№ 749
гр. Сливен, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230102977 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. П. Т. от гр. Сливен
срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 22.12.2017 г., в качеството си на потребител,
сключил с ответника Договор за потребителски кредит Стандарт №
********** със заемна сума от 2500,00 лв. Ищецът се задължил да върне
кредита в срок до 21.01.2020 г., на 24 месечни вноски от по 154,55 лв., при
уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР - 49,89 %. В
договора било уговорено и възнаграждение за кредитора за закупен пакет от
допълнителни услуги на стойност 3001,20 лв., като общата сума по договора
възлизала на 6710,40 лв.
В периода от началото на 2018 г. до 13.01.2021 г. ищецът заплатил на
ответника по договора за потребителски кредит сума в общ размер на 4642,60
лв.
Изложените от ищеца факти били установени в производството по гр. д.
№ 3047/2021 г. по описа на СлРС, по което с влязло в сила решение били
отхвърлени установителните искове на кредитора за установяване на
вземанията му срещу длъжника по същия Договор за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен, поради противоречие с
1
императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма, не е налице съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по
кредита, тъй като същият е посочен грешно. В мотивите на решението по гр.
д. № 3047/2021 г. по описа на СлРС също било прието, че установената
разлика в посочения ГПР и действителния такъв нарушава императивните
норми на ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен и
кредитополучателят дължи единствено чистата стойност на кредита. Предвид
изложеното ищецът сочи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и на
основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита от 2500,00 лв.,
а разликата между нея и заплатената от него сума от 4642,60 лв. в размер на
2142,60 лв. са недължимо платени на ответника. Ето защо моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява
становище за допустимост на иска, но неоснователност по същество. Не
оспорва наличието на сключения договор за кредит, както и че
кредитополучателят му е заплатил по договора сумата от 4642,60 лв. Излага
обаче, че мотивите на съдебното решение нямат сила на присъдено нещо и не
се ползват с обвързваща сила. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност
на договора на всички изложени от него основания, като изтъква, че е спазена
изискуемата от закона форма, а изчислените ГЛП и ГПР по кредита
отговарят на изискванията на ЗПК, както и че възнаграждението за закупени
допълнителни услуги не следва да се включва в изчисляването на ГПР. Моли
за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и претендира
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения
иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит
2
Стандарт № ********** от 22.12.2017 г., по силата на който на ищеца е
предоставена сумата от 2500,00 лв. и по който ищецът е заплатил на
ответника сума в общ размер на 4642,60 лв.
Представено е и писмено споразумение към договора за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги.
В Договора са описани следните параметри - отпусната сума в размер
на 2500,00 лв., при ГЛП 41,17 % и ГПР 49,89 %. Ищецът дължи и заплащане
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на стойност
3001,20 лв., като по точи начин общата сума за връщане възлиза на 6710,40
лв., платима на 24 равни месечни вноски от по 279,60 лв. всяка.
От представените преписи на съдебни решения по описа на СлРС и
СлОС се установява, че предявените от кредитора установителни искове за
установяване на вземания по процесния договор за кредит с ищеца са
отхвърлени като неоснователни с влязло в сила решение на
първоинстанционния съд.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 2142,60 лв., представляваща
недължимо платена сума по недействителен, нищожен Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 22.12.2017 г., поради
начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 06.07.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и
доказан.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума в размер на
2500,00 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
3
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по кредита и
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,89 %, а договорната лихва е
41,17 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти
и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидено и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3001,20 лв., което
надвишава размера на отпуснатия кредит от 2500,00 лв. Това поставя
потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му
по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая,
като неспазено изискване на посоченото законово основание.
4
Самото Споразумение към договора за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, за които се претендира заплащането на
възнаграждение, също е недействително. Възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в споразумението, нито в договора за потребителски
кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази
връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Наред с това заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само
за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено
и в самото Споразумение и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
реално предоставена и използвана по време на действието на сключения
между страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати възнаграждение за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
По изложените съображения процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно
чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане
единствено на предоставения му заем в размер на сумата от 2500,00 лева, а
разликата, за която страните не спорят, в размер на 2142,60 лв., която е
заплатена над размера на получения кредит, се явява недължима, като
получена при начална липса на основание, поради което тази сума следва да
бъде върната на потребителя, в който смисъл е и предявената претенция.
Присъдената сума се дължи, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаването на
осъдителната претенция.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 485,70 лева, от които 85,70 лева - заплатена държавна
5
такса и 400,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца за неоснователно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по иска е 300,00
лв. плюс 7 % за горницата над 1000,00 лв. или общо в размер на 379,98 лв.
Наред с това следва да се отчете, че пълномощникът на ищеца е реализирал
пълноценно процесуалната си роля за защита правата на доверителя си,
поради което заплатеното адвокатското възнаграждение от 400,00 лв. не се
явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ж. к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на Т.
П. Т., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 2142,60 лв. /две
хиляди сто четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по недействителен, нищожен Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** от 22.12.2017 г., поради
начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 485,70 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6