Решение по дело №706/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е ЕТ Кемал Б., ЕИК:*********, със съдебен адрес ***. Касаторът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат С.К. ***.

Ответник по касация е директора на дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр.Бургас. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт Станка Н..

Касационната жалба е насочена срещу решение № 12/13.03.2023г. по АНД № 341/2022г. на Районен съд Карнобат. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 02-2200177/31.08.2022 г. на директора на ДИТ (АНО). С наказателното постановление на ЕТ Кемал Б. за извършено нарушение по чл.414 ал.3, вр. с чл.62 ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция 3 000лв. С първоинстанционното решение е намален размера на имуществената санкция от 3 000лв. на 1 500 лв.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Констатирал липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление. Съдът констатирал, че събраните доказателства сочат, че именно жалбоподателят, като работодател, възложил работата на лицето Н.Д., което е полагало труд на посочения обект при извършената проверка, но без сключен трудов договор в изискваната от закона писмена форма. При тези изводи съдът потвърдил формирал правен извод за правилно приложение на материалния закон относно квалификацията на нарушението. Наред с това приел, че липсват посочени в постановлението обстоятелства, които да обосноват завишен размер на наложената санкция, поради което намалил размера и до установения от закона минимум, като съответно изменил постановлението.

В касационната жалба се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд, отнасящи се до спазването на процедурата по съставянето на АУАН. По-конкретно се обосновават доводи за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.40 ал.1 от ЗАНН. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита, че не е налице соченото в нея касационно основание, а именно не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Искането е за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Иска се и присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното решение касационната инстанция проверява в съответствие с чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение съответствието на решението с материалния закон и служебно.

Първоинстанционният съд от фактическа страна е приел за установено това, което е приел и АНО, а именно, че ЕТ Кемал Б. осъществявал стопанска дейност чрез дърводелски цех в с.Лозарево, община Сунгурларе, ул.Първи май 1. На 19.05.2022г. около 14.10 часа била извършена проверка от инспектори при ДИТ, при което се установило, че лицето Х.Д.Д.полагал труд като общ работник в цеха на Б.. Д.попълнил собственоръчно декларация, чрез която се установило, че е нает като общ работник от Б. с работно време от 8 до 17 часа, с трудово възнаграждение 35 лв. на ден. Установено е, че между Б. и Д. нямало сключен трудов договор. Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните доказателства. Правилно съдът е преценил, че квалификация на отношенията между дружеството и работника следва да се даде въз основа на установените реални отношения между тях. Установено е, че Д. е извършвал дейност като общ работник, която е обичайна част от общата дейност в посочения дърводелски цех. Д. е посочил, че му е възложено да предостави труда си в рамките на работно време, а не за еднократно реализиране на определен резултат, както и срещу съответно подневно заплащане. Тези характеристики на отношенията сочат трудовия им характер, поради което правните изводи на съда, че за търговеца е възникнало и неизпълнено задължение да сключи с това лице писмен трудов договор, са правилни и законосъобразни.

Престирането на труд съгласно нормата на чл.62 ал.1 от КТ задължително се оформя чрез писмен трудов договор, какъвто в настоящия случай липсва. Ето защо и отговорността на касатора правилно е ангажирана на основание чл.414 ал.3 от КТ и на същия е определено наказание имуществена санкция в коригиран от съда размер на 1500 лева. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд.

Несъстоятелно е оплакването на касатора за допуснато нарушение по чл.40 ал.1 от ЗАНН при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Не всяко нарушение на процедурата по съставянето на АУАН е съществено а само това, което засяга валидността на акта или правото на защита на привлеченото към отговорност лице. От тази гледна точка съдът правилно е взел предвид, че акта е бил съставен от компетентен за това орган и е бил връчен (при надлежно документиран по чл.43 ал.2 от ЗАНН отказ) на нарушителя. С това административнонаказателното производство е надлежно образувано, а на Б. е била осигурена възможността да се защити по фактите. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН.

Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касация 100лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/13.03.2023г. по АНД № 341/2022г. на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА ЕТ Кемал Б., ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: