Р Е
Ш Е Н
И Е № 781
гр.Пловдив, 05. 08. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и
девети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Фаня Рабчева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1054/2020 г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17 във вр. с чл.2 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба на Р.П. Т.-Л.,
ЕГН – **********, с адрес ***, лично и
като законен представител на Д.А.Л., ЕГН – **********, чрез адв. Т.И., против Решение №
539/17.02.2020г. на Районен съд – IV гр.с. по
гр.д.№ 17905/2019г., с което е отхвърлена подадената от нея молба лично
и като законен
представител, против А.К.Л., ЕГН- **********,
с адрес ***, за защита от домашно насилие осъществено на 20.10.2019 г. и
02.11.2019 г.; осъдена е да заплати по сметка на РС - Пловдив сумата от 25 лв. разноски за производството,
както и е осъдена да заплати на А.К.Л., ЕГН **********, сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважи подадената молба.
Въззиваемата страна А.К.Л., ЕГН- **********, с адрес ***, чрез
адв.М.Б., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с
доводите на страните, прие за установено следното:
Пред
Районен съд – Пловдив по реда на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, придружена с декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, е подадена молба от Р.П. Т.- Л., лично и като законен представител на Д.А.Л.,
против А.К.Л.. В молбата е посочено, че молителката и ответника имат
общо дете Д.А.Л. което е болно от диабет. Родителите живеят разделено и майката
сама отглежда детето. На 20.10.2019 г. ответникът посетил детето, защото било
болно и се държал враждебно и агресивно. На 02.11.2019 г. взел детето при себе
си без да вземе необходимият му инсулин. Не върнал детето до вечерта и не му
позволил да се обади на майка си въпреки неговото искане и плач. През нощта
детето вдигнало температура, но не му било дадено лекарство. Изложени са
твърдения за осъществени предишни насилствени действия от бащата спрямо детето
застрашаващи живота и здравето му, както и отправяне на заплахи към майката за
лишаване от родителски права. Заявява се наличие на психични проблеми у
ответника изискващи задължително лечение. Към молбата прилага Декларация
по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и при отговорността
съгласно чл.313 от НК.
Ответникът А.К.Л. депозира Писмен отговор, с който
изцяло отрича осъществяването на заявените актове. Посочва, че на
20.10.2019 г. е отишъл да вземе детето от дома на майката, но му е отказано. На
02.11.2019 г. отново посетил дома на майката и взел детето, което било
предадено само с инсулин за през деня. Това била честа практика на майката с
цел връщане на детето вечерта. Затова бащата разполагал в дома си с всичко
необходимо за отглеждане на детето включително и задължителните му лекарства.
На следващия ден върнал детето в дома на молителката в добро състояние.
В хода на производството е приет
по делото Социален доклад, изготвен от ДСП - Пловдив. Разпитани са и
допуснатите на страните свидетели, а именно М. Ж. /без родство/ и К.К. /без
родство/, а така също са разпитани като свидетели психолозите В.У. и М.Р.,
които са осъществили контакти с родителите между двата коментирани акта на
насилие. Приложени са изготвената справка за съдимост и писмо от ЦПЗ затова, че
А.Л. не е осъждан, не е посещавал амболаторията на ЦПЗ - Пловдив и не е лекуван
в центъра.
Районният съд, за да отхвърли
молбата с атакуваното решение, излага
основни съображения, че уважаването на молбата за защита от домашно насилие
предполага установяване на факти безспорно сочещи момента, място и начина на осъществяване
на действия от ответника спрямо молителите, които биха могли да се определят
съобразно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН като насилие. По делото се е
установило, че няма спор между страните, че същите са бивши съпрузи и имат
родено от брака дете, което е с диабет-инсулинозависим тип. Нямало е и спор, че
на визираните дати 20.10.2019 г. и 02.11.2019 г. между страните е осъществен
контакт по повод осъществяване на режима на лични отношения между детето и
бащата, както и, че на 02.11.2019 г. бащата е взел Д. в дома си, където е
пренощувала. Районният съд е наложил правни изводи, че не са били ангажирани
доказателства от страна на молителката установяващи пряко или косвено
осъществяване на действия от ответника в присъствието на молителката и или детето,
които биха могли да се определят като заплаха за тяхното физическо, психическо
и емоционално състояние. Позовала се е и на показанията на свидетелите Р. и У.,
провели са разговор с детето по повод възниквалия конфликт се установява, че то
е емоционално привързано към баща си, не изпитва страх от него, и не е
забелязало поведение, което да се определи като агресивно или смущаващо за
него.
С подадената жалба
от Р.П. Т.-Л. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното
решение и затова счита същото за неправилно. По- конкретно,
въвежда оплаквания, че Районният съд е извършил неправилна преценка на
събраните по делото доказателства и е посочил, че няма извършен акт на домашно насилие.
Поддържа, че решението е голословно, бланкетно и не съдържа никакви изводи за фактите и правото.
Въззиваемата
страна А.К.Л. счита, че жалбата
е неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.
ПдОС, в настоящия
съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗЗДН предвижда общо 6
групи мерки за защита от домашно насилие,
съответно чл.2 ал.1 дефинира принципното понятие домашно насилие – всеки
акт на психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личните права,
извършено спрямо лице, което се намира в родствена връзка. В конкретния случай,
въз основа на разпитаните
свидетели не се установяват твърдяните факти с молбата. Свидетелката М. Ж. е заявила, че
не знае какво се е случило на датите 20.10.2019г. и 02.11.2019г., респ.
св. К.К. също е казал, че точно в тези моменти на датите 20.10.2019г. и 02.11.2019г. не е присъствал.
Допълнително разпитаните свидетели Р. и
У., които са психолози, са дали
показания, че познават детето, като от рискова група, и неговите родители. Знаят за какво се води
това дело, но посочват, че не са присъствали на инцидент или настъпил конфликт
между страните. При тези събрани гласни доказателства, които не противоречат и
на данните по делото, няма как да се приеме за доказан акт за насилие, при
положение, че разпитаните четирима свидетели не са били очевидци на твърдяните
да са се случили действия. Психолозите са казали, че детето, след разговор с
тях, не е подало притеснителна
информация.
Обжалваното решение се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно правния
резултат жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна Л. сумата 400
лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
Оставя в сила Решение № 539/17.02.2020г. на
Районен съд – IV гр.с. по гр.д.№ 17905/2019г.
Осъжда Р.П.
Т.-Л., ЕГН – **********, с адрес ***, да
заплати на А.К.Л., ЕГН- **********, с
адрес ***, сумата 400 лв. за
направени разноски във възз. гр.д.№ 1054/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
V гр. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :