№ 1243
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110109216 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от В. И. И., ЕГН **********, с адрес град Б. ул.
„О. №... срещу „М.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: град С. Район С., ул.
„Г.С.Р.“ №.... обективно съединени искове, както следва: иск за прогласяване нищожност, поради
противоречие на закона на Договор № ...... от 05.04.2023г. за предоставяне на потребителски кредит
сключен между страните, на осн. чл. 26, ал. 1 предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, а в
условията на евентуалност - с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 2 от договора, както и с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: на 05.04.2023г. ищцата сключила с
ответника Договор за потребителски кредит № ....... По този начин ответното дружество й
предоставило кредит в размер на 1000лева, със срок на издължаване девет месеца. ГЛП бил
фиксиран и възлизал на 41 %, при ГПР 49,65%. Сочи се недействителност на процесния договор,
поради противоречие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор било предвидено представяне на гаранция по кредита, като
възнаграждението за непредставяне на такова не е включено като разход в ГПР и потребителят няма
възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция. Заявява се, че по начина на
формулиране на неустоечните клаузи в договора не е възможно да се установи коя неустойка би
била дължима от кредитополучателя, съответно как би се обременило задължението по договора за
кредит. Твърди се, че записването в договора на ГПР, който не е реално приложения между
страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗЗП, съответно води до недействителност на процесния договор, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изразява се становище за нищожност на предвидените в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
процесния договор клаузи за неустойка, тъй като същите противоречат на добрите нрави, в разрез
са с принципа на добросъвестността при договарянето и водят до заобикаляне на Закона за
потребителския кредит. Сочи се, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на
договора, цели да заобиколи нормата на чл. 16 ЗПК, според която преди. сключване на договор за
кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
1
информация, а в настоящия случай на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която
да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат. Твърди се още, че заемателят не може да
избегне плащането на неустойка, тъй като реално не може да изпълни условията и вземането за
неустойка ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи. Посочва се, че вземането за
неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, което не е включено в ГПР в
договора, както и че не е упоменато кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от
ГПР формира. По изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове за
прогласяване недействителността на сключения между страните договор за паричен заем, а в
условията на евентуалност за прогласяване недействителността на отделни клаузи от същия, както
за и присъждане на сторените по делото разноски. Искането е за уважаване на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който прави признание на
иска и моли за постановяване на решение в съответствие със същото. Изложени са съображения за
недължимост на разноски за производството, евентуално за определяне на размер на адвокатско
възнаграждение в полза на ищцовата страна в минимален размер, с оглед направеното признание.
Подадено е становище от ищцата по отговора на исковата молба, съдържащо
съображения относно дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от същата.
В с.з. ищецът и ответникът редовно призовани не изпращат представители. С нарочни
молби до съда поддържат исковата молба и отговора.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с
оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и
постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са
сключили договор за кредит № № ...... от 05.04.2023г. Съгласно чл.7 от договора, ГЛП по кредита е
41% или 0,1138% на ден, а ГПР по кредита е 49,65% и се изчислява, съгласно ЗПК. Съгласно чл. 10,
ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не
представи обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, в размер на
7,80 лева + 0,260 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и за всеки следващ ден,
за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл. 20 ал.1 от договора, кредитополучателят се
задължава в срок от три работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита с
поръчителство на едно физичеко лице, отговарящо на определени условия. Разпоредбата на чл. 10,
вр. чл. 20 от договора възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение, чрез едно физическо
лице - поръчител (което следва да отговаря на кумулативно поставени изисквания). При
неизпълнение на това задължение, съобразно чл. 10, ал. 1 от договора и погасителния план към
него, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер на 702лева. Прочитът на съдържанието на
клаузите на чл. 10 и чл. 20 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за
паричен заем налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение
за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати, като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка".
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва,
дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК (съобразно чл. 7 от договора за кредит, вземането за неустойка не се включва в
предвижданията, формиращи размера на ГПР). Предвид гореизложеното съдът счита, че вземането
за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен
разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на
2
разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в чл. 9 от договора е посочено, че ГПР е
49,65%, но същият не съответства на действителния процент на разходите. Липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като „нелоялна“ и
по–специално „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от
своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече,
на основание чл. 22 ЗПК, недействителност на договора в неговата цялост. Настоящият съдебен
състав намира, че изложеното води до извод за нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК,
която е насочена както към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити по начин, че
да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая, липсата на ясна, разбираема
и недвусмислена информация в договора, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не дава възможност
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на същия, предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за
заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а така и отразява по - нисък
от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Необходимостта от
предоставянето на ясна информация за финансовата тежест на кредита е и с цел извършването на
информиран избор от потребителя относно договора, който да сключи. В противен случай,
потребителят би бил препятстван да сключи договора за кредит при най-благоприятните за него
условия.
По отношение на останалите възражения за нищожност, заявени в евентуалност съдът не
дължи произнасяне. / така в решение № 198/10.08.2015г., четвърто гражданско отделение, гр.д. №
5252 по описа за 2014 година на ВКС/.
По разноските:
С оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1.
Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендира платената държавна такса от
70лева и тя следва да се присъди в цялост. Отправено е искане за присъждане на адв.
възнграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност. Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва
да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
3
единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на
ВКС, I ТО/. Ето защо, като съобрази вида и характера на предявените искове, обстоятелството, че
по идентични казуси има формирана еднопосочна съдебна практика по множество дела,
ангажирания в производството доказателствен материал и проведеното само едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил лично, а е депозирал
нарочна молба по хода му, приема, че справедливото възнаграждение за осъществената в полза на
ищцата правна защита се съизмерява със сумата от 480лв.с ДДС, която следва да бъде присъдена в
полза на адв. А. Д..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. И. И., ЕГН **********, с адрес
град Б. ул. „О. №... и „М.“ АД, ЕИК ..... , със седалище и адрес на управление: град С. Район С., ул.
„Г.С.Р.“ №.... че сключения между тях договор за потребителски кредит № ...... от 05.04.2023г. е
нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ....., да заплати в полза на В. И. И., ЕГН **********, сумата от
70лева, представляваща съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание
чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ....., да заплати в полза на адв. А. З. Д., АК -гр. С. л.н.
**********, със съдебен адрес гр. С. ул. „Х.О.“ №......, сумата от 480лева, представляваща
адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4