МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ № 1234/11.10.2019г. по НАХД № 4102/2019г. по описа на БРС
Съдебното производство по НАХД № 4102/2019г. по описа на БРС е образувано
по повод постановлението на Районна прокуратура гр.Бургас, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия И.И.К., ЕГН: **********,***, в
качеството си на управител и представител на търговско дружество „*“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.*, общ.*, обл.
Бургас, кв. „*“, № 220 в 30-дневен срок от спиране на плащанията по безспорно и
изискуемо задължение, произтичащо от сключен на 02.12.2014 год. договор за наем
и представляващо месечна наемна цена в размер на 1878,40 лева, без включен ДДС,
дължимо към МВР, в периода от 06.03.2015 год. до 06.04.2015 год. не е поискал
от Окръжен съд - Бургас да открие производство по несъстоятелност по реда на
чл.625 и сл. от ТЗ по отношение на управляваното и представлявано от него
дружество „*“ ЕООД, ЕИК *, с което на 07.04.2015 год. в гр.Бургас осъществил
състава на престъпление на чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият се
явява лично и заяви, че желае на основание чл. 378, ал.2 НПК да се ползват
протоколите от досъдебното производство.
В хода на съдебните прения прокурорът от БРП поддържа предложението, така
както е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на престъпния състав, което се доказва от приобщените в
съдебното производство доказателства и доказателствени
средства. Счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а НК, като
с оглед всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, предлага на същия
да бъде наложено наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. Ц.М.
– БАК се съгласява с изводите на РП-Бургас, относно съставомерността
на извършеното, като моли за минимално наказание.
Обвиняемият К. заявява, че се присъединява към казаното от неговия
защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума моли за
минимално наказание.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и прецени
събраните в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият И.И.К., ЕГН: **********, е роден на ***
год. в гр.Ямбол, с адреси гр. *, общ. *, обл. Бургас,
кв. „*“, № 220 и к. к. „*“, к-с „*“ 2, рецепция, българин, с българско
гражданство, неженен, с висше образование, неосъждан, управител на „*“ ЕООД
На 28.02.2013 год. било учредено еднолично дружество с ограничена отговорност- „*“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.* 8229, ж.к. „*“ 220, община *, област Бургас.
С учредителен протокол от 28.02.2013 год. като управител и представител на
дружеството е определен обв.И.И.К.
/том втори, л.184/. Последният е бил управител на горепосоченото търговско
дружество от учредяването му до 20.06.2017 год., от която дата за управител на
дружеството е избран */починал на 17.05.2018 год. - том втори, л.121/ и е
променено седалището и адреса на управление на дружеството - гр.*, п.к. 8240,
КК „* - запад“, Адм. сграда на РУП - * при ОДМВР -
Бургас - Бистро 166 /том втори, л. 179/.
В изготвения учредителен акт от 28.02.2013 год. е посочено, че предметът на
дейност на „*“ ЕООД обхваща покупка на стоки или други вещи с цел продажба в
първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено
производство; търговско представителство и посредничество; импорт и експорт на
стоки и услуги; хотелиерски, ресторантьорски,
туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски,
консултантски, комисионни или други услуги; покупка, строеж и обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба; лизинг и други незабранени от българското
законодателство дейности и услуги.
На 17.05.2013 год. в гр.Бургас бил сключен договор за счетоводно обслужване
и данъчно-правни консултации № */001
между „*“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от обв.И.И.К. като възложител и „*“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от свид.*за пълно счетоводно обслужване на фирмата възложител
/том втори, л. 101-103/.
На 02.12.2014 год. в гр.Бургас бил сключен договор за наем между
Министерство на вътрешните работи, с адрес на управление гр.София, ул. „*“, №
29, БУЛСТАТ *, представлявано от Веселин Вучков - министър на вътрешните работи
чрез пълномощника му *- ВПД директор на ОДМВР - Бургас, като наемодател и „*“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.* 8229, ж.к. „*“, община *,
представлявано от обв.И.И.К.,
ЕГН: **********, като наемател. Със сключения договор наемодателят предоставил
на наемателя за временно и възмездно ползване част от имот - публична държавна
собственост, находящ се в адм.
сграда на РУП - * при ОДМВР - Бургас, община *, к.к.
„*“, местност „*“, представляващ помещение с площ от 93,92 кв. м. за използване
по предназначение - за заведение за обществено хранене. Сключеният договор бил
за срок от седем години и влязъл в сила от датата на подписването му.
Съгласно сключения договор наемателят в лицето на „*“ ЕООД, ЕИК * дължал на
наемодателя в лицето на Министерство на вътрешните работи месения наемна цена в
размер на 1 878.40 лева, без включен ДДС. Наемателят следвало да заплаща дължимия наем до 5-то число на текущия
месец, за който е дължим наемът в брой в касата на ОДМВР - Бургас или по
банкова сметка *** ***, като наемната цена била дължима от датата на сключване
на договора. С договора били уредени правата и задълженията на наемодателя и на
наемателя, прекратяване на действието на договора, неустойки и общи
условия.Съгласно чл.14, т.1 от договора наемодателят можел едностранно да
прекрати договора без предизвестие при неплащане на две наемни вноски.
В изпълнение на задълженията си като наемател по договора за наем „*“ ЕООД,
ЕИК * платило наемната цена за месец декември 2014 год. на 08.01.2015 год. За
месец януари 2015 год. наемната цена била платена на 26.03.2015 год. За месец
февруари 2015 год. наемната цена била платена на 26.03.2015 год. Така въпреки
известната забава в плащанията наемните вноски за месец декември 2014 год.,
както и за месеците януари и февруари 2015 год. били напълно заплатени.
За месец март 2015 год. дължимата сума за наема била платена едва на
14.07.2015 год. За месец април 2015 год. било извършено частично плащане от
1870 лева едва на 04.10.2016 год. Впоследствие остатъка от дължимата сума за
този месец в размер на 384,08 лева бил прихванат от преведената на 13.07.2017
год. сума от 2000 лева, а с остатъка от тази сума бил погасен дължимия наем за
месец май 2015 год. /том втори, л.80, 81 и л. 124/.
След този момент до м. септември 2017 г. по сключения договор за наем били
натрупани неплатени задължения в размер на 68599,27 лв.
В постъпило на 12.10.2016 г. в ОДМВР-Бургас искане, подадено от „*“ ЕООД
чрез управителя И.К., дружеството уведомило МВР, че уговорената наемна цена е
непосилна и че изминалите сезони били икономически „лоши“ и неизгодни, като се
изразила готовност за предоговаряне на наемната цена.
Към 19.02.2018 г. в Бургаски окръжен съд нямало подадена молба за обявяване
в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на „*“
ЕООД, -вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК *
По
доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а
именно:
Гласни доказателствени средства: показанията
на свидетелите: Диян Назъров (л. 68-69 от Том 2 на ДП); св. Ваня Кръстева (л. 70 и л. 108 от
Том 2 на ДП), св. Тодорка Желязкова (л. 75-76 и л. 80-81 от Том 2 на ДП), св.
Ана Иванова (л. 77-79 и л. 82 от Том 2 на ДП).
Писмените доказателства: справка съдимост (л. 17 от
съдебното производство); извлечение от търговския регистър (л.8-9 от Том 3 на
ДП); учредителен протокол /том втори, л.184/; писмо от ОС-Бургас, ведно с
документи 19.02.2018 г. (л. 189 от Том 2 от ДП); писмо от Агенцията по вписванията – Бургас, ведно
с документи (л. 164-187 от Том 2 на ДП);Писмо от ТД на НАП-Бургас, ведно с
документи (л. 134-136 от Том 2 на ДП); писмо от ОДМВР-Бургас, ведно с документи
(л. 122-133 и 137-163 от Том 2 на ДП); молба/искане (л. 84-85 от Том 2 на ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като
достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на всички гореизброени
свидетели, доколкото ги намира за логични, последователни и взаимнодопълващи
се. Съдът не намира никакви причини да се съмнява в добросъвестността им,
поради което и кредитира изложеното от тях. Въпросните показания намират своята
опора и в приложените по делото и описани по-горе писмени доказателства, поради
което и съдът ги използва при изграждане на вътрешното си убеждение.
Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе писмени доказателства.
Против приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът
ги оценя като достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си
убеждение.
От правна
страна:
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
227б, ал.2, вр. с ал.1 НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014
г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС -
управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл. 227б,
ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от
спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има
изрично възлагане от колективен орган на управление.
Разпоредбата на чл. чл. 227б, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна деецът да
е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност. Престъплението е формално и за съставомерността
на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици от него.
Съгласно чл. 607а от Търговския закон производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Според алинея 2 на същата норма неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът e спрял плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може
да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или
изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Видно от посочените по горе документи към процесния
период – март-април 2015г. представляващ дружеството е бил обвиняемият К..
От фактическа страна по делото се установи, че към 07.04.2015г. (денят
следващ крайният срок за погасяване на задължението) дружеството е имало
задължение по договор за наем за месец март 2015 г. с падеж на 5-то число на
текущия месец- 1878,40 лева, без включен ДДС – т.е. било е налице изискуемо,
безспорно по основание и размер и ликвидно задължение. Същото е породено от
търговска сделка, тъй като дружеството е търговец по смисъл на ТЗ и сделката е
свързана с предмета му на дейност. Видно от справката от ОДМВР, впоследствие
през октомври месец 2015 г. е заплатена наемната цена за м. април 2015 г., а
след това са натрупани задължения в размер над 60000 лв. само по този договор.
Освен това, в писмо, адресирано до своя съконтрахент,
управителят на дружеството заявява, че уговорената наемна цена се явява
непосилна и моли за предоговаряне, както и че изминалите сезони били икономически
„лоши“. Иначе казано, самият управител заявява, че е нямал възможност да
изпълнява задължението си, предвид финансовото състояние на дружеството.
Следователно от тази дата (05.03.2015 г.) е започнал да тече, предвиденият
в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок,
в който обвиняемият е следвало да поиска от съда дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност. От данните по делото се установява, че в този срок – т.е. до 06.04.2015г.
обвиняемият, в качеството си на представляващ, е бездействал и не е изпълнил
задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по
несъстоятелност.
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК. Обвиняемият е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Обвиняемият в качеството си на представляващ е съзнавал, че
дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява свое парично
задължение, произтичащо от търговска сделка, знаел е, че в такъв случай следва
да поиска от ОС-Бургас откриване на производство по несъстоятелност и е знаел,
че с бездействието си ще застрашил обществени отношения свързани с със
запазване интересите на кредиторите, но от волева страна е искал точно това.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 227б, ал.2, вр.
с ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години
или глоба до пет хиляди лева. В същото време по отношение на обвиняемия К. са
налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV
от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са
налице множество престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне
на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и
смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се
отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
криминални прояви, както и че същият е неосъждан (действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е
осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер,
а лицето не е осъждано за каквито и да е престъпления). На следващо място обв. К. е оказал съдействие на разследването и е имал коректно
процесуално поведение. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е
лице с ниска степен на общественаопасност, като
настоящото престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият
осъзнал стореното. Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо следва да му
се определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Обвиняемият, след като бе признат
за виновен, следва на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по сметка
на РС-Бургас и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на
основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че
мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.