РЕШЕНИЕ
№. 482
гр. Пловдив, 18.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 173 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Р.А.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, срещу решение № 2146 от 02.12.2021 г., постановено
по а.н.д № 6240 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, X – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 16-53/18.08.2021 г., издадено началник на отдел „Рибарство и контрол‘‘ – Южна
България‘‘ гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 400
лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че административното производство е
проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в
наказателното постановление /НП/ и акта за установяване на административното
нарушение /АУАН/ не се съдържа ясно описание на деянието, тъй като липсват
данни какъв е водният обект, на който се твърди да е извършван нерегламентиран
риболов, нито дали този обект е сред риболовните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗРА. На следващо място при налагане на санкцията наказващият орган не
съобразил затрудненото имуществено състояние на наказания и влошеното му
здравословно състояние, нито изложил мотиви относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
3. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури, не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 16-53/18.08.2021
г. на началник отдел „Рибарство и контрол‘‘ – Южна България‘‘ гр. Пловдив към
ГД ИАРА. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 0018328
от 23.06.2021 г., съставен от Ц.И.Б.– на длъжност началник сектор „Рибарство и
контрол‘‘, отдел „Рибарство и контрол –
Южна България‘‘ гр. Пловдив към ГД ИАРА. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното: При проверка, извършена от контролни органи при ИАРА на 23.06.2021г.
в 23:45 часа на яз. Пясъчник в района на „Топлата вода“, общ. Хисаря, било
установено, че Р.А.Д. лови риба с два броя въдици, потопени във водата в
работно положение, със закачена примамка на куките. Риболовът се извършвал в
тъмната част на денонощието, с което било извършено нарушение на чл. 24, ал. 6
от ЗРА.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и му бил връчен като същият
вписал собственоръчно следното обяснение: „виновен съм“.
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. 66, ал. 3 от ЗРА наложил на нарушителя
глоба в размер на 400 лева. В мотивите си органът посочил, че за определяне
размера на наказанието отчита тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното
състояние на деца. Органът отрекъл маловажността на деянието, тъй като същото
било в несъответствие с основните принципи по чл. 1, ал .2 от ЗРА.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд бил разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта. Същият пояснява, че имало
поставени 2 броя въдици, като нарушителят бил на брега и ловял рибата.
8. При така установената фактическа обстановка
районният съд приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна,
така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съдът изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване
размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Страните
не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и
по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат
повторно възпроизвеждани.
Възраженията на касатора са неоснователни. Не се установяват сочените в жалбата съществени процесуални нарушения. Правилото
на чл. 24, ал. 6 от ЗРА допуска любителски риболов през тъмната част на денонощието
само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември,
извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1, но само в рибностопански обекти по
чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9 - ежегодно със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния
директор на ИАРА.
В случая обстоятелството, че язовир Пясъчник, общ. Хисаря не е сред
посочените в заповедта по чл. 24, ал. 9 от ЗРА места за любителски риболов през
тъмната част на денонощието като отрицателен факт не изисква изрично
отбелязване в АУАН и НП. Обстоятелството, че отговорността на нарушителя е
ангажирана за нарушение по чл. 24, ал. 6 от ЗРА имплицитно съдържа и този
елемент от става на нарушението, а именно, че риболовът е извършен в
рибностопански обекти, който е извън определените по съответния ред.
Това обстоятелство еднозначно се потвърждава от приложената по преписката
заповед № 09-353/02.04.2021г. на
министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 24, ал. 9
от ЗРА са определени рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА,
разрешени за любителски риболов през тъмната част на денонощието. На
територията на област Пловдив, от която е част и община Хисаря, този вид
риболов е разрешен единствено в язовир Въча.
След като нарушителят е извършвал любителски риболов през тъмната част на
денонощието на нерегламентирано за целта място, без съмнение е реализиран и
състава на вмененото му административно нарушение, което обстоятелство същият
не е отрекъл и за което именно негово поведение е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност. При това положение не се
установява правото му на защита да е ограничено, нито да е била възпрепятствана
възможността да разбере, с кои точно сови действия и при какви обстоятелства е
извършил административното нарушение.
За неспазване на посочената забрана чл. 66, ал. 3 от ЗРА предвижда
наказание глоба от 400 до 650 лв. В случая санкцията е наложена в предвидения
минимален размер, поради което не търпи допълнителна корекция.
Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната
инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента
на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези; поредността на нарушението; постигане целите на
наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна
отговорност; отношението на извършителя към извършеното и към последиците от
извършеното; възрастта и имотното състояние на извършителя.
В случая единственият релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт е,
че нарушителят е извършил нарушение от посочения вид за първи път и последното
би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Самостоятелно това обстоятелство не придава нужното качество на деянието, за да
се обоснове неговата маловажност, т.е на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. От
друга страна, засегнатият кръг на обществени отношения, регулирани от ЗРА, целево
е насочени към спазване на правилата за отговорен риболов в унисон с развитието
на любителския риболов. Извършеното в случая нарушение не се установява да е
извършено в условията на извънредна необходимост, нито в хипотезата на
законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес на дееца
пред защитените обществени отношения. В конкретния случай нарушителят се стреми
да избегне административнонаказателна отговорност без наличие на подкрепящи
тезата му обективни факти и обстоятелства, сочещи на маловажност на случая,
което изключва непропорционалността на държавната намеса.
Тезата на жалбоподателя за маловажност на случая поради влошеното му
здравословно състояние е несъстоятелна. В тази насока районният съд правилно и
обосновано е съобразил, че здравословният статут на нарушителя в случая не оказва смекчаващо влияние върху
конкретната обществена опасност на деянието. Същият въпреки представените
медицински епикризи се явява разколебан и от факта, че въпреки соченото влошено
здравословно състояние, нарушителят е установен да извършва противоправно
поведение в нетипичен час – около полунощ, на територия, извън съответно
населено място, което безспорно подкрепя извода за преднамереност в действията
му, която се явява типична са случаите на нерегламентиран риболов.
Възраженията за затруднено финансов положение на оспорващия не се подкрепят
с доказателства. Дори не се твърди нарушителят да е безработен, респ. да няма
доходи. При това положение не може да се извърши и обоснована преценка дали
наложеното наказание е несъразмерно тежко на действителното икономическо
състояние на наказания. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на
наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно
аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът
в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2146 от 02.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6240 по описа за
2021г. на Районен съд – Пловдив, X – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.