№ 179
гр. Харманли, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20255630100832 по описа за 2025 година
Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Предявен е иск от Й. В. В., с ЕГН **********, от гр. Харманли,чрез адв. Л. Б.,от
САК против „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, ул.Сребърна 16, бл.Парк Лейн Офис Център представлявано от Св. Ю.
А...
Ищцата твърди, че била страна по Договор за потребителски кредит № 720902 от
05.10.2024г. подписан с ответното дружество - Ай Ти ЕФ Груп“ АД. Излага аргументи за
нищожността на сключения между страните договор.Въз основа на изложеното, ищцата
моли съдът да обяви Договор за потребителски кредит № 720902, сключен на 05.10.2024 г.
между Й. В. /ищец/ и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ******** /ответник/ за НИЩОЖЕН, поради
противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. I от ЗЗД.Разпределена по пера
общата сума по договора е следната - 3 000 лв. главница, 1699,34 лв. лихва по договора, 150
лв. - такса за разглеждане на документи и 4 390,56 лв. неустойка за непредоставяне на
обезпечение. При условията на евентуалност,съда да признае за установено по отношение
на „Ай Ти Еф Труп“ АД, че клаузата, предвиждаща неустойка за непредставяне на
обезпечение в срок в размер на 4 390.56 лева, е НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД. Моли,съда да осъди ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на Й. В. сумата в размер
на 2 400 лв., която е изплатена от нея на ответника по един нищожен договор и представлява
неоснователно обогатяване.Моли, да бъдат присъдени разноски, както и да се присъдите
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
С исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за
потребителски кредит № 720902 от 05.10.2024г.;Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № 720902;Платежно нареждане за предсрочно погасяване на кредита;
Удостоверение за липса на кредитно задължение и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор ответника, с който счита Договор
за потребителски кредит № 720902 от 05.10.2024г.;за действителен и излага становище в
тази насока.Моли,да се отхвърли исковата претенция като неоснователна , необоснована и
недоказана.Моли,да бъдат присъдени разноски.Оспорва направените с исковата молба
1
доказателствени искания.С отговора ответното дружество представя: Договор за
потребителски кредит № 720902;Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит №
720902;Приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № 720902;Приложение № 5
към Договор за потребителски кредит № 720902;Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № 720902;Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими към
Договор за потребителски кредит № 720902;Стандартен европейски формуляр за
представяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит.
В съдебно заседание ищеца не се явява не се представлява.Постъпило е писмено
становище от пълномощника.Приложен е списък за разноски в производството по чл.80 от
ГПК.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание не се явява.Представено е
становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното: страните по делото са в облигационни
отношения.Сключили са Договор за потребителски кредит № 720902/05.10.2024г.
Неразделна част от договора са Общи условия към договор за потребителски кредит. Приети
са още: погасителен план с дата на първо плащане 05.11.2024 г. и дата на последно плащане
– 05.10.2026 г., 23 вноски по 202,06 лева и
една вноска по 201,96 лева. В плана е посочен размер на главницата, лихвата и такса, размер
на вноска по кредита, и общ размер на месечната вноска, Стандартен европейски формуляр,
Представя се Удостоверение за липса на кредитно задължение от 10.07.2025г.,от което е
видно,че към датата на издаването му,предоставения кредит е погасен изцяло.В този смисъл
е представено Платежно нареждане за предсрочно погасяване на кредита.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи: Безспорно се установява, че между страните е сключен договор, който по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради
което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148
от Закона за защита на потребителите. Категорично е установено предоставянето на сумата
по кредита в размер на 3000.00 лева.Основните възражения на ищеца са относно неустойка
в размер на 4 390,56 лв.
Съда на основание чл.7 ал.3 от ГПК е длъжен служебно да следи за неравноправни
клаузи по договор с потребител.При преглед на доказателствения материал съда намира , че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно тази разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая. в исковата молба са изложени твърдения за това, че не е спазено изискването на
чл.-11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради наличието на други разходи, освен лихвата, които е следвало
да бъдат включени в него. При така изложените твърдения, ищецът основава претенцията си
на неизпълнение на задължението на ответника "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД да посочи в договора
за кредит ГПР, съдържащ всички реални разходи за потребителя.
В този насока са и дадените в т.55 на Решение от 21 .04.2024г. по дело С714/2022
на СЕС : "с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3 буква Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент.
В настоящия случай се установява начисляването на договорна неустойка, в
размер на 4 390,56 лева, поради което се доказват твърденията на ищеца за наличието на
2
този разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.
Съдът намира този извод за валиден, доколкото в чл. 4 от Приложение № 5,
неразделна част от Договора за потребителски кредит е уговорено, че "Горепосочената
неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от
Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната
погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита,
включително при предсрочно погасяване на кредита". При тези данни размерът на ГПР ще
надхвърли законовото ограничение.Поради изложеното, посоченият в договора ГПР от 65,
00%, не отговаря на действителния такъв, а реалният му размер е 207,99%. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл.68 г ал.4 във вр. с чл.68д ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. ГПР представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в
договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК. Годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, се счита за нищожна.Съдът
намира, че поради тези особености на сключения между страните договор, клаузата за
неустойка е уговорена в отклонение от функциите, предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД /в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.
С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия служебно да
установява нищожност, намира, че начислената по договора неустойка не се дължи поради
нищожността на клаузата от договора, която я урежда. В допълнение, съобразно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията, е нищожна.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира така предявения н иск за
обявяване нищожността на процесния договор за кредит за основателен, поради което
същият следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск за обявяване нищожността на целия договор за
кредит, съдът не се произнася по предявения евентуален иск.
Съгласно чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне. Съобразно така посочената разпоредба и с оглед допуснатите и събрани по делото
доказателства, съда приема, че в настоящия случай фактическият състав чл.55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД е осъществен и доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване поради
следните съображения:
Първият фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване
на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната
липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за
получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на
сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на
ПЛЕНУМ на ВС.По делото е прието Платежно нареждане за предсрочно погасяване на
кредита.Видно от същото ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 2 658,77лв. на
26.06.2025г.; След направеното плащане ответника е издал Удостоверение за липса на
3
кредитно задължение.Тези писмени доказателства представени от ищеца не са оспорени от
ответника.Съда счита ,че сумата от 2 658,77лв. платена от ищеца на ответника не му се
дължи и същата следва да бъде върната.
Относно разноските по делото, съгласно чл.81 от ГПК:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и съгласно,
представения по делото списък, по смисъла на чл.80 от ГПК, в полза на ищеца по следва, да
се присъдят направените разноски за възнаграждение за упълномощен адвокат при
условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.След преценка на фактическата и правна сложност на
делото,материалният интерес, изготвените от пълномощника искова молба и
становище,съда,определя хонорар в размер на 480,00 лева.Преценката се извърши по
следните съображения.По отношение на възнаграждение за адвокатски хонорар, на
процесуалния представител на ищеца, е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от
ответника "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД. Делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, като по този вид искове към момента вече е формирана постоянна и
непротиворечива практика на съдилищата. Проведено е едно открито съдебно заседание, на
което не се е явил пълномощника.В такъв смисъл е и становището на въззивната инстанция-
Определение № 598/17.06.2025г. постановено по ВГД №433/2025 по описа на ОС Хасково.
С Определение № 617/12.08.2025г. ,съда е освободил ищеца от заплащане на
държавна такса и разноски в производството.Разноски в производството не са
направени.Дължимата държавна такса следва да бъде присъдена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11,
ал.1,т.10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № 720902 от 05.10.2024г., сключен между
Й. В. В., с ЕГН **********, от гр. Харманли,като кредитополучател и „Ай Ти ЕФ Груп“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец,
ул.Сребърна 16, бл.Парк Лейн Офис Център представлявано от Св. Ю. А.ато кредитор.
ОСЪЖДА „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул.Сребърна 16, бл.Парк Лейн Офис Център
представлявано от Св. Ю. А., ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. В., с ЕГН **********, от гр.
Харманли, ул.С.Р. * заплатените такси и съдебно-деловодни разноски в размер на 480, 00
(четиристотин и осемдесет) лева, представляващи разноски по делото – за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул.Сребърна 16, бл.Парк Лейн Офис Център
представлявано от Св. Ю. А., ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. В., с ЕГН **********, от гр.
Харманли, ул.С.Р. *,сумата от 2 658,77лв. платена без основание на ответното дружество по
Договор за потребителски кредит № 720902/05.10.2024г, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда- 21.07.2025 г., до окончателното изплащане на
вземането
ОСЪЖДА „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул.Сребърна 16, бл.Парк Лейн Офис Център
представлявано от Св. Ю. А., ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. В., с ЕГН **********, от гр.
Харманли, ул.С.Р. *
ОСЪЖДА „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
4
управление гр. София, р-н Лозенец, ул.Сребърна 16, бл.Парк Лейн Офис Център
представлявано от Св. Ю. А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Харманли сумата 369.59
лева,представляваща държавна такса по предявения иск,от плащането и ищеца е освободен
с Определение № 617/12.08.2025г. постановено по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5