№ 572
гр. София, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 50 от 29.05.2024 г., постановено по т.д. № 73/2022 г. по
описа на ОС – Враца, съдът е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ********* да заплати на М. Ц. А., ЕГН
********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с настъпило
на 31.08.2021 г. ПТП между товарен автомобил марка "Рено", модел "Мастер"
с рег. №********, управляван от И. С. С. и лек автомобил „Ауди“ А 6 с рег. №
********, реализирано на автомагистрала "Хемус" в участъка на 16.500 км в
посока гр.Варна, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 19.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението като е
отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер
от 100 000 лв., частичен от 200 000 лв., както и иска за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП в размер на 2
300 лв., съставляващи доплащане на кардио-стимулатор и претенцията за
законната лихва. С оглед изхода на правния спор е разпределил разноски
между страните.
Недоволно от съдебното решение в частта, в която на ищцата М. Ц. А. е
присъдено обезщетение за сумата над 20 000 лв. е останало ответното
застрахователно дружество"ОЗК-Застраховане"АД, което в законоустановения
срок е подало въззивна жалба. Със същата поддържа, че съда неправилно е
преценил установените по делото обстоятелства във връзка с определянето на
1
размера на обезщетението като не е отчел установеното по делото
съпричиняване от страна на пострадалата, във връзка с твърдението, че тя не е
поставила предпазния си колан или не е слязла от автомобил Ауди А6, след
като той аварийно е преустановил движението си и не е застанала зад
мантинелата.
Чрез твърдения за наличие на процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд във връзка с недопускане на поискана от него
тройна САТЕ, оспорва и приетия от съда механизъм на настъпване на ПТП,
като поддържа тезата, че водачът на лек автомобил Ауди А6 е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Счита, че при аварирал автомобил и
липсата на аварийна лента, водачът на автомобила е следвало до приближи
максимално автомобила до мантинелата, до постави предупредителен
триъгълник, а пътниците да напуснат автомобила, който вече се явява
препятствие на пътя. Отправено е искане за отмяна решението в обжалваната
част и отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв.
В законоустановения срок ищцата М. Ц. А. е отговорила писмено на
въззивната жалба, която счита за неоснователна. Сезирала е съда и с насрещна
въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част, като сочи че
първоинстанционният съд не е приложил правилно правилото на чл. 52 ЗЗД и
не е отчел всички относими към размера на обезщетението обстоятелства.
Оспорва като неправилно решението и в частта, в която е отхвърлен иска за
обезщетение на предявените имуществени вреди.
Въззивникът ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД е подал отговор на
насрещната жалба, с който обосновава становище за нейната неоснователност.
Отговор на въззивната жалба е подало и третото лице помагач на
въззивника ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, а именно ЗК „ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК
*********, с който обосновава становище за нейната неоснователност и иска
решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите,
освен когато следи за приложението на императивни материалноправни
норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. Решението е мотивирано и в него хронологично са изложени
всички факти, установени със събраните по делото доказателства.
Спорът пред въззивния съд се отнася до основателността на
възражението за съпричиняване, което не е било прието за основателно в
обжалваното решение; до въпроси свързани с противоправността на
2
поведението на всички участници в ПТП; до оспорената причинно следствена
връзка между ПТП и част от уврежданията на пострадалата, съответно и до
размера на присъденото обезщетение.
От събраните по делото свидетелски показания, се установяват
противоречия относно следните факти – поставен ли е предупредителен
триъгълник, ако се приеме, че е поставен, на какво разстояние – на 20 метра
или на 80 метра, възможна ли е била маневрата заобикаляне на препятствието,
каквото се явява спрелия автомобил, липсата на спирачен път представлява ли
доказателство, че движещия се зад препятствието автомобил не го е възприел
и ако това е така, бил ли длъжен да го възприеме, както и кои увреждания на
ищцата са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
По спорните въпроси, възоснова на събраните пред първата инстанция
доказателства, преценени в съвкупност със събраната от въззивния съд САТЕ,
съдът намира следното:
Гласните доказателства относно обстоятелствата, настъпили
непосредствено преди удара:
Свидетелят Е. И. В. е син на ищцата М. Ц. А.. Управлявал е лек
автомобил Ауди А6 със скорост около 100 км.ч. Предприел е маневра
изпреварване на два товарни автомобила, задминал ги. Движил се е в крайна
лява лента, когато е гръмнала предна дясна гума на автомобила. От третата
изпреварваща лента е успял да премине в крайна лява лента. В автомобила
освен водача, като пътници на предната се е возил Свидетелят А. П., а на
задна лява седалка ищцата. Свободната площ между вече спрелия автомобил и
мантинелата е дала възможност на спътника А. П., да излезе от него. В
показанията си Свидетелят В. сочи, че сам е поставил светлоотразителен
триъгълник на около 70 – 80 метра от автомобила. Върнал се е в
автомобила и започнал да си гледа в телефона, за да търси помощ. В това
време пострадалата останала в колата, но вече със свален колан, защото искала
да излезе за да си вземе въздух. По това време са преминавали коли в същата
посока на движение. Последвал удър.
Свидетелят А. М. П. спътник в автомобила, в който е стояла
пострадалата, свидетелства за това, че гръмнала предна лява гума и, че той е
поставил триъгълника на около 20-30 метра от спрелия автомобил.
Свидетелят И. С. С. – водач на товален автомобил марка „Рено“,
свидетелства, че по същото време на същото място се е движил в същата
посока, свидетелства, че в движението е било натоварено, пред него са се
движили два товарни автомобила, което внезапно са кривнали към лява лента,
но той не е успял. За около 10 метра не е могъл да възприеме препятствието
съответно да предотврати удара. ствати удъра. Показанията на двамата
свидетели не са събрани едновременно. Свидетелства за пътната обстановка
от гледната точка на водач участвал в нея към момента на удара.
От последвалата очна ставка, противоречията не са преодолени, но от
повторният разпит на св. И. С. се установяват допълнителни факти, за
неговото поведение след посещението на органите на КАТ.
От заключението по приетата като доказателство автотехническа
3
експертиза, защитена в съдено заседание от вещото лице инж. В. се
установява, че заключението се базира на два факта – 1. Уврежданията на
мантинелата и 2. Изминалия път от товарния автомобил до мястото на
спиране. Относно предупредителния триъгълник, вещото лице изрично е
посочело, че няма отбелязван за такъв факт в протокола за оглед, но го е
приел възоснова на свидетелските показания. Предвид, че при изготвяне на
заключението са налични само показанията на свидетелят Е. И. В., то следва,
че източник на този факт са именно показанията на водача на лекия
автомобил. В писмената част на заключението вещото лице е приело, че е
била спукана предна дясна гума. Ударът между двата автомобила е настъпил
в задна лява част на лекия автомобил и в предна дясна част на товарния
автомобил. От удара са възникнали въртеливи движения, които са довели до
съприкосновение на тлялото на пътничката, заемащо задната лява седалка в
лекия автомобил, с повърхностите в автомобила. От удара е откъсната и
задна лява гума. Вещото лице е приело, че скоростта на товарния автомобил е
била 109 км.ч. и е имал възможност да възприеме препятствието /спрения
автомобил/ на разстояние от около 150 м. и да реагира със заобикаляне или
спиране. Вещото лице е обосновало заключението върху предположението, че
„Другите две ленти са били свободни“, доколкото не е бил очевидец на
инцидента. Вещото лице сочи, че разстоянието на което се поставя
светлоотразителния триъгълник на скоростен път с разрешена скорост над 90
км.ч се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра. Според вещото лице,
удара е настъпил поради закъснели реакции на водача на товарния автомобил
при опасна зона от 109 метра.
От заключението представено и защитено пред въззивния съд от инж.
Ст.Д. се установява, че скоростта на движение на товарния автомобил е 84.85
км.ч., т.е е превинамал 23.57 м. в секунда, поради което опасната зона за
спиране е била 76.26 метра. Вещото лице е разгледал хипотезата, в която пред
товарния автомобил са се движили други два товарни автомобила, които са
кривнали в ляво за да избегнат удара /по свидетелските показания на водача на
товарния автомобил/ и заключава, че при наличие на товарна композиция с
дистанция от около 20 метра, водачът не е имал възможност да предотврати
удара. Разгледан е и втори вариант, в който дистанцията между товарния
автомобил и този пред него е била от 45-46 мента. В този случай, вещото лице
приема, че водачът на товарния автомобил би могъл да предотврати удара.
Във всеки от вариантите, вещото лице е приемало, че водачът на товарния
автомобил е следвало да възприеме препятствието, а не светлоотразителния
триъгълник, като се обосновава с факта, че свидетелските показания са
противоречиви, а в протокола за оглед липсват данни за такъв факт.
Възоснова на анализа на тези доказателства, настоящият възивен състав
не кредитира показанията на свидетелите Е. И. В. и А. М. П., в частта в която
и двамата свидетелстват, че всеки от тях е поставил светло отразителния
триъгълник, единият на 20-30 метра, а другият на 70-80 метра. Съдът приема,
че по делото липсват доказателства изобщо да е поставен триъгълник, а дори
и да е бил поставен такъв, то не е на съответното разстояние по скоростен път
т.е. на не по-малко от 100 метра.
4
Възоснова на анализа на същите доказателства, съдът кредитира изцяло
показанията на И. С. С., които са близки до заключението на повторната
САТЕ, сочи, че скоростта на движение на товарния автомобил е 84.85 км.ч. и
съответно не кредитира заключението на САТЕ събрана като доказателство
пред първата инстанция, защото произволно вещото лице определя същата
скорост от 109 км.ч., наличието на предупредителен триъгълник възоснова на
противоречиви свидетелски показания и заключението съдържа правна
преценка за забавени реакции от страна на водача на товарния автомобил като
единствената причина за настъпване на ПТП.
Настоящият въззивен състав състав приема, че е налице причинно
следствена връзка между липсата светлоотлазителен, предупредителен
триъгълник, която дава възможност на движещите се отзад автомобили
да възприемат факта на аварирал в лентата автомобил преди да видят
същия, т.е. най-малко 100 метра и съответно да предприемат неговото
заобикаляне, евентуално спиране, доколкото на скоростен път с повече
ленти е възможно трафикът да не позволява веднага заобикаляне.
Предвид датата 31.08.2021 г. – лятно време, ден – вторник - работен, час
около 17:00 т.е. в пика на трафика на входа на гр. София, настоящият
съд приема за достоверни показанията на свидетеля И. С. С., че
непосредствено преди удара пред него, в крайна лява лента са се движили
други автомобили, които не са възприели светлоотразителен триъгълник
поради категорично установената му липса, но са могли да предотвратят удара
със заобикаляне, вероятно поради моментното състояние в динамиката на
движението в съседната лява лента. При скорост от 84.85 км.ч. , натоварено
движение в лява лента и два други автомобила пред водача на товарния
автомобил, той не е могъл да предотврати удара.
Съпричиняването от водача на лекия автомобил се състои в това, че не е
поставил светлоотразителен триъгълник, а дори и да го е поставил не е на
разстоянието, което изисква скоростния път – не по малко от 100 метра /при
свидетелски показания 20-30 метра на самия водач на авариралия автомобил и
70-80 метра по свидетелските показания на пътника в същия автомобил/.
Тази хипотеза, която съдът намира за достоверна съдържа и факта, че
пред товарния автомобил са се движими други товарни автомобили. След като
те са предотвратили удара, а водача на товарния автомобил не е успял, следва
че дистанцията не е била достатъчна за адекватна реакция, каквато е опит за
спиране. Липсата на какъвто и да е спирачен път, означава, че такава маневра
не е предприемана. Следователно или времето за реакция е било скъсено от
субективни човешки фактори, каквато е умора, разсейване или др., или от
обективни – липсата на необходима дистанция при движение в колона. При
изготвянето на заключенията са запазени изходните и безспорните
обстоятелства, че ударът между двете МПС е настъпил в крайна дясна активна
лента за движение като товарният автомобил е ударил напълно спрелия лек
автомобил с предна дясна част в задна лява част.
При тази фактическа установеност на базата на съвкупен анализ на
свидетелските показания и заключенията на вещите лица, от които съдът
5
кредитира заключението на инж. Ст.Д., настоящият състав на въззивния съд
приема, че е изяснен механизма на ПТП, за настъпването на което вина носят
и двамата водачи поравно, доколкото всеки от тях е допринесъл за настъпване
на ПТП, както следва – водачът на авариралия автомобил не е взел мерки да
обозначи , че е налице препятствие на скоростен път, а водачът на товарния
автомобил не е съобразил дистанцията при движения, което му е попречило да
предприеме действия по спиране.
Възраженията на въззивното застрахователно дружество за липса на
установено противоправно и виновно поведение на застрахования при него
водач се явяват частично основателни.
Относно поведението на пострадалата: Ищцата в исковото
производство е пътник в автомобил управляван от нейният син. Заемала е
задна лява седалка /зад шофьора/ и при удара е била без предпазен колан.
Вина за удара ищцата не носи, защото не водач на автомобил, а пътник.
Оглеждала се е за излизане от автомобила при настъпване на удара. От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд СМЕ се установява,
че в резултат от ПТП въззивницата М. Ц. А. е получила травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и корема; счупване на
от 3-то до 8-мо леви ребра, както и от 2-ро до 7-мо десни ребра. По
обективните данни за тези наранявания като пряка и непосредствена
последица от въртеливото движение на лекия автомобил след удара страните
не спорят пред въззивния съд.
Спорът е за факта, дали аортна дисекация е факт свързан пряко с
ПТП и връзката на този факта с извършената операция. Съобразно
заключението на вещото лице аортна дисекация тип А по Станфорд,
представлява разкъсване на интимата на аортата и нахлуване на кръв, която
разслоява стената на аортата между интима и медиа по протежение на
кръвоносния съд и засяга възходяща аорта и/или аортна дъга и евентуално
низходяща аорта. състоянието е животозастрашаващо и се предизвиква от
много фактори, като атеросклеротични промени, слабост на съдовата стена,
Мърфаноподобни състояния, повишено кръвно налягане, травми и др.
Преди настъпване на ПТП са констатирани следните заболявания на
ищцата ХБН - 4-та степен; двустранна нефросклероза; състояние след
бъбречна трансплантация 2015г.; хроничен пиелонефрит; симпТ.атична
хипертония; не пълен пролапс на матка; състояние след влагалищна
хистерекТ.ия с предна и задна влагалищна пластика м. 07.2020 г. В
проведеното на 15.11.2022 г. открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд вещото лице е разяснило, че аортата има три слоя -
вътрешен, среден и външен. Аортна дисекация настъпва тогава, когато се
разкъсва най-вътрешния слой, който се нарича интима и кръвта нахлуе между
него и средния слой, който се нарича - медиа. Заболяването е изключително
рядко за България и има само трима на сто хиляди регистрирани случаи.
Посочило е, че непосредствено след ПТП, при постъпването на въззивницата
М. Ц. А. в болница и направените изследвания не е регистрирано наличие на
десикация. В този момент обаче на същата не е направено такова изследване,
6
което е годно да засече наличието на този проблем, а са направени други
стандартни прегледи. В същото време по правило факторите, които могат да
доведат до него са много, а при въззивницата и преди ПТП е имало
заболявания, които могат самостоятелно да доведат до развитието на
дисекацията - високо кръвно налягане, атеросклерозата, която настъпва с
възрастта, състоянието след трансплантация на бъбрек. Вещото лице не е дало
категоричен отговор на въпроса, дали заболяването е отключено в следствие
на безспорните наранявания от ПТП, но и не изключва вероятността,
причинените травми при ПТП може да са един от факторите, допринесли за
развитието на аортната дисекация.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице пряка причинно
следствена връзка между аортната дисекация и ПТП. Настоящият въззивен
състав приема, че е налице връзка, но тя е опосредена от общото не добро
здравословно състояние на ищццата преди ПТП. Възстановителният период за
зарастване на счупените ребра и след операцията наложила се предвид
аортната дисекация е от 3 до 6 месеца. В този период ищцата е изпитвала
силни болки и страдания, такИ. каквито ги описват свидетелите Е. И. В. и В.
В. Й.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като безпротиворечиви и
съответни на заключението от СМЕ. Не е могла да се обслужва сама. Нейни
помощници и очевидци на страданията са синът и и съседката. От гласните
доказателства се установява, че ищцата е била уплашена от инцидента и към
момента се страхува да пътува с автомобил, поради което ползва влак. Преди
ПТП въззивницата е била нормално активна и се е грижила изцяло сама за
себе си и за нуждите на семейството си. Уврежданията в следствие на ПТП и
настъпилите усложнения които са отключили, наред с придружаващите
заболявания са променили начина на живот на пострадалата за срок от 6
месеца, като в началото е имала затруднения и при дишане и движение на
снагата. Това я е лишило от самостоятелност, била е поставена в състояние на
зависимост от близките си за елементарни ежедневни дейности. Няма никакви
данни какъв е бил социалния живот на ищцата преди и след уврежданията, за
да се обоснове негативна последица от шест месечното обездвижване,
съответно ограничено движение. Към датата на изготвяне на заключението,
здравето на пострадалата е изцяло възстановено и не се очакват последващи
отрицателни ефекти от травмите на ребрата. Не са констатирани външни
загрозяващи белези. Претърпените негативни преживявания от допълнително
извършената операция също следва да се отчетат при определяне размера на
обезщетението, с уговорката, че заболяването не е пряка и непосредствена
подбедица от ПТП за разлика от операцията. В допълнение на посоченото
следва да се отчете, че въззивницата е преживяла отрицателни емоции,
физически болки, упойка и възстановяване на кръвоносен съд, което е
поставило живота в опасност и е довело до негативни преживявания. За тези
допълнителни вреди, ответното дружество не следва да носи пълна
имуществена отговорност, но те следва да се вземат предвид и да намерят
отражение в размера на обезщетението.
С оглед изложеното въззивния съд приема, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението съответства на критерия за
7
справедливост, залегнал в правилото на чл. 52 ЗЗД като напълно репарира
причинените от процесното ПТП неимуществени вреди без да води до
неоснователно обогатяване на пострадалата. Не е налице основание за
намаляване на общия размер на обезщетението от 50 000 лв. поради наличие
на съпричиняване, защото такова от пострадалата няма. Въззивницата не е
допринесла за настъпването на вредите от факта, че е била без обезопасителен
колан. За да е налице съпричиняване, не се изисква противоправно поведение
от страна на пострадалия, а само поведение, което е в разрез с обикновената,
нормална грижа за собственото му здраве, но към момента на настъпване на
удара превозното средство, в което се е намирала въззивницата е било в пълен
покой т.е. с изгасен двигател, поради спукана гума. Оставането със
обезопасителен колан не е изискване и не съответства с обикновената
нормална грижа за здравето. От приетата в първоинстанционното
производство САТЕ се установява, че този колан би спрял тялото и да напусне
пределите на седалката, залепвайки гърба и за облегалката при свободно
движение на ръце, крака и глава, единствено при удара отзад. Коланът не би
защитил тялото й от ударите в интериора на колата при настъпилото в
резултат от удара въртеливо движение на автомобила, а именно така са
настъпили фрактурите на ребрата, поради което отново не е налице причина
да се приеме, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на
вредите.
Неоснователно в тази връзка се явява и възражението на въззивното
застрахователно дружество за наличие на съпричиняване от страна на
въззивницата, тъй като същата не е излязла веднага от превозното средство и
не е преминала зад мантинелата, ограждаща пътното платно. Вменяването на
такова поведение като правилно на практика е изискване за завишена грижа от
страна на пътник, която не съответства на нормалното, обикновено поведение,
което се изисква в такава ситуация за опазване на здравето. Пострадалата е на
около 60 години, с различни заболявания и от нея не може да се очаква да
̀
преодолява мантинела и да навлиза в поляната зад нея, а после евентуално да
предприеме същите действия след отстраняване на настъпилата повреда.
Липса на доказано съпричиняване от страна на пострадалата и размера
на присъденот обезщетение, обосновава извод за правилно приложен
материален закон. При съобразяване на приетото по делото заключение на
СМЕ, в което категорично се посочва, че разходите за имплантиран поС.ен
кардиостимулатор не са във връзка с травмите, настъпили при процесното
ПТП, неоснователна се явява насрещната въззивна жалба срещу решението, в
частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за
твърдените имуществени вреди.
С оглед изложеното подадените въззивни жалби се явяват изцяло
неоснователни, предвид което следва да бъдат оставени без уважение, а
решението потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
По разноските: Доколкото и двете въззивни жалби са оставени без
уважение, страните нямат право на разноски във връзка със защитата срещу
тях. За въззивника ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД тези разноски следва да са в
размер на 250 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въззивницата М. Ц. А. е
8
представлявана в рамките производство от адвокат С. Ч. на основание чл. 38
ЗА, предвид което в негова полза следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер на 3 050 лв.(чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ (ДВ. бр.88 от
04.11.2022г.).
Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 29.05.2024 г., постановено по т.д. №
73/2022 г. по описа на ОС – Враца, в частта, с която съдът е осъдил на
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК
********* да заплати на М. Ц. А., ЕГН ********** сумата за разликата над
20 000 лв. до 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания във връзка с настъпило на 31.08.2021 г. ПТП между товарен
автомобил марка "Рено", модел "Мастер" с рег. №********, управляван от И.
С. С. и лек автомобил „Ауди“ А 6 с рег. № ********, реализирано на
автомагистрала "Хемус" в участъка на 16.500 км в посока гр.Варна, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 19.02.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е
отхвърлил този иск за разликата над присъдената сумата 50 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв., частичен от 200 000 лв., както и в частта, с
която е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди от същото ПТП в размер на 2 300 лв., съставляващи
доплащане на кардиостимулатор, ведно със законната лихва, както и в частта
за разноските.
Решение № 50 от 29.05.2024 г., постановено по т.д. № 73/2022 г. по описа
на ОС – Враца в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ,
вр. чл.45 ЗЗД ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ********* да заплати на М.
Ц. А., ЕГН ********** сумата до 20 000 лв., съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ( болки и страдания) във връзка с
настъпило на 31.08.2021 г. ПТП между товарен автомобил марка "Рено",
модел "Мастер" с рег. №********, управляван от И. С. С. и лек автомобил
„Ауди“ А 6 с рег. № ********, реализирано на автомагистрала "Хемус" в
участъка на 16.500 км в посока гр.Варна, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 19.02.2022 г. до окончателното изплащане, е
влязло в законна сила, след изтичане на срока за неговото обжалване.
ОСЪЖДА "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат С. Ч. сумата от 3 050 (три хиляди и петдесет) лева, съставляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено пр. представителство във
въззивното производство на ищцата М. Ц. А., на основание чл. 78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М. Ц. А., ЕГН ********** да
заплати на "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ********* сумата от 250 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.
78, ал.3 ГПК
9
Решението е постановено при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК
********* в качеството на трето лице – помагач на ответника "ОЗК-
Застраховане"АД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10