Решение по дело №1712/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е. Ю. Т., гражданин на Украйна, род. на *****, чрез пълномощник - адв. Й.А., против Заповед № 24-0460-000146/13.05.2024г. на ВИД Началник група към ОД на МВР – Варна, 05 РУ, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи се, че при извършената му проверка, на посочената в заповедта дата, като украински гражданин оспорващият не е говорел български език, като не му е бил осигурен и преводач. Не е разбирал какво се иска от него. Доколкото страда от астма се е опитал да обясни това заболяване на контролните органи. Също така се е опитал и да извърши пробата като е духнал в уреда, който му е предоставен, но това обострило кашлянето му и предизвикало трудно дишане. Дали са му да подпише документи, които не знаел какво съдържат. Твърди се, че в случая Т. е наказан за нарушение, което не е извършил и в този смисъл принудителната мярка е постановена в нарушение на чл.36, ал.1 от АПК при неизяснена фактическа обстановка, без да са събирани други доказателства. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл.14, ал.2 и ал.3 от АПК, по силата на които административният орган е длъжен да назначи преводач в случаите, в които участник в производството не владее български, като не е имало превод и на издадените му документи. По същество се моли отмяна на заповедта. В депозирана писмена молба и в съдебно заседание, чрез пълномощници – адв.К. и адв.А., жалбата се подържа на изложените основания. По съществото на спора се моли нейното уважаване. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – вр.и.д. Началник група към ОД на МВР – Варна, 05 РУ, с писмото, придружило административната преписка и в съдебно заседание чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Поддържа се, че са били налице материалноправните предпоставки за издаването й, което се установява от събраните по делото доказателства. Сочи се, че жалбоподателят пребивава със статут с временна закрила, като самостоятелно, без преводач е пуснал документите си, от което би следвало да се приеме, че разбира в достатъчна степен български език. Претендира се ю.к. възнаграждение.

 

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 02.08.2024г., а жалбата е подадена на 06.08.2024г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, същата се явява допустима за разглеждане.

 

По нейната основателност, съдът установи следното:

Съобразно изложените в оспорения акт мотиви на 12.05.2024г. на Е. Ю. Т., гражданин на Украйна, род. на *****, е съставен АУАН № GA1265063, затова че около 02.21ч. на 12.05.2024г. в гр.Варна, ул.“Петър Попов“ до № 1, посока гр.Варна, управлявал собствения си лек автомобил Пежо 407, рег. № [рег. номер], рама VF36JXFVJ21697313.1. При извършване на проверка от полицейски органи при Пето РУ - Златни пясъци, ОДМВР - Варна, Т. отказал да бъде тестван за алкохол. На същия бил връчен талон за медицинско изследване № 0172782. Прието било, че лицето извършило нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради което с процесната заповед на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е постановена ПАМ: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца, считано от 12.05.2025г. В акта е посочено, че на тази дата е отнето притежаваното от Т. чуждестранно СУМПС „Украйна“ № 169890.

По преписката е приложено писмо рег. № 460000-5560 - без дата, от Началника на Пето РУ ОДМВР - Варна до МБАЛ „Св.А. - Варна“ АД, с което във връзка с извършваща се проверка по административнонаказателна преписка по АУАН Серия GA № 1265063/12.05.2024г. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и издаден талон за изследване с № 0172782/12.05.2024г., е изискана информация дали по посочения талон на 12.05.2024г. е взета кръвна проба от лицето Е. Ю. Т. и какъв е резултатът от нея.

С писмо УРИ 460000-5973/20.05.2024г. - във връзка с писмо рег. № 460000-5560/13.05.2024г., изп.д-р на МБАЛ „Св.А. - Варна“ АД уведомил Пето РУ при ОДМВР - Варна, че на 12.05.2024г. Е. Ю. Т., род. на *****, не е регистриран в журналите на отделение „Спешна медицина“ за вземане на кръвна проба и няма издаден ПХЕ.

В проведеното на 18.12.2024г. открито съдебно заседание, по искане на жалбоподателя като свидетели са разпитани С. Г. Г. заемащ длъжност мл. автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР – Варна – съставител на АУАН Серия GA № 1265063/12.05.2024г. и С. И. Р., мл. експерт, командир на отделение в Пето РУ при ОДМВР – Варна - свидетел по съставянето на АУАН. От показанията на същите се установява, че на 12.05.2024г. спрели Т. за рутинна проверка на документите и за алкохол. Не е имало видими признаци да е употребил алкохол, но имали указания при проверки в тъмната част на денонощието задължително да тестват всички водачи за алкохол. Преди фактически да бъде изпробван, Т. говорил нещо на руски, а проверяващите на български. С жестове му обяснили, да представи документи, като от извадените от него посочили тези, които им били необходими. По същия начин обяснили за пробата с дрегера. Проверяваният започнал да издишва, но се хващал за гърдите и спирал. Направил още 4-5 опита за проба, започвал да надува, но без резултат. През това време, докато се държал за гърдите обяснявал нещо, но не го разбрали. Съставили на Т. АУАН за това, че отказва да бъде тестван за алкохол. Със съставянето на акта, иззели свидетелството за правоуправление. След като приключили документалната проверка и съставили акта, завели Т. в Пето РУ за издаване на наказателно постановление. Предоставили му всички документи за подпис, след което го пуснали да отиде да даде кръвна проба. Свидетелите поясняват, че при проверка на чужденци АУАН не им се връчва, а същите се отвеждат в районното и им се издава направо НП. Уточняват също така, че придружават лицата до болницата да дадат кръв, само ако при тяхната проверка са показали 1.2 промила алкохол. Свид. Г. сочи, че на издадения на жалбоподателя талон са му записали, че следва да отиде в МБАЛ „Св.А.“, но не знае дали го е разбрал. И двамата свидетели заявяват, че не са възприели Т. да е направил изричен отказ да бъде тестван.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя, чрез пълномощника му е представено Решение № 960/18.07.2024г. по АНД № 2150/2024г. на ВРС, с което е отменено НП № 24-0460-000687/12.05.2024г., издадено въз основа АУАН Серия GA № 1265063/12.05.2024г.

Представени са също така и: Регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар от 16.05.2024 г., Амбулаторен лист и Етапна епикриза от „ДКЦ ІІІ“ ЕООД от 16.05.2024г. От последните две се установява, че единствено по данни на жалбоподателя Т., без някаква документация, същият е с астма от ранна детска възраст, като тогава е провеждал инхалаторно лечение, а след това лечение с Кетотифен. Към момента на прегледа е в добро общо състояние, симетричен гръден кош, сунорен перкуторен тон и двустранно отслабено везикуларно дишане. Дадено е заключение за Бронхиална астма в трайна ремисия, лекувана в Украйна.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – ЗППАМ по чл.171, т.2а б.„б“ от ЗДвП, издаден от вр.и.д. Началник група към ОД на МВР – Варна, 05 РУ – И. Р. А.. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, ОД на МВР – Варна се явява служба, на която е разпоредено да осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП Директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. /т.1.7/ тези си правомощия /в т.ч. и по чл.171, т.2а от ЗДвП/ на началниците на РУ при ОД на МВР - Варна. Видно от Заповед № 8121К-1539/13.02.2024г. на Гл.Секретар на МВР И. Р. А. е временно преназначен на длъжност „Началник на група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР-Варна. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Поради това, съдът приема, че процесната заповед, като издадена в писмена форма и от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

 

По процесуалната и материално-правната законосъобразност на акта:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в рамките на административното производство е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.2 АПК, т.к. нито в хода на проверката, нито при издаване и връчване на ЗППАМ, му е осигурен преводач, както и че това е довело до нарушаване правото му на защита, тъй като не е разбирал какво се иска от него.

ЗППАМ е връчена на Т. лично, в деня на съставянето й и при подписването й същият по никакъв начин не е удостоверил – на родния си, или на друг език, че не разбира какво му се връчва и какво подписва. Освен това следва да се посочи, че основанието за прилагане на ПАМ в случая е административно нарушение, което се установява по реда на ЗАНН и ЗДвП, а не по реда на АПК, поради което в административнонаказателното производство не е приложима разпоредбата на чл.14, ал.2 АПК, а тези на чл.21, ал.1 и ал.2 НПК, съгласно които производството се води на български език, но ако лицето не владее български език, може да ползва родния си или друг език. Цели се даване на възможност за запознаване с установеното, смисълът и последиците на актовете и действията на контролните.

В случая от една страна не се установи по безспорен начин Т. да не е разбирал смисъла и начина на извършване на проверката, доколкото е извършил изискуемите от него действия, макар и без резултат. От друга, участието на преводач не е задължително в тази фаза на производсвото, а вече в неговата съдебна фаза, в който смисъл са и приложимите разпоредби на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година и Директива 2012/12/ЕС.

Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че жалбоподателят своевременно е упражнил правото си на жалба.

Като основателно обаче се преценява възражението за издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, доколкото лаконично изложените мотиви не се обосновават от събраните по делото доказателства.

Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП е извършено от собственика - водач на моторното превозно средство административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК. В конкретния случай АУАН, респект. и в ЗППАМ е посочено, че нарушението, извършено от жалбоподателя се състои в отказа му да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. В същите обаче не са посочени обстоятелствата, въз основа на които е възприето, че е налице отказ. Едва показанията на св.Г. и св.Р., /които съдът кредитира изцяло като последователни и кореспондиращи помежду си/, внасят яснота около обстоятелствата по извършване на проверката и за това въз основа на какви конкретни факти е прието, че поведението на водача следва да се интерпретира като отказ да му се извърши проверка за алкохол, респ. като административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Последните обуславят различна фактическа обстановка, доколкото от тях се установява, че в хода на проверката Т. е правил няколко опита да направи теста, да издиша достатъчно количество въздух, но всеки път е прекъсвал, като се е хващал за гърдите и е „обяснявал нещо“. Свидетелите сочат, че именно поради невъзможността да се извърши изследването с техническото средство е прието, че негодните проби следва да се приравнят на „отказ“, респ. Т. следва да се насочи за медицинско изследване въз основа на издадения талон.

Следва да се има предвид, че даването на негодна проба може да се дължи както на умишленото поведение на водача – съзнателно да не издишва достатъчно количество въздух, така и на обективни причини като физическото му състояние, или пък на техническа неизправност на дрегера. На отказ обаче по чл.174 ал.3 от ЗДвП може да се приравни само първата хипотеза - съзнателното препятстване и саботиране на изследването, а в случая доказателства за такова поведение не са събрани. И двамата свидетели сочат, че не са възприели Т. да е направил изричен отказ да бъде тестван.

Допълнително представените в хода на съдебното производство писмени доказателства установяват за бронхиална астма на жалбоподателя в трайна ремисия, но също така сочат за констатирано при проведения медицински преглед от пневмофтизиатър отслабено везикуларно дишане, което води до извод за основателност на твърденията на жалбоподателя за физическа невъзможност да извърши пробата с дрегер.

Допълнително следва да се посочи и това, че към момента на издаване на ЗППАМ не са били налице и данни дали Т. се е явил да даде проба в посоченото му в талона медицинско заведение, доколкото информация за това е постъпила едва седмица по-късно.

В аспекта на гореизложеното, съдът намира, че по делото не са налице доказателства, установяващи отказ от страна на Т., по смисъла на посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП, да му бъде извършена проверка за алкохол. Горното води до извода за основателност на жалбата. Оспорената ЗППАМ се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК като основателно се преценява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК същите се претендират в общ размер от 1 200 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса за разглеждане на жалбата; 20 лв. държавна такса за призоваване на свидетели и 1 200 лв. адвокатско адвокатско възнаграждение с включено ДДС, с данни, че е заплатено в брой. Предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на спора, съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като справедлив размер на същото се приема сумата от 510 лв. / с включено ДДС/, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски общо в размер на 540 лева.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 24-0460-000146/13.05.2024г. на ВИД Началник група към ОД на МВР – Варна, 05 РУ, с която на Е. Ю. Т., гражданин на Украйна, род. на ****, е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Е. Ю. Т., гражданин на Украйна, род. на *****, сума в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.