същия вид ще му бъде
5
наложено административно наказание, защото разпоредбата е приложима
само за маловажния случай, но не и за явния такъв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, чл. 63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 576335-F584748 / 10.05.2021
година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на от ЕТ
„Пецо - П.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от П. ЗДР. ЗДР. ЕГН **********, за нарушение по чл. 27, ал.
2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: _____________(п)__________
6