Решение по дело №1965/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 122
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20193630201965
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

122/28.2.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав,

на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в следния състав:

                                                                                           Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1965 по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 2238363/03.02.2018г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д.С.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата твърди, че нито е собственик, нито е ползвател на МПС - то .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и прави искане за допускане на разпит на свидетел при режим на водене.

            Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се явява лично в съдебно заседание и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2018 г. около 20,50 часа, лек автомобил марка ДЕУ МАТИЗ, с ДК В 2624 РС, се движел по път І-2, км.112+737, в района на бензиностанция „ШЕЛ”, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/ч.

Процесният автомобил се движел със скорост 85 км/ч. Поради движението си с превишена скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип MULTA RADAR”, № 00209D32D447.

Впоследствие, от ОД на МВР – Шумен, бил издаден електронен фиш серия К № 2238363, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, като ползвател, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателя на 19.08.2019 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в извън населени места, е 90 км/ч, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Нормата на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, за превишаване от 21 до 30 km/h, се наказва с глоба 100 лв.

Установено е по делото, че на посочената дата – 03.02.2018г., в 20,50 часа, лек автомобил марка ДЕУ МАТИЗ, с ДК В 2624 РС, по път І-2, км.112+737, в района на бензиностанция „ШЕЛ”, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 85 километра в час, т.е. превишената скорост е 25 км. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал .2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип MULTA RADAR”, №00209D32D447.

Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 88 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение/толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 85 км/ч.

По делото е приложена Справка за собственост на МПС, от която се установява, че с посочения регистрационен номер, в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил, марка Деу Матиз” с ДК В 2624 РС, собственост на „Ф.Л.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********.

ПредставляващиятФ.Л.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е подал декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление-жалбоподателят Д.С.П., ЕГН **********, като лице, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че автомобилът не е бил управляван от него към датата на нарушението  и не е негова собственост, е изискано и представено по делото писмо от лизингодателя „Ф.Л.“ ЕООД, от което се установява, че договор за лизинг от 29.05.2009г . със страна жалбоподателя, не е прекратен и е действащ. Лизингодателят посочва, че от 2009г. жалбоподателят държи и управлява процесното МПС ДЕУ МАТИЗ, с ДК В 2624 РС. Представя договор за разсрочено плащане, приемо - предавателен протокол.

Настоящата инстанция намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя. Доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл. 24, ал.1 от ЗАНН, според което административно - наказателната отговорност е лична, така и на нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП, регламентиращи специфични правила и процедури за установяване на конкретния нарушител.

Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Установяването на нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила /съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП/. В конкретния случай собственикът на посочения автомобил „Ф.Л.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е подал декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление, сочейки именно жалбоподателя като лице, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство. Жалбоподателят, в 14-дневния срок след съставянето на процесния електронен фиш, не е посочил друго лице, на което е предоставил управлението на процесния лек автомобил, към момента на заснемане. Едва в жалбата си посочва, че процесният лек автомобил е собственост на „Ф.Л.“ ЕООД гр. Варна, с което е прекратил отношенията си през месец август 2015 г., излагайки твърдения, че посоченото дружество неправомерно е предоставило личните му данни. Същевременно обаче, от изисканата информация става ясно, че Договорът за лизинг от 29.05.2009 г. за процесния автомобил не е прекратен, тъй като жалбоподателят не е изплатил цялата сума по договора, както и че последният държи и управлява процесното МПС от 2009 г. до настоящия момент. Същевременно, въпреки дадената възможност от съда на жалбоподателя за доказване на твърденията му, че МПС “Деу Матиз” с ДК № В 2624 РС се управлява от трето лице, същите останаха безрезултатни.

Съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Правилно е определен и субектът на нарушението. В случая настоящият съдебен състав намира, че законовите разпоредби са спазени. В Електронния фиш са посочени трите имена на лицето, както и ЕГН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

            ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 2238363/03.02.2018г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д.С.П. ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като законосъобразен.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: