№ 143
гр. Перник , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260052 от 3.11.2020 г. по гр. д. № 1335/2019 г. на РС – Р. ответникът
"Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД, е осъден да заплати на ищцата Р. В.
Я. сумата 170лв. - незаплатени командировъчни пари за периода от 02.11.2017 г. до
17.11.2017 г., както и за 22.08.2018 г. и 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът с пр. осн. чл. 215 КТ е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1200лв., както и иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
215 КТ за сумата от 240 лева - лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.,
като неоснователни и недоказани. Със същото решение е отхвърлен предявения от Р. В. Я.
иск с пр. осн. чл. 285 КТ за осъждане на ответника "Леяро ковашки машиностроителен
комплекс" ЕООД, да заплати на ищцата сумата от 2679 лева - паричната равностойност на
безплатна предпазна храна за периода от 11.01.2016 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 865лева - лихва за забава върху
посочената главница за периода от 11.01.2017 г. до 14.11.2019 г.
Недоволна от решението е останала Р. В. Я., която го е обжалвала в частта в която
исковете не са уважени. В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част. Основно възразява, че съдът не е прецизирал документите
по делото, както и действащи наредби във връзка с ищцовата претенция, както и специално
е отразено в тр. договор – специфичния характер на работата на ищцата. Престираната
работа именно затова е и втора категория труд. Съдът не е приел и колективния тр. договор,
който е важен по изплащане на храната в предприятието. Поради непрецизираното и
1
непълното обсъждане съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решението си.
Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с
уважаване изцяло на исковете. Във връзка с оплакванията за нарушение на процесуалния
закон, в жалбата е поискано приемане на представения от ищцата и неприет от РС
колективен тр. договор от 15.08.2016г. между ЛКМК ЕООД и КНСБ и Подкрепа и сл.
бележка от 06.10.2020г. на председателя на КНСБ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по
подробни доводи и съображения изразява становище за нейната нередовност и
недопустимост, респ. - неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната
част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания,
въззивният съд намира, че документите, представени с жалбата касаят факти от предмета на
доказване в производството, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния
съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения по см. на чл. 266, ал. 3
ГПК. Следователно документите следва да се приемат като доказателства по делото.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на други нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, както и не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване и във
връзка с това искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство за
относими факти, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА като доказателства по въззивното дело заверени копия на колективен тр.
договор от 15.08.2016г. между ЛКМК ЕООД и КНСБ и Подкрепа и сл. бележка от
06.10.2020г. на председателя на КНСБ, представени с жалбата на Р. В. Я..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.03.2021 г. от 09,55
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3