Р Е Ш Е Н И Е
№239
гр. Хасково., 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Х., в открито съдебно заседание на четиринадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева,
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №36/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „В. **“
ЕООД, гр.Х., подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №ФК-677-0073661/27.10.2020 г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена
ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 3
дни“.
В жалбата се развиват доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място се твърди, че при
издаването ѝ било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в непълнота и неяснота в мотивите. В нея било посочено, че в обекта е
констатирано наличие на регистрирано и работещо фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП. Липсвала обаче изрична констатация, че ЕСФП с всички
средства за измерване, включени в състава ѝ, в това число и нивомерната
система, не отговаряли на изискванията на § 8 от ПЗР на НИД на Наредба Н - 18
от 13.12.2006 г. Посочено било веднъж, че от извършената справка в информационната
система на НАП било установено, че за периода от 20.04.2020 г. до 01.10.2020 г.
към НАП, по изградената дистанционна връзка, не били изпращани данни от
нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично
подавани на всеки шест часа чрез ФУ, след което било записано, че от извършена
справка в информационния масив на НАП – ПП „ФУДВ“ се установявало, че
необходимите данни за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обекта не били предавани към НАП по установената дистанционна
връзка за период 01.04.2020г. до 01.10.2020 г. Това водило до неяснота на
описаните и възприети за доказани от административния орган факти. В същото
време се твърдяло, че за периода от 20.04.2020 г. до 01.10.2020 г. в обекта
била осъществявана търговска дейност. При това положение липсвала логическа
връзка между констатациите и правните изводи, до които стигнал
административният орган, за неспазването на реда за подаване на данни по чл.118
от ЗДДС в НАП. Именно това обосновавало несъответствието на изложените в
заповедта мотиви с изискването на чл.59, ал.2 от АПК. Процесуалното нарушение
ограничавало правото на адресата на акта. На следващо място се счита, че
заповедта е издадена при липса на правно основание и в несъответствие с
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Изложени били теоретични положения, без
да била посочена конкретната тежест на нарушението и на последиците от същото.
При положение, че се сочили конкретни обстоятелства, взети предвид при
определяне на продължителността на мярката, следвало тези обстоятелства да са
точно и ясно визирани, а също и това как същите оказвали влияние на решението
на административния орган и на извода му за тежестта на нарушението. Освен
това, неправилно било посочено и прието от органа, издал административния акт,
че нарушението „запечатване на търговски обект“ било констатирано при
извършената проверка на място в обекта. Напротив, при извършената на 01.10.2020
г. проверка липсвала констатация за каквото и да е нарушение, извършено от
страна на дружеството. От проверката в обекта не било констатирано нарушение на
реда и начина на подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Всички конкретно
установени факти в протокола за извършване на проверка сочили, че в обекта
имало монтирано, регистрирано, въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство, в случая ЕСФП, с изградена дистанционна връзка с НАП. Посочена била
датата на регистрация на същото в НАП - 02.01.2020 г. Така, щом това устройство
било регистрирано в НАП, то това означава, че ФУ отговаряло на съответните
изисквания на наредбата и била установена дистанционна връзка с НАП по данъчния
терминал, за което свидетелствало върнатото потвърждение. За извършеното
проточване на гориво от трите колонки в обекта, както и от изведените два броя
Z отчети при поставената „Х“ задача, било установено, че от ЕСФП била изпратена
и постъпила в НАП по изградената дистанционна връзка точна и пълна информация.
Не било установено разминаване и между фактически наличните пари в касата и
тези по ФУ. Констатирано било, че в обекта, съгласно изискванията на наредбата,
се водила и КДФО за наличното ФУ. Тоест, не били констатирани никакви
нарушения, които можело да доведат до укриване на приходи. От извършена
последваща справка в информационната система на НАП било установено, че от
монтираната в обекта ЕСФП за периода 20.04.2020г. до 01.10.2020 г. нямало
изпращани данни от НИС за наличните количества горива, подавани автоматично към
НАП, макар, че за този период от извършената справка в ИС на НАП в ПП „ФУДВ“ от
подадените ДФО, било установено да били извършвани продажби на гориво от
обекта. Не било налице твърдяното нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При положение, че ЕСФП, с всички свързани към нея
елементи, работило, то това означавало, че не била прекъсната дистанционната
връзка с НАП. Какви данни същото подавало по монтирания данъчен терминал,
нямало как да бъде установено от дружеството. Липсвала логика да се приеме, че
задълженото лице направило така, че ФУ да предава другите данни, а данните за
наличните количества горива от НИС да не подава към НАП на посочения интервал
от време. Същевременно от констатацията на проверяващия орган се виждало, че
при монтиране и въвеждане в експлоатация на тази ЕСФП по изградената данъчна
връзка с НАП били предавани всички данни, вкл. и тези от нивомерната система,
след което по причини, за които дружеството нямало никаква вина, от ФУ не били
получавани данни за НИС, като същевременно били получавани другите данни, които
също се предавали автоматично от ФУ. В случая, от обективните данни не се
установявало по безспорен начин извършването на нарушението. За всеки един ден
се изпращала информация към сървъра на НАП за дневните отчети от ФУ и същата била
постъпила. Макар от ФУ да не били предавани данните от НИС на всеки шест часа, то
тази информация била генерирана в паметта на устройството, а също била налична
и приложена в КДФО и винаги можело да бъде извлечена и проверена от НАП. Не
можело да се приеме за безспорно установено, че дружеството нарушило реда и
начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото административният
орган не установил по категоричен начин каква била причината, поради която за
посочения период не били предадени автоматично данните от НИС за наличните
количества гориво, на всеки шест часа, дали в случая ставало дума за пропуск в
създадената организация в ТО, за пропуск от страна на приходната администрация
или на независещи от човека фактори, технически проблем. В жалбата се навеждат
и доводи за несъразмерност на продължителността на ПАМ. Предвид изложените
съображения се моли съдът да отмени заповедта за ПАМ. Претендират се разноски
по делото.
Ответникът, Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен
вид и в съдебно заседание, изразява становище в насока законосъобразност на
заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Х., като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Протокол за извършена
проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0073548/01.10.2020 г., на 01.10.2020 г., в 11.00
ч., в присъствието на Я. П. С. – управител, длъжностни лица в ЦУ на НАП са
извършили проверка в обект „бензионостанция“, находящ се в с.К., ул.„А.“ №.,
общ.Х., стопанисвана от „В. **“ ЕООД.
В протокола е вписано, че в обекта се
извършва продажба на дизелово гориво, бензин и пропан-бутан. В него били
разположени четири броя подземни стационарни резервоари за съхранение на
горивата, 4 бр. броя колонки за зареждане на гориво с 3 бр. пистолети. В обекта
била монтирана 1 бр. ЕСФП (електронна система за фискална памет). Представени
били КАФО, свидетелство за регистрация на ЕСФП. При започване на проверката бил
отпечатан отчет от НИС, посочващ наличието на гориво в резервоарите, както
следва: резервоар №1 – 5571 л., резервоар №2 – 5580 л., резервоар №3 – 9425 л.,
както и показания на ел. броячи на пистолетите в бензиностанцията. След
проточването на горивото бил отпечатан нов „зет“ отчет от ЕСФП и на
електронните броячи на пистолетите на бензиноколонките. Не се установила нова
разлика от фактически проточеното гориво по показанията на електронните броячи.
Зададена била „Х“ задача, при която се установило, че за издадените 2бр. „зет“
отчети настъпила коректна точна информация в НАП. ЕСФП било въведено в
експлоатация на 02.01.2020 г. В протокола е посочено Я.С.да се яви в НАП, опис Х.,
на 12.10.2020 г., като представи 1бр. писмени обяснения за липсата на
предоставени периодични данни от НИС от 20.04.2020 г.
В ПИП сер.АА №0073661 от 16.10.2020
г. е посочено, че при извършена на 01.10.2020 г. проверка на търговски обект –
бензиностанция, находаща се в с.К., ул.“А.“ №*, стопанисван от „В. **“ ЕООД, в
хода на извършени контролни действия относно удостоверяване предаването на
данни в НАП от регистрираната в обекта ЕСФП, марка „Ойл сис“ 2.0 DKL, с
конкретно посочени индивидуализиращи характеристики, било установено, че за
периода от 20.04.2020 г. до 01.10.2020 г. липсвали данни от НИС – TLS за
наличните количества гориво, подавани автоматично на всеки шест часа.
Отбелязано е, че за посочения период в търговския обект била извършвана продажба
на горива, което се потвърждавало от издадените дневни финансови отчети,
съхранявани в КДФО за 2020 г., и от справки в информационните масиви на НАП. За
същия период от време не били изпращани данни от НИС за наличните количества
горива, автоматично подавани на всеки 6 часа чрез ЕСФП по установена
дистанционна връзка към НАП.
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-677-0073661/27.10.2020 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„г“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.3, във вр. с чл.3, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, на „В. **“ ЕООД, гр.Х.,
представлявано от Я. П. С., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
– запечатване на търговски обект– „бензиностанция“, находяща се в с.К., ул. „А.“
№*, и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на основание чл.186, ал.1 и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В заповедта е посочено, че при
извършена на 01.10.2020 г. проверка на търговския обект било констатирано, че
дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.2 от Наредба №Н -
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
спазило изискванията на цитираната наредба, като не предавало по установената
дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Записано
е, че при проверката е установено, че в горепосочения обект е налична 1 бр.
ЕСФП модел Ойл Сис 2.0 – Д - КL, с ИН на ФУ OS006057 и ИН на ФП 58007389, с
бензиноколонки тип - ADAST 8951.31, нивомерна система тип „ТLS-2“, ЦРУ-РС и ФП
DATECS FP800 1 бр., БИМ № 169/FS от 01.04.2019г., регистрирана в НАП с рег.№
4373934/02.01.2020 г. След проверка в информационните масиви на НАП било
установено, че за периода от 20.04.2020 г. до датата на проверката – 01.10.2020
г., не били предавани данни от нивомерната измервателна система за наличните
количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа. Описано е, че в
обекта били налични 4 бр. подземни стационарни резервоара за съхранения на
горива от които 3 бр. функциониращи и 1 бр. неработещ. Последно предадените
данни от НИС за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест
часа, били от дата 20.04.2020 г. в 07:12:02ч., което било видно от справка за
регистрираните регулярни съобщения за налични количества горива, измерени от
НИС за ЕСФП с ИН на ФУ OS006057. По време на проверката се установило, че за
периода от 20.04.2020 г. до датата на проверката в търговския обект били
извършвани продажби на гориво, което се потвърждавало от изведените дневни
финансови отчети, съхранявани в КДФО за 2020 г., и справка в информационните
масиви на НАП. От извършена справка в информационния масив на НАП - програмен
продукт „ФУДВ“, за период 01.04.2020 г. до 01.10.2020 г., се установило, че
необходимите данни за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обекта не били предавани към НАП по установената дистанционна
връзка. Така били нарушени разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с Приложение №1 от ПЗР към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ - Функционални
изисквания, раздел III б, точка 1, буква „е“, предл. последно, във вр. с
чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС, което се явявало основание за прилагане на
принудителната административна мярка.
Видно от представената разписка, заповедта
е връчена срещу подпис на Я. П. С. на 10.11.2020 г.
На 19.11.2020 г., срещу заповедта е
била подадена жалба до директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК-193/27.11.2020 г. на директора
на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е
отхвърлена като неоснователна. Решението е съобщено на Славилов на 12.12.2020
г., видно от представената по делото разписка.
Жалбата пред съда срещу първоначалния
административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-677-0073661/27.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
- Пловдив в ЦУ на НАП, е подадена на 22.12.2020 г., чрез административния
орган.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е обективирана в
писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от
него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по
приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето (в приложимата редакция предл. второ)
на Закона за Националната агенция за приходите, както и е надлежно оправомощен,
съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите
и правните основания за издаването ѝ.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Приложената правна норма, посочена в
административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1,
т.1, б. “г“ от ЗДДС (в приложимата редакция - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.). Съгласно тази разпоредба, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в Националната агенция за приходите. Разпоредбата
на чл.118, ал.6 от ЗДДС предвижда, че всяко лице по ал.1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Според чл.187, ал.1 ЗДДС, при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
За да е налице хипотезата на правната
норма, обективираните в оспорената заповед обстоятелства следва да са доказани
по безспорен начин. В случая, независимо, че е констатирано непостъпване на данни
в НАП по установената дистанционна връзка с търговския обект, няма доказателства
това обстоятелство да е било известно на ръководните органи или на служителите
на дружеството, адресат на ПАМ. След като проверяващите органи на НАП не са
ангажирали доказателства на какво се дължи липсата на постъпващи в НАП данни за
количеството на горивото в резервоарите на бензиностанцията, обект на
проверката, съответно не са установили дали причината е свързана с технически
проблем или с неспазване реда или начина на подаване на данни към НАП, то не
може да се приеме за безспорно установено, че дружеството е извършило
твърдяното нарушение. От събраните по делото доказателства не е доказана вина
на физически лица на търговеца за възпрепятстване достигането на информация до
НАП. Обстоятелството, че данните не достигат до НАП, не е било известно на
жалбоподателя, доколкото не се представиха доказателства ЕСФП да не е функционирала
правилно, съответно да не е било възможно подаването на данни от нея до НАП и
тези обстоятелства да са били известни на търговеца. Не се доказа непредаването
на данни до НАП по установената дистанционна връзка за количеството на горивата
в резервоарите на бензиностанцията да е било технически индикирано по какъвто и
да било начин и така да е станало известно на дружеството, което при това
положение да е предприело действия за отстраняване на проблема. При липса на
обективна възможност търговецът да проследява дали изпращаната от него
информация достига до НАП и липса на доказателства за съзнателно (виновно)
поведение на представители на дружеството, не следва на последното да се
прилага ПАМ.
Предвид горното, съдът приема, че
органите на приходната администрация не са установили причината за непредаване
по установената дистанционна връзка на НАП на актуални данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта, поради което не е доказано основанието по чл.186, ал.1,
т.1, б. „г“ от ЗДДС, на което е издадена оспорената заповед. Не е установено
дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския
обект, на пропуски в дейността на приходната администрация или на независещ от
човешкия фактор технически проблем, респективно дали неподаването на данни се е
дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива. Административният
орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на
принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което издадената
от него ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС се явява постановена при липса
на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място, за да е
законосъобразно наложена ПАМ, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС
мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати проява на
друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на
това, че извършването на нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен
начин, наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за
съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице
основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на
нарушения на фискалната дисциплина.
Изхождайки от гореизложеното, съдът
приема, че оспореният административен акт е постановен в противоречие на
материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменен.
При този изход не делото, претенцията
на жалбоподателя за разноски следва да се уважи до размера на заплатената
държавна такса за образуване на делото, която е 50 лева. Доколкото по делото не
се осъществи процесуално представителство, то в тежест на ответника такива не
следва да бъдат възлагани.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №ФК-677-0073661/27.10.2020г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена
ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 3
дни“.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на „В. **“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Х., направените по делото разноски в
размер на общо 50 ( петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: