№ 7
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420 ал.2, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от упълномощения защитник на осъдения КР. ИЛ.
ИЛ. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
1825/2018г. по описа на Районен съд гр.Бургас, в резултат на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска да се
отмени влязлата в сила присъда и делото да се върне на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от друг състав.
В искането се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 от
НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, за
възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В
искането се посочва, че е ограничено правото на участие на осъдения И. в
съдебния процес, както лично, така и чрез договорно нает защитник, поради
непризоваване му по съответния ред в хода на развилото се пред районния
съд производство. Изразява се недоволство от осъществената пред съда
защита от служебно назначения защитник. Изтъква се, че осъденият е бил
препятстван да организира защитата си в съдебното производство. Счита се,
че не са спазени сроковете по отношение на връчване на книжа и
1
приключване на производството. Иска се да се отмени присъдата и да се
върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на съдебното заседание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателият осъденото
лице К.И. се явява лично и с упълномощения си защитник адв.К.А. от АК
Варна.
Защитникът адв.А. моли за уважаване на депозираното искане по
доводите, изложени в него. Счита, че са налице основанията на чл.422 ал.1
т.5, вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК, а именно, че са допуснати съществени
процесуални нарушения в първоинстанционното съдебно производство. Тези
нарушения, според защитника, се изразяват в нарушено право на защита на
осъдения, поради което иска да се възобнови делото, за да се санират тези
нарушения. В реплика допълва, че намира, че са налице нарушения на
материалния закон, което е довело до явна несправедливост на наложените
наказания, тъй като не са приложени разпоредбите на чл.54 и чл.58 от НК и
определеното наказание не е съобразено с целите в чл.36 от НК.
Осъденото лице И. поддържа изложеното от защитника си, както и
депозираното искане. Добавя, че никога не му е била доставена призовка и
никой не му се е обаждал по телефона и до този момент никой не го е търсил
за делото. Уточнява, че един ден го задържали след работа и го закарали в
България. Нямал право на никакъв процес, нищо не е получавал и няма
никаква представа за делото. В последната си дума иска да се възобнови
делото, за да може да участва в процеса и да се защитава.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура
Бургас счита искането за възобновяване на наказателното производство за
процесуално допустимо, но неоснователно. Прокурорът изтъква, че
посочените в искането допуснати съществени процесуални нарушения не са
налични. Сочи, че не е нарушено правото на защита на осъдения и прави
подробен анализ на участието на осъдения в проведените в първата инстанция
съдебни заседания при спазване на процесуалния закон. Според прокурорът,
осъденият не е бил препятстван да организира защитата си в съдебното
производство, както и са спазени всички предвидени в НПК срокове за
връчване на книжа, насрочване на съдебно заседание и приключване на
делото. Отделно от това, прокурорът заявява, че не е налично нарушение на
2
материалния закон, както и че наложеното наказание не е явно
несправедливо. Пледира за отхвърляне на искането на осъденото лице за
възобновяване на наказателното производство.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като
съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие
следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в
чл.419 от НПК – атакувано е влязла в сила Присъда № 162/16.10.2018г. по
НОХД № 1825/2018г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Посочени са
основания по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Искането е направено
в срока по чл.421 ал.3 от НПК от правно легитимиран субект – от изрично
упълномощен защитник на осъденото лице И.. Разгледано по същество, в
контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
С Присъда № 162/16.10.2018г., постановена по НОХД № 1825/2018г. по
описа на Районен съд гр.Бургас, КР. ИЛ. ИЛ. е признат за виновен в това, че
на 12.05.2017г., на главен път ІІ-99, в близост до бензиностанция „Лукойл“,
гр.Черноморец, в посока гр.Бургас, управлявал МПС – л.а.“Митцубиши
Галант“ с рег.№ * **** **, след употреба на наркотични вещества –
амфетамин, установено с техническо средство „Дрегер Друг Чек 3000“ - тест-
касета с № 8325554, ARJL-0133, поради което и на основание чл.343б ал.3 и
чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим, както и глоба в размер на 500 лева. И. бил осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 5 лева, държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата била обжалвана от назначения служебен защитник на
осъдения И. пред Бургаски окръжен съд, като въззивна инстанция, с Решение
№ 216/07.02.2019г., постановено по ВНОХД № 993/2018г. по описа на съда, е
потвърдил изцяло присъдата.
Бургаският апелативен съд установи липса на пороци при формиране на
вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, спрямо
установеното от фактическа страна, поради което намира, че материалният
3
закон е приложен правилно и не е налице касационното основание по чл.348
ал.1 т.1 от НПК, въпреки че не е посочено в искането.
При осъществения извънреден контрол, настоящият съд не констатира
дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК от
съдилищата, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за
обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната
отговорност на И. за инкриминираното престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни
инстанции, като в настоящото извънредно производство по чл.422 ал.1 т.5 от
НПК, съдът се произнася в рамките на установените от инстанциите по
същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и
не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите
съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса
на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и
спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина по делото. Бургаският окръжен съд и
Бургаският районен съд, като инстанции по същество, не са допуснали
нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното
убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в
настоящия наказателен процес, относно обвинението на И. по чл.343б ал.3 от
НК. Настоящата инстанция на свой ред прецени, че решаващите съдилища са
реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на
обективната истина и стриктно са изпълнили императивните изисквания,
предвидени в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107 ал.3 и ал.5, чл.316 и
чл.339 ал.2 от НПК, при анализа и оценката на доказателствената съвкупност
по делото.
По този начин двете инстанции са спазили принципите за обективно,
всестранно и пълно изследване на доказателствения материал по делото,
необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното
си убеждение въз основа на обективно и всестранно установени в пълнота
факти по делото. На базата на задълбочената преценка на събраните по делото
доказателства решаващите съдилища са изяснили правилно фактите по
делото и са го приключили по реда, предвиден в НПК.
4
Доколкото е посочено конкретно искане за възобновяване на
наказателното производство по съображение за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, имащо отношение към преценката по
т.2 на чл.348 ал.1 от НПК, във връзка с реда на призоваване и връчване на
книжа на осъдения и нарушаване на правото му на защита, АС Бургас го
обсъди и намери за необходимо да отрази, че същото е неоснователно.
Производството е започнало на 12.05.2017г. като Бързо производство №
87/2017г. по описа на РУ Созопол, на основание чл.212 ал.2 от НПК, със
съставянето на протокол за първото действие по разследването – разпит на
свидетел, за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. С постановление на
16.05.2017г. К.И. е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното
бързо производство за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като му е
проведен и разпит като обвиняем. Тези процесуално-следствени действия
били проведени без участието на защитник, по негово желание, като в разпита
си като обвиняем И. е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите
по разследването. На 17.05.2017г. бързото производство е преобразувано в
досъдебно производство. К.И. на 22.05.2017г. отново е разпитан в качеството
на обвиняем, отново без защитник по негово желание, като е потвърдил
заявеното, че не желае да му се предявяват материалите по разследването. На
осъдения И. е взета мярка за неотклонение Подписка, като му е разяснено, че
има задължение да не я нарушава, да не променя местоживеенето си и да се
явява при призоваване. Осъденият при привличането си в качеството на
обвиняем е посочил постоянен адрес гр.Шумен, ул.“Витоша“ № 3, вх.3, ет.5,
ап.48 и настоящ адрес гр.Варна, ул.“Подвис“ № 53.
Обвинителният акт по обвинението на К.И. за извършено престъпление
по чл.343б ал.3 от НК е бил внесен в РС Бургас на 23.04.2018г. На осъденото
лице И. е било изпратено съобщение по чл.247в от НПК на настоящия му
адрес в гр.Варна. Книжата не са били връчени и са върнати поради това, че
осъдения И. не е бил открит на посочения от него адрес в гр.Варна. На
невръчената призовка служителят по връчване от съответния съд е отразил,
че е уведомил И. по телефона, указан в разпореждането за насрочване,
посочвайки, че същият е обяснил, че е извън България и не може да
присъства на съдебно заседание. В списъка за призоваване е отразено, че
осъденото лице И. е във Франция, като е заминал преди 20 дни, за да работи,
евентуално ще се върне през м.август 2018г. и знае за делото. Ход на делото в
5
проведеното съдебно заседание на 11.05.2018г. не е бил даден и за следващо
съдебно заседание на 05.06.2018г. осъденият е бил призован на неговия
постоянен адрес в гр.Шумен и на настоящия му – в гр.Варна, като
призоваването и направеният повторен опит да му бъде връчен препис от
обвинителния акт са били неуспешни. На 25.05.2018г. в РС Бургас е
постъпила изисканата от съда справка за задграничните пътувания на К.И. от
ОДМВР Бургас. От нея се установява, че И. е напуснал пределите на
Република България през ГКПП Русе „Дунав мост“ на 20.04.2018г. в 14.40
часа, като не се съдържа информация за неговото завръщане в страната. С
протоколно определение от разпоредително заседание на 05.06.2018г. на И.,
на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК (делото се разглежда в отсъствие на
обвиняемия/подсъдимия), е бил назначен служебен защитник и е даден ход в
негово отсъствие. Съдът е решил въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и е приел,
че делото следва да бъде разгледано по общия ред, като го е насрочил за
03.07.2018г.
Осъденият И. отново е бил призован на адреса в гр.Варна, като
призовката е била върната без връчване, а в списъка за призоваване е
отразено, че И. е уведомен по мобилния телефон и са му съобщени имената и
телефонния номер на назначения му служебен защитник. По този начин
призован, осъденият И. в съдебното заседание на 03.07.2018г. се е явил лично
пред районния съд и са му били разяснени правата. Ход на делото не е бил
даден, предвид изявлението му, че желае да се запознае с обвинителния акт и
да упълномощи защитник по свой избор. Преписи от обвинителния акт и
разпореждането на съда са били връчени на подсъдимия в съдебното
заседание и делото е било насрочено за 11.07.2018г., като е дадена
възможност на И. да се запознае с връчените му книжа и да си упълномощи
защитник. В следващото съдебно заседание, на 11.07.2018г., И. не се е явил и
не е посочил причини за неявяването си. С протоколно определение от
11.07.2018г., съдът е изменил мярката му за неотклонение от Подписка в
Задържане под стража.
Осъденото лице И. е бил обявен за общодържавно издирване с
телеграма № 22616/02.08.2018г. на ГДНП, с КИЛ № 251р-23467/02.08.2018г.
по описа на ОДМВР Бургас, видно от писмо от ОДМВР Бургас. От следващо
писмо от ОДМВР Бургас е видно, че след извършена справка в ИИС на МВР
6
„Граничен контрол“ е било установено, че К.И. е напуснал пределите на
Република България през ГКПП Аерогара София на 06.07.2018г., като след
тази дата няма регистрирани пътувания през граница. От двете писма от
полицията е установено, че към 02.08.2018г. и към 17.09.2018г.
местонахождението на К.И. остава неизвестно.
В съдебно заседание, проведено на 16.10.2018г. е даден ход на делото в
отсъствие на подсъдимия по реда на чл.269 ал.3 от НПК, тъй като същият е
бил редовно призован по реда на чл.178 ал.11 от НПК (по телефона) и не е
посочил уважителни причини за неявяването си. В същото съдебно заседание
е постановена Присъда № 162/16.10.2018г. по НОХД № 1825/2018г. на БРС, с
която К.И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б
ал.3 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година при първоначален строг режим и глоба в
размер на 500лв.
Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия –
адв.Марин Маринов, и пред Окръжен съд Бургас е било образувано ВНОХД
№ 993/2018г. по описа на съда. Опитите за призоваване на осъденият И. на
известните по делото адреси са останали безуспешни, бил е уведомен по
телефона за заседанието на 07.12.2018г. пред Бургаския окръжен съд, но не се
е явил и ход на делото е бил даден в негово отсъствие. С Решение №
216/07.02.2019г. по ВНОХД № 993/2018г., Окръжен съд Бургас е потвърдил
първоинстанционната присъда.
Тази фактология е безспорно установена по делото и при наличието й
Бургаският апелативен съд направи преценка относно основанията за
възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348
ал.1 т.2 от НПК. Осъденото лице И. като обвиняем, а след това и подсъдим, е
бил информиран за характера и причините за обвинението срещу него, както
и за правото да участва в съдопроизводствените действия при разглеждане на
делото. И. на досъдебното производство е бил привлечен лично в качеството
на обвиняем и лично е давал обяснения два пъти, като му е била взета мярка
за неотклонение Подписка. Бил е запознат с правата и задълженията си като
обвиняем, както и с факта, че промяната на местоживеенето, без разрешение
на съответния орган, е и нарушение на взетата му мярка за неотклонение,
въпреки което е напуснал адреса, посочен от него за призоваване и връчване
7
на книжа. Осъденият И. при опитите да бъде призован – за разпоредително
заседание пред първата инстанция и да му бъде връчен препис от
обвинителния акт и разпореждането на съда, за последващите съдебни
заседания, включително и във въззивното производство, е установено, че не
пребивава на адресите, посочени от него, нито е уведомил съответните органи
за нов адрес, на който да бъде открит и да му бъдат връчвани книжата. По
този начин, с тези действия, осъденото лице И. се е укрил и сам е препятствал
възможността да бъде призован в съдебната фаза на наказателното
производство. Още повече, че на 11.07.2018г. на осъдения И. е била изменена
мярката за неотклонение в задържане под стража и е обявен за общодържавно
издирване с телеграма № 22616/02.08.2018г. на ГДНП, но местонахождението
му останало неизвестно. За провеждането на съдебните заседания, И. е бил
призоваван по мобилния му телефон, което съобразно разпоредбата на чл.178
ал.11 от НПК, е надлежно и редовно призоваване. Въпреки това осъденият не
се е явявал в съдебните заседания, което е било по негова преценка.
Неоснователно е твърдяното от осъденото лице И., че не са го призовавали по
телефона. Призоваването по телефона е надлежно писмено удостоверено от
съответното длъжностно лице, което го е извършило. В подкрепа на този факт
е и обстоятелството, че на 03.07.2018г. осъденият И. лично се явил в съдебно
заседание, редовно призован по телефона (призован по реда на чл.178 ал.8
(изм.) - сега ал.11, от НПК). В това съдебно заседание са връчени книжата на
осъдения – препис от обвинителния акт и разпореждането, и по негово искане
е дадена възможност да се запознае с тях и да си упълномощи защитник, като
делото е отложено за 11.07.2018г. По този начин са спазени сроковете за
връчването и запознаването с книжата от осъдения И.. На следващото
съдебно заседание осъденият не се е явил, въпреки че е бил лично и редовно
уведомен от предходното съдебно заседание, поради което мярката му за
неотклонение бил изменена. Осъденият на 06.07.2018г. е напуснал страната,
въпреки че е знаел за воденото наказателно производство и насроченото
съдебно заседание на 11.07.2018г. Поради това е изпълнена процедурата по
чл.247в ал.1 от НПК и не е ограничено правото на лично участие на осъдения
И. в съдебното производство, както и не е препятствана възможността на
осъдения да упълномощи свой защитник. Осъденото лице И. сам се е
поставил в невъзможност да не участва в наказателното производство и сам е
пожелала да не участва, поради което не е налице съществено нарушение на
8
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
осъдения И., изразено в ограничаване правото му на участие в съдебното
производство.
В подкрепа на това е и обстоятелството, че на осъденият И. в хода на
съдебното производство е бил назначен служебен защитник, който го
представлявал пред първата и въззивна инстанция. Голословно е твърдяното в
искането за възобновяване, че осъденият е недоволен от осъществената пред
съда защита от назначения служебен защитник. Осъденият не е бил
препятстван да осъществи защитата си в съдебната фаза, още повече, че при
личното явяване на осъденото лице в съдебно заседание на 03.07.2018г. му е
дадена възможност да организира защитата си, което той не е сторил и
продължил да не се явява в съдебните заседания, за които бил редовно
призоваван по телефона.
От друга страна, назначеният служебен защитник обжалвал
постановената присъда пред въззивната инстанция, правил искания в хода на
съдебното производство пред първоинстанционния съд (наименовани
уведомления - л.51 и л.82 от НОХД № 1825/2018г. на БРС), искане за
допълване на протокола от съдебно заседание, допълнил подадената въззивна
жалба след запознаване с мотивите на първата инстанция, правил искания
пред БОС с изрична молба за допускане и проверка на доказателства. Всичко
това говори за осъществена активна защита от страна на служебния защитник
по делото. При внимателна проверка е видно, че при уведомлението си от
06.07.2018г., служебният защитник е посочил, че е бил информиран от
осъдения И., че няма да упълномощава защитник, а като такъв да остане
назначения служебен защитник. По този начин е афиширана изричната и
недвусмислена воля на осъдения И. и неговото желание да го защитава
назначения служебен защитник. Това още веднъж доказва, че И. не е бил
препятстван да осъществи защитата си, като същата се е осъществявала, така,
както И. е намерил за необходимо.
В искането не е развито оплакване, касаещо явна несправедливост на
наложените на осъдения И. наказания, но такова се посочи в пледоарията на
защитника му. Прави се общо и декларативно възражение срещу размера на
санкцията, без да се сочат каквито и да е конкретни доводи за несъответност
на наказанието на обществената опасност на деянието и дееца, както и
9
несъобразност с целите по чл.36 от НК. Доколкото в производството по
възобновяване настоящата инстанция не дължи служебна проверка на
правилността на влязлата в сила присъда, включително и в частта относно
наказанието, липсата на конкретни доводи в подкрепа на заявеното
основание, сочи на формално упражняване от осъдения на правото да сезира
АС Бургас с искане за възобновяване на делото и ограничава възможността за
контрол от настоящата инстанция. В оспорения влязъл в сила съдебен акт са
мотивирани възприетите по отношение на конкретното деяние, в
извършването на което И. е признат за виновен, смекчаващите и отегчаващи
отговорността на последния обстоятелства, като не се установява
подценяване или надценяване на едни обстоятелства за сметка на други.
Наказанието, което е наложено на осъдения И. съответства на релевантните и
доказани по делото обстоятелства, очертаващи степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и необходимостта от постигане на целите
по чл.36 НК. При неговата индивидуализация са били отчетени всички
особености на престъпното посегателство. Обосновано, отчитайки всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдилищата не са определили
наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице
многобройни или изключителни обстоятелства, налагащи определянето му
под предвидения законов минимум, както не са налице и основанията да се
приеме, че това деяние е значително по-леко в сравнение с престъпленията от
този вид. Районният съд е наложил наказание на осъдения при превес на
смекчаващи отговорността му обстоятелства, като е съобразил всички
налични обстоятелства. По този начин съдът справедливо е определил на
основание чл.54 от НК наказание на И. лишаване от свобода в размер на една
година и глоба в размер на 500 лева, като по-голямо снизхождение не е
възможно. Настоящият съд счита наказанията за справедливо определени и
съответстващи на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващите вината на осъдения обстоятелства, поради
което в настоящото производство не следва да се намалява още размерът на
наложените на осъдения наказания. Апелативният съд не обсъжда хипотезата
за увеличаване на размерът на наложените на осъдения наказания, в какъвто
смисъл липсва сезиране в това извънредно производство по възобновяване на
наказателното производство. Поради това, определените на осъдения И.
10
наказания за извършеното престъпление по чл.343б ал.3 от НК, е резултат от
законосъобразна и правилна логическа преценка на обстоятелствата, влияещи
върху отговорността му.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав не установи наличие на
основанията по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Съобразявайки гореизложеното, апелативният съд намира, че искането за
възобновяване на наказателното производство, следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения КР. ИЛ. ИЛ. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1825/2018г. по
описа на Районен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11