№ 250
гр. С.З., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на пети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901369 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 във вр. с чл. 429 от КЗ,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2020 г., около 10,45 часа, в град
С.З., ищецът И. Р. М. и съпругата му М.Д. М.а се прибирали пеша към дома
си. Застанали на югоизточния ъгъл на кръстовището на бул. „С.“ с ул.
„Х.Д.А.“, за да изчакат разрешителен зелен сигнал за преминаване в посока
от юг на север по източната пешеходна пътека на бул. „С.“. След като
светофарът светнал зелено, предприели пресичане на булеварда по
пешеходната пътека. Изминали известно разстояние, когато завиващият
наляво от улица Х.Д.А. за включване по бул. С. товарен автомобил М.В. с peг.
№ СТ **** ВТ, управляван от водача Н. М. П. с ЕГН: **********, ги ударил с
предната си част. В резултат на удара с автомобила, паднали на пътното
платно, получили множество средни и леки телесни увреждания, като в деня
на катастрофата били откарани в ЦСМП - град С.З., където им била оказана
неотложна медицинска помощ.
По този начин, на 23.11.2020г., в град С.З., на кръстовището на бул. С. с
ул. Х.Д.А., при управление на МПС - товарен автомобил, марка „М.“, модел
В. *** ЦДИ, peг. № СТ **** ВТ, водачът Н. М. П. с ЕГН: **********
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 116 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1
от ЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с което причинил по непредпазливост
телесна повреда на повече от едно лице - на две лица, преминаващи по
пешеходна пътека, а именно: на И. Р. М. - счупване на дясната срамна кост на
таза, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за
повече от 30 дни и разстройство на здравето, временно опасно за живота; на
1
М.Д. М.а - средни и леки телесни повреди, изразяващи се в счупване на
дясната лъчева кост, фрактура на 11 - то ребро в ляво, контузия на лява
колянна става, контузия на лява тазобедрена става, кръвонасядания на
дясното бедро и лявата седалищна област, довели до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за повече от 30 дни и разстройство на
здравето, временно опасно за живота; - престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“
от НК, като стане чл. 343, ал. 3, б. „а“, във връзка с ал. 1, б. „б“, във връзка с
чл. 342, ал. 1 от НК.
С Определение от 16.06.2021 г. по НОХД № 1528/2021 г. по описа на
Районен съд - С.З., съдът е одобрил постИ.ото между страните споразумение,
по силата на което е признал водача Н. М. П. с ЕГН: ********** за виновен в
горепосоченото престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“ от НК, като стане чл.
343, ал. 3, б. „а“, във връзка с ал. 1,6. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК,
като при условията н чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание на Н. М. П. за срок
от три години, считано от датата на влизане в сила на определението за
одобряване на споразумението за прекратяване на наказателното
производство. На основание чл. 343, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е
лишил Н. М. П. от право да управлява моторно превозно средство за срок от
седем месеца.
Определението на съда, с което е одобрено постИ.ото между страните
споразумение по НОХД № 1528/2021 г. по описа на Районен съд - С.З., е
влязло в законна сила на 16.06.2021 г.
Посочва се, че в настоящия случай, следва по аналогия да се приложи
императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.
Излагат се съображения, че в резултат на противоправното си деяние,
водачът Н. М. П. е причинил на ищеца И. Р. М. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените
му телесни увреждания - счупване на дясната срамна кост на таза, довело до
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за повече от 30
дни и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Посочва, се че в деня на катастрофата, ищецът бил откаран в ЦСМП -
град С.З. с много силни, агонизиращи болки в областта на таза с
невъзможност да се придвижва сам. Пострадалият е под силен емоционален
стрес, в шоково състояние, в невъзможност да комуникира с околните. В
лечебното заведение му е била оказана неотложна медицинска помощ,
прегледан бил от лекари - специалисти и са му били направени необходимите
изследвания. Установена била диафизарна фрактура на дясна пубисна кост с
дислокация. Предвид усложнената епидемична обстановка, на ищеца е било
предписано домашно лечение с антибиотици и антикоагуланти и спазване на
постелен режим минимум 60 дни.
След изписването си от болницата, ищецът е бил с много силни болки.
2
Напълно обездвижен, на легло. Невъзможно му е било да се обслужва сам. За
него изцяло се грижили двете му дъщери, тъй като съпругата му също не е
можела да става от леглото и се е нуждаел от постоянни грижи. Помагали му
при извършване на елементарни действия, свързани с ежедневието - хранене,
обличане, тоалет. Продължителен период, ищецът изобщо не ставал от
леглото, обслужвали го с памперси, хранили го легнал. Състоянието му се
наблюдавало чрез домашни лекарски визити. Постепенно след около два
месеца започнал да прави опити да става от леглото с чужда помощ и да ходи
до тоалетна с проходилка, но изпитвал големи трудности при извършване на
какВ. и да било движения, тъй като всяко движение било съпроводено с
много силни, нетърпими болки в областта на дясната тазобедрена става и
десния долен крайник. След това започнал да се придвижва с два броя
помощни средства - патерици до юни 2021г., а в последствие с бастун, който
продължавал да ползва до сега. Излизал от къщи след около пет - шест
месеца, придружаван винаги от съпругата си Мария. Изпитвал много силни
болки в областта на пубиса и имал ограничени движения с десния долен
крайник месеци наред.
Посочва се, че през периода 24.06.2021г. - 01.07.2021г. бил на лечение в
„С.Н.К.“ ЕАД, филиал ХИСАР. Проведени били множество
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. В резултат на
възстановителните процедури, ищецът чувствал известно подобрение,
болковият синдром бил редуциран, но не бил отшумял. Към настоящия
момент продължавал да се придвижва с бастун, да има болки в областта на
травмата и десния крак, трудно се придвижвал и имал ограничени движения.
Двигателният режим на десния му крайник нямало да може да се възстанови
такъв, какъвто е бил преди ПТП.
Освен горепосочените травматични увреждания, причинени му от ПТП,
ищецът изпитвал в следствие на болките и страданията от същите и ред
неудобства, изразяващи се в обездвижване и постелен режим повече от два
месеца, изпадане в абсолютно безпомощно състояние и пълна зависимост от
други хора за най - елементарни нужди - тоалет, хранене, обличане, дори за
елементарни физиологични нужди, невъзможност да се придвижва сам
продължителен период от време, да спи нормално, да се обслужва сам. От
датата на произшествието, до настоящия момент, И. Р. страдал от безсъние,
чувствал напрежение, безпокойство, несигурност, имал усещане за
непълноценност. В резултат на автопроизшествието, ищецът не бил на себе си
продължителен период от време, преживявал силен емоционален стрес и
психически дискомфорт, затварял се в себе си, избягвал контакти с други
хора, трудно комуникирал с близките си. Изпитвал огромен страх при
пресичане на улици от деня на катастрофата до сега. Автопроизшествието се
отразило изключително неблагоприятно на живота на пострадалия, довело до
множество негативни и неблагоприятни последици за него. Причинило му не
само тежки травматични увреждания, но и силен емоционален стрес,
допринесло за нанасяне на тежка психическа травма от преживяното. ПТП
3
увредило не само физическото здраве на ищеца, но довело и до психическа
нестабилност и несигурност у него.
Твърди се, че вече близо година, ищецът е бил подложен на нестихващи
болки и страдания, в резултат на описаното ПТП, макар че претърпял
множество медицински интервенции, рехабилитационни процедури,
възстановителни и укрепващи манипулации, множество консултации и
прегледи. Към настоящия момент все още изпитвал болки при
продължително натоварване на травмирания крайник, придвижвал се с
бастун, имал ограничени движения, чувствал се функционално и психически
непълноценен, изпитвал страх при пресичане на улици, страхувал се да
излиза навън сам.
Излагат се обстоятелства, че за управляваното от виновния водач Н. М.
П. с ЕГН: ********** моторно - превозно средство - товарен автомобил М.В.
с peг. № СТ **** ВТ, към датата на ПТП - 23.11.2020 г. е била налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество З.А.Д. „ОО.З.“ АД, с ЕИК **** за
периода от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г.
Съгласно разпоредбите на КЗ с договора за задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него имуществени и
неимуществени вреди, претърпени при ПТП. Застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Увреденият
спрямо който застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу
застрахователя по „гражданска отговорност“.
Въз основа на подадена от ищеца застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди с вх. № 99-11940/17.05.2021 г., в ответното дружество била образувана
щета под № 0411-040-0002-2021 - ПТП от 23.11.2020 г. По тази щета, от
ответника - З.А.Д. „ОО.З.“ АД ищецът получил отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Претърпените от ищеца И. Р. М. неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане на 23.11.2020 г., представляващо
ПТП същият оценява на сумата от 45 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.А.Д. „ОО.З.“ АД
със седалище и адрес на управление -гр. С., *******, ЕИК ****
представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на И. Р. М., с ЕГН:
********** с постоянен адрес град С.З., ул. ******, сумата от 45 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от
непозволено увреждане на 23.11.2021 г., представляващо ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2021 г. - датата на
4
уведомяване на ответника, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдението, че в
резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца са възникнали
всички описани в исковата молба телесни увреждания.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер. Посочва, че видно от приложените към исковата молба
доказателства, в частност Епикриза от 01.07.2021 г., пострадалият е бил от
няколко години е с болки в кръста, засилващи се при физическо натоварване,
продължително натоварване и стоене прав, успокояващи се при покой и
нощем, правена му е ренгенография близо година преди катастрофата. В тази
епикриза, седем месеца след катастрофата, пострадалия не е посочил, че
търпи болки и страдания от травмата причинена при ПТП, а само
дългогодишната болка от установената му вече болест на опорно-
двигателния-апарат - лумбална спондилоартроза.
Посочва, че впечатление прави липсата на какВ. и да е медицински
документи издадени непосредствено след катастрофата, като първият такъв е
едва 10 дни след нея, именно Амбулаторен лист от 03.12.2021 год., в който е
описано, че е извършена Рьо графия и е предписан постелен режим за 60 дни.
Следващият амбулаторен лист от 28.01.2021 год. установява извършването на
терапия с две помощни средства. Третият амбулаторен лист от 22.02.2021 г.
посочва наличие на палпаторна болка в областта на пубиса, по изразена
в дясно. Активните движения са леко ограничени. Всичко посочено по-горе
водило до извода, че пострадалия предприел мерки за адекватното си лечение
едва десет дни след катастрофата, като дори и при това забавяне лечението му
е протекло в рамките на нормалното възстановяване. На 22.02.2021 г. се
говорило за леко ограничени и болезнени движения на десния крайник които
счита, че са в пряка връзка с дългогодишното заболяване на пострадалия
предхождащо инцидента.
Твърдението на ищеца, че до настоящия момент търпял болки и
страдания от травмата, както и използването на бастун били недоказани от
представените по делото доказателства. Наличието на лумбална
спондилоартроза и възрастта на пострадалия предполагала използване на
бастун много преди катастрофата.
По делото нямало нито един медицински документи, който да
установява наличието на травми, които няма да бъдат възстановени, а точно
обратното, било описано протичането на един нормален възстановителен
процес.
Ответникът намира размера на исковете, предявени на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховане за неоснователно завишени и
прекомерени, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен
в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
5
Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП
търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на
застрахователно обезщетение от 45 000 лева в рамките на настоящото
производство.
Твърди, че ищецът не е доказал да е търпял болки и страдания, които да
обосновават търсеното обезщетение. Намира размера на исковете, предявени
по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило
като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва
да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Съгласно съдебната
практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на
обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова).
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Оспорва изключителната вина на водача Н. М. П. за причиняване на
вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Посочва, че видно от доказателствата по делото в наказателното
производство не било изследвано обстоятелството във връзка с вина на самия
пострадал. Навежда твърдения за наличието на изключителна вина на другия
участник в ПТП, който е довел до процесният пътен инцидент, за които
твърдения ответникът посочва, че ще ангажира доказателства в настоящото
производство.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че по делото не са
представени достатъчно доказателства за механизма на възникване на
процесния инцидент. Счита, че описания в исковата молба механизъм не
отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е
изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП,
описан в исковата молба.
Счита, че вредоносният резултат от процесното събитие не е настъпил
по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „О.З." АД МПС.
Твърд, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания
вина има и И. Р. М..
Излага съображения, че видно от протокол за оглед на пътно‐
транспортно произшествие, приложен към исковата молба, се наблюдавали
пешеходни пътеки със светофарна уредба, където е настъпило процесното
събитие. Съгласно чл. 113, ал. 1, т.З от ЗДвП " да спазват светлинните
сигнали и сигналите на регулировчика". В случая, на процесното кръстовище
е имало светофарна уредба, предполага, че същата е светила в червен сигнал.
Въпреки това ищецът е предприел неправомерното пресичане на пътното
платно, довело до настъпването на процесния инцидент.
6
Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В
конкретния случай пострадалият създал реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот като е нарушил правилата за движение, което
от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Предвид периода на възстановяване на ищеца, социално -
икономическото положение на страната ни и направеното възражение
относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на
минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията, ответникът счита, че предявения размер е неоснователно
завишен.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер.
Оспорвам исковете и по размер. Счита размера на иска, предявен по чл.
226, ал. 1 (отм) във вр. с чл. 223 (отм.) от Кодекса на застраховането и чл. 86
от Закона за задълженията и договорите за неоснователно завишени и
прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен
в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП,
търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на
застрахователно обезщетение от 45 000 лева.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание, счита акцесорния иск, с който се претендират
лихви за забава от момента на ПТП за неоснователен, тъй като ЗАД „О.З." АД
не било изпаднало в забава и не дължало лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моли съда да има
предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че
изцяло поддържа всички обстоятелства, изложени в предявената искова
молба, ведно с всички доказателствени искания.
Оспорва всички възражения и фактически твърдения в отговора.
Относно направеното оспорване, че всички описани в исковата молба
телесни увреждания за ищеца са възникнали в резултат на ПТП, като
оспорвал размера на иска, но не излагал сериозни и обосновани доводи
затова.
Поддържа изцяло изложеното в първоначалната искова молба относно
характера, вида, степента, интензитета и продължителността на претърпените
от ищеца болки и страдания, както и наличието на причинно следствена
7
връзка между тези болки и страдания и виновното и противоправно
поведение на водача на автомобила - Н. М. П. с ЕГН: **********.
Твърди се, че именно травмите от катастрофата са причина, ищецът да
има засилващи се болезнени усещания в кръста при физическо натоварване,
продължително ходене и стоене прав, тъй като преди инцидента не е страдал
от такива оплаквания и не е ползвал помощни средства при придвижване.
Посочва, че е невярно твърдението на ответника, че първият преглед на
ищеца бил извършен десет дни след катастрофата. В деня на катастрофата,
пострадалият е бил откаран в ЦС МП - С.З. с много силни болки в областта на
таза и невъзможност да се придвижва сам. В шоково състояние, под силен
стрес и в невъзможност да комуникира с околните, като в тази връзка по
делото били представени писмени доказателства от деня на ПТП - два броя
Допълнителни листове за преглед на пациент в ДКБ/СО.
Извършените в последствие два прегледа от лекар - специалист на
28.01.2021г. и 22.02.2021г. установявали, че пострадалият все още не е
възстановен, има болки в областта на пубиса в дясно и ограничени движения
в десния долен крайник. Това съвсем не означавало, че ищецът напълно се е
възстановил. Напротив. Следвало да се има предвид, че пострадалият, освен
описаните травматични увреждания, причинени му от ПТП, вследствие па
болките и страданията от същите изпитва ред неудобства, свързани с
неговото ежедневие.
Твърди се, че в резултат на счупването на пубиса, са се обострили и
други заболявания на ищеца в областта на поясния отдел и гърба. Изпитвал
болки при продължително натоварване на травмирания крайник, придвижвал
се е бастун, имал ограничени движения. Ищецът и до сега търпял болки и
страдания от причинената фрактура на тазобедрената става и прогнозите за
пълното възстановяване на здравето му, такова, каквото е било преди ПТП не
били благоприятни.
Ето защо, считаме, че претенцията на И. Р. М. е изцяло съобразена с
критериите за справедливост, регламентирани в чл. 52 от ЗЗД, както и с
трайната съдебна практика.
На следващо място ищецът счита за неоснователно и необосновано
направеното възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия.
Твърди, че е невярно твърдението на ответника, че ищецът е пресичал
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Съгласно влязлото в
сила Определение по НОХД № 1528/2021 г. по описа на Районен съд С.З.,
виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил М. с
pen № СТ **** ВТ - Н. М. П., който е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 116 от ЗДвП. чл. 119. ал. 1 отЗДвП и чл. 120. ал. 1. т. 2 от ЗДвП
е единствената причина за настъпване на процесното ПТП и причиняването
на телесните увреждания на ищеца.
Пострадалият нямал никакъв принос във възникването на
8
произшествието, поради което не било налице съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на разпоредбата на чл. 51. ал. 2 от ЗЗД.
Относно направеното оспорване на механизма на ПТП, ищецът счита,
че ответникът не излага сериозни и обосновани доводи за това. Счита
твърденията му за голословни и необосновани. Посочва, че в исковата молба
е изяснен механизма на възникване на ПТП.
Счита за неоснователни и необосновани възраженията на ответника по
отношение претенцията за лихва, като излага подробни съображения.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа всички направени възражения и оспорвания в първоначалния
отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
На 23.11.2020 г., в град С.З., на кръстовището на бул. С. с ул. Х.Д.А.,
при управление на МПС - товарен автомобил, марка „М.“, модел В. *** ЦДИ,
peг. № СТ **** ВТ, водачът Н. М. П. с ЕГН: ********** нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 116 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 120,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с което причинил по непредпазливост телесна повреда на
повече от едно лице - на две лица, преминаващи по пешеходна пътека, а
именно: на И. Р. М. - счупване на дясната срамна кост на таза, довело до
трайно затруднение движението на десния долен крайник за повече от 30 дни
и разстройство на здравето, временно опасно за живота; на М.Д. М.а - средни
и леки телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост,
фрактура на 11 - то ребро в ляво, контузия на лява колянна става, контузия на
лява тазобедрена става, кръвонасядания на дясното бедро и лявата седалищна
област, довели до трайно затруднение на движението на десния горен
крайник за повече от 30 дни и разстройство на здравето, временно опасно за
живота; - престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“ от НК, като стане чл. 343, ал. 3,
б. „а“, във връзка с ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
От определение от 16.06.2021 г. по НОХД № 1528/2021 г. по описа на
Районен съд - С.З., влязло в законна сила на 16.06.2021 г. се установява, че
водачът Н. М. П. с ЕГН: ********** е признат за виновен в горепосоченото
престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“ от НК, чл. 343, ал. 3, б. „а“, във връзка с
ал. 1,6. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като при условията н чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание на Н. М. П. за срок от три години, считано от датата на
влизане в сила на определението за одобряване на споразумението за
прекратяване на наказателното производство. На основание чл. 343, във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил Н. М. П. от право да управлява
моторно превозно средство за срок от седем месеца.
За товарен автомобил ,,М.В.‘‘ с peг. № СТ **** ВТ, управляван от Н. М.
9
П. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, при ответното
застрахователно дружество - З.А.Д. „ОО.З.“ АД за периода от 18.08.2020г. до
17.08.2021г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил
писмена молба-претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх.
№ 99-11940/17.05.2021 г. пред З.А.Д. „ОО.З.“ АД.
Образувана е била преписка по щета № 0411-040-0002-2021 - ПТП от
23.11.2020 г., по която е постановен отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение с изх. № 99-13777/17.08.2021 г.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че механизмът на ПТП е следния: Произшествието е
настъпило на източния вход/изход на кръстовището на ул.“***** и бул.“С.“,
на 23.11.20 г. около 10:50 ч., при сухо и слънчево време. Пешеходците,
съпрузите М.и, са пресичали платното на бул. “С.“, по пешеходната пътека, в
посока от юг на север. В същото време т.а.“М.“ с водач Н. П. е извършвал
мА.ра „ляв завой“ от ул.“***** на изток по бул.“С.“. Автомобилът се е
движил по дъгата на завоя и когато предната му част е навлязла на
пешеходната пътека е настъпил удар с пешеходците. Мястото на удара е
върху пешеходната пътека източно от кръстовището на 2,91м. северно от
южния бордюр на бул.“С.” и на около 2,81 м източно от западния край на
пешеходната пътека. При удара са контактували и двете тела на пешеходците
с предна челна лява част на автомобила. В контакт първо е влязло тялото на
жената. След удара, то е било отхвърлено напред от автомобила. Жената е
паднала на терена на дясната си ръка при което се е получило счупването на
лъчевата кост - описано в медицинската документация. Мъжът е вървял от
дясната страна на жената, на около 0,3м. пред нея. Те са вървели под ръка.
След удара тялото на мъжа се е завъртяло обратно на часовата стрелка,
едновременно с това се е приплъзнало по предния капак и е паднало на терена
напред и в ляво от автомобила.
Сигналът на светофарната уредба за пешеходците е сихронизиран със
сигнала /червен или зелен/ за автомобилите на процесното кръстовище.
Заключението посочва, че и за двамата участници в движението участващи в
конкретното ПТП сигнала на светофарната уредба е бил зелен към момента
на стъпване на пешеходната пътека отстрана на пешеходеца И. М.. Предвид
възрастовата граница на пострадалия пешеходец ( над 70 г.) и това, че е носил
багаж движейки се заедно със съпругата си, скоростта му при спокоен ход по
справочни данни е средно около 3,2 км/ч.
От извършения динамичен анализ е видно, че ударът е настъпил по
времето на реакция на водача за аварийно спиране, но преди началото на
аварийното спиране, тъй като мястото на удара е преди началото на
оставената спирачна следа. От тук може да се направи извода, че скоростта на
автомобила в момента на удара е същата - със скоростта преди удара -
13,3км/ч.
10
Тъй като лек автомобил М.В. е извършвал меневра завой на ляво от
север на изток, а пешеходеца се е движил в посока от юг на север и след като
няма съществуващи препятствия по линията на пряката видимост , то няма
техническа причина пешеходеца стъпващ на пътното платно/пешеходната
пътека/ да не е бил изцяло в полезрението на водача. Експертизата счита ,че
при конкретните пътно-климатични условия към момента на ПТП водачът на
М.В. е имал възможност да възприеме излизащия на пътното платно
пешеходец.
Тъй като дата и часът на ПТП е 23.11.2019 г. около 10:45 ч. водачът не е
бил заслепен от слънчевата светлина. Дори да бъде заслепен от слънцето,
водачът технически правилно е да първо да намали скоростта си на движение
с оглед да може да спре в зоната си на видимост и да спусне сенника пред
себе си.
С оглед направлението на движение на двамата участници в процесното
ПТП / пешеходеца и лекия автомобил / водачът и пешеходеца се били лице
срещу лице и в тази връзка пешеходеца е имал техническа възможност да
възприеме приближаващия го автомобил.
За да не настъпи процесното ПТП поведението отстрана на пешеходеца
И. М., би следвало да бъде:
А. При навлязъл в кръстовището лек автомобил ,,М.В.‘‘ движещ се
ускорително и намиращ се в непосредствена близост до пешеходната пътека,
да изчака на тротоара същия да извърши мА.рата завой на ляво и тогава да
стъпи на пътното платно, тъй като би попаднал в опасната му зона на
спиране. Това е въпрос на субективна оценка обаче, от страна на пешеходеца.
Б. При навлизане на пътното платно от страна на пешеходеца, и след
това навлизане на автомобила в кръстовището, пешеходецът М. технически
правилно е да наблюдава пътно транспортната обстановка в зоната на това
кръстовище и по специално скоростта на движение на приближаващия го лек
автомобил. В тази връзка той би могъл с оглед да избегне удара от него да
ускори хода си на движение /ако има физическа възможност/ с оглед да
пресече транспортния коридор на автомобила и той да премине зад него. Това
действие е само за да се предпази от евентуален удар.
В. При едновременно навлизане в кръстовището на двамата участници в
движението пешеходеца няма как да знае, че водачът на автомобила няма да
му даде предимство да премине по пешеходната пътека.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че съобразно
геометричните размери на процесното кръстовище и данните по делото,
процесният автомобил е бил спрял, като стоп линията е на около 5,60 метра
северно от бул. „С.“, това е позиция три на скицата. В тази връзка, тъй като
светофарната уредба, при подаване на зелен сигнал за пешеходеца и товарния
автомобил, това става едновременно и тъй като пешеходците са били на
южния тротоар на бул. „С.“, за да навлязат на пешеходната пътека, те трябва
да изминат около един метър разстояние. В същото време товарният
11
автомобил, който технически правилно е да спре пред стоп линията, трябва да
измине едно разстояние от 5,60 до 6,00 метра по- дъга, за да навлезе в
кръстовището. В тази връзка е моят отговор, че от техническа гледна точка
първи в процесното кръстовище и съответно на пешеходната пътека са
навлезли пешеходците - мъжа и жената. Тъй като водачът на процесното
МПС извършва мА.ра ляв завой, технически правилно е първо да даде
предимство на пресичащите пешеходци, още повече, че те пресичат и на
пешеходна пътека.
При подаден червен сигнал, както е било първоначално и за МПС и за
пешеходците, което е безспорно по данните по делото, той трябва да спре на
стоп линията. Дори и да не спре на стоп линията, а да спре до самия светофар
– позиция четири, все пак много повече време му трябва, много повече път
трябва да измине автомобила, за да навлезе в кръстовището. Той не може да
се движи с пет километра в час и да знае, че следва смяна на сигнала от
червен на зелен, тъй като брояча на светофарната уредба е премахнат.
Жълтият сигнал е от порядъка на две секунди.
Тъй като пешеходците и процесният автомобил са един срещу друг в
първоначалния момент, те няма как да попаднат в мъртвата зона на водача.
Това е М.В., на който предното стъкло е достатъчно издадено напред и
водачът има добра обзорност. В един следващ момент, като тръгне да прави
ляв завой, неговата обзорност се разширява, тъй като пешеходците попадат
повече към средата на стъклото. Той може да бъде и заслепен, не мога да
твърдя дали е бил или не е бил, но технически правилно е да намали
скоростта си и да спре в зоната си на видимост или да се движи с такава
скорост, че да може да спре в тази зона.
От заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза се
установява, че в резултат на така описаното ПТП ищецът е получил:
-счупване на дясната срамна кост на таза.
-емоционален стрес и психически дискомфорт, вследствие на преживян
Психичен шок, или т.н. Остра стресова реакция /ОСР/.
Ищецът /заедно със съпругата му/ е откаран в спешния център на
УМБАЛ за диагностично уточняване и оказване на медицинска помощ. Към
съдебната документация е представен допълнителен лист към лист за преглед
на пациент в ДКБ. В него е вписан преглед от травматолог, който е уточнил
диагнозата - фрактура оссис пубис декстра. Назначил е постелен режим за 45-
60 дни, терапия с аналгетици и антикоагуланти и контролен преглед след 7-10
дни. Предвид усложнената в този период епидемиологична обстановка, на
ищеца е предписано домашно лечение, включващо аналгетици,
антикоагуланти и леглови режим за поне 60 дни. Скоро след това е освободен
от ЦСМП и се е прибрал в дома си за осъществяване на предписаното
лечение. От амбулаторните листи с номера: №778 от 03.12.20 г; №73 от
28.01.21г; №121 от 22.02.21г от контролни прегледи е видно, че периодично е
проследяван общият и локален статус на ищеца и са добавени или коригирани
12
лечебни мероприятия. От медицинската документация и по-точно последният
контролен преглед от 22.02.21г е видно, че към този момент/три месеца след
ПТП/ ищецът е имал все още палпаторна болка в областта на пубиса по-
изразена в дясно. Активните движения на десният долен крайник са били
леко болезнени и ограничени. От всичко това следва да се заключи, че
оздравителният период на И. М. от травмата, получена при ПТП на 23.11.20 г.
е около 6-7 месеца. При определяне на този срок трябва да се има в предвид и
възрастта на ищеца към момента на ПТП-74г.При прегледа на ищеца се
установи,че е бил на леглови режим 2 месеца,след това бавно се е проучил да
ходи и извършвал това 2 месеца с проходилка, след това 2 месеца с патерици
и на края е ползвал 1 бастун с какъвто продължава да ходи и до сега. Около 1
година след процесното ПТП е претърпял втора травма. При падане е
получил счупване от авулзионен/откъсване на горния връх на капачето /тип
на лявото колянно капаче, за което е лекуван с имобилизираща ортеза за
около 2 месеца, след което не е провеждал рехабилитация за раздвижване на
лявото коляно.
При така подредени травматичните събития -м.11.20 г.-счупване на
дясната пубисна кост
-м.11.21 г.- авулзионно счупване на лявото капаче създават представа за
увеличаване на лечебно възстановителния период, като второто счупване не е
следствие, не е предизвикано от първото.
Счупването на тазова кост е болезнена травма. Тя принуждава човека,
който я е получил да държи съответното бедро в сВ. положение и да не може
да стъпва на съответния крак около 30-45 дни. Целият този период е
съпроводен с болка, която е много силна в първите 20 дни и след това бавно
намалява. При експертния преглед на 19.07.22г и направената нова контролна
рентгенография се оказа, че счупването на дясната срамна кост е не само на
горното рамо, а и на долното. И двете към настоящия момент са сраснали с
твърд костен калус. Този факт не променя /не удължава/възстановителния
период от травмата.
Претърпеният от ищецът емоционален стрес и психически дискомфорт
е в пряка причинна връзка от инцидента с ПТП и от последвалото лечение,
което му е причинило болки и страдания близо една година. Към момента на
изследването негативните емоционални изживявания са намалили своята
острота и интензивност, без да са отзвучали напълно.
Изработването на тази експертиза е около 20 месеца след момента на
ПТП и счупването на дясната срамна кост. При такава давност тя вече е
консолидирала и сраснала с плътен костен калус. Възможно е да се появява
болка в ДТБС при продължително ходене, изкачване на стълби нагорнище
или носене на тежки предмети. При прегледа се установи, че движенията в
най- близката до фрактурата става - ДТБС са ограничени: флексия- 100
гр./норма 130 гр./, екстензия-пълна, външна ротация-20 гр./норма 35 гр./,
вътрешна ротация- 20 гр./норма 20 гр./, абдукция и аддукция по 20 гр./норма
13
20 гр/. По отношение на невъзстановената флексия и външна ротация може да
се заключи, че те са ограничени понеже не е провеждана специализирана
рехабилитация. Пълно възстановяване на движенията в ДТБС може да се
постигне макар и 20 месеца след травматичния момент само при упорита
рехабилитация.
Към настоящия момент - момента на изследването 25.07.2022 г., все
още се констатират непреработени емоционални преживявания, свързани с
инцидента. Налице е частична редукция на болестната симптоматика, като
персистират епизодични проблеми със съня, повишена тревожност и
безпокойство, чувство на напрежение и несигурност, повишена емоционална
лабилност и депресивна симптоматика, епизодично “оживяване” на спомена
за случилото се, ограничително поведение, промяна на интересите и
навиците.
Не е провеждано специализирано лечение от психолог или психиатър.
Перспективите в бъдеще за пълното му излекуване са благоприятни при
ползване на психотерапевтична подкрепа.
Лечебният процес по повод на травмата, която е получил И. М. на
23.11.20г е провеждан в домашни условия, с леглови режим за около 45-60
дни, с предписани аналгетици, антикоагуланти. След изтичане на този период
е започнало раздвижване и изправяне и прохождане с помощни средства и
постепенно натоварване на долния крайник от страната на тазовата фрактура.
Така проведеното лечение е правилно проведено и съобразено с добрата
медицинска практика.
Ищецът е спазвал препоръките от лекуващият лекар по отношение на
лечебния процес.
След осъществяване на преглед, ехография на коремни органи и
направа на рентгенографии в ЦСМП към УМБАЛ-С.З. е установено, че И. Р.
М. е получил счупване на дясната срамна кост на таза. Към съдебната
документация е представен Допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в ДКБ. В него е вписан преглед от травматолог, който е уточнил
диагнозата - фрактура оссис пубис декстра. Назначил е постелен режим за 45-
60 дни, терапия с аналгетици и антикоагуланти и контролен преглед след 7-10
дни. Към същата документация е представен и преглед от извършена
абдоминална ехография, установеното от която е в рамките на нормата.
Предвид усложнената в този период епидемиологична обстановка на ищеца е
предписано домашно лечение, включващо аналгетици, антикоагуланти и
леглови режим за поне 60 дни. Скоро след това е освободен от ЦСМП и се е
прибрал в дома си за осъществяване на предписаното лечение.
Екипът на ЦСМП не е присъствал на местопроизшествието, а се е
отзовал там след подаден сигнал. Към съдебната и медицинска документация
представени към ТД № 1369/21 г., няма представен фиш за преглед на
пациент от екип на ЦСМП.
За съпътстващите заболявания, които да налагат използването на бастун
14
от ищеца може да се съди единствено от наличната епикриза издадена от
СБР-НК-ЕАД-С.-филиал Хисар, където в раздела придружаващи заболявания
са вписани: Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност,
стенокардия, първична глаукома с отворен ъгъл/от 1974г-лекува се
консервативно/, хипотиреоидизъм/провежда заместителна терапия с Л-
тироксин/. Също така в анамнезата към тази епикриза са записани
оплаквания: От няколко години с болки в кръста, засилващи се при
физическо натоварване, продължително ходене и стоене прав. Към
документацията представена при хоспитализирането в това лечебно
заведение е вписано, че при ищеца има данни за лумбална спондилартроза -
Шст. В обективния локален статус е вписано, че страда от вертебрален
синдром, болезнени и ограничени движения в поясния дял на гръбначния
стълб, ригидна паравертебрална мускулатура.
При направената рентгенография на 19.07.22 г. се установи, че
фрактурите на горното и долното рамо на дясната срамна кост на ищеца са
срастнали, т.е.възстановена е стабилността и опорната функция на таза. Няма
рентгенови данни за костни увреди на елементите на дясната тазобедрена
става. От това може да се заключи, че дефицита в движенията на тази става не
произтича от травми на самата нея, а от обездвижването й през легловия
лечебен период. Тогава е нормално да настъпи втвърдяване на тази става,
което се преодолява с последваща рехабилитация и физиолечение.
Рехабилитацията би могла да постигне успех, дори и при извършването й в
домашни условия /ако има някакви пречки за посещение на специализирано
заведение или санаториум/. Съпътстващите заболявания, които се разгледаха
в отговора на въпрос № 9, не са във връзка със състоянието му към днешна
дата и нуждата от използване на бастун.
Към съдебната документация е представена Епикриза съм ИЗ №1926 от
СБР-НК-ЕАД-С.-филиал Хисар.В нея е вписано, че И. Р. М. е хоспитализиран
за физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно двигателен
апарат, с уточнена диагноза: Лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури; други спондилози с радикулопатия - поясен
отдел. В Анамнезата са съобщени няколко годишни болки в кръста,
засилващи се при физическо натоварване, продължително ходене и стоене
прав. В Обективния и Локалния статус отново се насочва вниманието към
гръбначна болка, болезнени и ограничени движения в поясния дял на
гръбначния стълб. Ако се проследят балнеопроцедурите, които са прилагани
върху ищеца при това санаториално лечение, то те отново са само по
отношение на поясната гръбначна болка. От всичко това може да се заключи,
че в представената Епикриза от Санаториалния филиал в гр.Хисар няма
упоменати болестни признаци по отношение на травмата, получена при
процесното ПТП - Счупване на дясната срамна кост.
Срамната/пубисната/кост оформя завършването на предната част на
тазовия пръстен, затварянето отпред на лявата и дясната част и съединяването
им с дебел лигамент наречен симфиза. Тя е изградена от спонгиозна кост.
15
Счупването на тази част от таза се получава или при директен
високоенергиен удар от страни, предаващ се от тазобедрената става към
симфизата, или при силово/с инерция/падане в седящо положение, със силен
натиск върху седалищните кости. Те са свързани със срамните кости и
натиска върху тях се предава към пубисните кости и се получава счупването
им. При така описаните механизми е много вероятно да се получи силово
сътресение, извиване или дори прегъване на гръбначния стълб в поясния
отдел. В този смисъл би могло при получаването на травмата - счупване на
срамна кост да се получи и вторично травмиране на гръбначния стълб в
поясния отдел. В конкретния случай имаме стари няколкогодишни болки в
кръста засилващи се при физическо натоварване. Твърде възможно е при
травмата от ПТП от 23.11.20г да се засили болката и в кръста.
Ползването на помощни средства се прилага винаги при прохождане
след продължителен леглови режим като част от лечението. В конкретния
случай след 60-ия ден, когато е започнато изправянето и прохождането на И.
М. задължително е било с две помощни средства. В началото и болката в
ДТБС е била по осезаема и това е било необходимо. При отслабването й и
достигане възможността за отпускане на десния крак на телесното тегло, е
преминато към използване на едно помощно средство - бастун. Неговото
използване е временно и е до момента на достигане на сигурност при
пристъпване и ходене и при решителното намаляване на болката в
тазобедрената област. В този смисъл използването на помощни средства е в
пряка връзка със счупването на тазовата кост и то продължава до около 6-7-
ия месец от травмата. При осъществения експертен преглед ищецът се яви
придвижвайки се самостоятелно, но бавно с използването на бастун. Създава
впечатление за несигурен прав стоеж. При направената контролна
рентгенография се обхвана предната част на таза и двете тазобедрени стави.
Оказа се, че и в двете тазобедрени стави са налични дегенеративни,
възрастови изменения, които отговарят на артрозен процес - двустранна
коксартроза - 2 степен. Погледнато широкообхватно при ищеца са на лице
няколко фактора за ползването на помощно средство:
-състояние след счупване на горното и долното рамо на дясната срамна
кост с постимобилизационно втвърдяване и нераздвиженост на ДТБС
съпроводена с болка в същата.
-налична двустранна коксартроза от 2 степен.
- артрозни дегенеративни,болкови оплаквания от поясния отдел на
гръбначния стълб съпроводени с болка в същия.
От показанията на свидетелката Красимира И.ова М.а /дъщеря на
ищеца/ се установява, че е пристигнала на мястото на ПТП непосредствено
след удара, като сочи, че е видяла баща си на земята, след което при
пристигане на екипа от ,,Спешен център‘‘ е поставен на носилка и откаран в
,,Спешен център‘‘, където му е направена рентгенография. Посочва, че
поради естеството на травмата и невъзможността за имобилизация с гипс е
16
бил на обездвижен на легло около 60 дни, като през този период се е нуждаел
от постоянни грижи за ежедневни дейности, баня и тоалет, които тя е
полагала. След този период е започнал да се раздвижва по няколко крачки и
седящ седнал по препоръка на лекар. Последвало е придвижване с две
патерици, като след период от 2 месеца придвижване с една, като
впоследствие с бастун. Твърди, че и досега ищецът се придвижва с бастун.
Сочи, че през целият период е изпитвал огромни билки и е приемал
болкоуспокояващи. Описва го като работлив и жизнен човек, който е
обработвал двора, като след ПТП се е затворил в себе си и не се среща с хора,
изпитва страх да излиза навън.
От показанията на свидетелката М.Д. М.а /съпруга на ищеца/ се
установява, че е била с него по време на ПТП, като са пресичали
кръстовището на пешеходната пътека на сигнал ,,зелено‘‘ на светофара.
Твурди, че след като светофарната уредба е светнала зелено, са се огледали и
са предприели пресичане, хванати за ръка. В средата на пешеходната пътека е
настъпило ПТП, при което в момента, в който автомобилът я удря, съпругът и
се ,,отцепил‘‘ от нея и се ,,завъртял‘‘. Посочва, че след преглед при ортопед е
предписан леглови режим за два месеца, като дъщерите им са се грижили за
него – хранен, обличане, баня и тоалет. Те са помагали при раздвижването и
изправянето след този период. Сочи, че е излязъл навън след 6 месеца, като
все още походката му е променена. Изпитвал е силни болки. Твърди, че е
станал затворен и не контактува с хора. Изпитва страх да се придвижва навън.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП – 23.11.2020 г.
за товарен автомобил ,,М.В.‘‘ с peг. № СТ **** ВТ, управляван от Н. М. П. е
налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, при ответното
застрахователно дружество - З.А.Д. „ОО.З.“ АД за периода от 18.08.2020г. до
17.08.2021г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
17
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
претенцията, която е получена от застрахователя на 17.05.2021 г.
По случая е заведена щета № 0411-040-0002-2021 - ПТП от 23.11.2020
г., по която е постановен отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение с изх. № 99-13777/17.08.2021 г.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на
ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, което е
установено с влязло в сила определение от 16.06.2021 г. по НОХД №
1528/2021 г. по описа на Районен съд - С.З., което се ползва със задължителна
сила за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от
следните травматични увреждания, а именно: от изслушаните по делото
съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания се установява
–-счупване на дясната срамна кост на таза и емоционален стрес и психически
дискомфорт, вследствие на преживян Психичен шок, или т.н. Остра стресова
реакция /ОСР/, кат оздравителният период на И. М. от травмата, получена
при ПТП на 23.11.20 г. е около 6-7 месеца - бил е на леглови режим 2 месеца,
18
след това бавно се е проучил да ходи и извършвал това 2 месеца с
проходилка, след това 2 месеца с патерици и на края е ползвал 1 бастун с
какъвто продължава да ходи и до сега.
Претърпеният от ищецът емоционален стрес и психически дискомфорт
е в пряка причинна връзка от инцидента с ПТП и от последвалото лечение,
което му е причинило болки и страдания близо една година. Към момента на
изследването негативните емоционални изживявания са намалили своята
острота и интензивност, без да са отзвучали напълно.
Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия характер на
уврежданията, претърпяните от ищеца травми, обстоятелството, че
възстановителният период е продължил над 6 месеца, през което време
движението му било силно ограничено и е изпитвал интензивни болки,
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е имал нужда от помощ
при обслужването и грижи от близки хора по време възстановителния период,
че е развил негативни психически последици от произшествието, изрязяващи
се в безпричинен страх от излизане навън.
Не на последно място следва да бъде отчетен и факта, че ищцецът е във
възраст, в която оздравителните процеси при фрактури протичат по – бавно.
От гореизложеното съдът счита, че обезщетението за неимуществени
вреди е в размер на 45 000 лева.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на
две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
19
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да са
налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно
на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно,
но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се
упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, което е
сторено от страна на пешеходеца.
В настоящия случай от заключението на автотехническата експертиза и
уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание се установява, че
пешеходецът е предприел пресичане при зелен сигнал на светофарната
уредба.
Мястото на удара е върху пешеходната пътека източно от кръстовището
на 2,91м. северно от южния бордюр на бул.“С.” и на около 2,81 м източно от
западния край на пешеходната пътека.
Ищецът е изминал 2,91 м. по пешеходната пътека и не са налице
обективни данни за внезапност. Т.е. той вече е бил на пешеходната пътека и
водачът е бил длъжен да го възприеме.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищците претендират лихва за забава от датата– 17.05.2021 г.
От представените доказателства се установява, че на 17.05.2021 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие, видно от
застрахователна претенция на ищеца с вх. № 99-11940/17.05.2021 г.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че
17.05.2021 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава.
20
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 880 лева.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат Е. Ж. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер 1 880 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 800 лв. за държавна такса и сумата от 450 лева за възнаграждения на
вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д. „ОО.З.“ АД със седалище и адрес на управление -гр.
С., *******, ЕИК **** да заплати на И. Р. М., с ЕГН: ********** с постоянен
адрес град С.З., ул. ****** сумата от 45 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
причинените увреждания от ПТП на 23.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.А.Д. „ОО.З.“ АД със седалище и адрес на управление -гр.
С., *******, ЕИК **** да заплати на адв. Е. И. Ж. от АК – С.З. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 880 лева за осъществена безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА З.А.Д. „ОО.З.“ АД със седалище и адрес на управление -гр.
С., *******, ЕИК **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
21
съдебната власт, сумата от 1 800 лв. за държавна такса и сумата от 450
лева за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
22