№ 441
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110208607 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 450122 – F469136 от 19.07.2019г. Началникът на
Отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите /НАП/ е наложил на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „ХАН - СТАЙЛ Б” ООД административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти, издадена от МФ.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „ХАН - СТАЙЛ Б”
ООД, в която се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно. Жалбоподателят счита, че е налице маловажен случай, тъй като нарушението е
с ниска степен на обществена опасност, а санкцията не съответства на тежестта и
обществено – опасния характер на деянието. Изтъква се, че Дружеството е реализирало
минимален приход от търговска дейност и е натрупало задължения заради извънредното
положение в страната във връзка с пандемията от ковид – 19. Пояснява се, че в обекта е
имало работещ касов апарат, с маркиран в него оборот и не е била установена положителна
разлика в касата, т.е. във фискалното устройства са се отразявали настъпилите продажби.
Поради това се иска съда да приеме, че случаят е маловажен и да отмени обжалваното
Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „ХАН - СТАЙЛ Б” ООД се представлява от
адв. Каменова – Трильовска, която в съдебно заседание на 17.09.2021г. заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 08.12.2021г. тя моли СРС да уважи
1
жалбата по изложените в нея съображения като се отмени Наказателното постановление
поради маловажност на случая. Преповтарят се доводите от жалбата. Изтъква се, че е била
издадена касова бележка за продажбата. Защитата претендира и разноски, като прилага
списък с разноски.
Въззиваемата страна /до 23.12.2021г./ НАП се представлява пред настоящия съдебен
състав от юрк. Илиев, който в съдебно заседание на 17.09.2021г. заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 08.12.2021г. юрк. Илиев пледира за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според процесуалния
представител на въззиваемата страна случаят не е маловажен, тъй като в хода на проверката
е било установено и друго нарушение, а именно разлика в касовата наличност. Посочва се,
че наложеното административно наказание е в минимален размер. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Като реплика адв. Каменова – Трильовска посочва, че установената разлика е
отрицателна, т.е. маркираният оборот в касовия апарат е бил на по-висока стойност от
наличния, защото част от парите от оборота са били взети за закупуване на други неща, в
какъвто смисъл са били дадени обяснения от управителя на Дружеството.
В предоставеното право на последна реплика юрк. Илиев казва, че е налице
нарушение независимо дали разликата е положителна или отрицателна и моли в тази връзка
СРС да има предвид съдебната практика на Административен съд.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят „ХАН - СТАЙЛ Б” ООД стопанисвал търговски обект – магазин за
китайски стоки, находящ се в гр. София, кв. „Редута“, ул. „Братя Пешеви” № 1. На
14.01.2019г. свидетелите А.Г., Л.Д. и Т. М. (служители в НАП) извършили проверка в
посочения по-горе обект. Преди да се легитимират св. Г. купила 1 бр. ръкавици на стойност
1.99 лв., за която покупка бил издаден фискален бон. В този бон липсвали задължителни
реквизити – наименование на стоката/услугата и количество на закупените стоки/услуги.
След това служителите на НАП се легитимирали и пристъпили към проверка на касовата
наличност и съпоставяне с оборота от фискалното устройство в магазина. Било установено,
че в обекта има работещо фискално устройство, но със програмен продукт на китайски език.
Устройството било свързано с нефискален принтер, който отпечатвал бележки на български
език. В хода на проверката било установено, че в магазина е регистриран оборот във
фискалното устройство в размер на 355.89 лева, а е установена фактическа наличност в
касата в размер на 417.48 лева. Констатациите от проверката били вписани в Протокол за
извършена проверка № 0393934 от 14.01.2019г. (сер. АА № 0393934).
На 29.01.2019г. свидетелката А.Г. (в присъствието на К.Н. и М.И. – свидетели на
съставянето и връчването на Акта) съставила срещу „ХАН - СТАЙЛ Б” ООД Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F469136 за това, че на 14.01.2019г.
в 15:50 часа при издаването на фискален бон № 020473/14.01.2019г. не се съдържат
2
задължителните реквизити, а именно : наименование на стока/услуга, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги, с което е нарушен чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, издадена от
МФ. Актът е връчен срещу подпис на управителя на Дружеството.
Въз основа на горецитирания Акт за установяване на административно нарушение и
при същата фактическа обстановка като описаната в Акта Л. Д. - Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – София в Централно управление /ЦУ/ на НАП издал обжалваното
Наказателно постановление № 450122 – F469136 от 19.07.2019г., с което на основание чл.53,
ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложил на
„ХАН - СТАЙЛ Б” ООД имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажбите в търговските обекти, издадена от МФ.
Наказателното постановление е получено от управителя на Дружеството срещу
подпис на 26.05.2021г. и е обжалвано с жалба, заведена в Отдел „Оперативни дейности” –
София към НАП на 02.06.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите А.Г., Л.Д. и Т. М.;
АУАН № F469136 от 29.01.2019г.; Протокол за извършена проверка № 0393934 от
14.01.2019г.; фискален бон от 14.01.2019г.; фискална касова бележка от 14.01.2019г.; дневен
финансов отчет за 14.01.2019г.; опис на касова наличност от дата 14.01.2019г.; Заповеди №
ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г., № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., № 2108 от 30.03.2018г. и №
2390 от 14.06.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП; сравнителни справки на
месечните обороти /с включен ДДС/ по касов апарат и за нетни приходи от продажби за
2019г. и 2020г. (лист 44-47 от делото); договор за наем на магазин и анекси към него (лист
48-53 от делото); платежни нареждания за публични вземания (лист 54-55 от делото) и
справка за задължения, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен
изпълнител (лист 56-71 от делото).
Показанията на свидетелите А.Г. и Л.Д. звучат непредубедено, достоверно и взаимно
се подкрепят. Освен това те намират опора и в кредитираните по – долу писмени
доказателства. Поради това СРС се доверява изцяло на тези гласни доказателства.
Показанията на свидетеля Т. М. са неинформативни, неотносими и недостоверни, тъй
като той разказва за проверка на ресторант в кв. „Надежда“, не помни проверка на магазин
съвместно със св. Д. и не може да се сети за св. Г.. Поради това СРС не кредитира
показанията на св. М..
Съдът изцяло се доверява на АУАН № F469136 от 29.01.2019г. и Протокол за
извършена проверка № 0393934 от 14.01.2019г., тъй като тези писмени доказателства се
подкрепят, както помежду си, така и от показанията на свидетелите Г. и Д..
Приложените по делото фискален бон от 14.01.2019г., фискална касова бележка от
14.01.2019г., дневен финансов отчет за 14.01.2019г. и опис на касова наличност от дата
3
14.01.2019г. са обективни, неподправени и намират опора в констатациите от Протокол за
извършена проверка № 0393934 от 14.01.2019г., АУАН № F469136 от 29.01.2019г., както и в
показанията на свидетелите Г. и Д.. Поради това съдът ги кредитира. От фискалния бон,
приложен на лист 12 от делото се установява, че за сумата от 1.99 лв. е издаден фискален
бон на 14.01.2019г. без в него да е посочено наименованието на стоката/услугата, за която се
плаща и количеството на стоките или услугите.
Приложените по делото сравнителни справки на месечните обороти /с включен ДДС/
по касов апарат и за нетни приходи от продажби за 2019г. и 2020г., договор за наем на
магазин и анекси към него, платежни нареждания за публични вземания и справка за
задължения, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител също
се кредитират от съда, тъй като са обективни доказателства, които не се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал. Поради това СРС ги кредитира, макар
да нямат пряко значение за предмета на доказване по настоящото дело.
Заповедите на Изпълнителния директор на НАП са официални документи, които
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, тъй като изхождат от
държавен орган. Поради това СРС ги кредитира. От Заповед № 2390 от 14.06.2018г. на
Изпълнителния Директор на НАП се доказва, че А.Г. е заемала длъжността „инспектор по
приходите“ в ЦУ на НАП, Главна Дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни
дейности”, Отдел „оперативни дейности“ – София, Сектор „Мобилни групи” – София и на
основание чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и точка 2 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП е имала правото да съставя АУАН. Въз
основа на Заповед № 2108 от 30.03.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП и
отбелязването на лист 29 от делото СРС установява, че към датата на издаване на НП
/19.07.2019г./ Л. Й. Д. е заемал длъжността „Началник на отдел” в ЦУ на НАП, Главна
Дирекция „Фискален контрол”, Дирекция „Оперативни дейности”, Отдел „Оперативни
дейности” - София и като такъв по силата на точка 1.1., буква „г” от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП е можел да издава Наказателни
постановления, вкл. и проценото НП. Това означава, че АУАН и издаденото въз основа на
него Наказателно постановление са издадени от компетентни лица.
Приложените на лист 7-9 от делото молба и Резолюция за освобождаване от
административно – наказателна отговорност с отправяне на предупреждение не следва да се
приобщават към доказателствената маса, тъй като се явяват неотносими към предмета на
доказване по делото. Молбата касае искане за получаване на документи от преписката и не
допринася по никакъв начин за изясняване на предмета на делото, а Резолюцията за
освобождаване от административно – наказателна отговорност с отправяне на
предупреждение се отнася до друго Дружество и няма обвързваща сила в това
производство. Поради това СРС не постави тези документи в основана на фактическите и
правните си изводи.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
4
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което СРС – 10 състав приема, че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Доколкото нарушението е извършено и констатирано на 14.01.2019г., а АУАН е
съставен на 29.01.2019г., СРС счита, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. От съставянето на Акта /на 29.01.2019г./ до издаването на обжалваното Наказателно
постановление /на 19.07.2019г./ са изминали по-малко от шест месеца, т.е. спазен е и срокът
по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Освен това, с оглед изложените по-горе мотиви следва, че конкретните АУАН и
Наказателно постановление са издадени от компетентни лица – предвид приложените по
делото Заповеди на Изпълнителния директор на НАП.
В хода на служебната проверка съдът установи, че са били допуснати нарушения при
формилуране на административното обвинение. Става въпрос за следното :
Както в Акта, така и в Наказателното постановление е посочено с думи, че фискален
бон № 020473/14.01.2019г. не е съдържал задължителните реквизити, а именно :
наименование на стока/услуга, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Според този съдебен състав това описание на нарушението не отговаря на изискванията на
чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е преписано съдържанието на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /в сила към 14.01.2019г./, а не е посочено
какво конкретно е пишело на фискалния бон и какво не е пишело. Съдът счита, че чрез
преписване на твърдяната за нарушена правна норма не може да се описва нарушението и
по същество това означава, че липсва описание на нарушението.
Според настоящия съдебен състав в Акта и Наказателното постановление е допуснато
и друго несъответствие – между описаното с думи изпълнително деяние и посочената като
нарушена правна норма. Това е така, защото чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ /в сила към 14.01.2019г./ се отнася само до реквизитите на фискалния
бон, а самото издаване на фискален бон с липсващи реквизити е правило за поведение,
чието неспазване представлява нарушение на чл.25, вр. чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, но доколкото квалификация по чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ не фигурира нито в Акта, нито в НП, съдът счита, че е допуснато нарушение на
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Поради това следва да се приеме, че в хода на конкретното административно –
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, заради
които е било накърнено право на защита на наказаното лице да разбере какво нарушение му
се вменява. Поради това следва Наказателното постановление да бъде отменено на
формално основание. Въпреки, че това означава, че спорът не следва да се разглежда по
същество, СРС ще изложи съображенията си и по съществото на спора и релевираните в
тази връзка аргументи в жалбата, за да е налице пълнота на съдебното произнасяне.
5
В конкретния казус предметът на доказване се свежда до това дали Дружеството –
жалбоподател е издало на 14.01.2019г. фискален бон № 020473/14.01.2019г. и дали в него е
посочено или липсва наименованието на стоката/услугата, количеството и стойността по
видове закупени стоки или услуги (съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /в сила към 14.01.2019г./).
В случая на лист 12 от делото е приложен фискален бон № 020473/14.01.2019г. Ясно
се вижда, че фискалният бон е издаден от „ХАН – СТАЙЛ Б“ ООД в магазин в гр. София,
ул. „Братя Пешеви“ № 1. От този бон става ясно, че за сумата от 1.99 лв. е издаден фискален
бон на 14.01.2019г. без в него да е посочено наименованието на стоката/услугата, за която се
плаща и количеството на стоките или услугите. Това означава, че обвинението е доказано от
обективна страна. Доколкото нарушителят е юридическо лице, а неговата административна
отговорност е обективна и безвиновна, административно – наказателното обвинение
принципно се явява доказано и от субективна страна.
Процесното нарушение е формално. То е довършено с издаването на фискален касов
бон, в който липсва наименование на стоката, количесто и стойност на стоките/услугите. За
да е реализирано това нарушение не е необходимо да има причинена щета за фиска или друг
противоправен резултат. Нарушението е формално и за довършеността му не е необходимо
да е настъпил какъвто и да било противоправен резултат. Въпреки това, обаче, настоящият
съдебен състав счита, че в случая следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
осъщественото нарушение представлява маловажен случай.
Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на
определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява обществено опасно, но следва да се
отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от
гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието
върху нормалното развитие на обществените отношения. Има, обаче, случаи, при които
поради маловажността на конкретно извършеното деяние или поради явната незначителност
на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за
деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано
използване на наказателна, респ. административно – наказателна репресия, в разпоредбите
на чл.9, ал.2 от НК, респ. чл.28 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност при
формално осъществяване на признаците на състава на нарушението /в случая/, поради
малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на
незначителна такава, деянието да не се наказва. Разпоредбите на чл.9, ал.2 от НК и чл.28 от
ЗАНН не съдържат ограничения, касаещи приложението им по отношение на определен вид
престъпление, респ. административно нарушение. Следователно посочените по-горе норми
са принципно приложими по отношение на всички състави на нарушения по ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се отбележи, че държавната репресия е
оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени
6
интереси така, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното използване. В
противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява върху
действителността е незначително, използването на репресия на свой ред се явява
обществено неоправдано. За това съдът преценява и дали е налице пропорционалност
между конкретно извършеното деяние /действие или бездействие/, последиците от него и
предвиденото за него /и наложено/ наказание.
Въпросът дали извършеното деяние не е обществено опасно въобще или разкрива
явно незначителна степен на обществена опасност следва да бъде разрешен при съвкупна
преценка на всички елементи на състава. От значение е характерът на обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното
деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на
застрашаване или увреждане на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се
отразяват на обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици
от деянието, каквито може да има и при нарушенията на просто извършване и т.н. Поради
това, че „малозначителността” на деянието представлява конкретно негово обществено
качество, във всеки отделен случай е необходим внимателен и то комплексен анализ в
указаните по-горе насоки, без да се допуска абсолютизирането на някой от тях. Изхождайки
от характера на обществените отношения, обект на защита в ЗДДС, вр. Наредба № Н-
18/2006г. на МФ, този съдебен състав приема, че в настоящия казус не се касае до такова
деяние, което въобще не оказва отрицателно въздействие и по никакъв начин не застрашава
съществуващите отношения. В такъв смисъл не е игнорирано същественото значение на
обекта сам по себе си. Вярно е, че всеки реквизит на фискалния бон трябва да бъде отразен в
него, но при преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН следва да се обсъжда
конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност. В ППВС № 6/1975г.
изрично е изтъкнато, че преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност
или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в
колектива и обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация. Макар
посоченият акт на Върховния съд да касае деятелността на непълнолетните, той има
общовалидно принципно значение, тъй като указва кои са основните критерии за преценка
на обществената опасност на конкретните престъпления, а от там и за административните
нарушения. Настоящият съдебен състав счита, че принципното наличие на обществена
опасност на нарушенията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не може да бъде пречка
за приложението на чл.28 от ЗАНН щом от анализа на конкретно обсъжданото деяние
категорично се разкрива неговата малозначителност - съществена незначителност на
отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения.
Изхождайки от тази принципна позиция и като взе предвид факта, че стоката от
фискален бон № 020473/14.01.2019г. е била на стойност 1.99 лв. и деянието е извършено
преди повече от 3 години, този състав на СРС счита, че в случая следва да намери
приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че за липса на
реквизити във фискален бон за стока на стойност под 2 лева да се налага имуществена
7
санкция в размер на 500 лева представлява нееобосновано налагане на държавна репресия,
тъй като наложеното наказание е видимо несъразмерно на стореното деяние.
Освен това от приложените на лист 44-47 от делото доказателства е видно, че
оборотите на Дружеството – жалбоподател значително са намалели. От документите на лист
56-71 от делото се установява, че Дружеството има задължения. Това означава, че
нарушителят е в недобро финансово състояние, което следва да се приеме като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Друго такова обстоятелство е стойността на закупената стока
и това, че приходът от нея за Дружеството – жалбоподател е над 250 пъти по-малък от
наложената снакция. Отговорността на „ХАН – СТАЙЛ Б“ ООД се счекчава и от изтеклия
период от време от извършване на деянието. Вярно е, че в случая в хода на проверката е
било установено, че във фискалното устройство на магазина е регистриран оборот от 355.89
лева, а фактическата наличност в касата е била в размер на 417.48 лева, но доколкото това
не е било предмет на доказване в настоящото производство и не е изследвана причината за
тази разлика, не може да се твърди с категоричност, че е извършено нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, още повече, че не са ангажирани и
доказателства за съставен АУАН и издадено НП срещу „ХАН – СТАЙЛ Б“ ООД за подобно
нарушение.
С оглед визираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и изложените
мотиви за маловажност на процесното деяние, СРС прие, че административно –
наказващият орган, след като е констатирал фактите, е следвало да приеме, че става въпрос
за маловажен случай и да не налага административно наказание, а само устно или писмено
да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
на ОСНК на ВКС когато деянието представлява „маловажен” случай на административно
нарушение, административно – наказващият орган следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В
случая става въпрос за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от
ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици. Според върховните съдии преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28
от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
Наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Според чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) когато са налице основанията
за прилагане на чл.28 от ЗАНН и това не е било сторено от наказващия орган - съдът следва
да отмени процесното Наказателно постановление и да предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото, обаче, нормата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) не е била действаща към момента на
8
извършване на нарушението (14.01.2019г.), на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН СРС счита, че
следва да приложи спрямо нарушителя по-благоприятната за него законова разпоредба, а
именно действащата до 23.12.2021г., според която при установени предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН съдът само отменя НП, без да издава предупреждение по
смисъла на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.).
Водим от всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че жалбата на
„ХАН - СТАЙЛ Б” ООД е основателна - и заради допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство при формулиране на
административното обвинение, и поради приложимост на чл.28 от ЗАНН. Това означава, че
на две самостоятелни основания следва да се отмени изцяло процесното Наказателно
постановление.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на НАП.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (в сила до 23.12.2021г.) в съдебните производства по чл.63,
ал.1 от ЗАНН (в сила до 23.12.2021г.), каквото е настоящото, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В същия смисъл е и нормата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН (в сила от 23.12.2021г. и към момента). Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от
АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси
се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това законово
изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 08.12.2021г. е представен списък с
разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение за
адвокат на жалбоподателя – 300 лева според договора за правна защита и съдействие на лист
9а от делото. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал
отмененото НП следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000 лева (както в случая – 500
лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. Уговореното и
изплатено възнаграждение на адв. Каменова – Трильовска в случая е именно в този размер.
Доколкото адвокатът е взел участие и в двете заседания пред СРС и Наказателното
постановление се отменя по съображения, съвпадащи с визираните от защитата, настоящият
съдебен състав счита, че са налице основанията за присъждане на жалбоподателя на
разноски за адвокат в размер на действително направените разходи, съответстващи и на
минималния размер на адвокатските възнаграждения според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 300 лева. Поради всичко това НАП следва да бъде осъдена да заплати на „ХАН –
СТАЙЛ Б“ ООД за направени по делото разноски за адвокат сумата от 300 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 450122 – F469136 от 19.07.2019г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „ХАН -
СТАЙЛ Б” ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажбите в търговските обекти, издадена от МФ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ХАН - СТАЙЛ Б”
ООД с ЕИК ********* сумата от 300 (триста) лева за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10