Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на пети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2453 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор България” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, твърди, че с ответника сключили договор за мобилни услуги от 21.05.2015г., за
мобилен № 0894/298736 по програма Резерв Стандарт 19.99 лева с уговорен срок на
действие до 21.05.2017г., като при възползване от преференциални условия от
оператора, абонатът е взел на изплащане мобилно устройство марка „TELENOR“
модел „SMART MINI BLUE“ на 23 лизингови вноски в размер на 5.59 лева всяка,
съгласно уговорения погасителен план в сключения между страните договор за
лизинг от 21.05.2015г. Ответникът за периода 25.12.2015г. до 24.01.2016г. е
ползвал услугите на ответника, за което му е била издадена фактура № **********/25.01.2016г. за сумата от 22.26
лева, представляваща такси за проведени разговори, месечни абонаментни и
лизингови вноски, платима в срок до 09.02.2016г. След извършена корекция на
сумата по тази фактура, е останало незаплатено от ответника задължение в размер
на 14.79 лева. Поради неизпълнението на задължението на абоната-ответник, да
заплати стойността на потребените фактурирани услуги на стойност 14.79 лева, на
основание чл.75 във вр.с чл.19б от Общите условия на мобилния оператор, ищецът
е прекратил едностранно индивидуалния договор на Н.Н.. На основание т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, ищецът е начислил на ответника неустойка
в размер на 265.39 лева. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната мобилно
устройство марка „TELENOR“ модел „SMART MINI BLUE“ са обявени за предсрочно
изискуеми и той остава да дължи сумата от 78.26 лева. За начислената неустойка
и дължимите лизингови вноски, ищецът издал на ответника фактура № **********/25.03.2016г. До момента тези парични
суми не са заплатени от Н.Н.. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати
сумата от 59.97 лева, представляваща начислена договорна неустойка по договор
за мобилни услуги от 21.05.2015г., прекратен по вина на потребителя и 78.26
лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
21.05.2015г. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми,
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.92,
ал.1 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ.
Ответникът Н.Г.Н. призован
по регистрираните му постоянен и настоящ адреси, не е открит. Назначения му
особен представител оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че клаузата за
предвидената неустойка в т.11 от договора за
мобилни услуги от 21.05.2015г. е нищожна като неравноправна по смисъла на ЗЗП,
като евентуално прави и възражение за прекомерност на размера й. Твърди и че
договора за мобилни услуги от 21.05.2015г. не е бил прекратен едностранно от
ищеца по вина на ответника, тъй като няма доказателства Н.Н. да е уведомяват за такова прекратяване и
да му е бил даден срок за доброволно изпълнение на задължения по договора.
Прави и възражение, че претендираните парични суми по двата договора за
погасени по давност.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните сключили
договор за мобилни услуги от 21.05.2015г., за мобилен № 0894/298736 по програма
Резерв Стандарт 19.99 лева с уговорен срок на действие до 21.05.2017г., като
при възползване от преференциални условия от оператора, ответникът е взел на
изплащане мобилно устройство марка „TELENOR“ модел „SMART MINI BLUE“ на 23
лизингови вноски в размер на 5.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен
план в сключения между страните договор за лизинг от 21.05.2015г. За ползвани
от ответника за периода 25.12.2015г. до 24.01.2016г. услуги на ответника, му е
била издадена фактура № **********/25.01.2016г.
за сумата от 22.26 лева, представляваща такси за проведени разговори, месечни
абонаментни и лизингови вноски, платима в срок до 09.02.2016г., като след
извършена корекция на сумата по тази фактура, е останало незаплатено от
ответника задължение в размер на 14.79 лева.
На 25.03.2016г. ищецът е издал фактура с № **********
с обща дължима сума от 358.44 лева, която сума представлява сбор от неизплатени
от абоната – ответник задължения за предходни периоди в размер на 14.79 лева,
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на
265.39 лева и лизингови вноски в размер на 78.26 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че е неоснователно възражението на
назначения особен представител на ответника, че исковете били недопустими, тъй
като били предявени като осъдителни, при условие, че имало издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Поради това липсвало правен интерес у
ищеца да предявява осъдителни искове, тъй като следвало да предяви иск по
чл.422 от ГПК. От приложеното заповедно производство – ч.гр.дело № 7781/2017г.
по описа на РРС, е видно, че издадената на заповед за изпълнение на парично
задължение № 4611 от 30.10.2017г. е била обезсилена с определение №
2243/18.04.2018г. Първоначално исковете са били предявени като главен по чл.422
от ГПК и евентуални по чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ. Предвид
обезсилената заповед за изпълнение на парично задължение № 4611 от
30.10.2017г., с определение № 2297/20.04.2018г. съдът е оставил без разглеждане
положителния установителен иск по чл.422, като процесуално недопустим – липса
на правен интерес при ищеца да предявява такъв, като е продължено разглеждането
на осъдителните искове, които са процесуално допустими и следва да се разгледат
по същество.
По делото е доказано, че между страните е бил сключен
договор за лизинг от 21.05.2015г., съгласно който ответникът е взел на
изплащане мобилно устройство марка „TELENOR“ модел „SMART MINI BLUE“, който
следвало да изплати на 23 лизингови вноски в размер на 5.59 лева всяка,
съгласно уговорения погасителен план към договора, както и че срока за изплащане
на лизинга е изтекъл м.април 2017г. По делото не са представени доказателства
за заплащането на лизинговите вноски за периода след м.март 2016г. до м.април
2017г. включително, които възлизат в общ размер на 78.26 лева. По тази причина
съдът намира този иск за основателен и доказан по размер. За този извод е без
значение дали договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от
оператора, тъй като към момента е изтекъл предвидения срок за плащане на всички
лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилния апарат на ищеца
като лизингодател. Също така и ответникът не е бил лишен от възможността да
ползва тази лизингова вещ при прекратен с ищеца договор. Поради това и Н.Н.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 78.26 лева, представляваща
неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.05.2015г. за периода
м.март 2016г. до м.април 2017г. включително. Неоснователно е възражението на
назначения на ответника особен представител, че това вземане било погасено по
давност. Давността на това вземане е петгодишна и тя не е изтекла към датата на
предявяване на осъдителния иск. Върху тази главница следва да се присъди и
лихва за забава, считано от датата на предявяване на осъдителните искове по
настоящото дело – 19.04.2018г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираната неустойка, съдът
намира този иск за неоснователен. Трайна е практиката на Съда на ЕС по
приложението по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са
транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е
уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
Така при служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в
сключените между страните договори съдът констатира, че такива клаузи са
налице. Неравноправна е клаузата, според която потребителят дължи неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, която е в размер на сумата от стандартните
за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на
срока на договора. В случая договорът между страните е предсрочно прекратен не
от потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало
обстоятелството, че потребителят забавил плащането на търсената в настоящото
производство сума от 47,27 лева. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при
неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да
претендира единствено лихва за забава върху тази главница или пък неустойка за
забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг.
от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна обаче би била клаузата, която позволява,
както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да
претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече
прекратения договор, която не е предоставил – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След
като самият оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да
запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с
обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и за изпълнение на
прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото
действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този
смисъл по т.11 от сключения договор за мобилни услуги, която гласи следното: “В
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и
да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок“, е неравноправна на посочените по – горе основания - чл.143,
т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не поражда какъвто и да било
правен ефект и следователно основаният на нея иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 917,78 лева се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Впрочем признание на ищеца за неравноправността на посочените клаузи се съдържа
и в постигнатата между Комисията за защита на потребителите и ищеца
извънсъдебна спогодба от 11.01.2018 г., на разположение на страницата на КЗП[1][1].
Видно от текста на същата, тя е постигната в контекста на заведени от КЗП
колективни искове срещу ищеца за обявяването на същата клауза в типовия договор
за мобилни услуги за неравноправна. По тези колективни искове са били
образувани гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16746/2014 г., и двете по описа на
СГС. В резултат на спогодбата ищецът е поел ангажимент да измени клаузата за
неустойката, включена в договорите с потребителите-физически лица, като бъде
предвидено, че „…максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти“. Видно от съдържанието на
постигнатата спогодба обаче, тя се прилага по отношение на нови и съществуващи
клиенти на ищеца – физически лица, стига по отношение на последните да не е
изтекъл задължителния срок на договора към датата на промяната. Договорът с
ответника е прекратен още през март 2016 г., поради което спогодбата
действително няма да се прилага спрямо него. Това обаче по никакъв начин не
санира неравноправността и следователно нищожността на посочената клауза.
Напротив, именно обстоятелството, че неустойката в случая се претендира в
необосновано висок размер и този размер не е коригиран съобразно спогодбата, я
прави неравноправна на посочените основания. И обратно, след датата на
извършване на промените съгласно спогодбата в договорите, сключвани с
потребителите-физически лица, няма да може да се поддържа, че неустойката, в
размер на тримесечните абонаментни вноски, е необосновано висока по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП. Поради гореизложеното искът за сумата от 59.97 лева, представляваща начислена
договорна неустойка по договор за мобилни услуги от 21.05.2015г., прекратен по
вина на потребителя, като неоснователен следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от предявените искове. Ищцовото дружество е направило по делото
разноски в общ размер на 580.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, възнаграждения на редовно упълномощения адвокат и на
назначения особен представител на ответника. Съразмерно с уважената част от
предявените искове /един отхвърлен и един уважен/ разноските следва да се
присъдят в половин размер, а именно 290.00 лева, които ответникът бъде осъден
да заплати.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Н., с ЕГН: **********, с регистрирани
постоянен адрес:*** и настоящ такъв: ***,
да заплати на “Теленор България”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 78.26 лева /седемдесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща неизплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 21.05.2015г. за периода м.март 2016г. до м.април 2017г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.04.2018г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 290.00 /двеста и деветдесет/
лева – направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Теленор България” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК
*********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, против Н.Г.Н., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ такъв: ***, иск за сумата от 59.97 лева /петдесет и девет лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка по договор за
мобилни услуги от 21.05.2015г., прекратен по вина на потребителя, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените парични суми могат да се платят по
сметка на кредитора – ищец по делото: IBAN: ***, BIC: ***.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на ищеца и назначения
особен представител на ответника.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: