№ 14363
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110149001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „*****************” ЕАД срещу Р.
Н. Р., с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните вземания:
161,39 лева – главница, представляваща ½ от стойността на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр.
*******************************, аб.№*******, за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.09.2022г. до окончателното плащане, 31,74 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 16.08.2022г.,
13,75 лева – ½ от цената на предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.09.2022г. до окончателното плащане, и 2,77 лева –
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.08.2019г. до 16.08.2022г.
Ответникът, чрез пълномощника адв. И. Д., е депозирал писмен отговор
на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който я оспорва
1
изцяло и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Излага твърдения, че е прехвърлил правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот на своята майка и съсобственик Л. Р., поради което през
процесния период именно последната се явявала потребител на топлинна
енергия за имота, а след смъртта през м. септември 2021г. за задълженията
отговаряли нейните наследници. При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца вземания за периода от м.05.2018г. до м.06.2019г. Поддържа, че
ответникът не е изпаднал в забава за плащане на задълженията поради
нищожност на клаузите от приложимите общи условия на ответника. Счита,
че услугата дялово разпределение се извършва от отделно дружество, поради
което ищецът няма материално правна легитимация да получи стойността на
тази такса. Заявява, че не оспорва количеството потребена топлинна енергия,
както и, че не твърди да е извършено плащане, поради което моли да не бъдат
допускани поисканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за
ползвана топлинна енергия по аб.№*******.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
2
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
3
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия за битови нужди с качеството му на собственик на ½ от
топлоснабдения имот, като в подкрепа на твърдението си представя НА за
продажба на недвижим имот №121, том VII, дело №1370/1996г., от който е
видно, че ответникът е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот. От представения от ответника НА №157, том XXXIV,
дело №6568/1997г. обаче се установява, че на 31.03.1997г., т.е. много преди
процесния период, същият се разпоредил с правото си на собственост върху ½
ид.ч. от процесния топлоснабден имот, като я е продал на своята майка Л. В.
Р.. Поради това съдът приема, че към процесния период ответникът Р. Н. Р. не
е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от
ДР на ЗЕ, за имота абонатен №*******.
Поради това предявените искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца ½ от стойността на ползвана в имота топлинна енергия и такса за
услуга „дялово разпределение“ са неоснователни. Предвид акцесорния им
характер неоснователни са и претенциите за мораторна лихва.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****************” ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. ****************,
срещу Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.
*******************************, осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
следните вземания: 161,39 лева – главница, представляваща ½ от стойността
на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр.
*******************************, аб.№*******, за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.09.2022г. до окончателното плащане, 31,74 лева – мораторна лихва върху
4
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 16.08.2022г.,
13,75 лева – ½ от цената на предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.09.2022г. до окончателното плащане, и 2,77 лева –
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.08.2019г. до 16.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „*****************” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, да заплати на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.
*******************************, разноски по делото в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5