№ 2182
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря Д.Д.Н
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110123200 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т-С“ ЕАД против О.А.С.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищецът „Т-С“ ЕАД твърди, че на 07.03.2024 г. депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника О.А.С за сумата от 312,97 лева, от които: за
сумата от 265,69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., за сумата от 47,28 лева – законна
лихва за забава от 31.08.2021 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху
главниците до окончателното изплащане на задължението, както и за направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
било образувано ч. гр. дело №13900/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, като по
същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано
да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба. Ищецът твърди, че ответникът е
собственик на следния топлоснабден имот– апартамент .., находящ се на адрес, с
абонатен № .... Твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се осъществявала на основата на писмени договори при
общи условия. Всеки собственик на топлоснабден имот, използващ го за стопански
нужди е длъжен да сключи писмен договор с продавача на ТЕ, съгласно Общите
условия. Между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия,
1
поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото
дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера
на обедняването. Ищецът е изпратил писмено покана до ответника за извършване на
плащане, но такова не последвало. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение,
с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи процесните суми –
главница и лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2024 г. до
окончателното плащане.
Ответникът О.А.С в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Твърди, че през процесния период имотът не е използван от него. Оспорва
приложимостта по отношение на него на общи условия доколкото самият ищец
признава, че между страните не е сключен договор. Оспорва получаването на фактури
от ищеца. Ответникът твърди, че не са налице елементите от фактическия състав
неоснователно обогатяване. Твърди, че имотът е необитаем, поради което ответникът
не си е спестил разходи за сметка на ищеца. Не се установявало представител на
ответника да е бил включен като ползвател на услугите на „Т.“ ЕООД. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че не е получавал покана за
плащане, поради което не дължи лихва за забава. Твърди, че между ответника и „Т.“
ЕООД не е налице облигационно правоотношение, поради което дружеството няма
основание да извършва дялово разпределение. По изложените съображения моли съда
да отхвърли предявените искове.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.“ ЕООД не представя становище относно
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: 1/ по иска за главницата - обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите, както и
че за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права, и 2/ по иска за
2
законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и
приложима за исковия период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа
на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента
на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Видно от представения към исковата молба акт за частна държавна собственост
№ 09517/17.11.2017 г., процесният недвижим имот – апартамент ..., находящ се на
адрес, е частна държавна собственост, като правата на управление са предоставени на
Областния управител на област София.
Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36
ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице. Поради
това за процесния период ползвател на имота е именно ответникът О.А.С.
От представените протокол от Общо събраните на ЕС и договор с „Т.“ ООД за
осигуряване на услугата „дялово разпределение, както и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че сградата, в
която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа и е
топлоснабдена.
Като доказателство по делото са приети представени от третото лице-помагач
документи за главен отчет за периода 2021-2022 г. и 2022-2023 г. В представените от
третото лице-помагач документи за отчет за процесния апартамент е посочено
„затапени радиатори, необитаем“. В представените документи за главен отчет липса
подпис в графата „потребител“.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
3
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Според заключението на вещото лице, топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база пълната отопляема кубатура 153 куб. м.
Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали
последващи метрологични проверки през м.09.2018 г. и м.11.2021 г., като съобразно
посочената проверка действащият топломер е бил технически изправен към момента
на проверката. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.07.2021 г. до
м.04.2023 г. са в общ размер на 231,47 лв., като в сумата не са включени просрочени
задължения от предходни периоди.
По делото е прието и заключение на съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), от
което се установява, че в счетоводството на ищеца не са отразени извършени
плащания от ответника за процесния период.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че в
случая извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на претендираната от
ищеца стойност на топлинна енергия за сградна инсталация, следва да бъде
ангажирана. По делото не е спорно, че в процесния имот не са монтирани уреди за
отопление. Начислявана е само топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143,
ал. 5 ЗЕ първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители,
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция по пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "отопляем
обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект, а съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1,
т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "сградна инсталация" е съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални
и вертикални разпределителни линии.
Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като
чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена
топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им
вентили. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна
4
собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без значение каква част от тази енергия се използва за
отопляване на техния имот.
След като общото събрание на етажните собственици е взело решение за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, поради което и всички
собственици следва да участват в разпределението на тежестите, свързани с
ползването на общата вещ, като заплащат топлинна енергия за отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. При това заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не зависи от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст. д. № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. В тази
връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2
от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
При тези правни съображения и доколкото от приетото заключение на СТЕ се
установява, че на ответника е била начислена сума за топлинна енергия в размер на
231,47 лева, отдадена от сградната инсталация, като са спазени специалните правила за
отчитане и разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че ответникът като
безспорен ползвател на процесния имот, обективно е получавал в имота част от
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което е налице
потребление на топлинна енергия. При това ответникът се е обогатил чрез спестяване
на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от
ищеца топлинна енергия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
произтичат от едни и същи факти.
Доколкото от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява, че реално разпредЕ.та за процесния имот топлинна енергия
за сградна инсталация е в размер на 231,47 лева до този размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата над 231,47 лева до пълния предявен размер от 265,69 лева
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението, релевирано от ответника в отговора на исковата
молба, за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
вземания. С оглед вида на претенцията – по чл. 59 ЗЗД, за която приложимият
5
давностен срок е 5 г., и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.03.2024 г., с което се претендират суми за потребена
топлинна енергия за периода 07.2021 г.-04.2023 г., е видно, че 5-годишният давностен
срок не е изтекъл към момента на подаване на заявлението.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва
предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. от чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. В процесния случай, доколкото между страните не е сключен писмен
договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят
приложение клаузите на сочените от ищеца в исковата молба общи условия,
предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-о число на месеца,
следващ месеца на доставката, тъй като те обвързват единствено потребителите на
топлинна енергия за стопански нужди, сключили с доставчика писмени договори при
общи условия.
Представено е писмо от "Т-С" ЕАД от 23.01.2024 г., ведно със справка за
дължимите суми, от което става ясно, че длъжникът е бил поканен да заплати
процесните суми – с посочване на абонатния номер на имота и конкретни размери по
отделни пера и периоди, за които се отнася дългът. Ето защо, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода
23.01.2024 г. - 29.02.2024 г. в размера от 3,36 лева, изчислен от съда при приложение на
правилото на чл. 162 ГПК, като за разликата над 3,36 лева до пълния предявен размер
от 47,28 лева и за периода от 31.08.2021 г. до 22.01.2024 г. искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът „Т-С“ ЕАД претендира присъждането на разноски за исковото производство,
както следва: за държавна такса – 50 лева, депозити за експертизи – общо 500 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед уважената част
от исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 487,71 лева.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 13900/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, ищецът е сторил разноски в размер на 75 лева, като съобразно уважената
част от исковете на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 56,27 лева.
Ответната страна – О.А.С претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за юрисконсулт, което се дължи на ответника, е в размер
на 100 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете, на същия следва да бъде
6
присъдена сумата в размер на 24,98 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ... против
О.А.С БУЛСТАТ: ... искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата в размер
на 231,47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се на адрес, ап. ..., ведно със
законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 3,36 лева – законна лихва за забава за периода 23.01.2024 г. -
29.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13900/2024
г. по описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над 231,47 лева
до пълния предявен размер от 265, 69 лева, както и иска с правно основание чл. 415,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3,36 лева до
пълния предявен размер от 47,28 лева и за периода от 31.08.2021 г. до 22.01.2024 г.
ОСЪЖДА О.А.С БУЛСТАТ: ... да заплати на „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 487,71 лева – разноски в настоящото
производство, както и сумата в размер на 56,27 лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 13900/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ... да заплати на О.А.С БУЛСТАТ: ... на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 24,98 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7